Безветрие забавило апостолите в Созопол

Храмът "Свети апостоли" тепърва ще разкрива тайните си
Фото Булфото

Созопол отново доказа, че е столица на чудесата в България. Поредното откритие бе направено само преди дни при разкопки край нос Скамни. Там са намерени останки от средновековния храм "Свети Апостоли". Разкритата от екипа на археолога Кристина Панайотова църква е уникална, твърди проф. Божидар Димитров. "В цялата си дългогодишна практика за първи път се сблъсквам с храм, носещ подобно име", посочи директорът на НИМ. "Църквите по принцип се посвещават на конкретен апостол - свети Андрей, светите Петър и Павел и т.н. Това ме кара да мисля, че свети Андрей, който пръв донася християнството по нашите земи, не е пътувал в тези мисии сам, а е бил придружаван от по-малко известни Христови ученици. А известно е, че мисията на свети Андрей достига чак до Крим", посочи професорът. Тогава се е пътувало с кораби, които са плували покрай брега и са спирали във всяко пристанище, оставайки едни хора и стоки и качвайки други. Това обаче ги е правило твърде зависими от капризите на вятъра. "Така че не изключвам именно поради безветрие, Свети Андрей и спътниците му да са се забавили за повече време в Созопол. И в памет на това тяхно пребиваване да е издигната по-късно през Х-ХI век църквата, наречена с това нетрадиционно име. Най-любопитното е, че самият храм е точно копие на
несебърската църква "Свети Христос Пантократор" - и като размери, и като разпределение. Тя е била изключително богато украсена. Покривът й е бил от редкия и скъп зелен мрамор. По време на турското робство той е бил разрушен, а може би и демонтиран за турски имот и заменен с обикновени керемиди.
Църквата е съществувала до 1829 г. Тогава, по време на поредната Руско-турска война, созополчани бягат и градът е празен цели 5 години", припомня проф. Божидар Димитров. Тогава тя е разрушена окончателно, но споменът за местонахождението й остава. Според созополския отец Йоан, храмовата икона на свети Апостоли е спасена и сега се намира във Варненския музей. Тя също е изключителен уникат, доколкото на нея са изобразени първите Христови последователи, но без самия Исус, както е в популярния сюжет на Тайната вечеря.
Кабинетът е финансирал целево разкопките със сумата от 250 000 лева, съобщи още Божидар Димитров. Допълнително дарение от 50 000 лева е осигурено от НИМ.
Димитър Недев, директор на Археологически музей в Созопол, разкри пред през агенция "Фокус" цялостният план за работата на археолозите през тази година. Предстои изграждане на панорамни алеи и благоустрояване на района на Созополския полуостров, като се запази оригиналната архитектура и се експонират археологическите паметници на античния и средновековен
град. Българо-френски проект пък предвижда проучвания на връх Света Марина, където има извънградска агломерация от IV-III век пр. Хр. Нови разкопки и консервации предстоят и по созополските некрополи, крепостната стена и на остров Свети Иван. В проектите ще бъдат вложени и средствата, които община Созопол получи като победител в класацията на в. "Стандарт" "Чудесата на България".
Константин Събчев

източник: В-к Стандарт

Разкопките на крепостта "Каструм домини" са вече официално открити

От събота разкопките на крепостта "Каструм домини" са вече официално открити
На археологическите останки попадна екипът на Фондация " Созопол" в началото на годината. Това стана при разчистване на терен край старото училище на носа на Созопол.

Каменните зидове, на които попадат, оформяли основите на солидна кула и кладенец.

По мнение на директорът на НИМ Проф. Божидар Димитров това е укрепената крепост "Каструм домини" или "Дом на господаря". Същото потвърди и доц.д-р Кръстина Панайотова. По думите й това е изключително ценна находка, тъй като освен крепостта археолозите ще проучват и манастира"Св. Апостоли", за който са имали само писмени сведения. Учените са категорични, че имат доказателства, тъй като на тях са попаднали още след първото почистване на повърхностните боклуци на терена.Вече са открити основите на манастирската църква, а по думите на проф. Димитров това е единственият храм по нашите земи, които е кръстен на Светите Апостоли

Мястото до скоро е използвано за изхвърляне на земни маси при съвременното строителство в Стария Созопол.

източник: Burgas24.bg
Учените причисляват новооткритите зидове към началото на 6 век. По онова време

се извършвало огромно строителство от императорите Анастасий и Юстиниан Велики. По думите на Проф. Божидар Димитров Крепостта била построена не случайно на каменния бряг.От тази позиция местният феодал има възможност да наблюдава целия залив, както и подходите към Созопол. Градът тогава бил основен доставчик на жито за византийската столица - Константинопол".

Предполага се, че Домът на владетеля е просъществувал около хиляда години. Бил разрушен при превземането на Созопол от турците през 1453 година.

За реставрацията и реконструкцията на обекта Правителството отпусна сумата от 250 хиляди лева.По думите на кмета на Созопол Панайот Рейзи , средствата едва ли ще стигнат за цялостното проучване на обекта.Той обаче бе категоричен, че когато има разбиране от страна на Правителството, както е в случая общината ще опита да осигури от 50 до 100 хиляди лева за завършването на обекта.

Откриха пергамент с евангелски текстове

Невена Граматикова

Община Созопол отделя между 250 000 и 500 000 лева за реставрация, археология и откриване на нови находки

  Снимка: Информационна агенция "Фокус"

17 февруари 2011 | 15:46 | Агенция "Фокус"

Созопол. През последните три години община Созопол е заделяла между 250 000 и 500 000 лева за реставрация, за археология и за откриване на нови находки. Това каза пред радио „Фокус”-Бургас кметът на общината Панайот Рейзи по повод победата в класацията ТОП 10 на чудесата на България, която приключи в сряда. „Много се радвам, че сме на първо място в една такава сериозна класация за България. Това означава, че много хора от страната наистина оценяват Созопол като историческа светиня, като място, където наистина може да се види историята в нашия район. През последните три години всичко това, което сме направили по отношение на археология, на паметници, според мен, даде сериозно отражение върху резултатите, които в момента се жънат”, каза Панайот Рейзи. „Това сериозно откритие на мощите на Свети Йоан Кръстител ни даде сериозен тласък за нашата победа. За мен е по-важно оттук нататък как ще се работи, защото мисля, че има още много неща, които да се покажат на хората и на гостите на Созопол”, добави кметът. По думите му към момента общината не работи по европейски проекти, свързани с архитектурните забележителности на региона, но предстои подготвянето и кандидатстването по подобни програми на ЕС.
Рейзи бе категоричен, че спечелването на първото място в класацията ТОП 10 на българските светини ще се отрази положително върху туризма в общината. „Всичко това, което се случва, е истинската реклама на Созопол и се надявам както миналата година, така и тази туризмът да бъде печеливш бранш”, каза още той. „Трябва да продължим да реконструираме и ремонтираме крепостните стени на Стария Созопол. През следващите две-три години в бюджета на общината трябва да се залагат основно средства за тези дейности, като мисля, че това е златната кокошка на Созопол и мисля, че всеки един лев, който се инвестира е на 100 % възвръщаем”, добави кметът.
Архитектурно-историческият резерват „Старинен Созопол” и островите Св. Иван и Св. Кирик оглавиха класацията с 13,88%, като Созопол през цялото време водеше в оспорвания вот. На второ място се изкачи в последните два дни Перперикон с 12,21 %, като остави на трето място Несебър - Античен град. Четвъртата позиция в престижната класация зае според националното гласуване тракийско светилище „Татул” с 9,45%.
10 милиона допълнително финансиране обеща вицепремиерът Симеон Дянков за 10-те чудеса на България, които бяха избрани с електронно гласуване в класацията.
Мария РУСЕВА

Професор Овчаров показва най-новите си находки
Фото Георги Николов

 

Уникален печат от кост със сребърен обков, на който е изобразен лъв, представи на медиите проф. Николай Овчаров. Според археолога той е от Х-ХI век и най-вероятно е принадлежал на византийския комендант на Перперикон - патриция Теодорокан. Лъвът прилича много на известното изображение на старобългарски лъв от Стара Загора. Но според проф. Овчаров пряка връзка между двата предмета не бива да се търси.
Българският Индиана Джоунс показа и аграфа - шнола за закрепване на тогите на знатните римляни, която същевременно е показвала и техния служебен ранг. Тя е изработена по изключително фина технология със стъклена паста, която създава илюзията за звездно небе. Според учения тя е от III-IV век и е свидетелство за разцвета на Перперикон като главен административен център на Римската империя в Родопите.
Константин Събчев

 

източник: В-к Стандарт

Археологически сезон 2010 г.

Автор: Венета Павлова

© Снимка: архив

Откриването на реликварий с мощи, за които се смята, че са на Св. Йоан Кръстител, бе сред археологическите събития на 2010 г.

В средата на февруари в Националния археологически институт с музей при БАН ще бъде открита традиционната изложба, представяща най-интересните находки на българските археолози от изминалия сезон. Предстои и представянето на годишните им отчети. Тогава ще стане ясно и какъв е точният брой на проучваните от тях обекти. Възможно е той да е по-малък от числото им през 2009-а – 383. Причините за това са финансовата криза, по-късното отпускане на средства в някои случаи и т.н. Но със сигурност броят им е голям и това е обяснимо – страната ни е сред държавите с най-богато археологическо наследство на Стария континент.

В разкопки през миналата година са участвали десетки музеи в страната. НАИМ традиционно се включва в много проучвания – поради специализацията си, а и защото продължава да работи по бъдещите трасета на магистрали и железопътни линии. Една от най-интересните находки за сезона например е в земите, които ще бъдат засегнати от строителството на Дунав мост-2. Става дума за некропол при видинското село Балей.

“Това е раннобронзова култура, която е открита на територията на България и съседна Румъния – разказва доц. д-р Бони Петрунова, заместник-директор на НАИМ. – Известна е като “Орсоя-Балей” и се отличава с великолепно изработени съдове, с много интересна абстрактна украса, с изключителна техника, нещо, което определено впечатлява в този ранен период. Очевидно тамошното общество е било по-развито от това, което обикновено си представяме за онова време.  Щастливи сме, че този обект се проучва от нашия колега доц. д-р Стефан Александров и че тези хубави предмети ще постъпят частично при нас, частично в музея във Видин. А това са артефакти, които се срещат много рядко, уникални са, културата действително е впечатляваща.”

Инфраструктурните проекти всъщност са едно от основните пера за финансиране на археологически проучвания у нас.

“В тази връзка трябва да се посочи един великолепен праисторически обект, който се намира в местността Върхари до село Кирково, община Момчилград- отбелязва д-р Петрунова. - Древното селище е много голямо, с неочаквани размери. Може би най-интересното, което може да даде представа за битието на неговите обитатели, е че там се откриват инструменти за обработка на най-различни полускъпоценни и скъпоценни камъни. Т.е. – там е намерена работилница, от която можем да съдим за начина на производство, за социалния живот на тия хора в периода на неолита, които иначе сме свикнали да си представяме в кожи, в пещери и т.н...”

Античността също е добре представена в миналогодишните проучвания: например на тракийската владетелска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора, търговския център Пистирос край река Марица,  некропола на антична Месамбрия /днешен Несебър/, центъра на София, където се изследва наследството на някогашния град Сердика, на редица други обекти. Сред безспорните успехи на сезона Бони Петрунова посочва откриването на реликварий с мощи на остров Свети Иван край Созопол. Надписът на гръцки, намерен в кутийка край реликвария от ръководителя на проучванията проф. Казимир Попконстантинов, даде основание да се смята, че става дума за мощи на Свети Йоан Кръстител.

“Не мога да пропусна и успехите в средновековната археология, традиционните разкопки на старите български столици Плиска, Велики Преслав и Търново, където работят много добри екипи – продължава доц. Петрунова. - Проучванията там се водят от дълги години и  непрекъснато се откриват ценни сведения за българското Средновековие. Нашият институт работи по проект, свързан със старите ни столици. Хубаво е, че чрез него намираме  финансова подкрепа, тъй като изследванията трябва да продължат във времето.”

източник: БНР

Най-старата винарна в света бе открита в Армения

© www.sxc.hu  

Най-старата винарна в света бе открита в непозната досега пещера, намираща се в планините на Армения, съобщиха британски медии.

Екип от археолози от цял свят откриха в нея преса за грозде, делви за ферментация и дори бокали за пиене, които били изработени преди 6100 години. Въпреки, че хората навярно започнали да пият вино много преди това, откритата в Армения винарна е първото помещение за производство на този вид напитка, посочи Грегъри Арешян от Калифорнийския университет.

"Доказателствата несъмнено сочат, че това е било помещение за производство на вино", заяви Патрик Макговърн, специалист по биомолекулярна археология към Пенсилванския университет, който обаче не присъства на разкопките. "Откритото от нас доказа, че евразийският сорт грозде тук вече е бил познат и широкоразпространен", допълни Макговърн.

Няколко месеца по-рано в същия район на Армения беше открита и най-старата кожена обувка в света, която била изработена преди близо 5500 години. Според археолозите във вътрешността на пещерата се намира плитък речен басейн, по който виното изтичало в специално изработен огромен казан.

източник: DarikNews

Тракийски град изскочи край Чирпан

Проф. дин

Николай Овчаров

---

През последните години непрекъснато се говори как да се усвояват европейските пари. Това е особено важно за археологията, която през следващите години до голяма степен ще разчита на тези средства. Много добър пример е един проект, реализиран през 2009-2010 г. в землището на с. Братя Даскалови, Чирпанско, под ръководството на моята добра приятелка и състудентка доц. д-р Милена Тонкова от НАИМ-БАН. Ето че по нейна покана аз бързам натам, за да видя наистина впечатляващите резултати от разкопките.

Проектът носи интригуващото наименование "Археологически проучвания в трако-римски династичен сентър в района на Чирпанските възвишения". Много се радвам, че първи помощник на Милена е моят дългогодишен заместник на Перперикон, специалистът по римска археология д-р Здравко Димитров. Главна цел на проекта е да се проучат многобройните селища и надгробни могили от времето на траките, I хил. пр.Хр., както и отделни паметници от римската епоха. В процеса на работа в землището на с. Братя Даскалови са изследвани Момина могила с монументална гробница, Малката могила, Читашката и Каракочовата могила. В процес на разкриване е и пета надгробна могила, т.нар. Селска могила. Проучени са и различни сектори от многослойното селище от късната новокаменна епоха и от I хил. пр.Хр. при извора Халка Бунар, при с. Горно Белево. Завърши разкопаването на две сгради от късноримската епоха, които се намират на север от с. Черна гора (римската пътна станция Циле). Така в резултат на проекта са събрани нови и важни данни за миналото на този край. Един от най-значимите резултати е археологическото проучване на монументалната тракийска куполна гробница в Момина могила, разположена на висок хълм край с. Братя Даскалови. Тя е била вандалски ограбена от иманяри през 2008 г. При нея се откри любопитен факт. Гробницата вероятно е останала незавършена от древните строители, но в нея все пак е било извършено богато погребение. В майсторски изградената от квадрови блокове куполна камера и в преддверието (дромос) бяха открити част от изящна ажурна златна диадема, нишки от златотъкани дрехи или покров, фрагменти от гръцки амфори, както и детайл от бронзов погребален венец с позлата от началото на III век пр.Хр. Екипът се натъква и на кости на възрастен индивид, на бебе и кон. Всичко това кара Милена Тонкова да смята, че гробницата е била предназначена за тракийски владетел. Вероятно той е управлявал земите, разположени непосредствено на юг от столицата на одриския цар Севт III (330-300 г.пр.Хр.) Севтополис.

В намиращата се в съседство на същия хълм Малка могила е открит некропол от раннобронзовата епоха (от началото на III хил. пр.Хр.). Той представлява гробен комплекс с останки от погребения на два възрастни индивида и две деца в една яма. Около тях на различни нива са разположени шест скелета на деца и символичен каменен кръг. Тези интересни наблюдения тепърва ще бъдат интерпретирани от археолозите.

Сред най-впечатляващите надгробни паметници от античната епоха е т.нар. Читашка могила. В самото начало в насипа на могилата учените откриват 30 вторично вкопани християнски гробове от средновековието, датиращи в ХI-ХII в. В три от тях те намират много накити -стъклени, бронзови и железни гривни, над 1500 дребни разноцветни мъниста от огърлици и метални украшения за коса. Тези находки не изненадват, защото древните тракийски могили често са били използвани за гробища от средновековните хора.

Основното издигане на могилата е било изпълнено през римската епоха, III в.сл.Хр. Зад впечатляващото ограждане, т.нар. крепида, в центъра на могилния насип е било създадено каменно съоръжение с пирамидална форма. Същински гроб обаче липсва. Очертава се хипотезата, че цялата Читашка могила е представлявала символичен гроб (кенотаф) на местен тракийски аристократ от римската епоха.

Каракочовата могила се оказва най-богатият на находки гробен комплекс. Тук е било извършено погребение с изгаряне (кремация). Роднините на покойника поставили костите му в богато орнаментиран кратеровиден съд. Около него се откриват части от хвърлени в кладата погребални дарове - огърлица от сребърни мъниста, фибули, части от оръжия и съдове. Забележителни са поставените две съкровища от сребърни тетрадрахми и републикански денари и техни имитации от I в.пр.Хр.

От изключително значение са и резултатите от проучването на обекта при обилния карстов извор Халка Бунар при с. Горно Белево. Както се каза, там са съществували селища от няколко епохи от късния неолит и чак до I хил. пр.Хр. Върху северната тераса над извора се откриват глинобитни къщи, пещи за керамика и жертвени ями. Те се отнасят към разцвета на тракийското селище през ранноелинистическата епоха (края на IV в.-нач. на III в. пр. Хр.). Селището при Халка Бунар е от първостепенно значение за проучването на тракийската култура в Южна Тракия наред с такива известни градове като Севтополис, Кабиле, Пистирос и Филипопол. От съществуващото преди тук неолитно селище са намерени останките от жилищна сграда с десетки глинени съдове и каменни оръдия на труда, различни идоли и богато украсени култови масички.

Северно от с. Черна гора по време на реализация на проекта са проучени две големи стопански сгради с пропаднали, но добре запазени покриви. Всяка от тях е с площ над 270 кв. м. Те са части от известната в историческите извори римска пътната станция Циле. Тя се намирала на римския военен път Via Diagonalis, свързвал някога Европа с Азия. Въз основа на извадените досега над 250 монети сградите се датират в III-IV в.

Дори в дъждовните есенни дни екипът на Милена Тонкова продължава проучването и на Селската могила. В нея вече са открити над 165 християнски гроба от късното средновековие. Сред даровете изпъкват многобройни накити - пръстени, обеци, висулки, апликации. Насипът за могилата е бил взет от намиращо се наблизо селище от късния неолит. Затова в пръстта се намират фрагменти от богато украсени праисторически съдове и над 20 антропоморфни идола. Откритите шест цели съда от римската епоха са вероятно останки от ритуални действия, съпътствали основното погребение, с което е свързано натрупването на могилата.

източник: в-к Стандарт

Хора са пътували по море преди 130 000 години

Сензационно откритие, което променя битуващи представи за човешката история, са направилиархеолози, правещи проучвания на остров Крит, пишат медии.

Учените са открилиартефакти, според които хора, коита са живели на острова преди 130 000 години, са предприемали морски пътувания.

В информация на гръцкото министерство на културата, което представя откритията на екипа от гръцки и американски учени, се посочва, че край пещерите по южния бряг на острова са намерени останки от брадви и съоръжения за морски транспортни средства, които датират на 130 000 години.

Остров Крит се откъсва от основната сухоземна маса преди 5 милиона години. Според предположенията на учените изобретателите на намерените морски съдове са можели да правят морски пътешествия на разстояние 65 километра.

Според учените това откритие хвърля сянка върху тезата, че предците на съвременните хора са преминали от Африка в Европа само по сухопътна връзка. Откритието отвежда десетки хиляди години назад използването на морския транспорт в басейна на Егейско море и променя представата заспособностите на хората, живели в онази епоха.

Според гръцка археоложка, която е част от екипа, досега в Крит не са били намирани артефакти, датиращи от периода преди каменната епоха.

Според нея хората, които са живели преди130 000 години в южното крайбрежие на Крит са дошли от Африка или от Изток.

източник: News.bg

Доказано: Крепостна стена е пазила Бургаските минерални бани

©

В миналото Бургаските минерални бани са били толкова важни, известни и посещавани, че край тях се е образувал цял град, заобиколен с крепостни стени. Това предположение на учените се потвърди от последните археологически открития.

Подробности за работата на обекта тази година съобщи н.с. Цоня Дражева, която ръководи разкопките там. В пресконференцията, организирана по този повод, участие взе и зам.-кметът Йорданка Ананиева. Община Бургас подкрепя този проект финансово от самото му начало. През 2010 г. институцията осигури 50 000 лв.

"Ще предложим на местния парламент средствата за следващата година в най-лошия случай да са пак толкова", ангажира се зам.-кметът Ананиева. Идеята на местната власт е обектът да се превърне в туристическа атракция, където човек има какво да разгледа, има къде да се снима за спомен. Паралелно с археологията, в района на Бургаските минерални бани скоро започва изграждането на нов спортен басейн. Там ще бъде развита и базата за балнеолечение и рекреационен туризъм.

"След три години проучвания най-после беше разкрита крепостната стена на града и северният й вход", съобщи Цоня Дражева по време на пресконференцията, провела се в сградата на Исторически музей - Бургас. Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий от трактата му за строителната дейност на император Юстиниян І /527-565г./, където се споменава, че той за първи път защитил с крепостна стена града Акве калиде и прочутите му бани.

Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м., а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е североизточната й част.
Тази година близо до входа са открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХІ век. Разчитането на длъжностите им - императорски протоспатарий, хартуларий и генимат /чиновник, който събира държавните налози, данъци/ - показва, че крепостта е имала важно военно и административно значение. Тя се е намирала на главния път през Балкана /от север/ към византийската столица Константинопол. Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти.
Ана Комнина например пише, че през 1093 г. византийският император Алексий І Комнин води война с нахлуващите от североизток кумани. За да спре нападенията им по Черноморския път към столицата Константинопол, той разполага част от войската си да охранява проходите в най-източната част на Стара планина. Друга армия императорът

оставя в стратегически резерв в крепостта Терми /античната Акве калиде.

При тазгодишните разкопки е открит малък бронзов печат с латински надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и баните на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205 г.

Проучванията на голямата църква от VІ - ХІV в. в централната част на крепостта, дава нови сведения за важността на града и като религиозен център. Тук е открит рядък вид бронзов кръст - "енколпион" от ХІ в., донесен от Ерусалим.

През 2010 г. приключи проучването на останките от дъното на пресъхналия стар извор. Открити са над 200 антични монети, накити и култови предмети. Най-ценните находки са тракийска култова брадвичка от сребро и камея от пръстен с гравиран царски орел в хералдична поза.

Интересни резултати дава разчитането на монетите, 2/ 3 от които са автономни бронзови монети, сечени в близките антични градове: Аполония - Созопол и Месембрия - Несебър. Очевидно е, че въпреки честите военни спречквания между тях, гражданите им еднакво ценяли лечебните извори на Аква калиде и почитали техните покровителки - Трите нимфи.
Проучването и запазването на минералните бани край Бургас, които са просъществували без прекъсване цели седемнадесет века, продължава и следващата година.

източник: Burgas24.bg