Thracia
Herodot, 4, 93; Arist, Polit. 1303a, 36-38; Ps. Scymn. 728-731; GGM, I, p. 226 (Müller); Anonym Peripli Ponti Eux. (Diller), 84-87; Aelianus, Varia hist. 3, 17; Ptol. 3, 11, 10; Arr. Peripli Ponti Eux. 36 (Diller); Aeneas Tacticus, 20, 4; Menipus Pergamenus, Peripl. (Diller), 1, p. 156), IGBR, I(2), p. 343-347, n. 387 bis 467.
Древните и модерните автори приемат 610 год. пр. Хр. като дата на възникването на Аполония Понтика. У Псевдо-Скимнос четем: “Тоя град (Аполония) основали мелетци, които дошли в тия места около 50 години преди царуването на Кир (558-529 г. пр. Хр.)”. В общи линии това се потвърждава и от археологическите находки. През V - IV век пр. Хр. милетската колония достига акме в своето развитие.
Аполония Понтика, днешния Созопол се намира в подножието на крайбрежното разклонение на Странджа, което носи името “Меден рид”. Всъщност то се е получило от названието на най-високия му връх “Бакърлъка”, което на турски език има същото значение. Трудно е да се проследи историята на този топоним, но е сигурно, че произходът му се корени в богатството му на медни месторождения и в тяхната експлоатация през вековете. Съществуват доказателства, че тукашните рудни богатства са били използувани още през меднокаменната епоха. Това са големи струпвания на шлака, топилки и археологически материали, произхождащи от акваториите на полуостров Атия и Созопол и едно еднослойно енеолитно селище в землището на село Черноморец, което се намира недалеч от полите на връх “Бакърлъка”. Античната Аполония е заемала днешния Созополски полуостров, наричан още Скамний. Поради големи промени на бреговата ивица много от ранните археологически материали, керамика, пластични паметници и др. сега се откриват под водата при подводни проучвания.
Геолозите смятат, че медните месторождения в Меден рид са произлезли вследствие на вулканична дейност и това крайбрежно разклонение на Странджа, оформящо полукръгъг, спрямо съвременния бряг има свой корелат, който сега се намира под водите на Черно море. На много места в района и особено на нос “Свети Димитър” пред устието на река Ропотамо преобладават значителни скални образования от вулканичен туф, а в района на крепостта “Вълчановото кале” се откриват залежи от вулканични топки. Те са били събирани и използувани от древните обитатели на района като камъни за прашка
Когато през далечния VII в. пр. Хр. милетските преселници са стъпили на днешния Созополски полуостров или на острова срещу него, те са били привлечени не само удобния естествен пристан. Решаващо значение едва ли е имала малката по размери равнина между Меден рид и морето. “Орната земя” в нея може би е била достатъчна за една първоначална автаркия, но едва ли със своето умерено плодородие, тя е била в състояние да даде мощен тласък на развитието на полиса в първите два - три века на съществуването му. Местната металургия и транзитната търговия със сигурност са дали мощния тласък на първоначалното развитие на Аполонийската полития. Това най-ярко се проявява в зараждането на първото типично понтийско средство за размяна – бронзовите стрели-монети и в герба на Аполония – изправена котва, срещаща се и върху домонетните стрелички и върху всички автономни емисии на полиса.
Поселищния живот в днешната акватория на Созополски полуостров датира още от края на V-тото и началото на IV- тото хил. пр. Хр. когато започва експлоатацията на медните залежи. С прекъсвания и с периоди на възход и падение поселищната традиция продължава и през ранната бронзова епоха. Находките от късния бронз са сравнително редки, но през вековете на халщата наблюдаваме отново едно съживяване.
Сравнително гъстата предгръцка поселищна мрежа в региона и дебелината на изследваните културни пластове на крепостта “Малкото кале” показват, че в Меден рид през VIII - VI век вече е съществувал интензивен добив на метал. В изоставени древни галерии при разположения наблизо рудник “Червено знаме” е била открита чернофирнисова керамика от IV от тук произхождат много дървени минни подпори, останки от въже и малка дървена лопадка. Тези следи от металургична дейност и резултатите от нея вероятно са били в ръцете на местни траки, с които още първите колонисти са влезли в контакт.
Най-старата импортна родоско-йонийска или източногръцка керамита от региона произхожда от самата Аполония, или от некрополите й в непосредствена близост. Сред нея се откроява родоското ойнохое в стил “дива коза”, открито при прокопаване на канал в старинната част на Созопол.
През последните години созополския археолог Димитър Недев проведе спасителни разкопки на редица места в стария град и откри фрагменти от ранна керамика, показващи наличието на културни напластявания още от края на VII и първите десетилетия на VI. Сред тях има няколко фрагмента от чашки, украсени с апотропеично изображение на горгоната Медуза. Един плитък скифос с Медуза, изцяло запазен, беше открит при подводните проучвания на потъналото пристанище пред устието на река Ропотамо.
При разкопки до църквата “Свети Георги” в центъра на Созополския полуостров е открит античен жилищен квадрат, а в неговата югоизточна част светилище на Афродита Сирийска. Между двете крепостни стени на късноантичния и средновековния Созопол в края на ХХ век беше открито и светилище на Хеката, идентифицирано чрез посветителен надпис с името на Артемидор.
През осемдесетте годи покойната Мария Цанева откри крепостна стена от големи ломени камъни с дебелина 2 м. в началото на провлака към Созополския полуостров. За съжаление тези разкопки останаха непубликувани. На няколко места, точно над стената бяха открити погребения от по късно време, датиращи от IV век пр. Хр. Върху челото на запазената част от крепостната стена беше открита бронзова стреличка, принадлежаща към категорията на стрелите-монети.
Близките и далечни некрополи на древна Аполония са много по-подробно изследвани от самия град. Най-значителни са разкопките, ръководени от проф. Иван Венедиков, проведени през 1946 - 1949 год и публикувани в сборник “Аполония”. Тогава в местността “Калфата” и на провлака към полуострова в Морската градина са били открити гробове от периода на ранната и късната класика. Впоследствие през различни години в некропола са работили ст.н.с. Михаил Лазаров, откривателят на гробници с 13 кратера Георги Бояджиев. След разкопките на проф. Венедиков най-мащабни са изследванията на Мария Цанева, която в продължение на близо 20 години разкри близо 1000 погребения, сред които е и могилното погребение на нос Колокита. През последните две десетилетия разкопките в отделни участъци на Аполонийските некрополи продължават. Голямо значение имат и подводните проучвания в акваторията на Созополския полуостров.
Древните автори са твърде пестелива, когато говорят за античната история на Аполония. Херодот споменава Аполония и нейното тракийско обкръжение във връзка с похода на Дарий между 519 и 512 г. пр. Хр. От Аристотел знаем за някакви вътрешни сътресения в политията, които са твърде лаконично представени. Сигурно е, че след средата на V в. пр. Хр. градът попада в орбитата на Атина и атическата керамика от некрополите показва, че това продължава и през ІV в. Според епиграфските паметници конституцията на града определя Народното събрание (Демосът) като върховен законодателен орган, а Градският съвет (Булето) като наблюдател и контрольор на избраните от него магистрати – архонти, стратези и др. Монетосеченето на града било организирано и контролирано от монетни магистрати, може би архонти и техните имена могат да се прочетат върху някои от сребърните и бронзови емисии. Познати са ни имената на монетните магистрати:
1. EГHNΩP (Мушмов, Н., 1912, 3140, Pl. XVI, 2)
2. …BATAK… (Мушмов, Н., 1912, XVI, 1)
3. …IMOΞOY… (Mushmov, Н., XVI, 3)
4. AПYPO (Мушмов, Н., 1912, 3148)
5. AΘHNAГ… (Мушмов, Н., 1912, 3151, SNG, IX(1), Pl. VI, 164)
6. AΛΚΙΟΣ (Мушмов, Н., 1912, 3152)
7. KΛEOKPATHΣ (Karayotov 1995, p. 400, n° 2, p. 399, fig. 3a et b)
8. ΛIXHΣ (Lanz, Auktion, 68, 6 juin, 1994, p. 12, n° 80)
9. …{E}ΣIAΣ (SNG, IX, 1, 165)
10. [Σ]ΩΛΩTHΣ (Lanz, Auktion 74, 20 novembre 1975, n° 115).
Sur les dioboles : ΣΩ
11. KΛEINIO (SNG, Copenhagen 1942, n° 454 ; Стефанова, Ан., 1980, с. 8)
12. ΔHMOYXOΣ (Lanz, Auktion 58, Mail bid sale, 19 septembre 2001, n° 347)
13. [AΘH]NAIΣ (Lanz, Auktion 58, Mail bid sale, 19 septembre 2001, n° 348; Plovdiv, AM, n° 747 )
14. [.Σ?]OXO[Λ..] (Dimitrov 2001, p. 4).
15. ΚΛΕΙΝΙΟ - (Lanz, Auktion 135, No.106.
В съкратен вид някои от тези имена се срещат и като печати на керемиди, произведени в Аполония. Според декрет на Аполонийското Народно събрание, открит сред развалините на другата милетска колония Истрия през първата половина на ІІ в. пр. Хр. Аполония е водила доста опустошителна война със съседната дорийска колония Месамбрия. С помощта на истрияните аполонийците си възвърнали крепостта (фруриона) Анхиало.
През първата половина на V в. пр. Хр. в храма на Аполон Лечител на днешния остров “Свети Кирик” е била поставена колосална бронзова статуя на епонима на града, направена от атинския скулптор Каламис. Според писмените извори през 72 г. пр. Хр. при наказателната експедиция на Марк Лукул статуята е била пренесена в Рим и поставена на Капитолия. За нейният вид съдим само по изображения върху монети, защото от римския Капитолий тя е изчезнала незнайно къде по време на варварските нажествия през V в. след Хр.
Римляните не пощадили Аполония, защото по време на войните на Римската република с Митридат VІ Евпатор в града имало гарнизон на понтийския владетел и това е засвидетелствано от декрета на булето и демоса, които по предложение на архонтите дават проксения на Митридатовия стратег Епитюнгхан от малоазийския град Тарс.
След превземането на Аполония от римляните тракийският етнически елемент се чувства по-осезателно особено от епиграфския материал. Последните тракийски царе, васали на Рим, правят дарения в храма на Аполон Иетрос, Меток, син на Тарулас прави реконструкция на крепостните стени. В Аполония е открит и посветителен надпис на Леонто, дъщерята на анхиалеца Авлудзенис и жена на тракийския стратег от времето на Тиберий, Гайос Юлиос Аполониос, син на Ептайкентос от град Бизия.
От римската императорска епоха няма много находки. Все пак М. Лазаров е публикувал един гроб, в който е бил открит луксозен бронзов антропоморфен балсамарий. Градът е сякъл бронзови провинциални монети с имената на Антонин Пий (138-161), Марк Аврелий (161-180), Фаустина Млада, Луций Вер (161-169), Септимий Север (193-211), Юлия Домна и Каракала (198-217).
През късната античност в ІV в. Аполония е била прекръстена и станала Созиполис Градът е бил укрепен с двойна крепостна стена, която на места е сравнително добре запазена, защото е била поддържана през средновековието. През късната античност Созиполис е бил епископски център и тук се откриват основи на раннохристиянски базилики.
Венедиков и др. 1962; Иречек, К. 1974, с. 825 и сл.; Мушмав, Н., 1912, 3140-3193;
Лазаров, М. 1970, 2-3; Лазаров, М., 1972, 153-158; Лазаров, М., 1973, 3-52; Лазаров, М. 1975; Цанева, М., 1975, 32-33; Димитров, Б., 1975, 30-31; Цанева, М., Димитров, Б. 1976, 5-8; Цанева, М., 1976, с. 38; Цанева, М. 1977, с. 50; Цанева, М. 1979, 58-59; Цанева, М., Стоянов, Т., 1981, 69-71; Цанева, М., 1986, 61-62; Цанева, М., 1987, 359-364; Цанева, М., Панайотова, Кр., 1991, 77-79; Дражева, Ц., Нeдев, Д. 1994, 110-111; Лазаров, М. 2000, 23-41; Панайотова, Кр., Дражева, Ц. 2003, 215-234; Лазаров, М., 2002; Карайотов, Ив., 2002, 10-11; Лазаров, М. 2003а; Карайотов, Ив., 2005, 46-62; Карайотов, Ив. 2006а 63-80; Дражева, Ц. 2003, 215-234; Zaneva, M., 1982, 197-200; Eherhart, N., 1983, S. 19, 44, 58,61, 63, 65, 97,101, 117, 125, 137, 144,, 147, 148, 153-165, 167, 175-177, 182, 209, 215, 220, 230, 239, 245; Lazarov, M., 1984, 63-68; Porogeanov, K., 1984, 69-72; Zaneva, M., 1985, 352-359; Zaneva, M., 1986, 166-173; Karayotov, Iv., 1995, 387-408; Fritze, H. von 1913, S. 63; Laks A., 1983; Leclan, J. 2005, 686-68; Nedev, D., Panayotova, Kr. 2003, 96-156; Oppermann, M. 2004, S. 9, 12-15; 29-41; 86-92; Varbanov, Iv., 2005, 803-838.
Obzor (Naulochos, Templum Iovi, Обзор, обл. Бургас)
Strab. 7, 319; Plin. Nat hist. 4. 11, 45; Arr. Peripl. Ponti Eux. и Anonym. Peripl. Ponti Eux.(Diller, A.1952, p. 136) ; Tab. Peut. (ab) Erite XVI (ad) Templo Iovis XVI (ad) Mesembria
Пристанище и емпорион Naulochos
Оловни щокове на котви от V – ІV в. пр. Хр. Съкровище от ремски републикански денари, заровено след средата на І в. пр. Хр., бронзиви монети на Реметалк І.
Пътна станция на крайбрежния път, възникнала на мястото на по-стария емпорион.
архитектурни детайли от хромове и християнски базилики. Проучена с разкопки голяма обществена сграда. Крепостни стени от късната античност. Саркофаг, късноантична амфора. Скусптора от късната античност.
Крепост. Стратегически център в системата на Балканската преградна линия, построена през късната античност.
Шкорпил, К. и Х., 1890 и 1891, 15-16; Шкорпил, К. и Х., 1892, 39-42; Шкорпил, К., 1930/31, с. 205; Шкорпил, К. 1930/31; Герасимов, Т. 1965, с. 607; Юрукова, Й,, 1963, 39-44; Чангова, Й., 1959, с. 247, Обр. 2; Mihailov, G., 1962, p. 212, Nr 17; Dimitrov, D., 1938, 304-313] Чимбулева, Ж., Балабанов, П., 1978, 95-96.
Няма коментари:
Публикуване на коментар