Учените още спорят относно произхода на етруските. Те все още не са прочели задоволително точно и техния загадъчен език. Много съвременни изследователи, опирайки се на свидетелства на древни историци и на самите особености на етруската култура, считат, че етруските са дошли на Италийския полуостров от Мала Азия в ІХ - VІІІ в. пр. Хр. Истинският разцвет на оригиналната култура на етруските обаче е постигнат на местно, италийска почва и се вгражда в основите на по-късно развилата се римска култура.
Етруските се славели като опитни земеделци. Те пресушавали блата и ги превръщали в плодородни земи. Освен това широко използвали иригационни съоръжения за напояване. Етруските били опитни мореплаватели и водели оживена търговия с Египет, Финикия и Катаган, а също така к със съседните градове във Велика Гърция, Испания и Сицилия.
В писанията на древните гърци се споменават грозни етруски пирати, на които даже се приписва изобретението на абордажната кука. В VІІІ - VІ в. пр. Хр. Етрурия разпростирала влиянието си върху цялото Западно Средизимноморие. Най-значителните градове на етруските израснали на търговските пътища. Това са Цере, Тарквиний, Вей, Волсиний и Клузий. Те били обкръжени от мощни крепостни стени с кули. Пътищата, мостовете и каналите на етруските свидетелствуват за високо развита техника. От тях по-късно се възхищават забележителни римски автори.
Начело на градовете-държави на Етрурия стояли царете и тяхната приближена аристокрация. От нейните среди се излъчвало жречеството. Аристократите често използвали своите отряд от наемници, за да осъществяват нападения върху съседни земи, за да придобиват плячка и да вземат роби от тяхното население. Към VІ в. пр. Хр. възникнал съюз между 12-те най-големи градове на Етрурия. Религиозен център на тази федерация станал храма на бога Волтумний, който бил разположен близо до град Волсиния. Там ежегодно се провеждали празненства и свещенослужителите на етруските градове избирали върховен жрец.
От VІ в. пр. Хр. насетне близките гръцки колонии започнали да въздействат върху етруските с ускорено темпо. Етруските заимствали гръцката азбука, театралното изкуство и митологичните представи на древните гърци. По техен образец те започнали да секат златни монети. Аристократите на Етрурия се увличали по чернофигурните и червенофигурните вази. Не случайно именно в етруските гробници са открити много великолепни произведения на гръцката керамика.
Както гърците етруските се прекланяли пред 12 богове, но в тяхното религиозно схващане особена роля играели боговете на смъртта и на задгробния живот. Те гадаели по мълниите, по полета на птиците и вътрешностите на жертвените животни.
Главно място в пантеона на етруските заемала триадата на върховните богове - Юпитер, Юнона и Минерва. Те били почитани във всички градове под техните етруски имена. В тяхна чест се строели храмове с три помещения (цели).
Учението на етруските за мирозданието било разработено от жреците и имало сходство к гръцките легенди, но в още по-голяма степен с вавилонските сказания за сътворението на света.
Погребалните традиции на етруските също са близки до източните вярвания и религиозно практики. С тях са свързани най-ранните паметници на етруското изкуство - погребалните теракотови урни със скулпторни композиции върху капаците. Те датират от края на VІІ - началото на VІ в. пр. Хр. В тях се запазвали изгорените тленни останки на покойниците. Най-често тези капаци били украсявани с фигури на войни или с изображения на човешки глави. Масивна глава на мъж с груби черти може да се види на урната, открита близо до град Кюзи. При нея майсторът е пропуснал несъществените детайли и е предал основните индивидуални черти на лицето: изпъкналите скули, късия нос, широко разположените очи, стиснатите устни и тежката квадратна брадичка. Лаконизмът на художествените средства още повече усилва суровата сила, която скулпторът е изразил чрез външния вид на покойника.
