Translate

20 май 2009

Енеолитните цивилизации в Мала Азия, Средиземноморието, Балканския полуостров и в България

Истинският бум и подем в развитието на обществото от енеолитната епоха във Варненско започва с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земи на север и юг и използването на морското крайбрежие за път. Следващият важен елемент е подходящите условия във дн. Варненски езера – тогава морски залив като място за отсядане и за връзки по водата. Не на последно място по значение има и разположението на Варненския район като място на среща със степните народи. С тях навярно е бил осъществяван и значителен обмен, което е допринесло в немалка степен за високото и бързо развитие на местното общество.
Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта. От ранната енеолитна епоха има само едно ниво в могилата при Голямо Делчево, в селищната могила при Сава тя е добре представена, което пък дава основание на Х.Тодорова да говори и пише за култура Сава в това време. Едновременни с този етап са и находките от селището при гр. Суворово, ранно енеолитни гробове до Варна, находки от теренни обхождания на селищната могила при с. Левски. Особено място заемат находките от ранно енеолитните гробове при Варна. Там при строителни работи бяха разрушени два гроба и един бе проучен изцяло. Възможно е да е имало още гробове, но при по-ранните изкопни работи да са унищожени. Проученият гроб даде ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. Инвентарът на гроба се състоеше от около 1 000 предмета сред които почти половината бяха от черупките на средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус.
Няколко извода могат да се направят от инвентара на това погребение. Богатството на инвентара е непознато досега като сред мънистата от малахит се откриха и 31 златни мъниста, които всъщност са наистина най-старото злато на света. Бяха намерени и медни гривни и пръстен, което пък сочи не само за ранното започване на металургията на медта и златото в района, но и че от мед в ранния етап на металургията са правени накити и сечивата са по-късен етап. Този гроб бе намерен след откриването на късно енеолитният некропол при Варна и отстои на около 2 км западно от него. Същественото е силното сходство на инвентара и разположението му при скелета. Направената графична антропологическа възстановка на ранноенеолитният скелет показа удивителна прилика с този от гроб 43 на късноенеолитният некропол. Очевидно става дума не само за генетична приемственост, но и за едно и също общество, стигнало твърде рано високо в общественото развитие, непознато от откритията на археологията досега. Ако се добави и факта, че в погребалният ритуал, поради неговата консервативност, твърде бавно навлиза отражението на промяната в ежедневието може да се приеме, че процесът на разлагане на първобитните отношения е настъпило още по-рано.
Сред находките от ранния енеолит има много които се характеризират
с типични за епохата белези. Така например сечивата от камък – брадви и тесли са по-дебели в средата или около отвора. Керамиката се отличава с инкрустираните шахматни елементи, запълванията на врязани геометрични мотиви с бяла и червена боя, съдовете във форма на фруктиера (на високо, леко конично кухо столче). Срещат се и кухи подставки за купи или други съдове с формата на четириъгълен паралелепипед и плоска горна част с роговидни издатъци във всеки ъгъл. Срещат се и големи зърнохранилища (Суворово, Сава, Голямо Делчево). Идолната пластика все още не е така изявена масово и преобладават глинени и костни антропоморфни и зооморфни изображения. Сравнително малко в сравнение с масовия материал – керамика и сечива са накитите от средиземноморските мекотели Спондилус и Денталиум. Находките обаче от тях дават основание но проф. В.М.Массон от Санкт Петербург да определи гривните от Спондилус, намерени в една колективна находка до гр. Суворово, за най-ранните до монетни форми в европейската праистория.
Социалната структура за района все още остава не добре известна. Най-сериозни сведения ни дават разкопаните жилища при Суворово и ранно енеолитните
гробове при Варна. В едно от проучените жилища при Суворово бяха намерени около 65 различни по форма и големина съдове, което надхвърля представите ни за едно обикновено за времето домакинство. Очевидно става дума или за занаятчийско семейство – керамик или за жилище на местен вожд. Това потвърждава и вече споменатият гроб на вожд от гробовете при Варна.
Бързото развитие на обществените отношения във Варненско се дължат на казаните по-горе географски и природни условия. Все още остава неясно защо по бреговете на Варненските езера до този момент не са намерени потънали селища от ранноенеолитната епоха. Следи, освен споменатите погребения, които са на около 15 м над съвременното ниво на морето и са на същото ниво като късния некропол, има, но винаги по-високо от бреговете. Като най-вероятно обяснение може да се приеме съществуването на по-високо ниво на морето в този етап, нещо което не е доказано по друг начин досега. По-високо ниво
на водата от морето в долината на Камчия може да се приеме като обяснение за липсата на селища близо до бреговете в лонгозната, ниска част на този район.
Истинският подем в развитието на района има през късната енеолитна епоха. Освен проучената изцяло селищна могила при с. Голямо Делчево и късноенеолитният пласт при Сава, сведения за епохата има най- вече от откритият през 1972 година късноенеолитен некропол при Варна. Беше проучен още един некропол от късния енеолит
при Девня, а най-многобройни и все още непубликувани са находките от тази епоха и намерени в т.нар. до скоро наколни селища.

НАКОЛНИ ИЛИ ПОТЪНАЛИ СЕЛИЩА
Проучванията на тези селища, сега под водата на Варненските езера, водят своето начало от 1921 година когато се прокопава канал между Варненското и Белославското езеро. Тогава братя Шкорпил откриват първото селища под водата и по аналогия с такива в Западна Европа ги определят като наколни и съобщават сведения по Херодот, който пък видял такива през
V в.пр. Хр. в днешна Македония. По-късно, през 50-те години, при строителството на ТЕЦ-Варна, на пристанищата за дървен материал, Трансстрой и почти навсякъде при всички видове строителни работи по двата бряга на езерата близо до водата или под водата. Последните изкопни работи са от началото на 90-те години и след тях на археологическата наука са известни 13 крайбрежни, сега потънали, селища датиращи от времето на късната енеолитна и ранната бронзова епоха. Откритите досега селища представляват истински комплекс, непознат другаде не само в района на Югоизточна Европа.
Съществуват данни за още други, неустановени с артефакти, потънали селища – в Корабостроителния завод, в канала между Девненското и Варненското езеро, в западния край на пясъчната коса на острова под новия мост и другаде.

Със сигурност известните селища са:
1-южния бряг на канала близо до стария мост –енеолитна и бронзова епоха
2- пред сегашната фабрика "Христо Ботев"- бронзова епоха?
3- в двора на Морфлот, южно и съвсем близо до късно енеолитният некропол - енеолитна и бронзова епоха
4- пред гара Тополите – бронзова епоха
5- Езерово –енеолитна и бронзова епоха
6- ТЕЦ "Варна" енеолитна и бронзова епоха
7- Арсенала – новия цех – енеолитна и бронзова епоха
8- Лъджата – стария цех – бровнзова епоха
9- Страшимирово – старата гара – енеолитна и бронзова епоха
10-Страшимирово – моста на старата жп линия-бронзова епоха
11- Западният край на Белославското езеро- енеолитна и бронзова епоха
12- При гара Повеляново – енеолитна и бронзова епоха
13- Балтата- между гарите Повеляново и Разделна – под трасето на жп линията - бронзова епоха.

Отново трябва да се посочи, че потъналите селища се отнасят само към късната енеолитна и ранната бронзова епоха. За връзката или липсата на такава между двете епохи ще стане дума по-долу.
Късноенеолитните потънали селища са осем на брой, но разположението им на разстояние не по-голямо от 18 км навътре по бреговете на езерата за епохата е твърде показателно и значимо като брой за епохата. Находките от тях са едновременни, което определено сочи не само времето на разцвет , но и времето на заселване на бреговете. Веднага трябва да се посочи видимата разлика при разглеждане на керамиката от селищата с тази от некропола или от едновременни селища. Съдовете са сходни като форма, състав на глината и украса, а разликата е в това че керамиката от потъналите селища е с тъмен цвят и няма лъскава повърхност. Това се дължи на дългият престой под водата в анаеробен пласт. Същата изменяне на цвета имат и кремъчните сечива, които поради своя органичен състав и дългия престой са с почти черен цвят.
Енеолитните селища са унищожени при строителни и най-вече по време на драгажни работи и единствено на селището при новия цех на Арсенала са направени подводни археологически проучвания на малък участък от 25 кв.м. Там бе установено наличието на енеолитен пласт с дебелина до 0,90 метра, колове от жилища и много кости на животни. Не бяха установени жилищни нива или жилищни хоризонти, което дава основание да се твърди, че заливането на жилищата с вода е довело до нарушаване на стратиграфията, позната от културните напластявания в другите селища на сушата. Това може да бъде само при внезапно, бързо покачване на нивото и с достатъчно сила за да размие старите напластявания и стените на жилищата. Коловете, носещи стените на жилищата остават на мястото си и дават грешната по-късна представа че са от платформа, върху която са строени надводни жилища. Очевидно е, че нивото на водата се е задържало твърде дълго на новата височина, тъй като пласта от морски мекотели покриващ енеолитния пласт е значително мощен – до 0,90 м. И още по-важното е че в този пласт липсват артефакти, а също и цветен прашец – полен, което прави пласта хиатус или детритусен. Следващият пласт над този е от времето на ранната бронзова епоха. Неговата дебелина на места достига до 3,5 метра и той също е така хомогенен както по-ранния. Очевидно и тук има ново рязко покачване на нивото на водата в края на ранната бронзова епоха – около 2 100 г.пр.Хр. и отново се е задържало. Навярно това е последното рязко покачване нивото на морето ако се съди от по-късните находки по бреговата линия на морето дори до наши дни. За това ще стане дума по-подробно в частта за бронзовата епоха.

Няма коментари: