Златна тракия

Разкриха богато погребение на боляркa

Японци снимат филм за перперикон

Повече от 100 милиона японци ще гледат филм за свещения град на траките Перперикон. Екип на Японската национална телевизия започна снимките на 90-минутната документална лента, която ще се излъчи на 11 септември. През тази година интересът на световните медии към Перперикон е много голям - преди двайсет дни централната Шанхайска телевизия от Китай засне в каменния град поредица от десетминутни клипове за траките, а в началото на август екип на Чешката национална телевизия  започва работа по друга документална лента.

Режисьорът Рео Ямада се занимава с документално кино от 35 години, автор е на повече от 100 филма. През тези години с него работи операторът Исаму Осада. Те са в България заради големия интерес на японците към една от най-древните цивилизации в света.

Рео  Ямада, режисьор: „След като у нас бяха показани златните съкровища на този изчезнал народ и след откритията на българските археолози от последните десет години хората искат да научат нещо повече за траките – кои са били, в какво са вярвали, как са живели.”

Във филма, освен Перперикон, ще бъдат показани разкопките в Свещари, тракийските гробници край Казанлък, пещерата -утроба и скалната гробница в Татул. Интерес на големите световни телевизии не учудва археолозите.

Проф.Николай Овчаров: „Перперикон е един от няколкото изобщо в света скални градове, който крие много тайни от своята 6 000 годишна история и е с много добре запазени части от него.”

Рео Ямада е прочел хиляди страници исторически сведения за траките и не иска да повярва, че тези хора са изчезнали.

Рео  Ямада, режисьор: „Все още работим върху филма, но вече може да се направят паралели между траките и съвременните българи. Може би във вашите вени тече доста тракийска кръв.”

Една от общите черти с траките е несекващата вече три хилядолетия любов към виното и други алхоколни напитки, шегува се Рео. Той също е любител на българската ракия и мешаната салата.

източник: БНТ, Автор: Красимир Ангелов, Кърджали

Отварят реликвария, с предполагаемите мощи на Свети Йоан в неделя

На 20 юли научен екип с Ръководител проф.д-р Казимир Попконстантинов и Зам. ръководител н.с. Цоня Дражева започна новия археологически сезон за проучване на средновековния манастир "Св. Йоан Предтеча" на остров "Св. Иван" до Созопол, предаде репортер на Burgas24.bg. Бяха извършени сондажни изкопи в основите на най- старата църква на острова, построена в края на ІV - нач. на V в.

На 28 юли в 13,30 ч при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 м под пода беше открит мраморен реликварий / мощехранилница/ с форма на малък саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 см. Той беше внимателно изваден от леглото му и пренесен в касата на Археологическия музей в Созопол. Според характеристиките му и другите находки в пласта около него, той се датира в края на ІV век.

При проучване на хоросановата му подложка беше открита втора малка кутийка, изработена от бледожълт пясъчник / характерен за територията на Палестина / . По външните й стени има надпис на старогръцки, който все още се разчита от проф. Попконстантинов. Засега със сигурност е разчетено името на Св. Йоан , което означава , че в тази кутийка са пренесени мощи на светеца и са поставени в реликвария при издигането на раннохристиянския храм.

Това откритие ни дава уникалната възможност за първи път в България да проследим целия процес на свещенния ритуал , извършван в зората на християнството в нашите земи. То доказва голямото значение на древния град Аполония- Сизиполис/ града на спасението / и в частност най- стария манастир по Черноморското крайбрежие и единствения , който носи името на "Свети Йоан Предтеча и Кръстител".

На 1 август в 11 часа във Археологическия музей, Созопол, реликварият ще бъде отворен от специална комисия от специалисти и в присъствието на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий и Министър Божидар Димитров, отговарящ за вероизповеданията в Република България.

източник: Burgas24.bg

Тракийските племена

Древна Тракия била обитавана от многобройни племена, големи и малки, които често воювали помежду си. Племенната действителност била нестабилна и се променяла с времето. Поради непълните и често не особено прецизни и достоверни данни в достигналите до нас извори тя не може да бъде възстановена с всички подробности за нито една историческа епоха.

За планинското население на Родопите например са известни различни имена, сред които най-често срещано е това на бесите. На висок връх в земите на бесите се намирало прочуто в древността светилище на бог Дионис. Планинците били храбри и свободолюбиви, воювали въоръжени с мечове и успешно отстоявали своята независимост. Южните склонове на Родопите и крайбрежието на Егейско море обитавали племената сапеи, бистони и кикони.

В района на горното течение на река Стримон (Струма), около днешния град Перник или западно от него, е била територията на агрианите. В Кюстендилско се разполагат дентелетите, в района на Благоевград – медите, около Петрич и Сандански – синтите. Много имена на тракийски племена се споменават за района около долното течение на Стримон, в близост до Егейското крайбрежие; сред тях по-важна роля са играли едоните, бисалтите и одомантите.

В Югоизточна Тракия, в района на Странджа Херодот поставя племенната група на тините; по-късно в този район се налага името на астите. Северозападна Мала Азия пък била обитавана от витинците, които били родствени на европейските тини.

В земите на днешна Североизточна България господства името на гетите, едно голямо племенно обединение, което е обитавало и Добруджа чак до устието на Истрос, а е имало своите разклонения и на север от реката. Гетите били коневъден народ; от техните съставни племена са ни известни имената на теризите и кробизите.В Северозападна България, западно от река Искър, се разполага територията на друго голямо племенно обединение – това на трибалите. Между териториите на гетите и трибалите, в Централна Северна България едва в епохата на римското проникване се налага името на мизийците. Най-важни от тракийските племена на север от Истрос били дакийците, които обитавали Южните Карпати.

 

Българското Съкровище от село Вознесенкa

Созопол става Ерусалим II

Созопол става малкият Ерусалим. Хиляди поклонници от цял свят ще се стекат към древната Аполония, ако откритите вчера мощи на остров Свети Иван са на Йоан Кръстител.

Мраморен реликварий от края на IV-началото на V век намери екипът на проф. Казимир Попконстантинов. В него 100% има мощи на велик мъченик на християнската вяра, категоричен е археологът. Той и проф. Божидар Димитров са убедени, че мощите са на Предтеча, защото кутията е била вградена в центъра на олтара на храм, носещ името на светеца.

Реликварият е непокътнат. Капакът му е запечатан с червен хоросан. Той ще бъде отворен пред комисия до дни и изложен в созополския музей.

източник: в-к Стандарт

При разкопки на остров Свети Иван е открит мраморен реликварий

© Burgas24.bg На остров Свети Иван, където работи в момента археологът проф. Казимир Попконстантинов, при разкопки в църквата "Свети Иоан Предтеча" е открит изящен мраморен реликварий, вграден в центъра на олтара на църквата. Реликвиарият е запечатан и днес ще бъде изваден и пренесен в музея на Созопол. Той ще бъде отворен в присъствието на журналисти след няколко дни, след като се създадат необходимите условия и се извършат необходимите религиозни церемонни. Това каза историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, а в момента - министър без портфейл с ресор българите зад граница. По думите му - още от сега може да се каже, че най-вероятно в реликвария са мощи на Свети Йоан Предтеча - светеца, който е предсказал появата на Исус Христос, и който го е кръстил във водите на река Йордан. "Предположението идва от факта, че манастирът "Свети Йоан Предтеча" е един от най-големите средновековни манастири в българските земи и в зависимост от принадлежността на Созопол към България или Византия, съответно е имал царски и императорски статут. Много от игумените му са ставали патриарси на Вселенската патриаршия. Други - висши дипломати на България. В скриптория на манастира са се преписвали книги за църкви и манастири за целия Балкански полуостров, включително и за манастирите в Света гора. Манастирът е бил разрушен в 1629 година след едно нападение на пирати - казаци и никога повече не е възобновяван", каза още историкътБожидар Димитров. Източник: Burgas24.bg

Разярен грифон в герба на Шишман

Проф. Николай Овчаров и доц. Хитко Вачев показаха най-важните находки от църквите "Св. св. Петър и Павел" и "Св. Иван Рилски"

Фото Антон Чалъков

СОФИЯ. Старините около Царевец и Трапезица продължават да бълват съкровища. За трите години на разкопките в средновековния манастирски комплекс "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново са открити 840 монети, от които 9 златни и 106 сребърни. Сред находките са и 24 сребърни и седем златни пръстена, 20 сребърни и 10 златни обици. Това съобщи вчера археологът проф. Николай Овчаров. Между най-ценните открития той посочи груповата находка от седем златни монети - най-голямата досега у нас. Те са от времето на никейския император Йоан Ватаци и българския цар Иван Асен II. Особено ценна от научна гледна точка e златна мъжка обица, свързана с прабългарския период на нашата държава, както и обица с изображения на двуглави орли - знак за царственост. Тя е принадлежала на жена от династията на Шишмановци. Откритият сребърен пръстен с разярен грифон може би е гербът на цар Михаил Шишман, предполага доц. Хитко Вачев. За пръв път е открит и гроб на викариен епископ на Търновската епархия от втората половина на ХVII век. Нейните граници са съвпадали почти изцяло с границите на царството на Иван Шишман. Средновековният манастирски комплекс "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново ще бъде социализиран чрез проект за 6 млн. лв., защитен от общината с помощта на проф. Николай Овчаров и доц. Хитко Вачев.

