Римският град Улпия Ескус

Римският и ранновизантийският град Ескус е разположен в местността Градището, край с. Гиген, Плевенско. Градът е изграден върху плато с неправилна петоъгълна форма, което в южната си част е по – високо. През Късната Античност, градът се разширява в източна посока, така общата му площ възлиза на 28 хектара.

През Античността, някои градове и военни лагери са наричани по името на близко течащата река. Според някои съвременни лингвисти думата има дако – мизийски произход, но повечето от тях смятат, че на тракийски думата означава вода.

За съществуването на Ескус, черпим сведения от множество различни източници. Градът е споменат от много гръцки, римски, византийски и други автори и е отбелязан в различни карти – пътеводители. Такива са: Itin. Ant. Aug. 220, 5 – Oeso leg. V Macedonia, Tab. Peut. – Esco, Cl. Ptol. – Ескус на трибалите, Not. Dign., or., 26 XLII 26 – Auxhillium Martensium, Oesco и др.

В предпровинциална Мизия в Ескус бил настанен V Македонски легион. Това е станало в края на първото десителите на I в. сл. Хр. Мястото се превърнало в основен военен пункт по долния Дунав. В късно Тибериво време или около Ескус стационирала ala Pansiana. Легионът участвал активно в потушаването на тракийските вълнения южно от Стара планина и в събитият при образуването на провинция Тракия през 45 г. V Македонски легион напуснал своя постоянен гарнизон в Ескус между 62 – 71 г. Отначало участвал във военни операции в Армения, после в Юдейската война и накрая бил на кратък престой в град Александрия в Египет. Лагерът обаче не останал празен. Тук временно дошла choros III Gallorum equitata. След завръщането си в Ескус легионът участвал в първата фаза на дакийските войни на Домициан и в мащабните войни на Траян срещу даките през 101 – 102 и 105 -106 г. След 101 гарнизонът напуска Ескус като се отправя към новия легонен лагер в Troesmis до делтата на Дунав в Северна Добруджа.

През I в. сл. Хр. В Ескус е имало три селища с различен статут – лагерът на легиона (castra), цивилното селище на ветераните (canabae) и тракийското село (vicus). През 106 – 112 г. император Траян превърнал Ескус в град с ранг на колония (colonia Ulipia Oescensium) – най – високата степен на провинциално управление. За градската управа на Улпия Ескус узнаваме от намерените латински паметници. Начело са стояли двама duumviri, избирани сред най – видните представители на градската аристокрация. Техният мандат е продължавал година, но можело да бъдат преизбрани и за вотри път. Те принадлежли към конническото съсловие. Били задължени да живеят в града или на не по – далеч от една римска миля (1478 m). На всеки пет години бил установяван имотният ценз на гражданите, даването под наем на градските имоти и сгради. Дуумвирите били длъжни да свикват редовно градския съвет, да реализират взетите решения, да се грижат за поддържане на култа към управляващия император и официалните религиозни култове, да извършват надзор върху магистратите с по – нисък ранг и т.н. Към висшите служители принадлежали aediles, също с мандат от по една година. Те се грижели за реда и спокойствието в града, осигуряване на продоволствието на гражданите с необходимите хранителни стоки, надзор върху обществените бани, над новите строежи и устройването на игри и забавления за жителите на града. Начело н финансовото управление стоял quaestor, който следял за правилното изразходване на общинските средства. Ескус имал градски съвет (ordo decurionum), съставен от съветници, избирани пожизнено, но без парични или други възнаграждения. Техният брой не надвишавал 100 души. Декурионите често поемали доброволно задължението да осигуряват лични средства за построяването на необходимите за града сгради. В Ескус съществували различни обществени организации, като например: сдружението на занаятчиите (collegium fabrorum), колегия за поддържане на култа към императора и други. В града живеели свободни граждани, овобожденци и роби, които се ползвали с различни права и задължения.

Ескус принадлежал отначало към римската провинция Мизия, а след 86г. към Долна Мизия (Moesia Inferior) със столица Tomi (Томи, Томис дн. Констанца). При Аврелиан – Диоклециан градът влизал вече в територията на новооснованата провинция Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) с главен град Ratiaria (дн. с. Арчар, Видинско).

На 5 юли 328 г. римският император Константин Велики (306 – 337) посетил града и лично присъствал при официалното освещаване на новопостроения каменен мост при Дунав между Oescus и Sucidava на отсрещния бряг.

През раннохристиянската епоха Ескус е епископски център. Споменава се епископ Юлиян 343 г. Върху югоизточната част на ареата на форума са открити останки от малка църква и архитектурни детайли от интериора й.

Ескус претърпял нашествията на готите вероятно през 250 г. и със сигруност през 376 – 378, както и на хуните през 447 г. Градът бил унищожен от аварите и славяните пез 585 г.

Животът в Ескус прекъсва чак до Х век, когато било построено селище, чието име не е известно и което просъществувало чак до турските нашествия през XIV в. Градът отново престава да съществува и потъва в забрава за дълго време.

За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния град Ескус едва в края на XVII в. от италианския Военен инженер граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и на сведенията на римските историци.

По – късно руините са посетени и описани от унгареца Феликс Каниц, чеха Карел Шкорпил, българина Борис Дякович и др.

Първите археологически разкопки се провеждат под ръководството на чеха В. Дубровски през 1904-1905, който заема поста на директор на Народния музей в София. Той изследва форумния комлекс и попада на останките от двата храма. Откритията и резултатите от работата на В. Дубровски не са публикувани. След прекъсване от 36 години през 1941 – 1943 г. проучванията в Ескус са възтановени от италианския археолог Антонио Фрова. Той цялостно разкопава една обществена баня, която се намира в непосредствена близост и югоизточно извън града (extra muros). Нейната площ е 3525 кв. м. Става дума за строеж на терми преди готските нашествия от 250 – 251 г., които обаче не са довършени. Друга заслуга на А. Фрова е откриването и частичното разкриване на западната порта на Ескус и проучване на малка част от трасето на главната улица в посока изток – запад decumanus maximus.

Системни археологически разкопки се провеждат в продължение на 23 кампании между 1947 – 1987 г. Главен научен ръководител е професор Теофил Иванов (АИМ – БАН в София с екип, както и колеги от Историческия музей в Плевен). След 1989 ръководството се поема от Г. Кабакчиева (АИМ). Получените резултати имат огромно значение за проучването на долнодунавския регион.

В резултат на разкопките, са добити ценни данни за местоположението, формата, размерите, поселищното развитие, укрепителната система, уличната мрежа, обществените и училищните сгради, икономическия живот, културата, религията и погребалните обичаи на местното население, което се е състояло от траки, италийци /през I - II в./, преселници от Мала Азия, от западните римски провинции и другаде, както свидетелствуват откритите досега латински надписи. Официалният език в града бил латинският. Разкопките са съсредоточени В първоначалния град /наречен от нас условно “Ескус І”/ и то в централната му част, където се простира обширният комплекс на градския площад, и в източното разширение на града /”Ескус ІІ”/. Eckyc I има неправилна форма на петоъгълник с площ от 180 дка, a Ескус II - около 100 дка. Или цялата площ вътре в крепостните стени възлиза на около 280 декара, толкова, колкото e площта на Нове при Свищов, Никополис ад Иструм при с. Никюп, Великотърновски окръг и други римски градове у нас.

Площта на Ескус вътре е разделена на две неравни части: южна – около 1/3 част и северна – 2/3 части. Поради това западната и източната порта са изтеглени в южната третина. Това показва, че районът на “Градището” и десният бряг на Дунав през пролета се наводнявали често и водата е достигала чак до укрепителния фрад. Въпреки неправилната форма на платото римската колония е правилно планиран при т.нар “ортогонална система”. Тя се състои от прави улици с посока изток – запад (decumani) и север-юг (cardines). Двете главни улици са съответно cardo maximus и decumanus maximus, като първата има отклонение североизток – югозапад от сответните посоки, а втората югоизток – северозапад.

Разграничават се три типа улици: 1. Улици с покрит тротоар (porticus) в коринтски или дорийски стил, 2. С тротоари, но без портик, 3. Улици без тротоари. Ширината им е различна в зависимост от тяхното местоположение и значение за града; 6.0 м, 4.5 м, 3.0 м, и др. Платната на уличната мрежа са били постлани с масивни варовикови плочи с неправилна форма и с различна големина. По средата са поставяни най – големите плочи, които покривали дълбоките зидани с камък и бял хоросан канали за извеждането на дъждовните и отпадните води извън града. Върху плочестата настилка днес могат да се видят издълбаните коловози, които се образували от движението на каруци и колесници. Някои пасажи обаче са постлани само с чакъл и пясък.

Уличната мрежа е била снабдена с водопроводна система от глинени и по – рядко от оловни тръби, разположени встрани и по плиткото на каналите за отпадните води. Те достигали до всичките квартали и сгради на града. Главният водоизточник се намира при с. Оряховица, на 20 км южно от Ескус. Акведуктът бил изграден от изпечени тухли, а отвътре стените му са били измазани с хидрофобен хоросан. Друг акведукт от глинени тръби е открит в м. “Доброщина” на 3 км. южно от с. Гиген. В града са разкрити кладенци изградени от кръгли варовикови пръстени или от грубо одялани варовикови камъни.

Градът е бил защитен с каменна стена, изградена в траяново време – през 106 г. или малко след това. Междинните кули са правоъгълни и се намират от вътрешната страна на стената, докато при портите се издава слабо навън и повече навътре, както показват изледванията при западната порта. В отделни сектори е разкрита каменна стена в opus vittatum mixtum, но несъмнено става дума за по – късни преправки.

Средище на обществено – политическия, икономическия, културния и религиозен живот в римската колония Улпия Ескус бил градския площад (forum). Той е ориентиран в посока север – юг и има размери 200 х 97.60 м. Decumanus maximus тангира южната къса страна, а cardo maximus – западната дълга страна. Форумът заемал 1/9 част от цялата площ на римската колония. Северната по – голяма част на форума е заета от площада под открито небе (area) – 96 х 58 м. бил послан с големи правоъгълни плочи, днес запазени добре в североизточния вътрешен ъгъл.

В северния край на комплекса се откриват основите и отчасти стените на трите самостоятелни храма на Капитолийската троица: Юпитер Оптимус Максимус (Iuppiter Optimus Maximus), (I), Юнона (Iuno) (II), и Минерва (Minerva) (III), западно. Те били построени в коринтски стил. Една от характерните черти на архитектурната украса на храмовете е тази, че корнизите под покрива били украсени с релефни палмети, чиито листа не са превързани долу с панделка. Тази особеност се среща през класическата и елинистическата епоха и чак през управлението на Траян (98-117) и отчасти на Хадриан (117 – 138).

Според Т. Иванов храмовете могат да се датират в раннохадрианово време (до около 125г.) Храмът на император Хадриан в Ефес има същата характерна черта и гръцки просветителен надпис в негова чест, датиран между 117 – 123г. Досега в Улпия Ескус са открити и публикувани седем латински надписа, посветени на Iuppiter Optimus Maximus, и два на Minerva. В Националния археологически музей в София се намира мраморно торсо на Атина Минерва, пренесено от Ескус. Все още липсват надписи в чест на богинята Юнона.

Трите страни на ареата на Форума (без северната) на Ескус са били заобиколени от варовикови коринтски колонади , чиито фризове били украсени с релефни бикови глави (bucarnia). Върху вратовете си те носели тежки гирлянди от листа на различни дървета: лавър, дъб и други. Задната страна на фризовете била изпълнена с растителни орнаменти, направени с голяма вещина. Корнизът под покрива имал релефни палмети, чиитолиста не са превързани долу с панделка. Наблюдава се същата особеност, както при споменатите по – горе храмове. Зад портиците се простират обществени сгради с различно предназначение. В една от тях се намирал градския съвет (curia).

Непосредствено на север от трите храма на Капитолийската троица цялостно е разкрита и изследвана Гражданаската базилика (basilica civilis, basilica forensis) на Улпия Ескус, ориентирана изток – запад (дълж. 97.60 м и шир. 23.5 м). Тя е била трикорабна и влизането и ставало от запад, откъм cardo maximus. Всеки кораб имал свой вход. Вътрешните размери на тези базиликални кораби са: дължина 72.60 м и ширина 3.60 м – северният и южният кораб – и 11.60 м средният. Северният кораб имал още един вход в източния край на северната стена. Базиликата била изградена от варовикови блокчета и бял хоросан, измазана отъвн и отвътре с фин хоросан. Северната стена на северния кораб била заета от редуващи се последователно полукръгли и правоъгълни ниши, в които се издигали бронзови и мраморни статуи на римски императори, провинциални управители на Долна Мизия, видни личности и римски божества. В една от нишите е открита мраморна статуя на бог Аполо (Apollo). Южният кораб използва северната външна стена на храмовете на Капитолийската троица.

Голям интерес представлява централният кораб, който имал широк

вход (3.60 м) с дървена двукрила врата. Влиза се в едно правоъгълно предверие, което водело към него. Четирите страни на кораба и трите страни на предверието били на два етажа. Първият етаж имал цилиндрични варовикови коринтски колони и фриз – архитрав. Върху част от фриза на този етаж бил издълбан атински надпис в чест на император Хадриан.

Гражданската базилика била изградена малко след храмовете на Капитолийската троица. Тук по – голяма част от палметите на корнизите имали непревързани долу листа, обаче в края на строителния период се появили първите палмети с превързани листа.

Вторият етаж на предверието “А” и на средния кораб на базиликата в Улпия Ескус има много особено архитектурно устройство. Вместо цилиндрични варовикови колони тук се използвали варовикови стълбове с паралелепипедна форма. Долната им част предсавлявала четирисранен постамент, а горната част – цяла фигура на млада жена. В долната част на етажа, между стълбовете, са изправени отвесни бели варовикови квадратни плочи, които образували парапет. По средата на плочите се виждал кръгъл релефен медальон, който отвън имал пояс от плетеница и втори пояс от яйцевиден орнамент. По средата, върху гладкия фон, изпъквали релефните глави на различни мъже и жени. Отвън плочите били украсени с лезбийска и йонийска кима.

От археологически разкопки е известно, че сградата е пострадала от голям пожар, предизвикан от готското нашествие през 376 – 378 г. Върху пода на предверието “А” е открит дебел пласт о изгоряла и паднала дървена покривна конструкция, а под него множество римски бронзови монети, най – късните от които са от времето на император Валент. Същите опожарявания са констатирани и на други места в Ескус.

В югоизточния ъгъл на Форумния комплекс храмът на Фортуна (templum Fortunae) е цялостно разкрит и проучен. На юг той граничи с decumanus maximus. Планът му е правоъгълен: дължина 50,20 м (север – юг) и ширина 28 м (изток – запад). Състои се от следните компоненти: 1 Южен портик (колонада) с двуреден латински строителен надпис дълъг 26 м; 2. Вътрешен правоъгълен двор с колонада; 3. Храмът на Фортуна; 4. Помещения на север от храма. Целият комплекс бил изпълнен в коринтски стил. Латинският надпис съдържа имената и титлите на римския император Комол (180 – 192) на когото е посветен храмът.

Според съдържанието на надписа храмът бил издигнат със средствата на “сдружението на занаятчиите” (collegium fabrorum) през 190 г. Колонадата на вътрешния двор била украсена с фриз – архитрави изпълнени с релефни бикови глави и гирлянди от лавър. Храмът на Фортуна се състоял от предверие и култово помещение. Южната фасада имала четири коринтски колони. Върху триъгълния фронтон са изобразени две Виктории, които държат лавров венец. Вътре във венеца е имало релефно изображение – вероятно глава на Медуза, която да предпзва от злото. Храмовият комплекс е рзрушен от готите през 376 – 378 г.

Непосредствено на юг от храма на Фортуна се простирала грамадна обществена сграда от която са разкрити само 2100 кв. м., вероятно половината от площта й. В едно от помещенията има многоцветна подова музайка. В центъра й е изобразена театрална сцена в която участват трима актьори с маска и един мъж без маска. Върху белия фон над фигурите се чете надписът MENANΔPOY AXAIOI, т.е. ,,Ахейци на Менандър”. Става дума за прочутия атински писател – комик Менандър. До откриването и през 1948 г. от Т. Иванов, тази комедия не е известна в световната литература. Нейното съществуване е потвърдено през 1961 г. от намирането на папирус в град Oxyrhynchos в Египет, който представлява азбучен списък на произведенията на Менандър.

Избирането на сюжет за театрална сцена е проява на много по-изтънчен вкус. Менандър бил много популярен автор с добър стил от края на IV в. пр.н.е. Той е най-изтъкнатият представител на „новата комедия" в Атина. Пиесата със сюжет, взет от Илиадата, както установяват проучванията, изглежда е играна и през римската епоха. Това говори за познаване на старогръцката литература и култура в този типичен римски град, който продължително време е бил и седалище на римски войски. Комедията „Ахейци” вероятно е представлявала пародийно пресъздаване на тема от Омировата поема, като е представена сцената непосредствено след скарването между вожда на ахейците (гърците) Агамемнон и героя Ахил. Двете средни фигури се тълкуват като стария Нестор и Патрокъл, приятеля на Ахил. Създателят на мозайката е отбелязал с кратък надпис „Менандровите ахейци” от коя пиеса е изобразената сцена. За щастие надписът почти не е пострадал при преустрояването на помещенията в древността и при повредите от по-ново време. Агамемнон, Ахил и Нестор носят маски, но в тях не е много подчертано комичното. Може би то е подсказано и чрез борбата на двата петела за венеца и палмовото клонче в едно от двете тесни правоъгълни полета. В друго са изобразени риби — също обичаен мотив в мозаичните произведения от тази епоха, но тук, близо до Дунава, е възможно съзнателно да е използуван от майстора на мозайката. Петлите, рибите и трите запазени фигури на животни в малките триъгълни полета са изобразени много живо. Централната част на мозайката е изпълнена на високо техническо ниво, с усет за композиция и колорит. Голяма художественост е постигната в прилагането и нюансирането на цветовете. Маските и лицето на Патрокъл са индивидуализирани и показват реалистично виждане в характеристиката на образите. Всичко това е дело на умението и търпението на някой древен майстор, може би преселник от Мала Азия, Сирия или някоя друга римска провинция, а може би и на местен майстор тракиец, или някой грък или от другите народности, съставлявали част от населението на града и в чиито ръце са били занаятите и търговията.

Баните заемат видно място сред обществените постройки в градовете, тържищата и военните лагери. В големите градове се издигали грамадни бани, наречени ,,терми”, които имали многобройни и просторни помещения, свързани с банските процедури и развлеченията на къпещите се.

В югоизточния край на Ескус е проучена една баня (720 кв.м. площ) с необходимите помещения: apodyterium, tepidarium, caldarium, sudatorium, два басейна за топла и хладка вода I figidarium. Банята се датира от IV в. сл. Хр., но е построена врху останките на по – стара сграда със същото предназначение.

Срещу банята се намирали в редица седем правоъгълни магазина. Между двете постройки минава един decumanus.

При археологическите разкопки през 1984 г. е открита и проучена стъкларска работилница. Тя е разположена в югоизточния сектор на Ескус I и заема площ от 472 кв. м. Открити са три частично запазени пещи и тухлено съоръжение, обмазано отвътре с хидрофобен хоросан, интерпретирано засега като съоръжение за вода. Относно датировката й има две становища. Според това на Г. Кабакчиева дейността на работилницата се отнася към последните десетилетия на III в. – първата половина на IV в. Според Р. Иванов това е времето на Хадриан до първата половина на II в. Тази датировка се прави на базата анализ на откритите върху площта на работилницата монети и характеристиката на останалия веществен материал.

На изток от града е изградено разширение (наречено условно Oescus II) площ 10 хектара, имащо правоъгълна форма. Археологическите разкопки показват, че там е имало жилищен квартал на римската колония от времето на Принципата. На 25 – 30 м северно от по – късно изградената североизточна кула № 4 е открита част от масивна жилищна постройка. В едно от помещенията има цветна подова мозайка с изображението на “матаморфозата (превъплащението) на младия Кипарис в дървото кипарис”. Датата е времето на Септимий Север. Крепостната стена на Oescus II е издигната най – вероятно през управлението на Константин Велики (306 – 337). Тя е снабдена с издадени навън от стента кули с подковообразен план. Установени са местата и плановете на северната и източната порта.

Важна била поддръжката на пътищата. Ескус бил важна станция на Крайдунавския път. Друга локална артерия отвеждала към Сердика (София) и Никополис ад Иструм (с. Никюп, обл. Велико Търново). През IV в. имало и местен път до моста на Дунав На всеки 5 години се избирали лица, които преброявали имущественото състояние на гражданите. Богатите граждани не живеели в самия Ескус. В градската територия те имали свои домени с богати вили. Там изкарвали летните горещи месеци и си почивали. В града идвали предимно когато се събирали градските съветници за поредното съвещание. Имало и лица, които раздавали правосъдие и дори отнасяли дела до висшестоящи инстанции.

Мястото на Улпия Ескус в ареала на Долния Дунав било стратегическо важно. Оттатък реката римляните имали изграден форт Сукидава (с. Челей, окр. Корабия). На 5 юли 328 г. бил осветен големият каменен мост между Ескус и Сукидава. Той бил дълъг 1150 м, изграден от монолитни каменни блокове и с дървена платформа отгоре. Негов автор бил архитектът Теофил. Император Константин Велики бил в Никомедия в Мала Азия. Той отвърнал на поканата на провинциалния управител и на управата на града. Константин дошъл лично за освещаването на моста с голямата си свита, като останал няколко денонощия в Ескус за празненствата. Мостът усилил търговските връзки с варварския свят. Укреплението оттатък Дунав го предпазвало от разрушения при набези.

Археологическите разкопки установиха върху площта на Oescus I наличието на българско средновековно селище от X – XIV в. с неизвестно засега име. Жилищата са вкопани в пластовете от късноримската и ранновизантийската епоха. Установени са отчасти техните планове и устройства на основите и стените. Многоброен и разнообразен е керамичния материал, открит върху цялата разкопана площ на Ескус I. Той е аналогичен на находки от други средновековни селища в днешна България. Върху храма на Фортуна са открити каменните основи на малка кръстокуполна църква с притвор от запад. В северния зид на наоса, на нивото на пода, е открита долната част на правоъгълен варовиков блок с издълбан старобългарски надпис, в който се заклеймява някакъв еретик. Засега това е първият и единствен старобългарски надпис с такова съдържание, вероятно от X в. по нашите земи.

Важно значение за датировката на обектите в Улпия Ескус има разкритият нумизматичен материал. По време на археологическите кампании в римската колония между 1970 – 1987 г. са открити над 680 монети, които се съхраняват във Фонда на РИМ – Плевен. Тяхното местонамиране се свързва с разкритите през това време сгради в границите на Ескус I. Позовавайки се на тези от тях, които са датирани точно или с приблизителна точност на основание на хронологическият принцип. Най – ранните монети, които са намерени в Ескус са от времето на Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) и наследниците му от Юлиево – Клавдиевата династия. Единият от екземплярите на Август е от времето на управлението му и се отнася между 12 – 5 г. пр. Хр., а вторият отсечен в негова чест през Тибериево време (14 – 37 г.) От I в. са известни още монети на Клавдий (41 – 54), Нерон (54 – 68), Галба (68 – 69), Веспасиан (69 – 79) и Домициан (81 – 96). Като изключим император Траян (98 – 117), останалите императори са представени скромно. Подобно е и положението с монетите от III в. до началото на IV, където изключение правят тези от времето на Галиен (258 – 268), Аврелиан (270 – 275), и Проб (276 – 282). Сред откритите монети, като количество доминират късноантичните. Сигурно датиране, а и тези от които е било възможно извличането на насочваща информация, принадлежат към IV в. от времето на Константин I, Констанций II, Констанций Гал и Теодосий II. Макар и не малобройна група, данните които ни предотставят, не са достатъчни за разкриване на интересуващите ни промени в архитектурата и градоустройството на Ескус I през синхронния им период. Тяхната положителна роля ще намери своето място в контекста на резултатите от другите видове проучвания.Затруднява и обстоятелството, че не всички обекти са доразкрити окончателно, а тези, чиито план е изяснен се налага проследяване на стратиграфията до девствен терен. Това, разбира се, не навсякъде е възможно поради редица обективни причини. Малко по – ясна ни се струва картинката през ранновизантийския период. Това преди всичко се отнася за VI в. Макар и малко като количество, откритите монети, подкрепени от данните на археологическите находки и тези на характерната за времето строителна дейност, отбелязват вече наличието на значителни промени в онаследената архитектурно – градоустройствена схема на Ескус I. Констатирани са преустройства в големи сгради като тази на форума “за използване през зимата” (...ad usum hiemis), сградата с мозайкаата “Ахейци”, чието разрастване в североизточна посока закрива северната част на кардо-то минаващо от източната й страна и появяването на нови сгради в югоизточня ъгъл на форума.

Тоталното разрушение на архитектурата на ранновизантийския град Ескус I и незачитането на градоустройствения му план е констатирано неопровержимо по археологически път. При изграждането на неговата жилищна и култура архитектура през Средновековието, още в периода на Първото българско царство. Най – ранните нумзматични данни са от около средата и втората половина на X в., а най – късните – от около средата на XIII в. Монети свъразни с българското средновековно монетосечене не са открити.

Нумизматичният материал, открит в Ескус между 1970 – 1987, несъмнено не отговаря, а и не би могъл да отговаря на онова количество, което е циркулирало през различните исторически етапи от съществуването на селището. Затова естествено има редица причини като някои от тях са все още недостатъчното проучване на града по археологически път, излизане от обращение на по – ранните монети, различна степен на развитие на монетното обращение през отделните периоди: завимостта от характера на стопанските отношения и конкретната политическа ситуация, градоустройствени промени, тяхното унищожение или разпиляването им по – късно от намервачите, както и нарушената стратиграфия.