Мистерията на траките

Находки от родопите

Древно село на магьосници разкриха археолози при спасителни разкопки в Родопите. Край бреговете на река Върбица учените попаднаха на близо 50 ями, в които са извършвани неизвестни досега култови действия. Мястото е било заселено още в осмото хилядолетие преди новата ера, а загадъчните жертвоприношения са извършвани до късното Средновековие.

Откритото селище попада в трасето на трансевропейския коридор за Гърция. В ямите археолозите намериха обгорели камъни, керамика, парчета от железни остриета и късове сурово месо.

Катя Меламед, археолог: „Има сериозна връзка човек и камък, които са основните елементи в тези практики, огън – който пречиства и желязо, което предпазва от зло. И разбира се, животинска жертва, която оформя една обща трапеза между тези, които ги няма и участниците в практиките.”

Жертвените ями са от 12 век, но до тях са открити и други подобни на възраст над 2 000 години. Любопитното е, че древните хора също са полагали камъни и керамика и са използвали огъня в своите ритуали.

Проф. Ани Радунчева.: „Дали са заклинателни места, дали са свързани с някакви магии - много е възможно. Защото въпреки че хората са християни, въпреки че официалната религия не го прави, човек си го прави тайничко така, за да бъде запазен, за да знае че е направил всичко за сигурността си.”

Край ямите е имало селище от ранно-желязната епоха. По-късно на същото място е изградено средновековно село, от което са разкрити две каменни къщи и църква. Проучванията на археолозите ще продължат и догодина с разгадаване на тайната за живота на древните магьосници в Родопите.

Автор: Красимир Ангелов, Кърджали
източник: БНТ

над 100 предмета са намерени във Велико Търново

Над 100 погребения на български боляри от XII - XIV век са разкрити около манастира „Св. Св. Петър и Павел” във Велико Търново, съобщи археологът проф. Николай Овчаров. Това е най-богатият некропол от Второто Българско царство.

Открити се и много накити. При разкопките са извадени над 100 предмета, изработени от злато и сребро - повече от 50 пръстена, четири от които златни, както и много парчета от златотъкани дрехи.

Един от пръстените е изработен във френските кралски ателиета. Намерена е и брошка със златна птичка, а гребенчето на птичката е изработено от бисер.

Вече са приключили разкопките на най-големия манастир – с църквата „Св. Св. Петър и Павел”. Той е функционирал и по време на османското владичество.

Откритите предмети и накити ще бъдат представени в постоянна експозиция в залата на Учредителното събрание на музея във Велико Търново.

Разкопките се финансират от община Велико Търново и ще продължат и следващата година. .

източник: DNES.BG

София - Античен театър

Скулптура и архитектура 5 ч. - творчеството на Поликлет

В изкуството на високата класика се проявяват две главни тенденции при решаването на образно-пластически задачи, поставени от времето. Понякога тези тенденции рязко се отличават, понякога се преливат. Създаването на образа на всестранноразвития човек в един случай се изразява чрез въплъщаване на красотото на движението. В творбите на това направление движението като че ли изчерпва ссебе си. Другият път на оформяне на хармоничния образ бил свързан със създаването на фигури, които са в покой, но съ изпълнени с вътрешното дихание на живота, със скрито движение. През следващите десетилетия Фидий синтезира всички основни тенденции в развитието на високата класика и всъщност обединява тенденцията, изразяваща се в конкретно движение и спокойната поза, заредена с движение

Използването на реалното движение е свойствено за майсторите от йонийската и атическата школа, докато монументалните образи в покой, зареден с движение били свойнствени за майсторите от

аргоско-сикионската школа, развила се, както личи от наименованието й, в Пелопонес. В рамките на тази школа най-известен е Поликлет. И въпреки че Поликлет е съвременик на Фидий, целесъобразно е да разглежда

ме неговото изкуство като антитеза на Мирон.

Изображението на прекрасния герой, изпълнен със сдържано напрегнати жизнени сили станало основна задача на Поликлет, който е работил в рамките на периода 60-те – 20-те години

на V в. пр. Хр. За съвременния зрител такава тематика би могла да изглежда тясна и ограничена, но за класическия грък, за когото човекът бил единствен образ за пресътворяване съвсем не било така. За него творчеството на Поликлет съвсем не било монотонно. Древните са го ценили не по-малко, от Фидий. Сега ние като че ли повече ценим Фидий и археолозите и историците на изкуството повече хвалят творбите на Фидий, отколкото тези на Поликлет.

На древните силно са импонирали култовите статуи на Поликлет. Харесвало им въплътеното в тях спокойствие и благородна сила.

Статуите на атлетите са въплъщение на порядък и мярка. Това са били основните идеали и стремежи на древните гърци. Поликлет е влязъл в историята като създател на определена система на отношения, определящи хармоничната красота на човешкото тяло. “Канонът” на Поликлет често се свързва с философските теории на гърците – ту с учението на Анаксагор за могъществото на разума, ту с питагорейската идея за съвършенството и хармонията на отношенията между числата. Трябва обаче да се има предвид, че Поликлет е създал свой собствен канон, изхождайки не от философски спекулации, а от конкретни чувствени представи. Според свидетелствата на древните като мащабна еденица му с

лужел ширината на големия палец, която удвоена давала д

ължината на палеца. На свой ред тя два пъти се нанасяла на китката на ръката и т. н. Опитът за разработване на система на пластическите пропорции осъзнаване на зрелия стил. По-нататъшно развитие обаче на тези принципи би довело до студена кодификация на творческите принципи. Поликлет обаче бил далеко от мървата нормативност и като един архитект никога не се придържал към буквално тълкуване на ордерната система. Той прилагал своя канон по-скоро като един широк принцип за разшифровката на структурата на човешк

ото тяло не като строго зададена схема.

Най-голям

а слава през вековете е придобил бронзовия “Дорифор” на Поликлет.

Доста вяла

представа за него ни дава сухото мраморно копие от римско време. Освен това копистът,

съобразява

йки се с крехкостта на мрамора укрепил статуята като прибавил до десния крак на Дорифора мраморно изображение на пън. Това изведнаж притъпява усещането за напрежение отгоре

, което имало голямо значение за общото въздействие на скулпторната композиция.

Целесъобразността на човешката фигурна “кострукция” Поликлет разкрива в съпоставката на опънатите силни крака и мощния, тежък обем на гърдите и раменете. Сблъсъкът между тях е проникнат от противоборстващите сили на равновесието, което може да се сравни с внушението, получаване при съзерцание на колонадата и покривната украсена конструкция – антаблемента при дорийския ордер. Принципът на хармония при двуфигурните и многофигурните скулпторни ком

позиции, при Поликлет се осъществява в една единствена фигура. Поликлет разчита на главната точка на зрение, но той избягва чистата фронталност, внасяйки мотива на сдържаното обръщане на тялото. Фигурата е строго уравновесена: тежестта на тялото е пренесена върху единия крак. Вследствие на това едното бедро се оказва по-високо от другото. Положението на раменете е решено в противоположен наклон – отпуснатото бедро съответства на приповдигнатото рамо и обратно. Тази система на разполагане, наричана още “хиазм” преодолява усещането за неподвижност. Тя придобива широко приложение през класическия период. В творчеството на Поликлет тя е осъществена с изключителна последователност.

Системата на пластическите решения на Поликлет е св

ързана с героичния вариант на утвърждаване на хармоничния идеал за човека. И съвсем естествено този аспект на героичност е бил олицетворен от гръцкия ваятел в спокойно стоящата фигура. Нейната мощна енергия не е проявена в действие, а е изразена чрез специфичния вече език на скулпторната форма.

При тази устойчивост основните творчески принципи на Поликлет претърпяват определена еволюция. Сравнението на “Дорифора (около 440 г. пр. Хр.) с по-късния “Диадуменос” (римско копие от бронзовия оригинал, Атина, Национален музей) показва, че фигурата на Диадоменоса не само е по-изящна по силует, но се отличава и с по-голяма лекота на пропорциите.

Друга прочута статуя на Поликлет е “Ранената амазонка”. Представа за оригина

ла ни дава едно римско копие

Една бронзова статуетка от колекцията на Лувъра се смята за изпълнена в трад

ициите и стила на Поликлет

Едва забележимото леко движение и непринудената гъвкавост на силу

ета, меката моделировка на обема малко притъпяват стълкновението между движещото и носещото начало в конструкцията на човешкото тяло.

Художествения метод на майсторите от кръга на Поликлет с течение н

а годините еволюирал. Статуите придобиват по-голям лиризъм в своята изразителност. Това се отразява в статуетката на разголената девойка, открита в Македония (Мюнхен, Музей на античната дребна пластика). Това е процес на постепеното смегчаване на идеала на Поликлет, който постепенно придобива изтънчеността на образа, характерна по-късно за Праксител. Това може да се осезае от бронзовия “Ефеб от Помпей” – по-късна антична реплика на оригинала от края на 5 в. пр. Хр., Неапол, Национален музей).

Плиска - Тайните проходи в древната столица

СКУЛПТУРА И АРХИТЕКТУРА - 4 Ч. ТВОРЧЕСТВОТО НА МИРОН

Един по-млад създател на фронтони и статуи на Посейдон в Олимпия бил

Мирон. Той бил роден в Елевтер и работил главно в Атика през 60 – 40-те години на V в. пр. Хр.

За творчеството на Мирон и преди всичко за неговите композиционни принципи може да се съди по неговите две бронзови творби, дошли до нас в мраморни римски реплики: Дискохвъргачът и “Атина и Марсий” (Ако се съди по писмените източници на Мирон принадлежали няколко култови статуи, статуята на победителя в бързо бягане Лад и прочутото в древността изображение на телицата, която се превръща в Ио).

В статуята на дискохвъргача преобладава фронталната гледна точка, от която най-пълно се разкрива образа. Но мирон съвършено се отдалечава от правостоящия курос. При него юношата е изобразен в силно движение и то в този момент, когато фигурата е готова да измени положението си и ръката, от която дискът вече се е откъснал се движи в противоположната посока. Другояче казано скулпторът избира този момент, който току що е преминал след като е достигнал своята кулминация. Една фаза в движението, когато настъпва мигновенно равновесие. Този момент дава възможност да се изчерпи в своята зъвършеност целия цикъл на движението. Зрителят е на ясно какво усилие е било вложено при изхвърлянето на диска по въртеливото положение на напрегнатотата фигура.

Не по-малко значителна е и композицията “Атина и Марсий”. Тя е посветена на мита за изобретяването на флейтата. Както си свирела на измислената от нея флейта, богинята Атина забелязала, че бузите й грозно се издуват. Тогава тя, погнусена, хвърлила тръбовидния инструмен, нарушаващ красотата на човешкото лице. От вълшебните звуци обаче бил поразен силена Марсий и той се спуснал да вземе флейтата. В композицията на Мирон тръгващата си Атина гневно се е обърнала към силена, а той изплашен е отстъпил назад. По този начин, съзерцавайки скулпторната група “Атина и Марсий” ни разкрива “конфликт между противоположните сили на характерите”. Благородството на Атина, сдържаща гневния си порив е противопоставено на Марсий, който прави гъвкаво движение на полузвяр и има нехармонично лице. Това всъщност е противостоенето на божественото начало у човека срещу уродливата стихийност на чувственния афект.

Дошлите до нас римски копия на “Дrскохвъргача” и фигурите на Марсий и Атина не могат напълно да ни разкрият пластичния язик на Мирон. За щастие са се съхранили по-стари скулпторни произведения, които подражават на Мирон още от неговото време или от десетилетията малко след него. Една бронзова статуетка например позволява да се усети с по –голяма степен, отколкото римския мрамор, живото движение на Мироновия “Дискохвъргач. Към кръга на Мирон се причислява един голям мраморен релеф, изобразяващ замислената Атина подпряна на копие Творчеството на Мирон е първата проява на изкуството на високата класика. Заедно с това в него се изразява и едно от главните му направления.

Скулптура и архитектура в древна Гърция 3 - храмът на Посейдон в Пестум и храмът на Зевс на Олимп

Храмът на Посейдон в Пестум е построен през втората четвърт на 5 в. Пр. Хр. ие добре запазен. Той е с малко тежки пропорции има невисок стилобат, носки, но широки стъпала засилват впечатлението за спокойствие и равновесие на силите. Колоните са сравнително масивни и големия ентазис създава впечатление за напрежение на колонадата.

Храмът на Зевс в Олимпия е построен между 468 и 456 г. Пр. Хр. от архитекта Либон и е най-големия храм в Пелопонес. Той е почти напълно разрушен, на въз основа на разкопките и описанията на древните автори неговият общ вид може да бъде реконструиран. Това е класически дорийски периптирос (съотношение на колоните 6 : 13, построе но твърда порода черупест(мидест) варовик. Пропорциите му се отличават със строгост и яднота. Те обаче се смекчават от пъстрата празнична украса.

Композицията на източния фронтон е посветена на митичното състезание между Пелоп и Еномай. (Пелопс е митологически герой, син на Тантал. Той се състезавал с царя на Писа в Елида Еномай, който болезнено обичал дъщеря си Хиподамия и убивал всичките й кандидати. В състезание с колесници той не само бил победен от Пелопс, но и загинал. След тези перипетии Пелопс станал цар на Елида и впоследствие така разширил властта си, че южната част на континентална гърция получила неговото име и до днес се нарича Пелопонес). Представено е и жертвоприношение, посветено на Гръмовержеца Зевс. (Ил. 187-189б – Зевс. Централната фигура от източния фронтон на храма на Зевс в Олимпия. Мрамор. Около 460 г. Пр. Хр., Олимпия. Музей, Зевс между Пелопс и Еномай, Стеропа, коленопреклонна девойка и конете на Пелопс. Централната и дясната част на храма на Зевс в Олимпия).

Композицията на западния фронтон изобразява борбата на лапитите и кентаврите. Според мита на сватбения пир на цар Перифой присъствали кентаврите. Тези получовеци-полуконе нямали елинско чувство за мярка испособността да се владеят по време на пир. Те се напили и се нахвърлили върху присъстващите жени и момченца. Започнала борба. На композицията на западния фронтон над борещите се тела е простряна ръката на Аполон, който като бог на хармонията усмирява буйстващите пияници. (Ил 190-193 І Лапитянка. Детайл от скулпторната група на западния фронтон на храма на Зевс в Олимпия. Мрамор, Около 460 г. Пр. Хр., Аполон, Хиподамия, Хиподамия и кентавър).
Трябва да се подчертае, че съотношението на образите на двата фронтона е дълбоко премислено. Бурното движение и напрежението на западния фронтон действа като взаимнодопълващ контраст на източния.
Метопите, посветени на подвизите на Херакъл образно и композиционн влизат в общия ансамбъл на храма. Митът за Херакъл през този период се възприемал като едно от въплъщенията на героичния труд на човека при неговата борба с враждебните, стихийни сили. (Ил. 194 а-г – Херакъл и Атлас, Херакъл, носещ на Атина Стимфалските птици, Глава на Атина, Глава на Херакъл; 195а Херакъл и критския бик, 195б Главата на критския бик).
Особено назидателна е сцената – Херакъл, укротяващ критския бик.
Един от най-значетелните паметници, свързани с прехода от ранната класика към високата класика е намерената на дъното на морето през 1928 г. Бронзова статуя на Посейдон (Ил 201, 202 – Кръгът на Агелад. Посейдон. Статуя, открита при нос Артемисион. Бронз. Ок. 450 г. Атина, Национален музей. 202 Детайл). Богът на морето е изобразен застрашително прикрачил надясн с готова за удар ръка, в която той вероятно е държал тризъбец. Сблъскаме се с жива енергия на образа, съчетана с монументална устойчивост на образа. Играта на светлосенки върху бронзовото тяло ярко очертава неговия обем.
(Устройство на храма на Зевс на Олимп)

Скулптура и архитектура - 2 ч. (Храмът на Атина Афайа на остров Егина)

Важно място в развитието на изкуството на ранната класика заемат монументалните композиции, влизащи в синтез с ансамбъла на грацкия храм. Това са скулпторите от фронтоните, метопите, фризовете. Тяхната еволюция лесно може да се проследи, когато се съпоставят някои най-значителни и относително добре запазени скулпторно-архитектурни ансамбли.

Един от най-ранните храмове е храма на Атина Афайа на остров Егина, който датира в периода между 500 и 480 г. пр. Хр. По размери храмът е бил неголям. Той има стройни пропорции на колоните, но антаблементът е излишно отежнен (чесло на колоните 6 : 12). Убежището на Атина Афайа е построено от варовик и е покрито с рисувана мазилка. На фронтона храмът е бил украсен с фронтонни скулпторни композиции, посветени на гръко-троянската война. Тази война за гърците в метафорическа форма все едно предвещава стълкновението на Елада с азиатския изток, с персийската деспотия.

Най-добре е запазен западния фронтон на Атина Афайа. (Ил 167 – Храм на Атина Афайа на остров Егина, около 500 – 4800 г. пр. Хр.) Той е по-архаичен. Фигурите върху него са разположени на принципите на огледалната симетрия. Около началото на 5 в. пр. Хр. този принцип влиза в противоречие със сложното, по-живо разбиране за взаимната връзка на фигурите, обединени от общо действие. И действително огледалното повтаряне на фигурите и резкия ритъм на композицията като цяло усилва декоративната изразителност на фронтона и снижава драматическата жизненост на самите статуи. Характерно е, че централната осова фигура на фронтона – богинята Атина стои фронтално. тя е поставена като идол, като участва в тази битка само символично и със своя щит прикрива ахейците от ударите на троянците. (Ил. 173 Статуя на Атина Афайа от западния фронтон на храма на Атина Афайа на остров Егина).

Друг характер има композицията на източния фронтон. Моделировката на статуята тук е по жизнена и енергична. Характерно е различието в трактовката на фигурите на войните, запълващи ъглите на фронтона (Ил. 175а, б – Стрелящия Херакъл. Статуя от източния фронтон на храма на Атина Афайа, 4890 -480 г. Пр. Хр. (два детайла). На западния фронтон войните войните са съхранили на лицето с условната архаична усмивка (Ил. 172в –Ранен войн. Статуя от западния фронтон на Атина Афайа на остров Егина. Мрамор. Около 500 г. Мюнхен, Глиптотека) .

Перперикон