КРЕПОСТТА МОНЯК

На около десетина километра от Перперикон и на още толкова от Кърджали се намира една най-високо разположените крепости в Родопите - Моняк. Тя се издига на високо скално плато, почти непристъпно от запад и юг, на левия бряг на язовир "Студен кладенец". Всеки, който се изкачи до твърдината, остава изумен от прекрасната панорама. В далечината са красивите склонове на Източните Родопи, а ниско долу са водите на Арда, укротени в изкуственото езеро. Крепостта е строена през ХII-ХIII век. Тук се е помещавал военен гарнизон, а хората от селищата по поречието на Арда са търсили убежище по време на нападения. Моняк, или Мнеакос, помни и войните, и мира в Източните Родопи. Не веднъж тя се е оказвала в епицентъра на битката. Крепостта е имала голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата. Първите сведения за крепостта се отнасят към Третия кръстоносен поход (1189-1192). По време на своя път към Палестина западните рицари превземат с обсадна техника твърдината, която тогава е важна византийска крепост. През последното десетилетие на ХII век Мнеакос отново е под византийски контрол. Рицарите се връщат след Четвъртия кръстоносен поход и завладяването на Константинопол през април 1204 г. Тогава вероятно настаняват в Мнеакос и свой гарнизон. Хронистът маршал Жофруа Вилардуен разказва, че точно тук рицарите са узнали за смъртта на император Бодуен Фландърски. През ХIII и ХIV век Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и Византийската империя. Стратегическото местоположение на твърдината я превръща в резиденция на областните управители на Ахридос, сред които са и няколко прочути византийски пълководци. Тя е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Така става единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от византийците през 1254 година. През 1343 година обаче непристъпното укрепление пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Много хора са отведени в робство. Векове по-късно археолозите ще открият скелетите на верните защитници на Мнеакос до входната порта - така, както ги е застигнала смъртта. Сега запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината й на места достига до 7-8 метра. Изградена е от камъни, споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3-4 метра. Външната крепостна стена опасва хълма от север. В западната част е входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м. На най-високата южна част на платото има цитадела с плътни трапецовидни бастиони по стените и вход, намиращ се приблизително по средата на северната стена. Общата защитена площ е около 50 дка. При проучванията са открити няколко сгради. Едната е във вътрешността на цитаделата. Приземният етаж е вкопан в скалите и вероятно е служил за водохранилище. Друга представителна сграда е разположена на запад под цитаделата. Тя е била на поне два етажа. Приземният етаж е вкопан в скалата, стените са измазани с хоросан. Това вероятно е бил склад за храни, защото там е открито голямо количество керамика. По южната стена е имало полици със съдове, които са паднали на пода при разрушаването. Открити са над 20 цели съда, сред които преобладават стомните и каните. Ирина  Ангелова