Проф. дин
Николай Овчаров
През последните години непрекъснато се говори как да се усвояват европейските пари. Това е особено важно за археологията, която през следващите години до голяма степен ще разчита на тези средства. Много добър пример е един проект, реализиран през 2009-2010 г. в землището на с. Братя Даскалови, Чирпанско, под ръководството на моята добра приятелка и състудентка доц. д-р Милена Тонкова от НАИМ-БАН. Ето че по нейна покана аз бързам натам, за да видя наистина впечатляващите резултати от разкопките.
Проектът носи интригуващото наименование "Археологически проучвания в трако-римски династичен сентър в района на Чирпанските възвишения". Много се радвам, че първи помощник на Милена е моят дългогодишен заместник на Перперикон, специалистът по римска археология д-р Здравко Димитров. Главна цел на проекта е да се проучат многобройните селища и надгробни могили от времето на траките, I хил. пр.Хр., както и отделни паметници от римската епоха. В процеса на работа в землището на с. Братя Даскалови са изследвани Момина могила с монументална гробница, Малката могила, Читашката и Каракочовата могила. В процес на разкриване е и пета надгробна могила, т.нар. Селска могила. Проучени са и различни сектори от многослойното селище от късната новокаменна епоха и от I хил. пр.Хр. при извора Халка Бунар, при с. Горно Белево. Завърши разкопаването на две сгради от късноримската епоха, които се намират на север от с. Черна гора (римската пътна станция Циле). Така в резултат на проекта са събрани нови и важни данни за миналото на този край. Един от най-значимите резултати е археологическото проучване на монументалната тракийска куполна гробница в Момина могила, разположена на висок хълм край с. Братя Даскалови. Тя е била вандалски ограбена от иманяри през 2008 г. При нея се откри любопитен факт. Гробницата вероятно е останала незавършена от древните строители, но в нея все пак е било извършено богато погребение. В майсторски изградената от квадрови блокове куполна камера и в преддверието (дромос) бяха открити част от изящна ажурна златна диадема, нишки от златотъкани дрехи или покров, фрагменти от гръцки амфори, както и детайл от бронзов погребален венец с позлата от началото на III век пр.Хр. Екипът се натъква и на кости на възрастен индивид, на бебе и кон. Всичко това кара Милена Тонкова да смята, че гробницата е била предназначена за тракийски владетел. Вероятно той е управлявал земите, разположени непосредствено на юг от столицата на одриския цар Севт III (330-300 г.пр.Хр.) Севтополис.
В намиращата се в съседство на същия хълм Малка могила е открит некропол от раннобронзовата епоха (от началото на III хил. пр.Хр.). Той представлява гробен комплекс с останки от погребения на два възрастни индивида и две деца в една яма. Около тях на различни нива са разположени шест скелета на деца и символичен каменен кръг. Тези интересни наблюдения тепърва ще бъдат интерпретирани от археолозите.
Сред най-впечатляващите надгробни паметници от античната епоха е т.нар. Читашка могила. В самото начало в насипа на могилата учените откриват 30 вторично вкопани християнски гробове от средновековието, датиращи в ХI-ХII в. В три от тях те намират много накити -стъклени, бронзови и железни гривни, над 1500 дребни разноцветни мъниста от огърлици и метални украшения за коса. Тези находки не изненадват, защото древните тракийски могили често са били използвани за гробища от средновековните хора.
Основното издигане на могилата е било изпълнено през римската епоха, III в.сл.Хр. Зад впечатляващото ограждане, т.нар. крепида, в центъра на могилния насип е било създадено каменно съоръжение с пирамидална форма. Същински гроб обаче липсва. Очертава се хипотезата, че цялата Читашка могила е представлявала символичен гроб (кенотаф) на местен тракийски аристократ от римската епоха.
Каракочовата могила се оказва най-богатият на находки гробен комплекс. Тук е било извършено погребение с изгаряне (кремация). Роднините на покойника поставили костите му в богато орнаментиран кратеровиден съд. Около него се откриват части от хвърлени в кладата погребални дарове - огърлица от сребърни мъниста, фибули, части от оръжия и съдове. Забележителни са поставените две съкровища от сребърни тетрадрахми и републикански денари и техни имитации от I в.пр.Хр.
От изключително значение са и резултатите от проучването на обекта при обилния карстов извор Халка Бунар при с. Горно Белево. Както се каза, там са съществували селища от няколко епохи от късния неолит и чак до I хил. пр.Хр. Върху северната тераса над извора се откриват глинобитни къщи, пещи за керамика и жертвени ями. Те се отнасят към разцвета на тракийското селище през ранноелинистическата епоха (края на IV в.-нач. на III в. пр. Хр.). Селището при Халка Бунар е от първостепенно значение за проучването на тракийската култура в Южна Тракия наред с такива известни градове като Севтополис, Кабиле, Пистирос и Филипопол. От съществуващото преди тук неолитно селище са намерени останките от жилищна сграда с десетки глинени съдове и каменни оръдия на труда, различни идоли и богато украсени култови масички.
Северно от с. Черна гора по време на реализация на проекта са проучени две големи стопански сгради с пропаднали, но добре запазени покриви. Всяка от тях е с площ над 270 кв. м. Те са части от известната в историческите извори римска пътната станция Циле. Тя се намирала на римския военен път Via Diagonalis, свързвал някога Европа с Азия. Въз основа на извадените досега над 250 монети сградите се датират в III-IV в.
Дори в дъждовните есенни дни екипът на Милена Тонкова продължава проучването и на Селската могила. В нея вече са открити над 165 християнски гроба от късното средновековие. Сред даровете изпъкват многобройни накити - пръстени, обеци, висулки, апликации. Насипът за могилата е бил взет от намиращо се наблизо селище от късния неолит. Затова в пръстта се намират фрагменти от богато украсени праисторически съдове и над 20 антропоморфни идола. Откритите шест цели съда от римската епоха са вероятно останки от ритуални действия, съпътствали основното погребение, с което е свързано натрупването на могилата.
източник: в-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар