В изкуството на високата класика се проявяват две главни тенденции при решаването на образно-пластически задачи, поставени от времето. Понякога тези тенденции рязко се отличават, понякога се преливат. Създаването на образа на всестранноразвития човек в един случай се изразява чрез въплъщаване на красотото на движението. В творбите на това направление движението като че ли изчерпва ссебе си. Другият път на оформяне на хармоничния образ бил свързан със създаването на фигури, които са в покой, но съ изпълнени с вътрешното дихание на живота, със скрито движение. През следващите десетилетия Фидий синтезира всички основни тенденции в развитието на високата класика и всъщност обединява тенденцията, изразяваща се в конкретно движение и спокойната поза, заредена с движение
Използването на реалното движение е свойствено за майсторите от йонийската и атическата школа, докато монументалните образи в покой, зареден с движение били свойнствени за майсторите от
аргоско-сикионската школа, развила се, както личи от наименованието й, в Пелопонес. В рамките на тази школа най-известен е Поликлет. И въпреки че Поликлет е съвременик на Фидий, целесъобразно е да разглежда
ме неговото изкуство като антитеза на Мирон.
Изображението на прекрасния герой, изпълнен със сдържано напрегнати жизнени сили станало основна задача на Поликлет, който е работил в рамките на периода 60-те – 20-те години
на V в. пр. Хр. За съвременния зрител такава тематика би могла да изглежда тясна и ограничена, но за класическия грък, за когото човекът бил единствен образ за пресътворяване съвсем не било така. За него творчеството на Поликлет съвсем не било монотонно. Древните са го ценили не по-малко, от Фидий. Сега ние като че ли повече ценим Фидий и археолозите и историците на изкуството повече хвалят творбите на Фидий, отколкото тези на Поликлет.
На древните силно са импонирали култовите статуи на Поликлет. Харесвало им въплътеното в тях спокойствие и благородна сила.
Статуите на атлетите са въплъщение на порядък и мярка. Това са били основните идеали и стремежи на древните гърци. Поликлет е влязъл в историята като създател на определена система на отношения, определящи хармоничната красота на човешкото тяло. “Канонът” на Поликлет често се свързва с философските теории на гърците – ту с учението на Анаксагор за могъществото на разума, ту с питагорейската идея за съвършенството и хармонията на отношенията между числата. Трябва обаче да се има предвид, че Поликлет е създал свой собствен канон, изхождайки не от философски спекулации, а от конкретни чувствени представи. Според свидетелствата на древните като мащабна еденица му с
лужел ширината на големия палец, която удвоена давала д
ължината на палеца. На свой ред тя два пъти се нанасяла на китката на ръката и т. н. Опитът за разработване на система на пластическите пропорции осъзнаване на зрелия стил. По-нататъшно развитие обаче на тези принципи би довело до студена кодификация на творческите принципи. Поликлет обаче бил далеко от мървата нормативност и като един архитект никога не се придържал към буквално тълкуване на ордерната система. Той прилагал своя канон по-скоро като един широк принцип за разшифровката на структурата на човешк
ото тяло не като строго зададена схема.
Най-голям
а слава през вековете е придобил бронзовия “Дорифор” на Поликлет.
Доста вяла
представа за него ни дава сухото мраморно копие от римско време. Освен това копистът,
съобразява
йки се с крехкостта на мрамора укрепил статуята като прибавил до десния крак на Дорифора мраморно изображение на пън. Това изведнаж притъпява усещането за напрежение отгоре
, което имало голямо значение за общото въздействие на скулпторната композиция.
Целесъобразността на човешката фигурна “кострукция” Поликлет разкрива в съпоставката на опънатите силни крака и мощния, тежък обем на гърдите и раменете. Сблъсъкът между тях е проникнат от противоборстващите сили на равновесието, което може да се сравни с внушението, получаване при съзерцание на колонадата и покривната украсена конструкция – антаблемента при дорийския ордер. Принципът на хармония при двуфигурните и многофигурните скулпторни ком
позиции, при Поликлет се осъществява в една единствена фигура. Поликлет разчита на главната точка на зрение, но той избягва чистата фронталност, внасяйки мотива на сдържаното обръщане на тялото. Фигурата е строго уравновесена: тежестта на тялото е пренесена върху единия крак. Вследствие на това едното бедро се оказва по-високо от другото. Положението на раменете е решено в противоположен наклон – отпуснатото бедро съответства на приповдигнатото рамо и обратно. Тази система на разполагане, наричана още “хиазм” преодолява усещането за неподвижност. Тя придобива широко приложение през класическия период. В творчеството на Поликлет тя е осъществена с изключителна последователност.
Системата на пластическите решения на Поликлет е св
ързана с героичния вариант на утвърждаване на хармоничния идеал за човека. И съвсем естествено този аспект на героичност е бил олицетворен от гръцкия ваятел в спокойно стоящата фигура. Нейната мощна енергия не е проявена в действие, а е изразена чрез специфичния вече език на скулпторната форма.
При тази устойчивост основните творчески принципи на Поликлет претърпяват определена еволюция. Сравнението на “Дорифора (около 440 г. пр. Хр.) с по-късния “Диадуменос” (римско копие от бронзовия оригинал, Атина, Национален музей) показва, че фигурата на Диадоменоса не само е по-изящна по силует, но се отличава и с по-голяма лекота на пропорциите.
Друга прочута статуя на Поликлет е “Ранената амазонка”. Представа за оригина
ла ни дава едно римско копие
Една бронзова статуетка от колекцията на Лувъра се смята за изпълнена в трад
ициите и стила на Поликлет
Едва забележимото леко движение и непринудената гъвкавост на силу
ета, меката моделировка на обема малко притъпяват стълкновението между движещото и носещото начало в конструкцията на човешкото тяло.
Художествения метод на майсторите от кръга на Поликлет с течение н
а годините еволюирал. Статуите придобиват по-голям лиризъм в своята изразителност. Това се отразява в статуетката на разголената девойка, открита в Македония (Мюнхен, Музей на античната дребна пластика). Това е процес на постепеното смегчаване на идеала на Поликлет, който постепенно придобива изтънчеността на образа, характерна по-късно за Праксител. Това може да се осезае от бронзовия “Ефеб от Помпей” – по-късна антична реплика на оригинала от края на 5 в. пр. Хр., Неапол, Национален музей).
Няма коментари:
Публикуване на коментар