Михаил Заимов: Археологически паметници под водата са подложени на постоянните атаки на времетo

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

23 юли 2010 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Бургас. Археологически паметници под водата са подложени на постоянните атаки на времето, които са много по-сериозни от тези на сушата. Това каза в интервю за радио „Фокус”- Бургас Михаил Заимов, който е член на организация, която провежда многократни експедиции, като локализира и изследва потънали кораби и подводници. Обектите са подложени на атаки и от страна на рибарските кораби, като често находките се закачат в мрежите им. Михаил Заимов уточни, че археологическите обекти под водата не стават толкова често предмет на иманярски набези, както се случва с паметниците на сушата. „Зависи от мястото. Примерно „Титаник” през цялото време е атакуван от иманяри. Те обаче не са от вида, който ние си представяме, а по-скоро са едни полулегални, които влизат в морето и през цялото време събират артефакти. По света пътува една много любопитна експозиция, която показва артефакти от „Титаник”. Тъй като подводният спорт се практикува в България вече повече от 50 години, голяма част от историческите антични паметници, които са били достъпна за човека на дълбочина около 30 метра, са ликвидирани в момента, но намирането на един античен съд и спускането на голяма дълбочина не е в сферата на възможностите на един конвенционален български иманяр”, обясни подводничарят. По отношение на финансирането Заимов обясни, че организацията се подпомага предимно от спонсори. „Държавата издържа Института за подводна археология, но бих казал, че думата „издържа” е доста силна. Тя едва му позволява да оцелява, което за мен е необяснимо и говори за липса на национално отношение към историята ни, тъй като под водата има точно толкова археологически и исторически паметници, както и на сушата. Това, че когато човек погледне под водата, те не се виждат, не означава, че не са там. Той допълни, че подводната археология изисква изключително скъпо оборудване. „На една по-голяма височина от порядъка на 90 м, там се работи с т.нар. дистанционно управляеми роботи и много се надяваме, че Центърът ще успее да се сдобие с такъв робот за следващи изследвания през 2011 г. Той се управлява от повърхността, има камера, има осветление, движи се между останките и свършва една голяма част от работата и после остават някои фини детайли за леководолазите, тъй като знаете, че нищо не може да замени човешкото око. Естествено, че е скъпо, тъй като това е свързано с придвижване по море, с гориво за лодките, водолазното оборудване е изключително скъпо. За да направим едно 90-метрово спускане, ние носим закачени на себе си 6-7 бутилки, а оборудването тежи над 100 кг. и знанието, което ви трябва, за да придобиете умението не толкова да се спуснете, колкото да излезете живи от тази дълбочина, е минимум 4-5 години сериозна подготовка”, обясни още професионалният гмуркач.
Подводната археология и също толкова значителна, колкото и археологията на сушата и е наивно да се мисли, че археологията и всички исторически паметници са концентрирани само на сушата. „Под водата има също толкова значими археологически проучвания, които могат да бъдат извършени и да бъдат открити също толкова интересни паметници на културата, както и на сушата. В момента ние сме в зората на първите дълбоководни археологически проучвания на българското черноморско крайбрежие. Първите резултати вече са налице, имаме много перспективни точки, които ще проучим това лято и следващото на 2011 година. Вярвам, че ще спомогнем България да се появи на картата на подводните археологически открития и да застане на подобаващо място по същия начин, както тя стои с нейните проучвания на сушата”, посочи подводничарят. По отношение на точки, които изследват подводните археолози, Заимов посочи, че те се избират на базата на сигнали, получени от рибарите. „Тези точки идват по сведения от рибарите, които закачат своите мрежи в процеса на труда си за дъното за някакви обекти, които в последствие ние проверяваме. Някои от тях се оказват впоследствие камъни, други пък – големи дървета, а някои от тях ще се окажат със сигурност потънали кораби”, обясни Заимов. Той допълни, че действията на подводните археолози са концентрирани по пътя на античните гръцки кораби. Заимов обясни, че Западното крайбрежие на Черно море е колонизирано от гръцките преселници 6 - 7 век пр. Хр. „Ние знаем по кои пътища тези кораби са се движели в този период и в момента основно проучваме перспективни точки по тези маршрути. Това е нашата задача в момента.”, каза Заимов.
Божана ПЕТРОВА