Рим

Главният град на огромната империя още в началото на импероторския период станал арена на големи преустройства. Вече казах, че Август обичал да изтъква факта, че е заварил Рим кирпичен и го остовя мраморен. Още повече преобразования настъпили след големия пожар в 64 г. след Хр.. Тогава две трети от града изгорели. Това строителство на императорите обаче съвсем не засегнали самата негова градоустройствена планировка. Основните столични магистрали били продължения на споменатите в предходните лекции главни пътища, излизащи от Рим. Тези магистрали се събирали в центъра близо до форума и по този начин съставяли гръбнакът на радиалната планировка на вечния град. Така че нищо прилично на регулярен план не може да се констатира в Рим. Мрежата от улиците се състояла от основните магистрали и множество малки, тесни улички и ъгълчета, които ги свързвали. Стихийното разширяване и неравния терен, образуван от седемте хълма и долините между тях били допълнителна причина за безпорядъка и хаотичността в планировката Гръцкият писател Диодор пише за улиците на Рим7 “въпреки цялото си могъщество римляните не могат да си изправят улиците”.

В зависимост от терена Рим се дали на две основни части: градът на хълмовете, и градът в низината. Хълмистата част била заселена от аристокрацията, привлечена тук от здравия микроклимат. В тази част били разположени разточителни широки домове с градини. Втората част била разположена в най-маларичните места между хълмовете. Тя принадлежала на бедните и тук имало многоетажни гъсто населени къщи, които били доходни само за богатите си собственици.

Императорите харчели огромни средства за построяването на представителни сгради в столицата. Те разбирали голямата пропагандна сила на импозантната архитектура и на паметниците, арките и другите съоръжения. В същото време нищо не се правело за регулирането на уличната мрежа в бедните квартали, нито пък за подобрение на условията за живот на беднотата.

През императорската епоха територията на града се разширила неимоверно. Старите градски стени вече пристягали града и те били разрушени и до 70-те години на ІІІ век Рим бил без функционални крепостни съоръжения. Едва при император Аврелиан били построени нови градски стени през 70-те години на ІІІ век.

Общата дължина на Аврелиановите стени била 19 км. по-късно тази стена била нееднократно преустройвана, но в първоначалния си вид устройството й било съвсем просто: стената била от бетон, с облицовка от тухли, имала височина 6 м и дебелина 3.6 м.. Отгоре имала парапет с бойници. Правоъгълните в план кули били на интервали 30 м една от друга. В стената имало 11 главни порти и няколко второстепенни. Обикновено всяка врата се фланкирала от две кули,някои от тях били кръгли. На някои места обаче стената била устроена другояче. Върху една сравнително ниска височина имало галерия с бойници, а на покрива пак имало бойници. Впоследствие това устройство се приложило по цялото протежение на стената.

Рим имал силно развита централна част. В нея влизали система от форуми в долината; Капитолийския хълм с величествения храм на Юпитер, Палатинския хълм с двореца на Флавиите. Редом с тях през 70-те години на І век бил построен амфитеатърът на Флавиите, който е централен за няколко други здания. Това са храма на Клавдий, термите на Траян, храма на Венера и Рома. Със своите оси те са насочени към него. Колизеят като че ли ги привлича и едновремено с това стои като противовес на ансамбъла на Капитолия. Така се подчертава широтата и величието на градското ядро, затворено от едната страна от Капитолия и от другата от амфитеатъра на Флавиите.

Форумите било мястото на срещата на основните градски магистрали (Via Flaminiaq Via Nomentanaq Via Tiburtina, Via Prenestinaq Via Appiaq Via Ostia и Пристанищната улица.

Комплексът от форумите се състоял от Римския форум и форумите наЦезар, Август, Веспасиан, Нерва и Траян.

Особено място в живота на града заемало Марсовото поле. Според замисъла на императорите тук трябвало да си почиват обикновените хора. Марсовото поле заемало низината в извивката на река Тибър. Страбон, който посетил Рим по времето на Август се възхищава от Марсово поле: “Много удивителни съоръжения се намират на Марсово поле. Природната красота на това място се увеличава от мъдрите грижи, полагани за него. Тази равнина е удивителна със самата си големина. Тук, без никой да ти пречи, можеш да се носиш на колесница и да се занимаваш с други видове конен спорт. В същото време огромна тълпа играе на топка, хвърля диск, упражнява се в борба. Зданията наоколо, вечно зелената морава, венецът от хълмовете, спускащи се към самата река са прекрасна картина, от която не можеш да откъснеш очи.

Монументалният силует на мавзолея на Август ограничавал от север Марсово поле. Наблизо били разположени по-суровите по форма мавзолей на Хадриан на другия бряг на реката. На Марсово поле били парковете, градините на Агрипа и полето на Агрипа, сред дърветата се криели великолепни портици, украсени с гръцки и римски скулптори, картини мозайки. Един от портиците се наричал стоколонен и това говори за мащабите му. Тук бил портикът на Випсания, портика на Октавия и портика на знаменитата Ливия. Имало и много библиотеки.

Близо до Марсово поле в Рим имало още много други паркове, но в повечето случаи те били частнои владиния с изключение на парка на Цезар от другата страна на Тибър

Мащабът на столицата подчертавали и колосалните по размери здания на императорските терми.

Голяма роля в живота на Рим играели акведуктите. Водата се разпределяла между императорския двор, състоящ се от паркове, дворци, придворни служби, обществени места: терми, градини, амфитеатри, пазарища. Имало също така много фонтани. Поетът Проперций пише, че по целия град се носи “тих плясък на вода”. Някои от фонтаните били цели монументални съоръжения.

Акведуктите със своите строги аркади, често превишаващи с височината си обикновените строежи придавали на градския пейзаж вертикална завършеност и рязко разграничавали отделните райони на града.

Тясно с Рим бил свързан и пристанищният град Остия

В Рим, както казах имало много форуми. От тях най забележителни били форумът на Цезар, форумът на Август,, форумът на Мира, или на Веспасиан, форумът на Нерва и форумът на Марк Улпий Траян .

Изключително красиви и атрактивни били новите форуми на Рим. В тях, търсещите популярност императори хвърляли огромни средства.

Няколко десетилетия след построяването на форума на Цезар Рим почувствал нужда от нов форум, защото съществуващите площади вече не можели да поберат нарасналото население. И във 2 година пр. Хр. бил открит за публиката, но завършен малко по-късно Форум на Август. Той бил разположен перпендикулярно на форума на Цезар. От съседния гъсто населен и често подпалван квартал Субура Форумът на Август бил отделен с голяма стена, висока 36 м. и стигала до срязания при съоръжаването на този форум хълм Квиринал.

Форумът на Август запазил основните черти на плана на форума на Цезар, но храмът в него бил изтеглен плътно към задната стена, а страничните стени, отстъпвайки образували два полукръга.

Огромният храм от италийски тип бил посветен от Август в чест на убития Цезар на Марс Ултор – Марс Отмъстител. Той бил един от най-величествените в Рим. Имал осем коринтски колони отпред и бил дълъг 35 м. Вътре били събрани шедьоври на гръцката скулптора. Апсидата била запълнена от колосите на Марс и Венера. Статуята на самия император била издигната на форума чак след смъртта му. За разлика от Цезар предпазливият Август създавал култа към себе си с косвени средства като възвеличавал преди всичко държавната власт и династията на Юлиите.

Форумът на Мира или на Веспасиян бил построен от Рабирий за Веспасиан след Юдейската война. Неговото предназначение било да стане място за трофеите, донесени в Рим главно от богатия Йерусалимски храм, а също така и някои експонати от Гърция. Този форум е разположен между Колизея и Свещения път и има размери 115 Х 125 м. През една колонада Форумът на Веспасиан е свързан с Преходния форум и по този начин с форума на Август.

Преходният форум, или Форума на Нерва възникнал като архитектурно оформление на пътя от хълма Есквилин към комплекса от форуми. Благоустрояването на тясното пространство между стените на форумите на Август и Веспасиан били започната от Домициан, който построеил на входа на квартал Субур храма на Минерва. С трудната задача да преобразува този участък с неправилни очертания се заел архитекта Рабирий при управлението на Нерва в 97 г. след Хр.

За да скрие задната част на една от апсидите на Форума на Август Рьбири го замаскирал с една екседра с обратна насоченост. Другата част на участъка, опираща в базиликата Емилия той заградил с кръгла стена, с входна арка в ъгъла. В тясното пространство нямало място за портици и затова Рабирий поставил прилепнали колонади. Този приом архитектът вече бил приложил при вътрешната гранична стена на форума на Веспасиан и в тронната зала на двореца на Флавиите.

В резултат на всичко това преходния форум с неголемия храм на Минерва, който изглеждал висок, съпоставен с ниските колонади и пристенните писастри се получил зрителен ефикт и този тесен в действително форум изглеждал значително по-широк

Форумът на Марк Улпий Траян бил построен последен и по мащабност и блясък той превъзхожда своите предшественици. Тук е прочутата колона на Траян, която увековечава неговите победи в земите на Балканския полуостров.

При него е характерно, че тук храм на божество вече не доминира в ансамбъла. На форум за първи път се появили библиотеки, които били хранилища на литературни трофеи и една голяма базилика, която с големия си обем затваряла площада на Траян и създавала неутрален фон за неговата статуя.

Най важните храмове от императорската епоха били разположени преобладаващо на т. н. Римски форум. Той се намирал в подножието на Палатинския хълм и през него преминавал Свещения път. Неговото устройство е изключително сложно и затова аз ще спра вниманието ви само на най-важните храмове от императорската епоха.

Първо ще спомена Храма на Цезар, първият, който Август построил и посветил на обожествения Цезар. Той бил издигнат в 29 г. пр. Хр. именно на Римския форум и това бил скромен простилен храм в йонийски ордер. На Римския форум се намирали още Базиликата Емилия, Курията, Храма на Конкордия, Храма на Веспасиан, Храма на Сатурн, където се съхранявала градската хазна, арката на Септимий Север, арката на Тиберий, Рострата, Храма на Диоскурите и още много, Хероону на Ромул един от основателите на Рим, Храма на Венера и Рома.

Особено място в римската архитектура заема достигналият до наши дни Пантеон – Храмът на всички богове. Това е в основаната си част кръгло здание с внушителни размери. Той е бил построен по времето на император Хадриан между 118 – 128 г. и впоследствие реставриран при Антонин Пий, Септимий Север и Каракала. Вследствие на това обликът му малко се е променил. Той бил издигнат на Марсово поле на същото разтояние както Колизеума и в архитектурно отношение бил нещо като противовес на това друго голямо съоръжение. По всяко вероятност проектант на Пантеона е бил архитектът Аполодор Дамаски, въпреки че древните подмазвачи приписват проекта на самия Хадриан

Пантеонът се състои от три части: куполна ротонда, правоъгълен портик от северната страна и преходни архитектурни елементи между тях. Те имат височината на ротондата и ширината на портика (Рис. 47, 48).

Разкопките показаха, че пред Пантеона се е намирал издължен, покрит с плочи двор с пропилеи по оста на храма и с триумфална арка в центъра на двора. Гигантската ротонда има вътрешен диаметър 43.5 м. и сферичен купол д диаметър 43.2 м. Този купол превъзхожда не само древните строежи от този вид, но и по-късните средновековни, възрожденски и нови до ХІХ век. Пантеонът е най-монументалното здание от римската епоха.

Ротондата се подпира на пръстеновиден фундамент с ширина 7.3 м. и дълбочина 4.5 м.. Осемте основни ниши са широки по 8.9 и дълбоки по 4.5 м. За да се крепи огромния купол ротондата има 16 радиални опори-контрафорси.

В интериора на Пантеона доминира полусферата на огромния купол.

В Пантеона е намерила максимален израз инженерната и архитектурната мисъл на древния Рим. Тази мисъл естествено се опира на по стари традиции. След него в Пергам е бил построен храм от същия архитектурен тип, посветен на Зевс Асклепиос, но той е с по-малки размери. Силно влияние има Пантеона и върху архитектурата на Ротондата в Остия (диаметър 18.5 м.). Тя е посветена на култа към императора.