Анхиало Anchialus (Поморие, обл. Бургас)

Thracia

Strab. VII, 319; Anonym. Peripl. Ponti Euxini (Diller), p. 136; Men Perg. Peripl (Diller I, p. 156; Plin. Nat. Hist. 4, 11, 45; Ovid. Trist. I, 10, 35; Pomp. Mela, 2,2, 22; Hist. Aug. Vita Claudii, 12, 14; Iord. Get. 108-109; Tab. Peut. (Mesambria XII, Anchialis XII); Amm. Marc, 22, 8, 43; 27, 4, 12; Procop. De aed. 3, 7, 18-19; Hierocles, Syn, 635, 9-14; Ioannes Mal. Chron. 13; Theoph. Sym. Historiae, I, 3, 5; IGBR I, p. 323-324, Nr 368-377; IGBR V, 5130-5134.

Анхиалос е емпорион на Аполония, възникнал в близост до богатата на сол Поморийска лагуна. За първи път името на селището (Agxiáloß, Anchialos) се споменава в едни декрет, открит сред развалините на Истрия. Той датира от първата половина на ІІ в. пр. Хр. (IGBR I(2) и с него аполонийците дават проксения на истрийския наварх Хегесагорас, син на Монимос, който имал големи заслуги за възвръщането на крепостта Анхиалос във владение на Аполония. Този малък град станал ябълка на раздора и предизвикал война между дорийската колониия Месамбрия и йонийската Аполония – метрополия на Анхиалос. (IGBR I(2), 388bis). Към ранната история на селището се отнася една кана от последната фаза на ранножелязната епоха и две чернофирнисови купи, открити в акваторията на Поморие. В близката до градището околност има открити и други халщатски материало. Един посветителен надпис, от който става ясно, че Пасиксенос, син на Антефилос е поръчал скулпторна група на Сарапис и Изида като здравеносни божества също датира от ІІ в. пр. Хр. и беше открит сред римското градище на Анхиалос, което се намира в м Палеокастро, до новия квартал на Поморие между Соленото езеро и морския бряг. Оттук произхожда и базата за статуя на Дионис, издигната от стратега Гайос Юлиос Аполониос, син на Ептайкентос от Бизия през 13-надесетата година на управлението на бизийския тракийски цар Реметалк ІІ т. в 38 г. след Хр. Това е станало по времето на император Калигула, когато Аполониос вече е станал римски гражданин. Този факт е съваршено ясен, защото върху другите по-ранни надписи той носи името “Аполониос, син на Ептайкентос” и само в надписа от градището Палеокастро името му се допълва със съставките “Гайос Юлиос”.

Надписът на Гайос Юлиос Аполониос е изключително важен за историята на Анхиалос, защото той датира точно от времето, когато градът е бил център на стратегия в зорато на римската императорска епоха, когато бизийските тракийски царе са били васали на Рим. Освен изключително важен за нас е фактът, че посвещението на Дионис се откри в градището на Анхиало. Заедно с посвещението на Сарапис и Изида това е доказателство, че и ранният Анхиалос се е намирал в м Палеокастро. Трудно е обаче да достигнем до културните наслоявания от този период, защото при разкопки на около 2 м дълбочина се попада под морското равнище и бликналата вода затруднява изследванията.

Още един посветителен надпис от старата метрополия Аполония допълва тракийската прозопография на Анхиалос. В него срещаме името на жената на стратега Аполоний Леонтó (Leontý)и нейния баща Авлудзенис (Aulouzeniß). Това име фигурира и в един надпис от Анхиалос с посвещение на Аполон (IGBR I(2), 374). Вече е налице и непубликуван надпис, открит в светилището на Аполон Карсенос край Бургас, изписан върху поставката на статуя на облечен Аполон, така както той е представен върху вотивния релеф на Авлудзен. Кам тези богати прозопографски данни от пъривите десетилетия на І в. след Хр. се добавя и името на жрицата “Лесескепра”, което четем върху чифт златни обеци от богатото могилно погребение, открито в некропола на Анхиалос през 70-не години на ХХ век. Всичко това красноречиво говори, че още през периода на ранната римска империя Анхиалос като център на стратегия придобива средищно значение и с пълно основание може да се смята, че поетът Публий Овидий Назон, след като пресякал Тракия по пътя от Темпира по долините на Хеброс и Тонзос, именно в пристанището на Анхиалос отново се е качил на борда на кораба, за да достигне далечния северен Томис, за да се изпълни волята на Октавиан Август.

През този период Анхиало кантрамаркира бронзови монети на Реметалк ІІ със собствена контрамарка АГХ в лигатура – още еднин признак, че градът започва да се откроява сред старите гръцки колонии Месамбрия и Аполония, защото е предпочетен от бизийските царе и издигнат като център на стратегия.

Възходът на гръда продължава и при династията на Флавиите и неговата повторна иногюрация като градски център се осъществява при управлението на Траян (98-117 г.) и тогава той получава името Ulpia Anchialos. Вероятно територията на бившата стратегия Анхиалос по естествен начин е наследена от по-късната градска територия, разширена при управлението на Хадриан (117-138 г. пр. Хр. На север границата с хората на свободния град Месамбрия трябва да е вървяла по долното течение на днешната река Ахелой. Косвено за това ни говори надписът на Юлия, дъщерята на Нейкиос (IGBR I(2), 345), открит в землището на село Ахелой на десния бряг на едноимената река. Южната граница с Деултум би трябвало да върви по северния бряг на езерото Вая или Бургаското езеро, западната граница между Анхиалос и Аугуста Траяна трудно може да бъде фиксирана, но според М. Лазаров това сигурно е река Тунджа. Основание за това заключение му дава името на една от филите на Анхиало, което деректно е сварзано с имета на река Тонзос. Според епиграфски данни четирите фили на Анхиалос насели имената: Egeliejß, §Hrwjß, Ba[kxì?]ß, Tonz[hj]ß. Според Б. Геров докато от териториите на старите черноморски градове не били набирани войници, то от голямата територия на Анхиало в римските легиони постъпвали много траки и преселници от други краища на империята.

Римският Анхиалос е заемал площ от около 120 – 140 ха и е бил разположен в старата местност Палеокастро, която сега в по-голямата си част е застроена от новия квартал на Поморие. Градът се е простирал от Соленото езеро до брега на морето и от северното кръстовище на изхода от Поморие към Несебър и Слънчев бряг до средата на разтоянито, което го отделя от изхода за Бургас. От брега на морето започва източната крепостна стена, коато е засичана зад западната ограда на манастира Свети Георги. На север от манастира тази стена се губи под плитките води на Соленото езеро и трудно може да бъде проследена. Затова площа на Анхиалос трудно може да бъде точно фиксирана.

М. Лазаров е предприел доста мащабни разкопки в градището на Анхиало през 1966 г. и ги е продължил до началото на 70-те години на ХХ век По-късно на същото място е копано само през един археологически сезон, а през различни години след 1980 тук е имало спасителни разкопки.

Разкрити са две пресичащи се под ъгъл от 108° улици. Едната от тях има широчина 8.70 м и с 18° на север се отклонява от направелението изток-запад. Изледователят приема, че това имено е decumanus maximus на Анхиалос. Двете улици са застлани с голуми дялани плочи от андезитен туф с размери 0.70 /1.30 Х 1.40/2.20 м и дебелина 0.20/0.30 м. Фугите между блоговете са грижливо паснати със завидна плътност. Блоковете са монтирани върху надлъжни стени, иззидани от камък и предназначени за по-голяма устойчивост на уличната настилка. От двете страни на улиците са разположени широки тротоари, чийто ниво е по-високо с 30 см от това на уличното платно. Под тротоарите са открити канали, предназначени за отвеждане на дъждовните води. Те са застлани с тухли и стените им са обмазани с хидрофобна замазка. Има и отвори за изтичане на водата в каналите.

Прокопаването на магистрален водопровод предизвика спасителни разкопки през 1979 г. Тогава беше разкопан сектор от северозападната крепостна стена на Анхиало, отстояща на около 50 м от прелеза на ж п линията на шосето Бургас – Слънчев бряг. Стената е облицована с големи квадри от андезитен туф от вътрешната и външната страна и има широчина 2.80 м. Между квадрите имплектон на розов хоросан. Разкрити бяха основите на една кула и беше установено, че крепостната стена има мощни контрафорси с дължина 1.5 м от вътрешната страна. Върху крепостнвата стена беше открита малка колективна находка от бронзови монети на Юстин І и Юстиниан І. Последната монета датира от средата на VІ в. и находщ(ката може да се свърже с аварското нашекствие през втората половина на VІ век. При спасителните разкопки се натъкнахме на една улица изградена по същия начин като разкритите улици при редовните разкопки. Натъкнахме се и на голям склад от късноантични амфори, които може би са запълвали голямо помещение. В изкопа за водопровод имаше и солидни стени от представителни обществени сгради и на много места се натъкнахме на средновековни гробове. Косвено соказателство, че старото градище не е било вече обитавано през средновековието. През 80-те години на ХХ в. спасителните разкопки бяха продиктувани от предствоящо строителство. Беше разкрита пещ за керамика и основите ня няколко сгради. Натъкнахме се и на основите на югозападната крепостна стена пред портата на тогавашния склад на Вторични суровини. В некропола през 70-те години бяха открити две корита от саркофази от андезитен туф, използвани вторично през късната античност многократно, поставени с дъното на горе. В късата страна на единия имаше правоъгълен отвор и се откриха три скелета и монети от ІV в, а отворът на другия беше пробит стихийно в дългата страна и в него имаше само три скелена. Този сектор от некропола на Анхиалос се намира пред входа на поморийското военно подделение, недалече от Винзавода. В друг сектор на некропола, недалече от Куполната гробница, източно от нея през 1973 г. беше разкрито погребение на жена със златни обеци, гривни от бронзова тел и бронзова монета на Септимий Север, сечена в Анхиалос. Недалече от това погребение през 80-те години на ХХ век беше открита засводена гробница

Шкорпил, К. и Х. 1890/91, 108-117, Обр. 28-35; Мушмов, Н., 1912, 2770-2972; Велков, Ив. 1919/20, с 151, Обр. 113; Ангелов, Б., 1939 с. 9; Иречек, К., 1974, с. 850-859; Огненова, Л., Лазаров, М. 1962, 195-203; Лазаров, М., 2000, 13-42; Стефанов, Д. 1972; Велков, В., 1959; Петров, Т., Венедиков, Ив., Кузупов, Б. 1960; Василева, Д., 1973, с. 55 и сл; Съселов, Д. 1974, 303-311; Балабанов, П., 1976, 28-32; Балабанов, П., 1979, 23-32; Михайлов, Г., 1967, 31-48; Михайлов, Г., 1980, 21-44, Геров, Б., 1980, с. 31; Стоянов, Т., 1980, 105-106; Карайотов, Ив., Бонева, Ил., 1989, 86-87; Бонева, Ил., 1990, 93-94; Бонева, Ил., 1991, 76-77; Бонева-Паские, Ил, 1995, 37-42; Стоянов, Т., 1993, 17-25; Ботева, Д., 1997, 119-124; Кияшкина, П. 2000, 106-116; Карайотов, Ив., 2006, 39-47; Paraskeuopulos, Th., 1888:; Strack, M., 1912, 203-306,Taf. V-VIII; Gerov, B., 1970, 123-132; Frel, J., Lazarov, M., 1963, 65-71; Varbanov, Iv., 2005, Nr. 28-802; Balabanov, P. 1980, 137-139; Karayotov, Iv. 1979, 388-389; Karayotov, Iv., 1983, 263-269; Karayotov, Iv. 2000, 219-226; Karayotov, Iv., 2001, 258-267; Karayotov, Iv., 2001_а 431-437; Opperman, M. 2004, S. 11, 31, 90, 93, 122, 179-180, 183, 198, 201, 220, 232-233,235, 258-259, 261, 278, 281, 284285, 287, 288, 290-291, 296, 298-300,303, 308,333; Opperman, M. 2006, S. 48, 57, 236, 238.