По това време траките обитават предимно пещери и селищни могили. Само няколко могили в България - около Плиска, Преслав и Мадара се свързват с определени погребални практики на траките, а всички останали са категорично свидетелство за тракийското присъствие по българските земи. Българската народна традиция свързва погребалните практики на нашите прадеди от времето на старобългарския език, в който думата могила означава гроб.
Най-ранните могили по българските земи датират от началото на бронзовата епоха и продължават почти без прекъсване до късноримско време, когато християнските обичаи постепенно налагат на траките изоставянето на традицията да натрупват могили над гробовете на своите първенци. Според официални статистически данни броят им в границите на съвременна България надхвърля 15 хиляди, а в началото на ХХ век той надхвърля двойно повече. Необходимо е да се отбележи обаче, че значителна част от тях за съжаление са унищожени при случайни изкопни и земеделски работи или още по време на социалистическото строителство. В последните години може да се каже, че причината за тяхното изчезване е следствие от взелото застрашителни размери и неконтролируемо иманярско движение.
На фона на няколко десетки милиона траки, живели и починали по нашите земи в продължение на повече от 3 хилядолетия, наличното количество могили изглежда симптоматично малко. Изворите свидетелстват, че това е показател за наличие на насипване само над гробовете на аристократите. Обикновените хора, изглежда, са погребвани в плитки ями, местата на които с течение на времето са заличени, изровени от ерозията и при земеделски работи или се откриват в някои от плоските некрополи в различни райони на страната.
Могилите са различни по форма и размери. Ерозията прави някои от тях сегмент от кълбо, други са конуси със заоблени върхове. Най-много са тези, които и до днес пазят силуета на пресечен конус. Той отразява представите на древните траки за строежа на света: подземният свят - под нивото на терена, земният - тялото на насипа, постепенно стесняващо се във височина със заобляне, наподобявайки небесния свод, и равната площадка на върха - въображаемата равнина, населявана от богове и герои.
Размерите на могилите са различни - като се започне от едва забележими издутини на терена и се достигне до огромни хълмове с височина до 25 м и диаметър от 120 м. Най-големите у нас могили са край с. Караново - Новозагорско, Шипка. Старосел, Перущица, Смядово [1].
По своята същност могилите са най-често срещаните и най-ценните паметници на тракийската древност в днешните български земи. Представляват затворени археологически комплекси и предоставят незаменими свидетелства за бита, културата и религията на траките. Макар в края на ХІХ век в книгата си „Могили” братя Шкорпил да се опитват да им правят пълна формална и научна характеристика, те все още са недостатъчно добре обяснени, когато става въпрос за произхода, предназначението и съдържанието им.
Историческите извори свидетелстват, че в Тракия са познати две основни групи могили - селищни и надгробни или тракийски могили. Селищните са получени от наслояването на едно и също място на пластове от съществуващите на това място селища от новокаменната, каменномедната и бронзовата епоха. В отделни случаи се използват и през желязната и римската епоха. Изгражданите от дървени конструкции сгради в селищата стават най-често жертва на пожари през няколко десетилетия. След всеки пожар обаче повърхността на селището бива заравнявана и върху нея бива изграждано ново. По този начин от пластове с дебелина няколко сантиметра в продължение на хилядолетия се получават изкуствени възвишения с диаметър над 100 м и височина 15 - 20 и повече метра.
Що се отнася до тракийските могили - за тях историята потвърждава, че са преди всичко натрупани върху гробове на знатни жители по нашите земи от ранната бронзова епоха до окончателното приемане и утвърждаване на християнството. Някои от тези могили не са пряко обвързани с погребалните практики, а са резултат на други ритуални действия. По-голяма част от тях все пак са натрупани върху гробове, именно това определя произхода на тяхното име.
Трудно е да се определи произхода, както и точният брой на могилите на територията на България. Както бе споменато по-рано причините за изчезването на много от тях са няколко, като най-често в последните години това е все по-налагащата се иманярска дейност. Културното наследство свидетелства, че малцина от траките са избирани като най-висши представители на тракийското общество, а друга известна част от тях са погребани в плоски некрополи. За съдбата на останалите можем само да предполагаме. От завещаните ни исторически извори става ясно, че дори и най-бедните могилни гробове принадлежат на тракийското знатно общество.
Трябва да се има в предвид обаче, че самите могили не са запазена сакрална проява на траките. Такива паметници историята познава в почти цяла Европа, значителни райони от Азия и Северна Африка и в Северна Америка. Никъде обаче тяхната гъстота не е толкова голяма, както в населяваните от траките земи и в областите, които са обитавани от скити - Южна Русия, Украйна, Молдова.
Като географско разположение могилите са характерни за всяко кътче на страната ни, но най-много те са в Тракийската низина и в Североизточна България. По-малък брой са могилите в Северозападна и в Югозападна България. В местата с равнинен характер могилите са малко. Това се дължи на обстоятелството, че тракийските земи по това време са често изложени на нашествия и за натрупването на могилни насипи се използват гънки от предпланинските райони. Интерес представлява, че през римската епоха, когато сигурността на древнотракийските земи се гарантира от стабилната държавна власт и изградения по течението на Дунав осеян с крепости лимес, могили се насипват и в равнините. В планинските земи насипите са по-малко и там се срещат на надморско равнище до 1500 - 1600 м. Именно там, на тази височина, са изградени куполни гробници край Равногор в Брациговско и Лясково, Девинско.
Първите могили в Тракия, датиращи от ранната бронзова епоха, са свързани с ямната култура. Срещат се в районите на Североизточна, Централна северна и Югоизточна България. Размерите им са незначителни, като само в отделни случаи достигат до 7 - 8 м височина. Археолозите свидетелстват, че някои от тях са толкова ниски, че едва изпъкват като издутини на терена. Най-често под един насип се откриват няколко гроба и насипването е получено от донасипванията след всяко погребение. Както бе споменато по-рано вече, тъй като са разположени в равнини или леко хълмисти райони въздействието върху тях на ерозионните процеси е значително - понякога контурите им са размити или единият от склоновете е по-полегат от останалите.
През късната римска епоха могили се срещат в Родопите, но с незначителни размери. Най-голяма честота на натрупване на могили се наблюдава след края на VІ век пр. Хр., когато разпространението им е масово навсякъде в България и размерите им варират от едва забележими изпъкналости до огромни насипи с височина над 20 метра. Текущото състояние се запазва и през І - ІІ век сл. Хр., а след това постепенно броят и размерите на насипите намалява, за да утихне след средата на ІV век. На по-късен етап от развитието на историята малко количество могили се свързват с аристокрацията на Първата българска държава и то най-вече в околностите на столицата Плиска. През първите векове на ІІ хил. до падането на България под турска власт могилите се използват за вторични средновековни погребения. Пример в това отношение са извършените многобройни погребения (над 300) в повърхностните пластове на Османова могила на нос Калиакра. Познати са още в Ловешко, Дупнишко, Луковитско и други райони на страната.
Външните белези на тракийските могили дават основания за определена формална класификация в няколко направления въз основа на техните форми и размери. На нас самите не ни е известно дали траките са се стремяли към някаква определена форма, натрупвайки насипите, или тя е резултат на случайни съвпадения на обстоятелствата.
Формите, които днес са ни известни, са резултат от фактори, заложени в самата структура на могилите (състав и плътност на насипа, изграждане на ограда, съдържанието на гробницата, донасипване и така нататък), както и от въздействия на външни сили - местни ветрове и други атмосферни влияния, човешка дейност. Като краен резултат от двата вида фактори днес могилите се делят на две основни групи - с обща правилна форма и с видимо неправилна. Най-често срещани са неправилните дупки на върха на могилата, които стигат до дълбочина от няколко сантиметра до два - три метра. Изкопи с продълговата форма могат да се видят по склоновете на насипите. Сегмент от кълбо се среща при малки могили с височина обикновено не повече от 3 - 4 метра. Формата е резултат най-често от земеделска работа или ерозионни процеси. Те са предимно разлати, нямат крепиди и не съдържат каменно съоръжение. Насипът се състои от чиста почва, по-рядко се среща употребата на камък в оформянето му - в планинските и полупланински райони. Най-често те са бедни, но има и изключения. Изключения има, разбира се, и по отношение на височината, когато наподобяват полукълбо. Пример за такъв тип могила е тази от с. Брестовица, Пловдивско.
Няма коментари:
Публикуване на коментар