Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, на териториите на съвременните Ливан и Израел. Финкийците били търговски народ и създаването на звукова писменост е улеснило комуникацията с търговските партньори с други народи като египтяни, сирийци, хети, елини; Предполага се, че точното място на възникването и е Библос.
Вследствие от експанзията на древните финикийци и основаването на колонии особено по крайбрежието на Средиземно море, писмеността се е разпространила и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век от н.е. в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген.
Финикийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звукове от финикийския език (класифициран като семиткси език) и липсва отбелязването на гласните. Посоката на писане е отдясно наляво, като редовете се изписват отгоре надолу. Като повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.
От финикийската писменост произлизат еврейската, арабската и гръцката азбука и техните "дъщерни" писмености, между които са кирилицата, латиницата и арменската азбука и др. Може да бъде казано, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение
източник: Bg-wikipedia.org
Редактор: Г. Георгиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар