Доц. Иван Джамбов: Недостатъчно проучени са паметниците в региона на Стремската долина07 май 2011 | 06:00 | Агенция “Фокус”
Доц. д-р Иван Джамбов, ръководител на катедра по история и археология във Философско-исторически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, пред Агенция “Фокус”.
Фокус:Доц. Джамбов, какви са перспективите за Стремската долина да се създадат маршрути за - както модерно да се казва – културен туризъм?
Иван Джамбов: Това, което притежаваме като културно наследство от праисторическата епоха, през тракийското и средновековното наследство до българското Възраждане, са толкова много паметниците, че ако ги свържем в една туристическа дестинация, това ще бъде един прекрасен начин за чужденци и български граждани да се запознаят с това богато културно наследство. Но това не може да стане с едно обхождане. Стремската долина е доста голяма. Аз предлагам на студентите да изработят маршрути като курсови работи, като теоретически познания как трябва да се направи един туристически маршрут. Тук може да бъде разделено на няколко части – една част, която да обхваща южните склонове на Стара планина и северните склонове на Средна гора – същинска Средна гора, която обхваща подбалканските селища – Карлово, Сопот, стигайки чак до Троянския проход, където могат да се запознаят с античните паметници на културата – като римската пътна станция Субрадице, като се стигне по на изток до Анинското кале край село Анево, община Сопот, като се стигне до самия Сопот, да се запознаят с къщата на Иван Вазов, тръгне се още по-на изток до съседно Карлово – тази прекрасна община с нейните възрожденски къщи и паметници, с Националната къща-музей на Васил Левски, с другите възрожденски къщи, с градския исторически музей. Това е една дестинация, която може да запознае туристите , гостите с възрожденските и средновековни и антични паметници.
От друга страна, като се премине и се отиде в южните склонове на същинска Средна гора към Сърнена гора, там има също много паметници на културата. Но за разлика от тези, които споменах, тези в южните склонове на същинска Средна гора и на Сърнена гора, въпреки че съществуват, нямат достатъчно добра изградена инфраструктура. Малко дори са познати на хората като такива, а това са две вериги - старопланинската и средногорската, които съчетават едно строителство още от времето на Юстиниан Велики и през цялото Средновековие.
Възрожденската епоха, която е много важна за нашия регион, се свързва с борбите за национално освобождение. Ние трябва да изследваме този принос на хората, които са запазили своята етническа и религиозна принадлежност – става въпрос за православието. Тук никъде няма да видите паметници на мюсюлманската религия не, че ние трябва да бъдем против тях – не. Ние уважаваме всяка религия, но те не са се установили тук. Такива ислямизационни процеси, каквито е имало в Западните и Средните Родопи, тук такова нещо не е имало.
Фокус: На какво се дължи запазването на българското тук?
Иван Джамбов: Запазването на българското е свързано още със Средновековието, още с епохата на Второто българско царство, когато тук са били родовите владения на цар Смилец, деспот Войсил и севастократор Радослав – трима братя, както и на деспот Елтимир, който е владеел Крънското деспотство. Тези хора са си останали в тези географски области, наследниците на тези средновековни българи са сегашните българи. В епохата на късното Възраждане, когато текат процеси за обособяване на самостоятелна българска църква и българското население се е борило за своята религиозна свобода, тук католическите мисионери са постигнали сериозни резултати. За да може да запазят своята религия, населението преминава в католицизма – религия, която е била по-толерирана от османската феодална и административна система. Католическите селища, които се създават тук, в известен смисъл се явяват щит срещу ислямизацията.
Фокус:Оттогава ли е католическото население в Раковски и селата?
Иван Джамбов:Не само в Раковски и Генерал Николаево. Ако минем по-нататък в същинска Средна Гора – Житница, Калояново и други села, които са все по средногорската линия. Те са възпрели един по-голям процес на ислямизация. Те са били привилегировани в известна степен спрямо останалото българско население и ислямизацията не преминава отвъд тях.
Фокус:С какво са били привилегировани?
Иван Джамбов:Това е въпрос на политика, включително и на Великите сили, които са католически държави. Те са поели част от тази католическа пропаганда в тези земи. Също и наши българи като български възрожденски дейци, впоследствие – политически дейци като Драган Цанков. Успели са сред една не малка част от населението да агитират, за да може да се приобщят към католическата религия, така да запазят своя род, своето физическо оцеляване. Това е още един фактор за запазване на българското население: по-добре да приемеш католицизма, отколкото исляма. По тази Средногорска верига – част от източния дял на Същинска средна гора и част от западния дял на Средна гора – някои от тези хора са приели католицизма. В село Розовец например няма такива, но и ислямизацията не е достигнала до тези земи. Старото му име е Рахманлий, което е турско. Селата тук спадат към две турски нахии, едната е нахия Гьопса или Гьопсата, както й казват. Идва от името на река Стряма, която от турците е наречена Гьопса. То пък идва от средновековното име на град Копсис, който е бил център на областта през Средновековието и е дал името на Стремската долина. Повечето от селищата тук са имали турски имена.
Фокус:Какви други варианти на маршрути са възможни в региона?
Иван Джамбов:Пак казвам – регионът е обширен, но не достатъчно проучен като паметници на културата от различни исторически епохи. За тези, които са проучени, не е създадена достатъчно добра инфраструктура. Един от маршрутите например е в Същинска Средна гора в района на Старосел, с новите проучвания, които бяха направени там в последните 10 – 15 години, района на Хисаря с прекрасен балнеолечебен център и прекрасна римска и средновековна архитектура, крепостна и друга. Тракийското културно наследство на Старосел и римският и късноримският период и ранновизантийският и средновековният период са близки и това може да е един маршрут. Средновековното и възрожденско наследство може да се концентрират в друг маршрут в Подбалканската долина, пак Стремска долина, но в северната част на Същинска Средна гора и южната част на Стара планина. От Розино или Христо Даново, на изток към градовете Сопот, Карлово, Калофер.
Денка КАЦАРСКА
Фокус:Доц. Джамбов, какви са перспективите за Стремската долина да се създадат маршрути за - както модерно да се казва – културен туризъм?
Иван Джамбов: Това, което притежаваме като културно наследство от праисторическата епоха, през тракийското и средновековното наследство до българското Възраждане, са толкова много паметниците, че ако ги свържем в една туристическа дестинация, това ще бъде един прекрасен начин за чужденци и български граждани да се запознаят с това богато културно наследство. Но това не може да стане с едно обхождане. Стремската долина е доста голяма. Аз предлагам на студентите да изработят маршрути като курсови работи, като теоретически познания как трябва да се направи един туристически маршрут. Тук може да бъде разделено на няколко части – една част, която да обхваща южните склонове на Стара планина и северните склонове на Средна гора – същинска Средна гора, която обхваща подбалканските селища – Карлово, Сопот, стигайки чак до Троянския проход, където могат да се запознаят с античните паметници на културата – като римската пътна станция Субрадице, като се стигне по на изток до Анинското кале край село Анево, община Сопот, като се стигне до самия Сопот, да се запознаят с къщата на Иван Вазов, тръгне се още по-на изток до съседно Карлово – тази прекрасна община с нейните възрожденски къщи и паметници, с Националната къща-музей на Васил Левски, с другите възрожденски къщи, с градския исторически музей. Това е една дестинация, която може да запознае туристите , гостите с възрожденските и средновековни и антични паметници.
От друга страна, като се премине и се отиде в южните склонове на същинска Средна гора към Сърнена гора, там има също много паметници на културата. Но за разлика от тези, които споменах, тези в южните склонове на същинска Средна гора и на Сърнена гора, въпреки че съществуват, нямат достатъчно добра изградена инфраструктура. Малко дори са познати на хората като такива, а това са две вериги - старопланинската и средногорската, които съчетават едно строителство още от времето на Юстиниан Велики и през цялото Средновековие.
Възрожденската епоха, която е много важна за нашия регион, се свързва с борбите за национално освобождение. Ние трябва да изследваме този принос на хората, които са запазили своята етническа и религиозна принадлежност – става въпрос за православието. Тук никъде няма да видите паметници на мюсюлманската религия не, че ние трябва да бъдем против тях – не. Ние уважаваме всяка религия, но те не са се установили тук. Такива ислямизационни процеси, каквито е имало в Западните и Средните Родопи, тук такова нещо не е имало.
Фокус: На какво се дължи запазването на българското тук?
Иван Джамбов: Запазването на българското е свързано още със Средновековието, още с епохата на Второто българско царство, когато тук са били родовите владения на цар Смилец, деспот Войсил и севастократор Радослав – трима братя, както и на деспот Елтимир, който е владеел Крънското деспотство. Тези хора са си останали в тези географски области, наследниците на тези средновековни българи са сегашните българи. В епохата на късното Възраждане, когато текат процеси за обособяване на самостоятелна българска църква и българското население се е борило за своята религиозна свобода, тук католическите мисионери са постигнали сериозни резултати. За да може да запазят своята религия, населението преминава в католицизма – религия, която е била по-толерирана от османската феодална и административна система. Католическите селища, които се създават тук, в известен смисъл се явяват щит срещу ислямизацията.
Фокус:Оттогава ли е католическото население в Раковски и селата?
Иван Джамбов:Не само в Раковски и Генерал Николаево. Ако минем по-нататък в същинска Средна Гора – Житница, Калояново и други села, които са все по средногорската линия. Те са възпрели един по-голям процес на ислямизация. Те са били привилегировани в известна степен спрямо останалото българско население и ислямизацията не преминава отвъд тях.
Фокус:С какво са били привилегировани?
Иван Джамбов:Това е въпрос на политика, включително и на Великите сили, които са католически държави. Те са поели част от тази католическа пропаганда в тези земи. Също и наши българи като български възрожденски дейци, впоследствие – политически дейци като Драган Цанков. Успели са сред една не малка част от населението да агитират, за да може да се приобщят към католическата религия, така да запазят своя род, своето физическо оцеляване. Това е още един фактор за запазване на българското население: по-добре да приемеш католицизма, отколкото исляма. По тази Средногорска верига – част от източния дял на Същинска средна гора и част от западния дял на Средна гора – някои от тези хора са приели католицизма. В село Розовец например няма такива, но и ислямизацията не е достигнала до тези земи. Старото му име е Рахманлий, което е турско. Селата тук спадат към две турски нахии, едната е нахия Гьопса или Гьопсата, както й казват. Идва от името на река Стряма, която от турците е наречена Гьопса. То пък идва от средновековното име на град Копсис, който е бил център на областта през Средновековието и е дал името на Стремската долина. Повечето от селищата тук са имали турски имена.
Фокус:Какви други варианти на маршрути са възможни в региона?
Иван Джамбов:Пак казвам – регионът е обширен, но не достатъчно проучен като паметници на културата от различни исторически епохи. За тези, които са проучени, не е създадена достатъчно добра инфраструктура. Един от маршрутите например е в Същинска Средна гора в района на Старосел, с новите проучвания, които бяха направени там в последните 10 – 15 години, района на Хисаря с прекрасен балнеолечебен център и прекрасна римска и средновековна архитектура, крепостна и друга. Тракийското културно наследство на Старосел и римският и късноримският период и ранновизантийският и средновековният период са близки и това може да е един маршрут. Средновековното и възрожденско наследство може да се концентрират в друг маршрут в Подбалканската долина, пак Стремска долина, но в северната част на Същинска Средна гора и южната част на Стара планина. От Розино или Христо Даново, на изток към градовете Сопот, Карлово, Калофер.
Денка КАЦАРСКА
източник: Агенция Фокус
Няма коментари:
Публикуване на коментар