Горещо, но щедро е археологическото лято на асистент Мария Камишева, която завежда отдел "Антична археология" в Регионален исторически музей - Стара Загора. При провеждане на спасителни проучвания в резервата "Августа Траяна" тя е на път да открие монументална базилика.
Обектът се намира на бул."Митрополит Методий Кусев" No 55 в Стара Загора. През 2004 г. в западния терен, непосредствено до този, който в момента се проучва, покойният вече Красимир Калчев проучи една раннохристиянска базилика.
"Тогава нямаше как съоръжението да бъде интерпретирано, защото по-голямата част оставаше в източния парцел на територията - обясни археоложката. - То е изградено от големи мраморни квадри, които са споени помежду си с метални скоби.
Предположението беше, че такава монументална архитектура би следвало да бъде храм, но измазването с хоросан не даваше основание за сигурност."
Приемателната комисия от Министерството на културата тогава е предписала запазване на квадрите намясто и след проучване на парцела от изток да се реши съдбата на цялото съоръжение.
"Тази година започнахме разкопките през месец юли. Логично доразкрихме останалата част от съоръжението. То е с правоъгълна форма. Поради многото интервенции в него през различните епохи, все още не можем със сигурност да кажем, че това е храм", поясни Камишева.
Въпреки всичко има податки, че това наистина е храм, защото е открит един мраморен фронтон, който винаги стои над входа на храмовете. Фронтонът е в триъгълна форма. В случая лицевата му страна е украсена с щит без копие. Има няколко отвора, върху които се е прикрепвала бронзова, сребърна или златна апликация. Единият ъгъл е счупен, но на другия е запазен акротерият. Това е архитектурен елемент, който е украсявал страничната част. Засега това е едно от най-ценните открития.
В края на миналата седмица археоложката открива един изцяло запазен шестредов надпис и друг, фрагментиран на няколко части. Николай Шаранков от Софийския университет, който се занимава с епиграфиката от това време, потвърди, че става дума за надписи от началото на четвърти век, по-точно от 303 година. Те се свързват с управителя на провинция Тракия Емилий Александър, който е посветил надписи на двамата цезари Гай Валери Максимян и Флавий Валерий Констанции, които пък са съуправители с императорите. Видно от текста, двамата са управлявали по времето на първата тетрархия - 1 март 293 г. и 3 май 305 г., по времето на Гарелий и Констанции Хлор.
Има податки за още един надпис.
Мария Камишева предполага, че става дума за храм, който е свързан с императорския култ. Може би впоследствие е използван за водохранилище. Това става през късната античност, когато навлиза християнството и императорският култ не е на почит.
При направените досега проучвания са разкрити няколко канала за вода от средновековието, които са засечени в западния парцел от Красимир Калчев. Наблюдава се интересно решение от средновековния строител, който е разделил водния канал на две разклонения. По това време, когато е строен каналът за вода, съоръжението е съществувало само в горната си част. Каналът е направен върху античните разрушения. Използван е в някаква степен като водоснабдително съоръжение. Открити са водопроводи от османския период.
Тепърва предстои проучванията да слязат надолу в терена. Ако това е храм от античния град Августа Траяна, очакват се подови покрития от мраморни плочи или мозайка.
Досега е проучена едва 1/4 от цялата площ на "преблестящия град на траянците". Засега се приема, че форумът (центърът) е бил до Западната порта, защото при пресичането на двете централни улици, където би трябвало да бъде форумът, той не е намерен. Според някои археолози обаче, той или е изместен на север, където е естествената централна част на античния град, или е някъде другаде, в очакване да бъде открит.
Росица РАНЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар