Скулптура и архитектура в древна Гърция 3 - храмът на Посейдон в Пестум и храмът на Зевс на Олимп

Храмът на Посейдон в Пестум е построен през втората четвърт на 5 в. Пр. Хр. ие добре запазен. Той е с малко тежки пропорции има невисок стилобат, носки, но широки стъпала засилват впечатлението за спокойствие и равновесие на силите. Колоните са сравнително масивни и големия ентазис създава впечатление за напрежение на колонадата.

Храмът на Зевс в Олимпия е построен между 468 и 456 г. Пр. Хр. от архитекта Либон и е най-големия храм в Пелопонес. Той е почти напълно разрушен, на въз основа на разкопките и описанията на древните автори неговият общ вид може да бъде реконструиран. Това е класически дорийски периптирос (съотношение на колоните 6 : 13, построе но твърда порода черупест(мидест) варовик. Пропорциите му се отличават със строгост и яднота. Те обаче се смекчават от пъстрата празнична украса.

Композицията на източния фронтон е посветена на митичното състезание между Пелоп и Еномай. (Пелопс е митологически герой, син на Тантал. Той се състезавал с царя на Писа в Елида Еномай, който болезнено обичал дъщеря си Хиподамия и убивал всичките й кандидати. В състезание с колесници той не само бил победен от Пелопс, но и загинал. След тези перипетии Пелопс станал цар на Елида и впоследствие така разширил властта си, че южната част на континентална гърция получила неговото име и до днес се нарича Пелопонес). Представено е и жертвоприношение, посветено на Гръмовержеца Зевс. (Ил. 187-189б – Зевс. Централната фигура от източния фронтон на храма на Зевс в Олимпия. Мрамор. Около 460 г. Пр. Хр., Олимпия. Музей, Зевс между Пелопс и Еномай, Стеропа, коленопреклонна девойка и конете на Пелопс. Централната и дясната част на храма на Зевс в Олимпия).

Композицията на западния фронтон изобразява борбата на лапитите и кентаврите. Според мита на сватбения пир на цар Перифой присъствали кентаврите. Тези получовеци-полуконе нямали елинско чувство за мярка испособността да се владеят по време на пир. Те се напили и се нахвърлили върху присъстващите жени и момченца. Започнала борба. На композицията на западния фронтон над борещите се тела е простряна ръката на Аполон, който като бог на хармонията усмирява буйстващите пияници. (Ил 190-193 І Лапитянка. Детайл от скулпторната група на западния фронтон на храма на Зевс в Олимпия. Мрамор, Около 460 г. Пр. Хр., Аполон, Хиподамия, Хиподамия и кентавър).
Трябва да се подчертае, че съотношението на образите на двата фронтона е дълбоко премислено. Бурното движение и напрежението на западния фронтон действа като взаимнодопълващ контраст на източния.
Метопите, посветени на подвизите на Херакъл образно и композиционн влизат в общия ансамбъл на храма. Митът за Херакъл през този период се възприемал като едно от въплъщенията на героичния труд на човека при неговата борба с враждебните, стихийни сили. (Ил. 194 а-г – Херакъл и Атлас, Херакъл, носещ на Атина Стимфалските птици, Глава на Атина, Глава на Херакъл; 195а Херакъл и критския бик, 195б Главата на критския бик).
Особено назидателна е сцената – Херакъл, укротяващ критския бик.
Един от най-значетелните паметници, свързани с прехода от ранната класика към високата класика е намерената на дъното на морето през 1928 г. Бронзова статуя на Посейдон (Ил 201, 202 – Кръгът на Агелад. Посейдон. Статуя, открита при нос Артемисион. Бронз. Ок. 450 г. Атина, Национален музей. 202 Детайл). Богът на морето е изобразен застрашително прикрачил надясн с готова за удар ръка, в която той вероятно е държал тризъбец. Сблъскаме се с жива енергия на образа, съчетана с монументална устойчивост на образа. Играта на светлосенки върху бронзовото тяло ярко очертава неговия обем.
(Устройство на храма на Зевс на Олимп)