Константин Събчев

източник: В-К СТАНДАРТ

Михаил Заимов: Археологически паметници под водата са подложени на постоянните атаки на времетo

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

23 юли 2010 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Бургас. Археологически паметници под водата са подложени на постоянните атаки на времето, които са много по-сериозни от тези на сушата. Това каза в интервю за радио „Фокус”- Бургас Михаил Заимов, който е член на организация, която провежда многократни експедиции, като локализира и изследва потънали кораби и подводници. Обектите са подложени на атаки и от страна на рибарските кораби, като често находките се закачат в мрежите им. Михаил Заимов уточни, че археологическите обекти под водата не стават толкова често предмет на иманярски набези, както се случва с паметниците на сушата. „Зависи от мястото. Примерно „Титаник” през цялото време е атакуван от иманяри. Те обаче не са от вида, който ние си представяме, а по-скоро са едни полулегални, които влизат в морето и през цялото време събират артефакти. По света пътува една много любопитна експозиция, която показва артефакти от „Титаник”. Тъй като подводният спорт се практикува в България вече повече от 50 години, голяма част от историческите антични паметници, които са били достъпна за човека на дълбочина около 30 метра, са ликвидирани в момента, но намирането на един античен съд и спускането на голяма дълбочина не е в сферата на възможностите на един конвенционален български иманяр”, обясни подводничарят. По отношение на финансирането Заимов обясни, че организацията се подпомага предимно от спонсори. „Държавата издържа Института за подводна археология, но бих казал, че думата „издържа” е доста силна. Тя едва му позволява да оцелява, което за мен е необяснимо и говори за липса на национално отношение към историята ни, тъй като под водата има точно толкова археологически и исторически паметници, както и на сушата. Това, че когато човек погледне под водата, те не се виждат, не означава, че не са там. Той допълни, че подводната археология изисква изключително скъпо оборудване. „На една по-голяма височина от порядъка на 90 м, там се работи с т.нар. дистанционно управляеми роботи и много се надяваме, че Центърът ще успее да се сдобие с такъв робот за следващи изследвания през 2011 г. Той се управлява от повърхността, има камера, има осветление, движи се между останките и свършва една голяма част от работата и после остават някои фини детайли за леководолазите, тъй като знаете, че нищо не може да замени човешкото око. Естествено, че е скъпо, тъй като това е свързано с придвижване по море, с гориво за лодките, водолазното оборудване е изключително скъпо. За да направим едно 90-метрово спускане, ние носим закачени на себе си 6-7 бутилки, а оборудването тежи над 100 кг. и знанието, което ви трябва, за да придобиете умението не толкова да се спуснете, колкото да излезете живи от тази дълбочина, е минимум 4-5 години сериозна подготовка”, обясни още професионалният гмуркач.
Подводната археология и също толкова значителна, колкото и археологията на сушата и е наивно да се мисли, че археологията и всички исторически паметници са концентрирани само на сушата. „Под водата има също толкова значими археологически проучвания, които могат да бъдат извършени и да бъдат открити също толкова интересни паметници на културата, както и на сушата. В момента ние сме в зората на първите дълбоководни археологически проучвания на българското черноморско крайбрежие. Първите резултати вече са налице, имаме много перспективни точки, които ще проучим това лято и следващото на 2011 година. Вярвам, че ще спомогнем България да се появи на картата на подводните археологически открития и да застане на подобаващо място по същия начин, както тя стои с нейните проучвания на сушата”, посочи подводничарят. По отношение на точки, които изследват подводните археолози, Заимов посочи, че те се избират на базата на сигнали, получени от рибарите. „Тези точки идват по сведения от рибарите, които закачат своите мрежи в процеса на труда си за дъното за някакви обекти, които в последствие ние проверяваме. Някои от тях се оказват впоследствие камъни, други пък – големи дървета, а някои от тях ще се окажат със сигурност потънали кораби”, обясни Заимов. Той допълни, че действията на подводните археолози са концентрирани по пътя на античните гръцки кораби. Заимов обясни, че Западното крайбрежие на Черно море е колонизирано от гръцките преселници 6 - 7 век пр. Хр. „Ние знаем по кои пътища тези кораби са се движели в този период и в момента основно проучваме перспективни точки по тези маршрути. Това е нашата задача в момента.”, каза Заимов.
Божана ПЕТРОВА