Първите държавни обединения се появили в тракийските земи още в края на II и началото на I хил. пр.Хр. Най-често те възниквали на базата на съществуващите племенни структури, като племенните предводители постепенно се превръщали в истински царе, предаващи своята власт по наследство. В митологическите сведения на античните извори за ранните периоди на тракийската древност се споменават имената на редица легендарни тракийски царе като Орфей, Резос, Диомед, Ликург, Финей.
Най-значително по своите мащаби и историческа роля тракийско държавно обединение било Одриското царство. В края на VІ в. пр.Хр. покрай Черноморския бряг на Тракия преминал с огромна армия в неуспешния си поход против скитите персийският цар Дарий, ликвидирайки лесно опитите за съпротива на тракийските племена в крайбрежния район. От възникналия политически вакуум след оттеглянето на персийската армия успял да се възползва владетелят на одрисите Терес, който бързо разширил подвластната си територия от устието на Дунав до Мраморно море. Терес сключил мир с царя на скитите, комуто дал своя дъщеря за жена. Според едно несигурно сведение той живял до 92-годишна възраст. По-късно одриския престол последователно наследили синовете му Спарадок и Ситалк. Гръцкият историк Тукидид, съвременник на Ситалк и на неговия наследник, сина на Спарадок Севт, описва могъществото на Одриското царство, което заемало във втората половина на V в. пр.Хр. по-голямата част от тракийските земи, на запад чак до горното течение на р. Струма, в района на Егейското крайбрежие – до Абдера при устието на река Места, а на североизток – до делтата на река Дунав. Независими от одрисите оставали бесите в Родопите, трибалите в днешна Северозападна България, част от племената в Югозападна Тракия, както и тези отвъд р. Дунав и в Мала Азия. Своята относителна политическа независимост запазвали и гръцките колонии по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море, които се откупували от постоянния политически натиск на одриските царе с плащани под различна форма данъци.
Тукидид твърди, че през V в. пр.Хр. Одриското царство било най-богатата държава на Балканския полуостров. Той разказва също, че в 429 г. пр.Хр. одриският цар Ситалк провел военна операция с огромна армия от 150 хиляди души, в която освен подвластните му тракийци участвали и присъединили се доброволно съюзници.
След успешното управление на още един велик одриски цар – Котис І (383 – 360 г. пр.Хр.), в средата на ІV в. пр.Хр. в Одриското царство избухнали династически борби и то се разпаднало на три части. В продължителни военни кампании те били разгромени поотделно от македонския цар Филип ІІ. Във времето на неговия син Александър Велики (336 – 323 г. пр.Хр.) покорените от Филип тракийски земи били управлявани от специално назначаван от македонския цар стратег на Тракия. След смъртта на Александър управител на тракийските територии станал един от приближените му македонски аристократи – Лизимах. В 305 г. пр.Хр. Лизимах се провъзгласил за цар; той си изградил нов столичен град на шийката на Тракийския Херсонес (днес Галиполски полуостров) и го нарекъл Лизимахия. Лизимах владеел трайно тракийските крайбрежие и контролирал гръцките градове и стратегически важните крайбрежни пътища; във вътрешността на страната обаче съществували ред независими тракийски държави, сред чиито владетели особено могъщи били царят на одрисите Севт ІІІ и царят на гетите Дромихет. Последният дори успял по време на една военна кампания да плени Лизимах с цялата му армия, но после благосклонно го освободил.
В началото на ІІІ в. пр.Хр. Тракия станала арена на разорително нашествие на келтски племена, които плячкосали по-голямата част на Балканския полуостров, а част от тях се прехвърлила и в Мала Азия. В продължение на няколко десетилетия след това в Югоизточна Тракия съществувало неголямо, но политически активно келтско царство. Районът на Егейското крайбрежие пък бил през целия ІІІ и в началото на ІІ в. пр.Хр. арена на междуособни борби на могъщите елинистически владетели. Във вътрешността продължавали да съществуват независими тракийски държави, най-значително сред които си оставало Одриското царство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар