Нове се споменава често в изворите във връзка с нападенията на готи, хуни, славяни и авари. През 250 год. е обсаден от готите под предводителството на Книва. Засегнат е и от аварите при похода на хунския вожд Атила. По времето на имп. Зенон Нове е представен за столица на остготския княз Теодорих. През V век е седалище на епископите Петроний, Секундиан и Петър, подчинени на архиепископа на Марцианопол. При Юстиниан са възстановени части от стените му. Градът загива през първите десетилетия на VІІ век.
Нове е разположен на важни търговски и военни пътища: Траяновия път, както и Крайдунавския път.
В резултат на археологическите разкопки е очертан плана на града (площ около 30 хектара), оформен от крепостните стени като петоъгълник. В западната половина е локализиран лагерът на легиона. Изграден в ранния си стадий като дървено-землено укрепление, в нач. На ІІ век лагерът е укрепен с каменни стени с правоъгълни кули. Разкрити са четирите порти, както и двете главни улици. Разкопани са и най-важните сгради на военната архитектура - принципията (административен и културен център) и валетудинариума (болницата), легионерските бани, военни бараки и др. Стриотелната дейност на легиона продължава интензивно през ІІ и ІІІ век. Към този период принадлежат една монументална перистилна сграда край западната крепостна стена, и светилище на Митра, издигнато на юг от лагера.
През ІV век Нове е развит градски център, който преживява голям икономически и културен разцвет. Форумът заема мястото на двора на принципията, а градската улична мрежа е съобразена със старата схема на лагера.
За архитектурния облик на града през късната и ранновизантийската епоха говорят няколко обширни сгради и четири базилики. Най-монументална е епископската базилика.
В Нове са намерени надписи, монети, керамика, произведения на художествените занаяти и изкуството, култови паметници и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар