Проф. дин Николай ОвчаровПо време на тазгодишната кампания той успя да разкрие неизвестна по-рано порта, намираща се на югозападната тераса на хълма. Преди разкопките на това място е личала само висока 4-5 м могила. Постепенно под кирките на работниците се оформя входното съоръжение, откъдето по изсечени в скалите стъпала се слизало към околните квартали. Тук стената на крепостта е дебела 2,7-2,8 м и е изградена много прецизно с две лица от обработени плочи. Вътрешността е запълнена от ломени речни камъни, споени с обилно количество хоросан.
Някога над портата се е извисявала стражева кула, висока до 15-18 м. Сега в най-запазения участък на прохода зидовете са оцелели до 3 м. Той е застлан с калдъръм, който от вътрешната страна преминава в широка и водеща към центъра на крепостта улица. По средата му е оформен канал, откъдето дъждовната вода се е оттичала по склона. Два каменни отстъпа подсказват, че входът се е затварял с двукрила врата от масивни дървени греди. Изкачването към бойната пътека на крепостната стена пък е ставало по стълбище с оцелели днес девет стъпала. На същото място оградният зид е съхранен до 3,5 м, което е един от най-запазените участъци от цялото укрепление.
При разкопките археологът попада на множество любопитни находки - конски подкови, шпори, метална тока с глава на пантера, позлатена коланна апликация. Много интересна е фигурката от моржова или слонова кост, използвана при игра на шах. От гледна точка на историята обаче най-важно е малкото съкровище от 30 медни и посребрени монети, скрито в издълбан в основите на стената тайник.
Всички монети са сечени от византийските императори Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел, управлявали през последните десетилетия на ХII в.
Освен археолог, Константин Дочев е и най-известният в България специалист по средновековни монети. Професията му позволява да стигне до интересни заключения. Той изчислява, че скритата сума се равнява на 1/6 от стойността на византийската златна единица, перперата. Според него това е седмичната заплата на един добър средновековен зидар. Възможно е монетите да са сложени ритуално за по-голяма здравина на стените. Ученият обаче не изключва нещо много по-обикновено, като например това да са парите на работник, скрил заплатата си от своята съпруга.
Константин Дочев смята, че парите са сложени в зида около 1187-1190 г. Това означава, че по време на въстанието на братята Асен и Петър срещу ромейската власт през ноември 1185 г. портата и цялата крепост вече са били построени. Този извод го води към интерпретация на историята, която се отличава от досегашните становища.
Според археологическите проучвания животът на хълма Трапезица е започнал в V хил.пр.Хр. По-късно той е бил обитаван от траките, а след новата ера там е съществувало неукрепено селище. Възвишението е било изоставено от хората през V в., за да бъде то превърнато в мощна крепост във втората половина на ХII в.
По мнението на Константин Дочев това се случило към края на управлението на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). За да предпази Византия от варварските нашествия от север, той създал нови административни центрове. Така се повишил статутът на селището, съществувало на територията на съвременно Велико Търново. Неговият началник получил титлата "севаст" и вероятно е обитавал хълма Царевец, където са намерени негови оловни печати. С новопостроените стени пък Трапезица се оформила като типична военна крепост и своеобразна цитадела. От самото начало тя била замислена като преграда срещу евентуални варварски атаки от север през удобните планински проходи. За това свидетелства дори местоположението на хълма край меандрите на Янтра. Съвсем неслучайно се утвърдил топонимът "Трапезица", идващ от наименованието на една категория население във Византия. Трапезитите били задължени като повинност и срещу заплащане да отбраняват от врагове крепостите на империята.
След освобождението на България отначало твърдината запазила своите военни функции. Донесените в Търновград скъпоценни мощи на най-големия наш светец, Иван Рилски, били положени в новопостроена църква именно в най-здравата крепост на столицата. Константин Дочев предполага, че точно зад яките стени на Трапезица през първата половина на ХIII в. са били пазени и високопоставените пленници като императора на Латинската империя Балдуин и солунския самодържец Теодор Комнин.
Нещата започнали да се променят след гражданската война от 1277 г., когато цар Константин Асен е бил детрониран от узурпатора Ивайло. Трапезица се превърнала в жилищен квартал, макар и не толкова гъсто застроен като Царевец. Според археолога повечето от многобройните открити църкви са били построени през ХIV в. по времето на царете Иван Александър и Иван Шишман. Хълмът е станал място за религиозно поклонение. Чумните епидемии намалили значително населението на квартала, но все пак към края на управлението на Иван Александър то все още наброявало към 2000-2500 жители. Османското нашествие и мощно земетресение в началото на ХV в. обезлюдили Трапезица и прекъснали хилядолетния живот.
източник: В-к Стандарт
Някога над портата се е извисявала стражева кула, висока до 15-18 м. Сега в най-запазения участък на прохода зидовете са оцелели до 3 м. Той е застлан с калдъръм, който от вътрешната страна преминава в широка и водеща към центъра на крепостта улица. По средата му е оформен канал, откъдето дъждовната вода се е оттичала по склона. Два каменни отстъпа подсказват, че входът се е затварял с двукрила врата от масивни дървени греди. Изкачването към бойната пътека на крепостната стена пък е ставало по стълбище с оцелели днес девет стъпала. На същото място оградният зид е съхранен до 3,5 м, което е един от най-запазените участъци от цялото укрепление.
При разкопките археологът попада на множество любопитни находки - конски подкови, шпори, метална тока с глава на пантера, позлатена коланна апликация. Много интересна е фигурката от моржова или слонова кост, използвана при игра на шах. От гледна точка на историята обаче най-важно е малкото съкровище от 30 медни и посребрени монети, скрито в издълбан в основите на стената тайник.
Всички монети са сечени от византийските императори Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел, управлявали през последните десетилетия на ХII в.
Освен археолог, Константин Дочев е и най-известният в България специалист по средновековни монети. Професията му позволява да стигне до интересни заключения. Той изчислява, че скритата сума се равнява на 1/6 от стойността на византийската златна единица, перперата. Според него това е седмичната заплата на един добър средновековен зидар. Възможно е монетите да са сложени ритуално за по-голяма здравина на стените. Ученият обаче не изключва нещо много по-обикновено, като например това да са парите на работник, скрил заплатата си от своята съпруга.
Константин Дочев смята, че парите са сложени в зида около 1187-1190 г. Това означава, че по време на въстанието на братята Асен и Петър срещу ромейската власт през ноември 1185 г. портата и цялата крепост вече са били построени. Този извод го води към интерпретация на историята, която се отличава от досегашните становища.
Според археологическите проучвания животът на хълма Трапезица е започнал в V хил.пр.Хр. По-късно той е бил обитаван от траките, а след новата ера там е съществувало неукрепено селище. Възвишението е било изоставено от хората през V в., за да бъде то превърнато в мощна крепост във втората половина на ХII в.
По мнението на Константин Дочев това се случило към края на управлението на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). За да предпази Византия от варварските нашествия от север, той създал нови административни центрове. Така се повишил статутът на селището, съществувало на територията на съвременно Велико Търново. Неговият началник получил титлата "севаст" и вероятно е обитавал хълма Царевец, където са намерени негови оловни печати. С новопостроените стени пък Трапезица се оформила като типична военна крепост и своеобразна цитадела. От самото начало тя била замислена като преграда срещу евентуални варварски атаки от север през удобните планински проходи. За това свидетелства дори местоположението на хълма край меандрите на Янтра. Съвсем неслучайно се утвърдил топонимът "Трапезица", идващ от наименованието на една категория население във Византия. Трапезитите били задължени като повинност и срещу заплащане да отбраняват от врагове крепостите на империята.
След освобождението на България отначало твърдината запазила своите военни функции. Донесените в Търновград скъпоценни мощи на най-големия наш светец, Иван Рилски, били положени в новопостроена църква именно в най-здравата крепост на столицата. Константин Дочев предполага, че точно зад яките стени на Трапезица през първата половина на ХIII в. са били пазени и високопоставените пленници като императора на Латинската империя Балдуин и солунския самодържец Теодор Комнин.
Нещата започнали да се променят след гражданската война от 1277 г., когато цар Константин Асен е бил детрониран от узурпатора Ивайло. Трапезица се превърнала в жилищен квартал, макар и не толкова гъсто застроен като Царевец. Според археолога повечето от многобройните открити църкви са били построени през ХIV в. по времето на царете Иван Александър и Иван Шишман. Хълмът е станал място за религиозно поклонение. Чумните епидемии намалили значително населението на квартала, но все пак към края на управлението на Иван Александър то все още наброявало към 2000-2500 жители. Османското нашествие и мощно земетресение в началото на ХV в. обезлюдили Трапезица и прекъснали хилядолетния живот.
източник: В-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар