Мисионис търгувал със Северна Африка

Последните открития през този археологически сезон в древния град Мисионис край Търговище доказват, че през V-VI век той е бил център на провинция Мизия. Това обясни проф. Николай Овчаров в София вчера. По думите му, древният град е водил оживена търговия с цялата тогавашна Римска империя - чак до Северна Африка, за което свидетелстват остатъците от керамика и запазеното украшение във форма на антилопа. Като едно от най-интересните нови разкрития археологът посочи каменен блок и по-специално надписа върху него. Макар и надписът от три реда да е трудно четим, на първия ред се разпознава думата "кан", както е било прието да се наричати хановете на стара България. Сред другите интересни находки са лампа във формата на кръст, гребени, апликации, както и запазеният изцяло инвентар на античната кръчма от 80 стъклени чаши, амфори и други атрибути.Мисионис е разрушен, както и много други градове през VI век, най-вероятно от аварите. Но възкръсва през Средновековието като български град под името Косово. Османски извори свидетелстват, че той е превзет от турците през 1393 г след ожесточена съпротива. Според тях, комендантът на крепостта е отговорил на предложението да се предадат с думите: "Няма да предам вярата на царя!". Разкопките в Мисионис тази година се правят с отпуснати от държавата и община Търговище средства. 

Константин Събчев

Източник: в-к Стандарт

Изровиха колан на старобългарски воин

14 бронзови елемента от колана, изровени досега

Фото Авторът

При продължаващите разкопки на крепостта в местността Славната канара край добруджанското село Дебрене археолози за първи път откриха на терен бронзови елементи от колан на старобългарски воин. Пред журналисти археологът Боян Тотев сподели, че до момента има само един такъв открит и той отново е в Добрички район, а другите известни елементи са находки на иманяри, които музеи в страната са откупували. "Този е цялостен и предполагаме, че на мястото, където намерихме вече 14 елемента, ще има и още, както и очакваме да намерим гайката и токата. Те са изработени от бронз, като датировката е от края на IX и началото на X в. Коланът е бил на воин от среден ранг и има два вида апликации - предимно стилизиран трилистник от торевтиката - релефната обработка на художествени изделия от метал. Любопитното тук е, че първоначалният ни оглед показва, че елементите от този колан са от по-ранен период от известните центрове за торевтика в столицата на Първото българско царство", разказа още Тотев.

Крепостта се простира на площ от около 2 дка, като екипът от учени предполага, че тя е възникнала на мястото, за да охранява и защитава разкритата базилика от екипа. Мястото е култово и предположенията са, че в по-долните хоризонти могат да се открият находки от по-ранни периоди, смята и директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов. Той дори изрази надежда, че в хода на работата на терен може да се намерят и баптистерии и мартириум - места, където се съхраняват мощи на мъченици и светци. "Надяваме се времето да е с нас и да продължим до края на месеца работата, като до момента сме проучили едва 20 на сто от обекта. Ще продължим и през следващата година, като се започва и подготовката на проект, за да бъде обектът по-достъпен, още повече че срещу мястото се намират и останки от килии на съществувал скален манастир", каза още Костадинов.

Историците подкрепят твърденията си, че крепостта е имала важно значение, тъй като е разкрит и кладенец, който е с дълбочина над 20 м. Освен него в района могат да се видят и редица огромни ями, прокопани с дълбочина над 8 и повече метра, белег за иманярските набези, тъй като множество легенди разказват, че именно тук и в съществувалия насреща скален манастир Вълчан войвода и дружината му са крили златото, което задигали от турските хазни. Крепостта се намира на пътя между Одесос и Дионисополис. Тук археолозите откриха и амфора с монети, за която предполагат, че е църковна лепта. Почистените до момента бронзови монети са от времето на Юстиниян Велики - VI в. 

Виржиния Георгиева

източник: в-к Стандарт

Нова средновековна църква разкриха на Трапезица

Нова средновековна църква разкри на Трапезица великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него излязла дъговатата извивка на абсидата, която може да води към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 м, което я прави и най-голямата на Трапезица. Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите наоколо. Освен арката археологът е разкрил и гробница със семейно погребение и много рядък порцелан. Една от последните находки е фрагмент от съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и най-вероятно е внесен от Китай. Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон, този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е открил и фрагмент от зооморфен съд, с форма на животинска глава, дъно от друг с ясно очертана буква "Б", която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Около 100 монети, най-ранната от които е от времето на Исак II Ангел, от зората на Второто българско царство, също са откритие на Робов. 

Иван Иванов

източник: в-к Стандарт

Жреци съпрузи погребани в Свещари

Когато тракиецът е умирал, сред неговите любими жени е настъпвала разпра коя е най-достойната да го придружи в отвъдния свят. Потвърждение на традицията, за която споменава Херодот, вероятно са намерените кости в уникалната гробница, открита преди дни от екипа на проф. Диана Гергова в Свещари. Ритуално погребаните в могила в североизточния некропол, който наричат Царски, вероятно са съпружеска двойка.

В центъра на кръглата яма е типичният за гетите глинен олтар с цветна украса. 

ФОТО Драгомир БОГОМИЛОВ

"Имаме за първи път една нова картина на погребение, свързано вероятно с жрица, но може би на мъж и жена, защото имаме кости на две места", разказа пред "Стандарт" проф. Диана Гергова. Тя все пак уточни, че към тази информация трябва да се отнасяме с доза въпросителна, защото се чакат резултатите от анализите. Предположението, че погребението е на жена, идва от многобройните намерени бижута. Археолозите открили красиви обеци с лъвски глави, както и прекрасно бронзово огледало с желязна дръжка, украсена от своя страна с бронзови орнаменти. Непосредствено до него пък намерили голяма група от мъниста от стъкло, глина и злато, които са принадлежали на огърлица. В центъра й е имало по-голям златен декоративен елемент от ажурна розета. 

В средата на откритата кръгла погребална яма с дълбочина над 5 м е оформен типичният за гетите олтар с цветна украса и близо 200 златни предмета. До него имало съдче, в което били поставени вече овъглени житни зърна, дар към Великата Богиня майка

На олтара бил поставен и единствен по рода си канделабър, свързан с култа към Аполон. Реликвата е от ковано желязо, с добре оформена поставка и ствол, а върхът му представлява палма с цветчета. Предполага се, че върху наподобяващото свещник съоръжение са изгаряни благовония при ритуали.

За това, че погребаният или погребаната в могилата е имал жречески функции, свидетелстват и намерените култови предмети - конус, предмет с формата на прашка и една антропоморфна глинена фигурка. В ямата са открити още бронзов съд и бронзова фиала, две тасоски амфори, няколко тракийски съда, правени на ръка, стъклен балсамарий. Гръцки съдове също присъстват - кантарос, рибно блюдо и по-малки съдинки. Сред уникалните находки има и келтски нож. Намереното съкровище датира от края на IV и началото на III в. пр.н.е.

В момента екипът на проф. Гергова работи по почистването и стабилизиране на канделабъра. За да се защити есхарата (олтарът), предстои консервация.

През последните 3 г. това е поредна находка, свидетелстваща за богатата култура на гетите край Свещари. През 2012 г. бе открито златно съкровище от над 200 предмета. През миналата година пък бяха намерени тракийска колесница и гробница на жрица.

Антония Кюмюрджиева

Източник: в-к Стандарт

Откриха гробница с войн и жрица

Част от новото съкровище, което проф. Диана Гергова откри в Свещари. Преди две години тя изрови златото на Котела

ФОТО драгомир богомилов

Ново златно съкровище изскочи в Свещари. Екипът на проф. Диана Гергова откри уникална тракийска гробница, пълна с мистика и златен блясък от епохата на гетските царе. Последната находка е открита под могила 23 на археологическия комплекс "Сборяново". Става дума за ритуално погребение, най-вероятно на жена жрица, обслужвала култа към три божества. Тя е била заровена заедно с мъж войн. Женските кости са открити в глинен съд в източната част на некропола. Там е намерена и огърлица от златни накити и многобройни зрънца мъниста от благородния метал, разпръснати в земята. До момента сме открили около 200 ювелирни предмета от златната находка. В пръстта, която е прибрана за пресяване и изследване в лабораторни условия, лежат още много златни късчета. Открили сме и нишката, на която са били нанизани мънистените зрънца, заедно с глинени и стъклени елементи, служили за култовата украса на жрицата, обясни проф. Гергова. 

Около останките на божествената служителка са намерени и магически предмети, свързани с ритуалната й служба в чест на три божества. Целият жертвен комплекс е издържан в стила на тракийската култура, при която обредите се извършват пред квадратен глинен олтар, обагрен с типичните за траките цветове бяло, черно и червено. Железен канделабър с юнински капители, сглобен с бронзови нитчета, излени в работилницата на древните, свидетелства за тържествените церемонии по погребенията на траките. Такъв тип култови предмети са характерни за почитта към бог Аполон. Затова за учените е особено важно, че са открили артефакти, характерни за древногръцката култура в гробница на тракийското царство. Встрани от олтара е намерена паничка, пълна със запазени до днес житни зърна, както и множество ритуални предмети, използвани от жрицата за магическите й дейности. И друг древногръцки бог, Дионисий, е бил почитан в светилището, обслужвано от знатно погребаната жена. Остатъците от нейната огърлица, които съдържат конусовидни елементи и биконични предмети, са характерни за култа към бога на виното и веселието. От него е повлияна и изработката на намереното там огледало. То е с желязна дръжка, която е служела на древните за забавление по време на игричките на Дионисиевите празници.

Близо до остатъците от женското погребение, в друг глинен съд, са открити и кости на мъж, който е погребан с бойния му нож, изработен в традицията на келтите. 

Според учените става въпрос за уникален погребален комплекс, където е извършен ритуал, съчетал елементите от древните култури на траките и елините.

Станка Христова

Източник: в-к Стандарт

Проучиха останки от базилика на крепостта на Хисарлъка

© РИМ-Кюстендил  

Архитектурните останки на базилика датирана в периода между втората половина на IV до VI в. са проучени при археологическите разкопки на късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка над Кюстендил. Останките са разположени на тераса със северно изложение и се намираха под алея изградена от малки и средни речни камъни през 1966 г. От базиликата са запазени, почти изцяло в субструкция, част от апсидата (южната дъга), южния зид с пристенни стълбове и малка част от каменната настилка в югозападния ъгъл на южния кораб. Максималната запазена височина на архитектурните останки е 0,40 м. Градежът на субструкцията е от ломени камъни със спойка от песъклив жълт хоросан.

Първото археологическо проучване на раннохристиянска базилика №1 в късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка в гр. Кюстендил е осъществено от акад. Йордан Иванов в периода 1906-1912 г., и резултати са обнародвани. От тях става ясно, че базилика № 1 е трикорабна с приблизителни размери 29,5 х 17 м. 

Близо сто години по-късно във връзка с изграждането на лапидарий с театрон, включващ и експонирането на архитектурни останки на базлика № 1, се наложи да се извършат нови археологически разкопки. Реализиранизирането на последните се осъществи по договор на РИМ-Кюстендил с Министерство на културата от екип с научен ръководител Дойчин Грозданов (РИМ - Кюстендил), зам. ръководител д-р Галина Грозданова (НАИМ-БАН), Орлин Рачев (РИМ-Перник) и Диана Стоянчова (докторант в СУ „Св. Климент Охридски").

Източник: dariknews

Гроб на тракийски цар в “Сборяново”

Нова находка от епохата на траките откриха археолози край Исперих. При разкопки на могила, разположена в източния некропол на историческия резерват "Сборяново", експедицията на проф. Диана Гергова се натъкнала на следи от владетелско погребение от периода на III век пр. Хр. На пет метра под земята са открити две ритуални помещения, едно от които е служило за олтар. В неговия център е намерен железен канделабър, висок 1,5 метра. Той е бил художествено изработен, украсен в горната си част със стилизирани палмови листа. В близост наоколо са открити още две амфори и два керамични съда, пълни с човешки кости. Около тях са открити останки от женски накити, изработени от стъкло и глина, огледало с бронзова рамка, келтски нож и чаши от бронз.

Новите артефакти са част от богатото културно наследство на гетската държава, чиято столица е била разположена близо до днешния Исперих, обясниха археолозите. След като находките бъдат проучени, те ще бъдат изложени в историческия музей в Разград.

Това е третата поред експедиция на проф. Гергова от 2012 г. досега, завършила с успех. Преди 3 г., в края на археологическия сезон, тя откри в недрата на голямата Омуртагова могила златното съкровище на тракийския вожд Котела. Миналата есен проучванията й се увенчаха с откриването на царска колесница с впрегнати в нея два владетелски коня.

Както през миналите археологически лета и тазгодишната експедиция в резервата "Сборяново" се финансира приоритетно с частни средства. Към скромните 10 хил. лв., отпуснати от Министерството на културата, проф. Гергова е прибавила и помощта на японска телевизия, която от години спонсорира научните й изследвания. Средствата за издръжка на студентите археолози пък се осигуряват  от проект, финансиран от Швейцария.

Станка Христова

Източник: в-к Стандарт

Заплетена мрежа от тунели разкриха археолози под Плиска

©

Археологически проучвания разкриват интересни факти за първата българска столица Плиска. Под нея е имало дълга и заплетена мрежа от тайни подземни тунели. Учените продължават да разкриват как са били изградени тези загадъчни съоръжения.

Макар да е проучвана почти 100 години, първата българска столица Плиска все още не е напълно изследвана. Една от загадките са тунелите под древния град. Екипът на археолога Мариела Инкова проучва един от входовете към тайните тунели. Той е уникален, защото е единственият изграден от дърво, и въпреки че е бил опожарен, е запазен и до днес.

"Те са точно разкроени, съобразени са с ширината на входовата част, виждат се фугите между отделните добре подредени нивелирани дъски, които свършват до вертикалните врати, които са били като облицовка на този таен входник", обясни археологът д-р Мариела Инкова.

Обгорелите дъски по входа към тунела са ясно доказателство за опожаряването на града от войските на византийския император Никифор I, който през 811 г. превзема Плиска.

Разкопките на тайния тунел продължават и докато археолозите работят, попадат на оловен печат.

Проучванията на тунелите под Плиска продължават десетилетия, но все още първата българска столица крие много тайни, защото не е разкрита цялата подземна мрежа.

Източник: News.Burgas24.bg

Свещарска гробница

Ново златно тракийско съкровище от Свещари