Меценат спасява римски квартал

Цял римски квартал под тепетата реставрира и консервира собственикът на козметична фабрика Димитър Георгиев. Известният меценат закупи преди време 8 дка в подножието на Стария град. Първоначално пловдивчани заподозряха, че старините ще изчезнат, а на тяхно място ще се издигне поредният МОЛ. Бизнесменът обаче реши друго. "Не съм луд, че да строя МОЛ на пъпа на града. Комплексът Централ-Пловдив има съвсем друга философия", твърди Георгиев. И в момента той финансира доста скъпите проучвания на терена от екип специалисти на местния археологически музей. Идеята му е да реставрира старините и да ги покаже на гостите на града по най-добрия начин.

Първоначалният проект предвиждаше в южното подножие на хълма да се построят 7 основни обекта, от които най-впечатляваща е кулата с височина от 55 метра. Тя трябва да е с два панорамни асансьора и висящ мост към върха на Стария град. Подлез "Археологически" с музея "Трак Арт" пък да бъде продължен с обособяване на експозиционна и паркова зона, търговски център с камерна зала, хотел с 5 звезди, многоетажен паркинг и ново решение на "Понеделник пазар". Намерението на инвеститора била целият ансамбъл от сгради да стане трети основен вход за туристическите групи към Стария град. Веднага след представянето на проекта през 2007 г. обаче започнаха и реакциите срещу строежа. Във Фейсбук се създаде група любители на старините, която поиска информация от кметството за бъдещето на терена. Ентусиастите, чийто брой надхвърли 5000, искат да знаят какво точно ще се строи на мястото на разкопките, спазва ли се на 100% процедурата за съхранение на антиките, кога и по каква процедура мястото е минало в частни ръце.

Хората настояват и да им бъдат предоставени архитектурните планове, по които ще се строи комплексът от сгради.

Преди месец пък стана ясно, че областният управител Иван Тотев ще поиска проектът за 55 метровата кула да бъде преработен.

Около терена от източната страна на бул. "Цар Борис III Обединител" в южното подножие на Стария град от десетилетия има неразбории. През 70-те години на миналия век бе планирано там да се създаде Музей на тракийското изкуство. Строежът започна през 1973 г., след което бе замразен, мястото се превърна в истински пущинак, а през 1997 г. общината го продаде на банка, откъдето го купува Георгиев.

"Нека експертите си кажат думата и после ще измислим как най-добре да покажем находките. Бъдете сигурни в едно: аз съм собственик на имота и няма да го оставя, както го купих - буренясал змиярник, свърталище на наркомани, където дори деца са се раждали", казва Димитър Георгиев, който се слави в Пловдив като човек със специално отношение към старините. Преди време бизнесменът даде пари и за пълната реставрация на храм "Св. Димитър" в Стария град.

Руси Чернев

източник: В-к Стандарт

Изкуството на етруските - 2 част

При етруските много високо съвършенство са постигнали и майсторите на лети бронзови фигури. Етруските проявявали особено пристрастие към изобразяване на зверове и фантастични животни. Около 480 г. пр. Хр. неизвестен майстор е създал статуята на химера. Тя е представена като коза с лъвска глава и змийска опашка. Като го гледаш това чудовище имаш чувството, че чуваш зловещия му рев. Образът на огнедишащата Химера, създаден от древните гърци, в съзнанието на етруските въплъщавал страшната стихия на подземното царство. (Химерата -Xнmaira - била баснословно огнедишащо чудовище, което живеело в малоазийската област Ликия. Тя имала глава на лъв, тяло на коза и опашка на дракон. Според Хезиод, Химайра била дъщеря на Тифон и Ехидна и имала тру глави - лъвска, козя и драконова. Тя била убита от героя Белерофонт.

Към паметниците на етруското изкуство се отнася и прочутата в историята на Рим статуя на Капитолийската вълчица. Митовете разказват, че двамата братя-близнаци Ромул и Рем, които, според легендата, основали Рим в 754 г. пр. Хр. били откърмени от вълчица. В памет на това събитие на Капитолия ,дин от седемте хълма р Рим, в края на VІ и началото на V в. пр. Хр. била издигната статуя. Скулпторът е вложил голяма наблюдателност при изобразяването на звяра. С голямо майсторство е моделирано тялото, пластично са моделирани хълбоците и крайниците на животното. Устата на вълчицата е изразително отворена, в лапите се чувства напрегнатост. Този паметник ни помага да разберем, че етруските майстори са били отлични анималисти.

Като древните египтяни и като нашите траки етруските украсявали стените на могилните си гробници със сложни живописни композиции по стените. Те имат гробници или изсечени в скалите, или изградени от камъни и засипани с могилен насип. Вътрешните им помещения често имитират стаи от домовете на етруската аристокрация.

Стенната живопис в гробниците дава ярка представа за живота, нравите и религията на етруските. На стените са изобразени митологични сцени, атлетически състезания в чест на покойника, погребални угощения.

Създадени в периода VІ - V в. пр. Хр. фреските на етруските майстори са великолепни произведения на античната декоративна живопис. В тях естествено се чувства влияние на изкуството на Гърция, но те имат преимуществото сами да говорят за себе си и освин това да ни дават представа как всъщност са изглеждали ранните гръцки образци, защото те не са достигнали до нас.

Най-добрите образци етруска стенна живопис са се съхранили в гробниците близо до Тарквиния, където, както се приема, е работила цяла школа от талантливи художници.

Фреските ни позволяват всъщност да надникнем в дома на етруската аристокрация, където слуги и роби са заети със всекидневната си работа. Един полугол мъж кълца със сатър месо, юноша бърза да гребне вино от един по-голям съд, слугите носят подредени с ястия и плодове блюда, за да ги поставят върху масата на пиршеството.

В парадното помещение (триклиниума) върху легла са полулегнали мъж и жена. Пред тях има ниски масички с чаши за пиене. Одеждите на персонажите са от пъстри платове. Те са заобиколени от канделабри, от резбована мебел и красиви съдове. Всичко това създава чувство за празничност. Аристократите се забавляват като гледат шутове-джуджета, танцьори и музиканти.

Разцвета на културата на етруските обхваща периода VІІ - ) в. пр. Хр. Оттогава нататък започва упадък на етруските градове. Борбата с многочислените племена на Италийския полуостров, постоянните войни и социални разправии подронили тяхното политическо могъщество. В 474 г. обединеният флот на южноиталийските гръцки градове нанесъл поражение на етруските и на техния отдавнашен съюзник африканския град Картаген. От V в. пр. Хр. ролята на силна държава з Западното Средиземноморие поела Сиракуза. Сиракуският флот започнал да притеснява търговските пътища на етруските. В края на V в. пр. Хр. се появил нов опасен съперник - Рим и през първата половина на ІV в. Южна Итрурия попаднала под неговата власт. По-късно същата съдба постигнала и другите етруски градове. Но тяхната култура като най-забележителна на Италийския полуостров намерила продължение на своето развитие именно в по късната култура на републиканския Рим.

Иманяри с багери рушат антични могили в Студена

Могила от античния период под връх Голема Стобленицав пернишкото село Студена е унищожена почти напълно от иманяри.

За това алармира временно изпълняващата длъжността директор и археолог на Регионалния исторически музей в Перник Василка Паунова, предаде pernik24.bg.

Според Паунова изкопите са като кратер в центъра на могилата и стигат почти до основата й. Сигналът в музея и в полицията за иманярските набези са подали жители на селото.

Силно атакувана е и местността "Градището" в земенското село Горна Врабча. Почти напълно унищожен е некропол в брезнишкото село Кошарево. Той е археологически проучван през 1998 година.

В историческия музей в Перник се намират откритите там дарове с украса от полускъпоценни камъни и сребърен колан. Съсипана е антична надгробна могила в земенското село Одраница, която не е изследвана до момента.

В брезнишкото село Кошарево разкопките продължават две години, но въпреки това иманяри ходят там исистематично копаят с булдозер.

Разкопани са още надгробна могила в село Поцърненци и антично светилище в радомирското село Байкалско.

„Това са само малка част от обектите, които унищожават иманярите", коментира Василка Паунова, която допълни, че за монтирането на ретранслатори на един от мобилните оператори пък е унищожена важна римска крепост и светилище над село Владимир.

източник: News.bg

Изкуството на етруските - 1 част

Учените още спорят относно произхода на етруските. Те все още не са прочели задоволително точно и техния загадъчен език. Много съвременни изследователи, опирайки се на свидетелства на древни историци и на самите особености на етруската култура, считат, че етруските са дошли на Италийския полуостров от Мала Азия в ІХ - VІІІ в. пр. Хр. Истинският разцвет на оригиналната култура на етруските обаче е постигнат на местно, италийска почва и се вгражда в основите на по-късно развилата се римска култура.

Етруските се славели като опитни земеделци. Те пресушавали блата и ги превръщали в плодородни земи. Освен това широко използвали иригационни съоръжения за напояване. Етруските били опитни мореплаватели и водели оживена търговия с Египет, Финикия и Катаган, а също така к със съседните градове във Велика Гърция, Испания и Сицилия.

В писанията на древните гърци се споменават грозни етруски пирати, на които даже се приписва изобретението на абордажната кука. В VІІІ - VІ в. пр. Хр. Етрурия разпростирала влиянието си върху цялото Западно Средизимноморие. Най-значителните градове на етруските израснали на търговските пътища. Това са Цере, Тарквиний, Вей, Волсиний и Клузий. Те били обкръжени от мощни крепостни стени с кули. Пътищата, мостовете и каналите на етруските свидетелствуват за високо развита техника. От тях по-късно се възхищават забележителни римски автори.

Начело на градовете-държави на Етрурия стояли царете и тяхната приближена аристокрация. От нейните среди се излъчвало жречеството. Аристократите често използвали своите отряд от наемници, за да осъществяват нападения върху съседни земи, за да придобиват плячка и да вземат роби от тяхното население. Към VІ в. пр. Хр. възникнал съюз между 12-те най-големи градове на Етрурия. Религиозен център на тази федерация станал храма на бога Волтумний, който бил разположен близо до град Волсиния. Там ежегодно се провеждали празненства и свещенослужителите на етруските градове избирали върховен жрец.

От VІ в. пр. Хр. насетне близките гръцки колонии започнали да въздействат върху етруските с ускорено темпо. Етруските заимствали гръцката азбука, театралното изкуство и митологичните представи на древните гърци. По техен образец те започнали да секат златни монети. Аристократите на Етрурия се увличали по чернофигурните и червенофигурните вази. Не случайно именно в етруските гробници са открити много великолепни произведения на гръцката керамика.

Както гърците етруските се прекланяли пред 12 богове, но в тяхното религиозно схващане особена роля играели боговете на смъртта и на задгробния живот. Те гадаели по мълниите, по полета на птиците и вътрешностите на жертвените животни.

Главно място в пантеона на етруските заемала триадата на върховните богове - Юпитер, Юнона и Минерва. Те били почитани във всички градове под техните етруски имена. В тяхна чест се строели храмове с три помещения (цели).

Учението на етруските за мирозданието било разработено от жреците и имало сходство к гръцките легенди, но в още по-голяма степен с вавилонските сказания за сътворението на света.

Погребалните традиции на етруските също са близки до източните вярвания и религиозно практики. С тях са свързани най-ранните паметници на етруското изкуство - погребалните теракотови урни със скулпторни композиции върху капаците. Те датират от края на VІІ - началото на VІ в. пр. Хр. В тях се запазвали изгорените тленни останки на покойниците. Най-често тези капаци били украсявани с фигури на войни или с изображения на човешки глави. Масивна глава на мъж с груби черти може да се види на урната, открита близо до град Кюзи. При нея майсторът е пропуснал несъществените детайли и е предал основните индивидуални черти на лицето: изпъкналите скули, късия нос, широко разположените очи, стиснатите устни и тежката квадратна брадичка. Лаконизмът на художествените средства още повече усилва суровата сила, която скулпторът е изразил чрез външния вид на покойника.

В Етрурия имат широко разпространение теракотовите, керамичните саркофази с фигурни изображения върху капака. На саркофаг, открит в Цере от втората половина на VІ в. пр. Хр. е изобразена семейна двойка знатни етруски. Опирайки се на възглавници те лежат на трапезно легло и участват в т. н. cena funebris. Мъжът е поставил интимно ръката си върху рамото на жената. Техните тържествени пози и условни жестове са многозначителни и изразяват аристократическо достойнство. Торсовете им са предадени обемно, а покритата с дрехи част на тялото е третирана плоско. Лицата на покойниците са оживени от едва забележима усмивка, която по нещо наподобява това, което нарекохме “архаична усмивка, когато говорехме за архаичната пластика у гърците. Тези прийоми на етруския скулптор явно говорят, че той е под силно гръцко влияние.

Храмовата архитектура на етруските по много неща се отличава от гръцката. Видяхме как архитектите на древна Елада през VІ - V в. са строяли предимно периптери от варовик и мрамор. Етруските много по-слабо употребявали твърди материали.. Камъкът се използвал само за фундаменти. Сантрачите ги правели от дървени греди, а вертикалните стени от кирпич. Храмовите били разполагани на високи подиуми, към които водела стълба с много стъпала. Централната фасада се акцентирала с дълбок портик.

Етруските богато украсявали своите култови съоръжения с многоцветни, полихромни релефи, със статуи от теракота, разпространени в периода на архаиката и на други места в античния свят. Според преданието етруските се научили да правят статуи от обожествена глина от гръцки майстори, дошли от Коринт в средата на VІІ в. пр. Хр. В VІ в. теракотовата пластика достигнала необикновено съвършенство. Най-прочути били скулпторите от град Вейи. Един от тях, знаменитият Вулка бил поканен в Рим, за да изпълни скулпторната украса на храма на Юпитер Капитолийски. Това станало на границата на VІ - V в. пр. Хр..

Вулк бил творецът и на декоративната пластика на храма на Аполон във Вейи. Покривът на зданието бил увенчан от акротерии, сред които била и многофигурната композиция, представяща сцената - спорът на Херакъл с Аполон за елена. От нея са се запазили торса на Херакъл, главата на Хермес, туловището на елена, част от статуята на Артемида и по-голямата част от фигурата на Аполон, в цял ръст - един прекрасен образец на етруската пластика. С твърда и решителна крачка бога на светлината и изкуството се е устремил напред. Под тънката одежда прозира мускулестата фигура на Аполон. Чертите на лицето му са правилни и то е озарено от радостна, божествена усмивка- Тя и моделировката на гънките на дрехите му го сближава с образците на гръцката пластика. Но, когато сравняваме Аполон от Вей с архаичните куроси, не е трудно да забележим, че той е представен в движение, докато куросите са статични. Ако елинските ваятели са отделяли внимание преди всичко на пропорционално построената фигура, на нейната архитектоника, то етруските майстори явно са търсели преди всичко изразителни пози на фигурата.

През VІІ - VІ в. пр. Хр. майсторите-грънчари на Етрурия са създали оригинална керамика, която се разпространила почти във всички средиземноморски области. Амфори, кани и чаши, направени на грънчарско колело били така изпичани, че печената глина придобивала черен цвят. Тази техника се нарича “букеронеро”, което по италиански означава “черна земя”. (Напоследък някои млади български археолози започнаха да употребяват този термин, визирайки сивочерната тракийска керамика).

Характерна украса за етруската керамика са матовата, излъскана повърхност, имитираща метален блясък и релефните фигурки на животни и птици.

Етруските владеели и ювелирното изкуство. Те правели огърлици от кехлибар и покривали обеците с миниатюрни златни зрънца. Можели да украсяват златните гривни с ажурен филигран, който е изграден от тънки златни нишки. Тези произведения на етруските бижутиери се ценяли чак в далечна Северна Африка. Като един прекрасен образец на високо майсторство археолозите посочват украшенията на жена, открити в Пренесте в гробница от края на VІІ в. пр. Хр. Ето един от експонатите. Върху една неголяма златна пластинка майсторът изкусно е припоил 137 златни фигурки: изображения на сфинксове, птици с глави на девойки, харпии, лъвове и коне. Всяка фигурка е изпълнена от две половинки и е украсена със златни зрънца. Редовете от зверове и чудовища се редуват и запълват повърхността на пластинката. Богатството на образите и играта на светлосенките създава ярък декоративен ефект.

Хванаха иманяр номер 1 в Югоизточна България

[МВР]

В резултат на полицейска операция, на бял свят излязоха множество антични и средновековни предмети с художествена и историческа стойност, произхождащи вероятно от района на Нова Загора, става ясно от информация на МВР – Сливен. Акцията е проведена от служители на сектора "Трафик на културно-исторически ценности" в ГДБОП, съвместно с териториалното звено в Сливен. След предварително наблюдение, на 29 април са проверени адреси в столицата и в Нова Загора. При акцията на софийска територия служителите намерили и иззели два антични керамични съда, 9 сребърни римски императорски монети, антична бронзова апликация със сребърно изображение на горгона Медуза и металотърсач. Последващите действия по досъдебното производство /чл.277а, 278 и 278а от НК/ са проведени със съдействието на антимафиоти от Сливен и полицаи от РУ на МВР - Нова Загора. В хода на акцията са претърсени два адреса в Нова Загора. От двете къщи на Р.С./30г./, антимафиотите иззели сериозна сбирка от разнообразни ценности – над 500 антични монети, накити, медальони, керамични фигури и съдове-статуетки, рогове, инкрустирани с метал, бронзова глава – всички от епохата на античността, а също и средновековни артефакти с висока художествена и историческа стойност. Иззет е и магнитометър с висока разделителна способност, ползван за незаконни теренни проучвания. Собственикът на двата имота е задържан с полицейска мярка. Р.С. от Нова Загора е известен като иманяр, но има данни, че е основен дилър и трафикант на движими културни ценности в региона на Югоизточна България, заявиха от полицията.

Източник : Dnevnik.bg

3D модел на наследството на трактие

Древни сечива разкрити след топене на ледници в Канада

Топенето на ледници в планините в далечната северна част на Канада е разкрило богата находка от древни сечива, използвани за лов на елени и други животни, съобщи АФП.

Високо в планините Макензи в Юкон археолози са открили приспособление за изстрелване на копия на 2400 години, капан за катерици, използван преди 1000 години, и лъкове и стрели на 850 години.

"Тези ловни оръдия са удивителни. Сред тях има толкова умело изработени елементи, че е трудно да си представи човек как някой ги е правил с камък в ръка", казва ръководителят на учените – Том Андрюс.

Археолозите работят в района от 10 години, след като местни ловци попадат на връх на стрела на 4300 години.

Източник: Dnes.bg

Артефактът е намерен в тор от северни елени, открит в резултат на топенето на ледовете.

На мястото работят и биолози, които изследват животинските екскременти за останки от растения, насекоми, полени и паразити.

Рогозенското съкровище

През 1965 г. във Враца решават да се построи жилищна кооперация на мястото на насип, който дълги години е стърчал почти в центъра на града. Още при първите копки багерът изважда железни части, за които по-късно се установява, че са от тракийска колесница. Археолозите откриват ограбена в древността гробница и други две, които са сравнително запазени. В по-голямата камера са намерени скелети на възрастен човек и млада жена, както и уникални погребални дарове. Най-ценни сред тях са откритите златен венец, златни обеци и позлатен сребърен наколенник, който изобразява Великата богиня-майка Бендида. Намерени са и две сребърни канички, четири фиали, златни апликации от конска сбруя, бронзови съдове и различни оръжия.

Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че то е на тракийски владетел и неговата съпруга. Главата на младата жена била украсена от изящен златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 грама 24-каратово злато. Венецът се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. В третия гроб, частично ограбен в древността, били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана изобразява две колесници, теглени от по четири коня, означаващи двете начала на древния свят - слънцето и земята, соларното и хтоничното. Поради тази причина едната колесница е управлявана от бог Аполон, а другата - от бог Дионис. На дръжката на каничката пък е апликиран Херкулесовият възел.

Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за гробница, принадлежала на род от племето на трибалите, което през IV в. пр. н. е. е обитавало земите на днешния Врачански край. Богатите гробни дарове пък са направени в ателиетата на известния тракийски владетел Котис.

Минават 20 години. През 1985 г. трактористът Иван Димитров решава да копае канал в двора си в с. Рогозен, намиращо се на 40 км от Враца, та да напоява по-добре зеленчуците. Изкопал е няколко метра, когато лопатата му се натъква на някаква тава. Открива 42 кани, 22 фиали и една чаша. Иван Димитров не е обхванат от иманярска треска и не се опитва да задели нищо за себе си, а веднага се обажда на кмета, който пък извиква археолозите от Враца. Те откриват втора яма, от която изваждат още 100 сребърни съда.

Фиалите имат най-голям дял сред сребърните съдове от Рогозенското съкровище. Те са 108 на брой и това надхвърля всички скъпоценни фиали, които се намират днес в музеите по света.

Очевидно е, че скъпите съдове са били укривани. Причината вероятно е била грозящата опасност от военните походи на македонския владетел Филип II в земите на трибалите през 341, 339 и 335 г. пр. н. е.

Съкровището от Рогозен с право беше наречено "находката на века" - то е най-голямото, откривано в българските земи, и представлява една огромна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда. От тях 31 са позлатени. Всички съдове от Рогозен са с общо тегло 20 кг.

Древногръцки съкровища могат да се видят в много световни музеи, но Рогозенското по направата си е уникално. То е изработено в стил, типичен за тракийското изкуство, който рядко се среща и е чужд на разпространените по света предмети на древногръцките майстори. Върху съдовете са изобразени божества и сцени от интересната, но слабо позната тракийска митология и обредност.

Светилището на бог Митра в Родопите

Изработват карта с археологическите обекти, засегнати при реконструкцията на жп-линията Видин-София

Първият обект, който ще бъде наблюдаван през археологическото лято на тази година е в района на изграждащата се инфраструктура на Дунав мост 2. Това каза за радио “Фокус”- ВидинОля Миланова, археолог в Историческия музей. Тя посочи, че от април до края на тази година ще се работи на откритите три селища от бронзовата епоха, открити в землищата на видинските села Антимово и Покрайна. „Археолози ще наблюдават изкопните работи, които ще се извършват в местността Гриндора, където са се намирали тези три древни селища. Там се намира и надгробна могила”, уточни Миланова. През 2004 г. в местността Гриндора археолози откриха ценни находки от бронзовата епоха, които още не са показвани. Тя посочи, че в момента се работи върху създаването на археологическа карта във връзка с изработването на оценка за въздействието върху околната среда в 30-километрова отсечка, където ще се разширява жп-линията Видин-София. „На картата трябва да се нанесат археологическите обекти, които евентуално ще бъдат засегнати при строителството на жп-линията”, допълни археологът. Ще продължат и разкопките край село Кладоруб в Община Димово, където работи председателят на Българско археологическо сдружение Красимира Лука. Край Кладоруб археолози разкриха римски военен лагер от 1-ви век.

Анна ЛОЗАНОВА

източник: агенция ФОКУС