Първите керамични съдове от Анатолия датират също от VІІ-то столетие. До следващото VІ-то столетие тя е проста по форма и не била толкова разпространена. За първообраз на формите служели кошници и дървени съдове, които както казах са намерени в Чатал-Хююк и то в голямо количество. В храм № 10 на VІ-тия културен слой са открити 20 дървени съда – купи, чаши, кутийки и т. нататък, съхраниле се благодарение на голям пожар, който ги е овъглил, но формата им е останала компактна. Тази общо взето уникална находка от дървени съдове обаче не ни дава отговор, кога и как е започнало тяхното производство. Възможно е началото им да се крие още в палеолита. Поразява разнообразието на дървените съдове. В литературата се споменават 15 вида чаши, лъжици и т. н.
Заедно с тези дървени и каменни съдове има и много съдове от кост и от рог. В повечето случаи това са чаши.
Каменните оръдия през ранния неолит в Предния Изток се правели от кремък и обсидиан. Сред тях има много инструменти за намушване, кинжали от кремък с костена дръжка, длета и различни видове ножове. Отлично са обработени върховете на копията и на стрелите от обсидиан. Прави впечатление липсата на ударни оръдия, брадви или секири. Лопати се правели от кост с подходяща форма от едър добитък или от мулета.
Смята се, че обработката на дърво би могло да е свързано с наличието вече на медни оръдия, но досега такива средства за работа не са открити. Предполагак, че като голяма ценност те са били преработвани. Все пак в литературата се среща сведението на Р. Д. Брейдвуд, който съобщава за откриването на медни инструменти от началото на VІІ-то хил. пр. Хр.
В хода на разкопките освен метателни копия, лъкове и стрели били намерени и бойни топки от камък и глинени топки за прашка. За лов и като военно оръжие се използвали сопи с камък накрая и кинжали.
Оръдията за обработване на земята, такачни станове са се правели вероятно от дърво и не са открити при разкопките. Открити са обаче остатъци от текстилни изделия, които говоряд за развито тъкачество. В VІ-ти културен слой са намерени остатъци от кожа и кожени изделия. Приема се, че са се използвали предени растителни влакна. Наличието на вълна не се потвърждава с надеждни данни. Обаче текстилни изделия са изобразени на фреските – по точно в Х-ти и ІІІ-те културен слой, а това означава, че те се използват вече повече от 10 000 години.
На някои фрескови изображения могат да се видят тънки тъкани, опънати между колоните. Може би тук са висели плетени мрежи, които се виждат и пред изображенията на жените. Рогозките са изплетени от блатни треви.
Няма данни, че през неолита е била позната маслината. Масло са получавали от диви орехи, жълъд и фастъци.
Особен комплекс находки от Чатал-Хююк представляват глинените печати. Те се откриват във всеки дом по един и изглежда това е нещо като свидетелство за доказване принадлежността към определен дом. Открити са били около 20 глинени печата. Има два доста интересни печата – единият е с форма на кръст, а другият изобразява ръката на човек. Тези глинени печати свързват Чатал-Хююк от една страна с Йерихон и Джармо, където са открити по един такъв печат и от друга с Гърция. Там в Неа Никомедия английските археолози са открили поселение от земеделци от края на VІІ-то хилядолетие. Керамиката и печатите съответстват точно на Чатал-Хююк. Това е ярко доказателство, че още в края на VІІ-то хилядол. mр. Хр. предкерамичната култура се е сменила с нова култура, за която са характерни керамиката, едрия рогат добитък. Предкерамична култура в Гърция е открита от Милойчич при разкопките в Магула – селищна могила близо до Аргиса в Тесалия. В най-долните културни напластявания тук са залегнали останки от предкерамично земеделско населения, където една трета от каменните оръдия била направена от обсидиян.