В Етрурия имат широко разпространение теракотовите, керамичните саркофази с фигурни изображения върху капака. На саркофаг, открит в Цере от втората половина на VІ в. пр. Хр. е изобразена семейна двойка знатни етруски. Опирайки се на възглавници те лежат на трапезно легло и участват в т. н. cena funebris. Мъжът е поставил интимно ръката си върху рамото на жената. Техните тържествени пози и условни жестове са многозначителни и изразяват аристократическо достойнство. Торсовете им са предадени обемно, а покритата с дрехи част на тялото е третирана плоско. Лицата на покойниците са оживени от едва забележима усмивка, която по нещо наподобява това, което нарекохме “архаична усмивка, когато говорехме за архаичната пластика у гърците. Тези прийоми на етруския скулптор явно говорят, че той е под силно гръцко влияние.
Храмовата архитектура на етруските по много неща се отличава от гръцката. Видяхме как архитектите на древна Елада през VІ - V в. са строяли предимно периптери от варовик и мрамор. Етруските много по-слабо употребявали твърди материали.. Камъкът се използвал само за фундаменти. Сантрачите ги правели от дървени греди, а вертикалните стени от кирпич. Храмовите били разполагани на високи подиуми, към които водела стълба с много стъпала. Централната фасада се акцентирала с дълбок портик.
Етруските богато украсявали своите култови съоръжения с многоцветни, полихромни релефи, със статуи от теракота, разпространени в периода на архаиката и на други места в античния свят. Според преданието етруските се научили да правят статуи от обожествена глина от гръцки майстори, дошли от Коринт в средата на VІІ в. пр. Хр. В VІ в. теракотовата пластика достигнала необикновено съвършенство. Най-прочути били скулпторите от град Вейи. Един от тях, знаменитият Вулка бил поканен в Рим, за да изпълни скулпторната украса на храма на Юпитер Капитолийски. Това станало на границата на VІ - V в. пр. Хр..
Вулк бил творецът и на декоративната пластика на храма на Аполон във Вейи. Покривът на зданието бил увенчан от акротерии, сред които била и многофигурната композиция, представяща сцената - спорът на Херакъл с Аполон за елена. От нея са се запазили торса на Херакъл, главата на Хермес, туловището на елена, част от статуята на Артемида и по-голямата част от фигурата на Аполон, в цял ръст - един прекрасен образец на етруската пластика. С твърда и решителна крачка бога на светлината и изкуството се е устремил напред. Под тънката одежда прозира мускулестата фигура на Аполон. Чертите на лицето му са правилни и то е озарено от радостна, божествена усмивка- Тя и моделировката на гънките на дрехите му го сближава с образците на гръцката пластика. Но, когато сравняваме Аполон от Вей с архаичните куроси, не е трудно да забележим, че той е представен в движение, докато куросите са статични. Ако елинските ваятели са отделяли внимание преди всичко на пропорционално построената фигура, на нейната архитектоника, то етруските майстори явно са търсели преди всичко изразителни пози на фигурата.
През VІІ - VІ в. пр. Хр. майсторите-грънчари на Етрурия са създали оригинална керамика, която се разпространила почти във всички средиземноморски области. Амфори, кани и чаши, направени на грънчарско колело били така изпичани, че печената глина придобивала черен цвят. Тази техника се нарича “букеронеро”, което по италиански означава “черна земя”. (Напоследък някои млади български археолози започнаха да употребяват този термин, визирайки сивочерната тракийска керамика).
Характерна украса за етруската керамика са матовата, излъскана повърхност, имитираща метален блясък и релефните фигурки на животни и птици.
Етруските владеели и ювелирното изкуство. Те правели огърлици от кехлибар и покривали обеците с миниатюрни златни зрънца. Можели да украсяват златните гривни с ажурен филигран, който е изграден от тънки златни нишки. Тези произведения на етруските бижутиери се ценяли чак в далечна Северна Африка. Като един прекрасен образец на високо майсторство археолозите посочват украшенията на жена, открити в Пренесте в гробница от края на VІІ в. пр. Хр. Ето един от експонатите. Върху една неголяма златна пластинка майсторът изкусно е припоил 137 златни фигурки: изображения на сфинксове, птици с глави на девойки, харпии, лъвове и коне. Всяка фигурка е изпълнена от две половинки и е украсена със златни зрънца. Редовете от зверове и чудовища се редуват и запълват повърхността на пластинката. Богатството на образите и играта на светлосенките създава ярък декоративен ефект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар