Открити са първи епиграфски паметници на Перперикон, които са датирани през втората половина на III в. Всички са на латински език, сочи експертизата, направена от проф. Василка Герасимова - един от най-големите български специалисти по антични паметници. На тези важни артефакти екипът на проф. Николай Овчаров попада при разкопките на Перперикон в близост до открития това лято римски път с разклонение за Скалния град. Така вече римският некропол на Перперикон е локализиран и тепърва ще бъде проучен, смята археологът. "Чрез разчетените надписи вече имаме имена на хора, които са живели на Перперикон", твърди археологът.
Първият надпис съдържа името Амониус, което произхожда от Египет. "Името се появява за първи път в пределите на България. Може би покойникът, за когото е бил предназначен паметник, да е кръстен на египетския бог Амон Ра", предполага проф. Овчаров. Според него това доказва, че в района е бил разпространен култът към божеството на фараоните и че в Перперикон са живеели преселници от Египет, Сирия, Либия. Вторият надпис е с релеф на името Юлиус Темейнос, което е сирийско или малоазийско. Овчаров смята, че може би става дума и за войници - ветерани от римската войска, които след 25-годишна служба имали право да се заселват в различни места на империята. Намерен е и друг надгробен надпис от два реда, който обаче е по-труден за разчитане, защото е строшен и на него личат само първите две букви. Освен тези паметници от III в. има и християнски погребения от IV век, за което свидетелстват надрасканите върху камъните кръстчета. Разчитането на надписите доказва, че по това време Перперикон е бил един много важен административен, търговски и занаятчийски център, където са заселвани хора от цялата Римска империя и най-вече от нейната източна част.
Ирина Ангелова
източник: В-к Стандарт
Първият надпис съдържа името Амониус, което произхожда от Египет. "Името се появява за първи път в пределите на България. Може би покойникът, за когото е бил предназначен паметник, да е кръстен на египетския бог Амон Ра", предполага проф. Овчаров. Според него това доказва, че в района е бил разпространен култът към божеството на фараоните и че в Перперикон са живеели преселници от Египет, Сирия, Либия. Вторият надпис е с релеф на името Юлиус Темейнос, което е сирийско или малоазийско. Овчаров смята, че може би става дума и за войници - ветерани от римската войска, които след 25-годишна служба имали право да се заселват в различни места на империята. Намерен е и друг надгробен надпис от два реда, който обаче е по-труден за разчитане, защото е строшен и на него личат само първите две букви. Освен тези паметници от III в. има и християнски погребения от IV век, за което свидетелстват надрасканите върху камъните кръстчета. Разчитането на надписите доказва, че по това време Перперикон е бил един много важен административен, търговски и занаятчийски център, където са заселвани хора от цялата Римска империя и най-вече от нейната източна част.
Ирина Ангелова
източник: В-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар