Дрон засне мозайка с над 70 вида птици в Голямата базилика

Първите снимки с дрон на Голямата базилика в Пловдив направиха днес от датска фирма, която е наета по проекта. Така по график се работи за консервацията и документирането на мозайката на този уникален археологически обект на града.

Разкрита е изключително ценна мозайка с много интересна декорация, като централното пано до амвона съдържа над 70 вида птици, майсторски изобразени от древните автори.

Археолозите са открили два мозаечни слоя, като се предвижда мозайката от по-горния слой да се реставрира и да се изложи първоначално в Археологически музей, след което от 2017 г. в новата експозиционна площ.

Разкопките продължават вече втори месец, ръководени от реставратора доц. Елена Кантарева от АМТИИ-Пловдив. Тя уточни, че следва картографиране на обекта, където ще се описват различните разрушения, като и намесата на археолозите.

Проектът е за 4,9 млн. лева и се финансира от Фондация Америка за България до 2017 г, когато ще има завършена защитна сграда на мястото. Там ще бъдат експонирани двата пласта на мозайки от най-голямата разкрита до момента на Балканите Епископска базилика от IV-V век. Ръководител на екипа археолози е Елена Кесякова.

Потопената църква изплува от яз. Жребчево

В края на април ви разказахме историята на църквата "Св. Иван Рилски", която лежи потопена във водите на язовир Жребчево. Днешният язовир носи името на потопеното в него през 1965 година село Жребчево, като в чашата на язовира са също и бившите села Долнo Паничeрево и Запалня.

Именно в последното е разположена и църквата "Св. Иван Рилски", чиито останки днес са част от красотата на язовира.

След като водата в язовир Жребчево се оттегли през лятото, потопената при изграждането на язовира църква "Св. Иван Рилски" отново стана атракция за туристи, рибари и фотографи. Храмът, носил името на българския светия Иван Рилски, е издигнат през 1895 г. на мястото на църква от 4-9 век.

През по-голямата част от годината църквата е потънала във водите на язовира и няма пряк достъп до нея. Екип на Impact Press Group отново успя да я заснеме, този път по суша.

Източник: http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=45368

Дигитализират тракийски гробници

Тракийските мегалитни паметници в община Тополовград ще бъдат дигитализирани и документирани.  Най-ранните тракийски гробници и синхронните на тях култови комплекси на Балканския полуостров ще получат видимо графично изражение, което ще допринесе за консервацията, реставрацията и експонирането на обектите. Това съобщава  Габриела Антонова, ръководител на проекта,  в интервю за Агенция "Фокус".
Трябва да подчертаем, че проектът представлява неинвазивно изследване, т.е. нямаме археологическо проучване в смисъла на разкопки, намиране на артефакти и такъв тип изследвания. Това са по-скоро изследвания, свързани с текущото състояние на тези мегалитни паметници, пояснява тя.
С настоящия проект, на практика ще бъдат заснети деструктивните изменения, например, върху вече открит и проучен долмен. След разкриването, върху него имат влияние редица негативни атмосферни фактори. Така чрез снимките ще има съхранена информация, която да послужи за неговото консервиране, реставриране и експониране за в бъдеще.

Източник: http://www.hsmaritsa.com/novini/digitalizirat-trakiyski-grobnitsi.html

Разкриват базилика на античния град Августа Траяна?

Горещо, но щедро е археологическото лято на асистент Мария Камишева, която завежда отдел "Антична археология" в Регионален исторически музей - Стара Загора. При провеждане на спасителни проучвания в резервата "Августа Траяна" тя е на път да открие монументална базилика.

Обектът се намира на бул."Митрополит Методий Кусев" No 55 в Стара Загора. През 2004 г. в западния терен, непосредствено до този, който в момента се проучва, покойният вече Красимир Калчев проучи една раннохристиянска базилика.

"Тогава нямаше как съоръжението да бъде интерпретирано, защото по-голямата част оставаше в източния парцел на територията - обясни археоложката. - То е изградено от големи мраморни квадри, които са споени помежду си с метални скоби.

Предположението беше, че такава монументална архитектура би следвало да бъде храм, но измазването с хоросан не даваше основание за сигурност."

Приемателната комисия от Министерството на културата тогава е предписала запазване на квадрите намясто и след проучване на парцела от изток да се реши съдбата на цялото съоръжение.

"Тази година започнахме разкопките през месец юли. Логично доразкрихме останалата част от съоръжението. То е с правоъгълна форма. Поради многото интервенции в него през различните епохи, все още не можем със сигурност да кажем, че това е храм", поясни Камишева.

Въпреки всичко има податки, че това наистина е храм, защото е открит един мраморен фронтон, който винаги стои над входа на храмовете. Фронтонът е в триъгълна форма. В случая лицевата му страна е украсена с щит без копие. Има няколко отвора, върху които се е прикрепвала бронзова, сребърна или златна апликация. Единият ъгъл е счупен, но на другия е запазен акротерият. Това е архитектурен елемент, който е украсявал страничната част. Засега това е едно от най-ценните открития.

В края на миналата седмица археоложката открива един изцяло запазен шестредов надпис и друг, фрагментиран на няколко части. Николай Шаранков от Софийския университет, който се занимава с епиграфиката от това време, потвърди, че става дума за надписи от началото на четвърти век, по-точно от 303 година. Те се свързват с управителя на провинция Тракия Емилий Александър, който е посветил надписи на двамата цезари Гай Валери Максимян и Флавий Валерий Констанции, които пък са съуправители с императорите. Видно от текста, двамата са управлявали по времето на първата тетрархия - 1 март 293 г. и 3 май 305 г., по времето на Гарелий и Констанции Хлор.

Има податки за още един надпис.

Мария Камишева предполага, че става дума за храм, който е свързан с императорския култ. Може би впоследствие е използван за водохранилище. Това става през късната античност, когато навлиза християнството и императорският култ не е на почит.

При направените досега проучвания са разкрити няколко канала за вода от средновековието, които са засечени в западния парцел от Красимир Калчев. Наблюдава се интересно решение от средновековния строител, който е разделил водния канал на две разклонения. По това време, когато е строен каналът за вода, съоръжението е съществувало само в горната си част. Каналът е направен върху античните разрушения. Използван е в някаква степен като водоснабдително съоръжение. Открити са водопроводи от османския период.

Тепърва предстои проучванията да слязат надолу в терена. Ако това е храм от античния град Августа Траяна, очакват се подови покрития от мраморни плочи или мозайка.

Досега е проучена едва 1/4 от цялата площ на "преблестящия град на траянците". Засега се приема, че форумът (центърът) е бил до Западната порта, защото при пресичането на двете централни улици, където би трябвало да бъде форумът, той не е намерен. Според някои археолози обаче, той или е изместен на север, където е естествената централна част на античния град, или е някъде другаде, в очакване да бъде открит.

Росица РАНЧЕВА

Източник: http://starozagorskinovini.com/news/index.php/institucii1/5038-razkrivat-bazilika-na-antichniya-grad-avgusta-trayana

Древни амфори от Африка откриха в Черноморец

Продължават разкопките на римската крепост, която се намира в Източната част на землището на Черноморец. Това каза в ефира на Радио „Фокус” – Бургас д-р Иван Христов от Националния исторически музей. „Хрисосотира означава „Златен спасител”, но най-вероятно името произлиза от „Христос Спасител”, каза Христов и допълва, че името възниква малко след като Аполония Понтика е променила името на Созополис – спасеният град. „Проучваме най-голямата извънградска крепост в бургаския залив. Тя се простира 63 дка”, каза той и допълва, че все още проучванията не са установили каква част от крепостта е вътре в морето. Христов е категоричен, че предстоят и подводни проучвания. Запазена е крепостна стена, която се простира на 300 метра. Проучени са 4 кули от укрепителната система и се е поставило началото на проучванията на вътрешността на крепостта. Повече от 50 съда са открити в т.нар. сграда 8, която е с размери 13 на 6 м. Опитният реставратор от Националния исторически музей Жени Койчева работи по уникални съдове, които са запазени цели. Те са характерни за края на VІ и началото на VІІ в. Освен местните съдове, се откриват и такива, направени в Северна Африка, днешен Тунис, западното крайбрежие на Малаазия. „Това са съдове от късноантичната „червенолакова керамика”. Откритията са съчетани с много добре запазен немизматичен материал, монети, които са открити на пода на сградата”, информира Христов и допълва, че най-старите монети са от 614 г. Това е година, която се свързва с опустошителни битки между авари и славяни. Друга находка е зазидана в хоросана, случайно или не от строителите на крепостта, монета, която е изсечена преди реформата на император Анастасий от края на V в. Откритите находки, след реставрация ще бъдат изложени в Историческия музей в Черноморец, община Созопол.

Източник: В-к Черноморски фар

АРХЕОЛОЗИ РАЗКОПАХА СТАТУЯ НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ОСТРОВИ! ТОВА, КОЕТО ВИДЯХА ОТДОЛУ, Е ИЗУМИТЕЛНО! НЕ СТЕ ПОДОЗИРАЛИ…

На Великденския остров се намират т. нар. моаи – уникални причудливи каменни статуи. Те изобразяват човешки фигури и са с различни височини — от един до единадесет метра. Броят им е около 900. В каменна кариера на острова, в кратера на вулкана Рано Рараку, се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една, от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра.

 

Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено.

Всички сме виждали икони4ните образи на статуите, но има една невероятна подробност. Те винаги са заровени в земята!

Bradva.BG представя изумителни снимки, които ни показват целите статуи моаи – нещо които малко хора са виждали! Ето какво се крие под земята:

Според археолозите статуите не са заровени от хора, просто почвата се е наслоила върху тях

Източник: http://vesti.bg/

Откриха крепостната стена на античния град Дуросторум

Снимка pravoslavieto.com

Археолози откриха неизвестна досега крепостна стена на късноантичния град Дуросторум.

Освен това изследователите са попаднали и на интересни стенописи по време на разкопките за изпълнението на проекта за воден цикъл в Силистра. Това съобщи проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в крайдунавския град.

По думите му вероятно в началото на четвърти век целият обитаем град е бил защитен от външна крепостна стена. Тя е с широчина около 2,5 м и на места е запазена на височина до 1,5 м. Освен това имало и правоъгълни кули.

Изследванията показват, че за изграждането на стената е използван много силен червен хоросан. Другата ценна находка на археолозите са стенописи в останки от представителна сграда от втори век.

Рисунките са изпълнени в помпеанско червено и в наситени сини, зелени и жълти цветове.

Източник: в-к Новинар

Археологическият сезон започва с разкопки на Урвич

До края на годината средновековният манастир "Св. Илия" трябва да бъде разкрит напълно

Във вторник, 2 юни, започва следващият етап от проучването на археологическия комплекс на крепостта Урвич край София, защитавала средновековния Средец от османското нашествие, обяви историкът проф. Николай Овчаров.

Специалистът припомни, че първите разкопки през 1968 г. са свързани с дейността на неговия баща Димитър Овчаров, който с постъпването си в Националния военноисторически музей в столицата решава да направи старините, тревожени дотогава единствено от иманяри, приоритет в работата си.

На пионерски начала, с помощта на ученици от 22-ра гимназия, кажи-речи на 5 км от табелата за Панчарево са разкрити част от кулата и крепостната стена, но поради липса на средства проучванията спират и не са възобновени чак до края на 70-те.

Следващият етап изважда на бял свят част от църква с разкошни стенописи, но и той се оказва кратък. Мащабни разкопки стават възможни чак през новия век, когато доц. Бони Петрунова се заема с обекта и с помощта на финансиране от Столичната община те се провеждат вече пета година.

В този етап пред погледите се появява манастирът „Св. Илия” и екипът на проф. Овчаров се надява до края на археологическия сезон той да бъде напълно разкрит с приключване на работата по източната му част.

Що се отнася до самата крепост – там има задачи за студентите и техните преподаватели за десетилетия напред. 1200 кв. м от комплекса обаче вече са проучени. Идеята на доц. Петрунова, зам.-министър на културата, е руините да бъдат „надстроени” с помощта на дигитална визуализация, както се прави по света.

Някога крепостта е пазела подстъпите на София. През 1371 г. там за пръв път българите срещат османската армия и я отблъскват, отлагайки с няколко години падането на Средец.

Впоследствие Урвич също се предава, но там още дълго има живот. Никога не съм разкривал по-запазен манастир, в който най-късните намеси да са от 15-17-и век, сподели Овчаров.

Неговите колеги доц. Емил Иванов и Филип Петрунов пък написаха книжка за деца „Монасите от царския манастир Урвич”, която излезе точно за техния празник и ще бъде качена за безплатно сваляне във Фейсбук. 

Руснак дарява пари за Голямата базилика в Плиска

Руският гражданин Алексей Куренков, който има къща в Созопол, дарява 5000 лв. за възстановяването на Голямата базилика в Плиска. Той ще проведе кампания сред сънародниците си да помогнат със средства за храма.

„Всички вярващи православни хора в Русия знаят, че първата християнка в Русия е принцеса Олга, за която руските хроники пишат, че е българка, дошла от Плиска. Тя е развила първа мисионерска дейност и е покръстила много руснаци десетилетия преди официалното приемане на християнството, затова заслужено е призната за първата руска светица”, казва Куренков.

Премиерът Бойко Борисов е патрон на кампанията за набиране на средства за възстановяването на майката на всички български църкви. С постановление на МС той е отпуснал 500 000 лв., но за целта са нужни около 8 млн. лв.

Автор: Ирина Гигова

Източник: в-к Новинар

Откриха голям античен кораб на дъното на Черно море

Голям античен кораб е открит на дъното на Черно море до Севастопол, на дълбочина 82 метра, съобщава пресслужбата на руския Южен военен окръг (ЮВО), цитиран от Интерфакс.

Находката, вече наречена от учените уникална, е направена от участници от клуба по дълбоководни изследвания "Ростов-дайв", на които се дължат и множество други важни археологични находки, пише 'МегаВселена".

Сегашното откритие вероятно е най-голямото в историята за последните столетия, се казва в съобщението на ЮВО. Според учените става дума за голям византийски кораб с дължина до 120 метра, потънал по неизвестни причини. В съобщението се отбелязва, че ръководителят на клуб "Ростов-дайв" Роман Дунаев се е обърнал за помощ към ръководството на Министерството на отбраната и Руското географско общество с цел организиране на съвместна експедиция. Екипажите на специални кораби и специалистите на Управлението по издирвателни и аварийно-спасителни работи на ВМФ (УПАСР) на Черноморския флот, съвместно с водолази, са провели разузнаване в района на потъването на кораба. На борда му са открити стотици амфори, много от тях – цели, вероятно корабът е превозвал масло и вино.

Сега военни моряци, учени от Руското географско общество, участници в клуба "Ростов-дайв" и археолози се готвят за дълбоководни работи. На началния етап на експедицията е необходимо да се обозначи районът на разположението на подводните обекти, да се направят видео, фото и 3D фиксиране на разположението на находките и едва тогава може да се пристъпи към внимателно изваждане на артефактите.

Предстои да се установи също така дали на дъното се намира един, или няколко кораба, приблизителната година на тяхното потъване и причините за корабокрушението.

Пресслужбата на ЮВО съобщава, че на 10 юни на мястото започва мащабна съвместна експедиция с участието на специалисти от УПАСР, центъра за подводни изследвания на Руското географско общество, медийната компания "Звезда". Експедицията ще продължи няколко години.

Източник: 

http://www.varna.utre.bg/2015/05/27/320676-otkriha_golyam_antichen_korab_na_dunoto_na_cherno_more

Иманяри разбиха древения римски град Рицария

Апашите направили над 10 изкопа край античния Рациария

Иманярите изкопали 10 рова в античния град.

ГАЛЯ ПЕТРОВА

26.05.2015

ГАЛЯ ПЕТРОВА

Доц. Здравко Димитров в края на октомври 2014 г. след завършване на поредните археологически разкопки в древния град.

Антична Рациария и до днес е без постоянна охрана.

Иманяри са разбили част от античния град Рациария, намиращ се край видинското село Арчар. Посегателството в извършено два дни преди 24 май, съобщи директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова.

Апашите разрушили зидовете на Резиденцията в античния град. Сградата бе напълно почистена и разкрита през есента на миналата година при поредните археологически разкопки. Иманярите са направила над 10 изкопа с дълбочина по голяма от метър. Разрушили са и част от откритата антична стена, ограждала преди векове римския град, уточни Филипова. Тя допълни, че за поредните

иманярски набези

е сигнализирано в полицията.

Иманярите са копали през нощта на обекта, който през октомври след поредните археологически разкопки бе консервиран. В антична Рациария през 2014 и 2015 г. се провеждаха редовни археологически разкопки от екип с ръководител Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Разкопките на обекта бяха възстановен от Националния археологически институт с музей след дълго прекъсване и след повече от 25 години иманярски набези. За двете години разкопки археолозите разкриха останки от съществуващ Храм на Диана в античния град Рациария. Археолозите успяха да разкрият резиденцията в общите й очертания, а те са доста големи – може би 2-3 декара площ, което е най-голямата подобна сграда, разкрита до този момент в Северна България от периода 4 – 6 век. Именно тази сграда, по думите на доц. Здравко Димитров, би могла да бъде центърът, акцентът на един бъдещ туристически обект. Археолозите разкриха в Рациария и късноантична баня. Обектът се намира на около 30 м от резиденцията, на която днес са посегнали иманярите и са

разрушили част от разкритите стени

Вандалски иманярите са копали и под откритата част от северната крепостна стена на античния град Рациария.

Основната причина за постоянните иманярски набези над обекта Антична Рациария е липсата на постоянна охрана на обекта, е категорична директорката на РИМ-Видин Фионера Филипова.

„Обектът не е лишен от находки, които за науката имат сериозна стойност”, заяви доц. Здравко Димитров. Затова не бива да се допускат иманярски набези в него. През 2-ри век Рациария е римска колония, която според римското право е град, равен като статус на столицата Рим.

„Само три такива римски града има в българските земи днес – Рациария, Ескус до с. Гиген и Делтум до Бургас“, напомни ръководителят на разкопките. Той обясни, че усилията за разкриване на архитектурните комплекси, които след това да бъдат реставрирани, консервирани и експонирани, са започнали от резиденцията на провинциалния управител, където през м.г. е работено най-много – с най-много техника и човешка сила.

Археолозите трябва да положат

усилия за консервация

на антична Рациария, а в бъдеще трябва да се направят проекти и за реставрация. За да може след повече от 25 години иманярски набези, античния град, който е бил равен по ранг и красота на Рим да разкрива красотата си.

„Откритите находки, и разкритите паметници на терен –и от движимото, и от недвижимото културно наследство показва че, финансирането, давано за Рациария, не е изгубено. Това, което на базата на тези сериозни разкопки – продължителни като време и значими като резултат – трябва да се направи, е веднъж завинаги да се реши въпросът с охраната на обекта”, заяви доц. Димитров. В момента, напомни той, на археологическия обект трябва да има денонощна охрана, за да бъдат спасени оцелелите след набезите на иманярите паметници на културно-историческото ни наследство.

Видеонаблюдение ще пази разкопките

Разработен е проект за охрана на археологическия обект, който предвижда изграждане на ограда, видеонаблюдение, жива охрана за срок от 5 години. Търсено е финансиране по Норвежката програма, от където обаче проекти през тази година не са реализирани, така че и проектът за охрана на Рациария най-вероятно ще разглежда тази година, обясни шефката на Видинския регионален музей Фионера Филипова. Архитектурна фирма е изработила дизайн за цялостно ограждане на Рациария.

През 2014 г., напомни доц. Здравко Димитров, се проведе междуведомствена комисия на Министерство на културата за нов статут и граници на Рациария. Комисията разшири значително границите на обекта, тъй като той е не включва само самата римска колония и късноантичния град, но и некрополите около него и на тази база фирмата е направила проект за ограждане на една значителна част на местността Калето.

„Надявам се през тази година  проектът да бъде финансиран, защото това е изключително важно за бъдещето на целия археологически обект – да може той да се проучва сериозно, без да има опасения, че след това ще има някакви посегателства върху това, което ние сме направили”, коментира доц. Димитров. Според археолозите ще бъдат необходими 10-15 години последователни научни проучвания за реставрацията и консервацията на уникалния античен град като културна забележителност от национално и световно значение, както и за социализацията и развитието на целия исторически комплекс като туристически център на Видинския регион.

Източник: в-к Монитор http://www.monitor.bg/article?id=470283