Изкуството на етруските - 2 част

При етруските много високо съвършенство са постигнали и майсторите на лети бронзови фигури. Етруските проявявали особено пристрастие към изобразяване на зверове и фантастични животни. Около 480 г. пр. Хр. неизвестен майстор е създал статуята на химера. Тя е представена като коза с лъвска глава и змийска опашка. Като го гледаш това чудовище имаш чувството, че чуваш зловещия му рев. Образът на огнедишащата Химера, създаден от древните гърци, в съзнанието на етруските въплъщавал страшната стихия на подземното царство. (Химерата -Xнmaira - била баснословно огнедишащо чудовище, което живеело в малоазийската област Ликия. Тя имала глава на лъв, тяло на коза и опашка на дракон. Според Хезиод, Химайра била дъщеря на Тифон и Ехидна и имала тру глави - лъвска, козя и драконова. Тя била убита от героя Белерофонт.

Към паметниците на етруското изкуство се отнася и прочутата в историята на Рим статуя на Капитолийската вълчица. Митовете разказват, че двамата братя-близнаци Ромул и Рем, които, според легендата, основали Рим в 754 г. пр. Хр. били откърмени от вълчица. В памет на това събитие на Капитолия ,дин от седемте хълма р Рим, в края на VІ и началото на V в. пр. Хр. била издигната статуя. Скулпторът е вложил голяма наблюдателност при изобразяването на звяра. С голямо майсторство е моделирано тялото, пластично са моделирани хълбоците и крайниците на животното. Устата на вълчицата е изразително отворена, в лапите се чувства напрегнатост. Този паметник ни помага да разберем, че етруските майстори са били отлични анималисти.

Като древните египтяни и като нашите траки етруските украсявали стените на могилните си гробници със сложни живописни композиции по стените. Те имат гробници или изсечени в скалите, или изградени от камъни и засипани с могилен насип. Вътрешните им помещения често имитират стаи от домовете на етруската аристокрация.

Стенната живопис в гробниците дава ярка представа за живота, нравите и религията на етруските. На стените са изобразени митологични сцени, атлетически състезания в чест на покойника, погребални угощения.

Създадени в периода VІ - V в. пр. Хр. фреските на етруските майстори са великолепни произведения на античната декоративна живопис. В тях естествено се чувства влияние на изкуството на Гърция, но те имат преимуществото сами да говорят за себе си и освин това да ни дават представа как всъщност са изглеждали ранните гръцки образци, защото те не са достигнали до нас.

Най-добрите образци етруска стенна живопис са се съхранили в гробниците близо до Тарквиния, където, както се приема, е работила цяла школа от талантливи художници.

Фреските ни позволяват всъщност да надникнем в дома на етруската аристокрация, където слуги и роби са заети със всекидневната си работа. Един полугол мъж кълца със сатър месо, юноша бърза да гребне вино от един по-голям съд, слугите носят подредени с ястия и плодове блюда, за да ги поставят върху масата на пиршеството.

В парадното помещение (триклиниума) върху легла са полулегнали мъж и жена. Пред тях има ниски масички с чаши за пиене. Одеждите на персонажите са от пъстри платове. Те са заобиколени от канделабри, от резбована мебел и красиви съдове. Всичко това създава чувство за празничност. Аристократите се забавляват като гледат шутове-джуджета, танцьори и музиканти.

Разцвета на културата на етруските обхваща периода VІІ - ) в. пр. Хр. Оттогава нататък започва упадък на етруските градове. Борбата с многочислените племена на Италийския полуостров, постоянните войни и социални разправии подронили тяхното политическо могъщество. В 474 г. обединеният флот на южноиталийските гръцки градове нанесъл поражение на етруските и на техния отдавнашен съюзник африканския град Картаген. От V в. пр. Хр. ролята на силна държава з Западното Средиземноморие поела Сиракуза. Сиракуският флот започнал да притеснява търговските пътища на етруските. В края на V в. пр. Хр. се появил нов опасен съперник - Рим и през първата половина на ІV в. Южна Итрурия попаднала под неговата власт. По-късно същата съдба постигнала и другите етруски градове. Но тяхната култура като най-забележителна на Италийския полуостров намерила продължение на своето развитие именно в по късната култура на републиканския Рим.