АРХИТЕКТУРАТА ПРЕЗ ИМПЕРАТОРСКАТА ЕПОХА

Периодът на гражданските войни от І в. пр. Хр. в Рим зъвършил с идването на власт на Август (30 г. пр. Хр. – г. след Хр.). През 27 г. пр. Хр. Октавиан Август създал т. н. принципат, който е всъщност имперско управление. Времетраенето на империята продължава около пет столетия като ранния период обхваща времето от Август до средата на ІІІ в. след Хр. Той се характеризира с укрепване на абсолютната императорска власт. В началото тя се маскирала с подчертано запазване на някои външни републикански форми. Опозицията на знатните сенатори-републиканци обаче винаги е била жестоко смазвана с терористични действия ( при Тиберий и Нерон, например), а през 68 – 69 г. противопоставянето на императора довело до гражданска война, която завършила със смъкването на Юлиево-Клавдиевата династия и идването на Флавиите.

Историците приемат, че периодът на принципата завършва с династията на Северите (193 – 235 г.). Империята вслед това се превръща в типична военна монархия, която се опира само на грубата сила. Трети век в историята на Римската империя бил време на жестока социална и политическа криза. Тя се проявила най-вече с една непрекъсната борба между претенденти за императорския трон.

Последният период, характерен с известна стопанска стабилизация бил т. нар. период на домината, който започва при управлението на Диоклетиан (284 – 305 г.), при който вече императорът има безгранична абсолютна власт. При управлението на Константин (306 – 337 г.) тази социална система се допълва с признаването на християнството като религия равноправна с другите култове, упражнявани в пределите на империята. Това е станало с Миланския едикт на Константин Велики, издаден през 313 г.

Оттогава насетне започва постепен разпад на империята. Провинциите все повече се обособявали като самостоятелни. Заедно с това източните и африканските провинции запазили едно по-цветущо стопанство. Те не били засегнати от кризата в ІІІ в. толкова много колкото западните провинции.

Архитектурата по време на империята се характеризира с монументалност и пространствен размах на съоръженията. Развитието на сводовите конструкции и употребата на римския бетон като основен строителен материал обусловили именно тази мащабност на зданията, които са много по-големи в сравнение с постройките от републиканския период.

Периодът на империята е времето когато напълно се развили сформиралите се през републиканския период типове съоръжения – лагера, форума, базиликата, термите, театъра, амфитеатъра, цирка, моста и акведукта. Те широко се разпространили по просторния римски свят.

Стандартизацията на елементите и декора и съвършено отработените прийоми на строителна техника позволявали постройките и съоръженията да се завършват в съвсем кратки срокове. От това произтича и необикновено бързото разпространение на римската архитектурна култура. Едва укрепили се в дадена завоювана страна римляните веднага прекарвали там отлични пътища, построявали опорни пунктове, в които можел да се води пълнокръвен живот по римски образец. Там започвали да функционират съоръжения като терми и амфитеатри. Те имено били активни проводници на римската култура, обичаи и идеология, особено в западната част на империята, където нямало други културни традиции. Римската архитектура гъвкаво се приспособявала към местните особености, заемайки определени черти и принципи от строителните традиции на съответните провинции. Процесът на взаимно проникване на културите се реализирал в продължение на целия период на империята. Отначало местните елементи в провинциалните постройки не се забелязвали и е много трудно да се прокара граница между римската архитектура в Италия и провинциите. Постепенно провинциалните особености обаче се усилвали и в края на императорската епоха провинцията започнала да влияе на метрополията.

Най-силно въздействие върху римската архитектура винаги е оказвала Гърция. Елинската култура се усвоявала от Рим постоянно, но в различна степен през различните периоди. Наред с периодите на дълбоко усвояване и преработка на типовете гръцки здания, ордера и декора в основни линии, е имало и периоди на повърхностни увлечения по гръцкото изкуство и еклектични заимствания на отделни негови форми. Установилият се в началото на империята т. н. Августов класицизъм бил официално насаждания стил. Той бил предназначен със своите спокойни идеализирани почти класически форми да прославя съществуващия режим и да обезпечава мир на уморения от граждански войни гражданин. Лозунгът “римски мир” (Pax romana), провъзгласен от Август определил официалната идеология на ранната империя. Той включвал в себе си идеята за ред, възвръщане към простотата на ранната република, към традиционните форми на религия и морал. Строителната дейност на Август била изцяло подчинена на неговата пропагандна политика. Той не само възстановил 82 храма, но и построил ред съоръжения Олтара на Мира на Марсово поле, Триумфалната арка на Август на Римския форум и грандиозен мавзолей.