Светилището на Орфей, открито при село Татул, привлече интереса не само на специалистите археолози, но и на много туристи
Проф. дин Николай ОВЧАРОВ
Тези дни са време на равносметка. Според една представителна социологическа анкета откритията на българските археолози от последните години са вторият повод за национална гордост след влизането ни в Европейския съюз. Но на неговия праг неминуемо се вглеждаме в изминатия 130-годишен път на новата българска държава. След като в края на ХIV в. османското нашествие унищожава високата култура на средновековната Българска империя, възкръсналата през 1878 г. държава трябва да наваксва цели столетия загубена в мрачното иноверско робство история. В това отношение изключителна роля изиграва археологията - науката, призвана да ни припомня миналото.
Още през закъснялото Възраждане мнозина будни люде
започват да издирват оцелелите паметници
на древната история. Водени от призива на Паисий Хилендарски, те събират по манастири, църкви и селски къщи запазеното от превратностите на съдбата. Със създаването на първите български вестници се появява и трибуна за публикуване на културно-историческото наследство. Именно на хора като Георги Сава Раковски, Марин Дринов, Петко Рачов Славейков дължим откриването, съхраняването и обнародването на много безценни находки.
Освобождението на България от турска власт дава силен тласък на току-що родилата се българска археология. Още в 1879 г. е създаден Отдел за ценности към сформираната Народна библиотека. Тринадесет години по-късно, в 1892 г., той е изваден от нея и така се появява Народният музей. От 1 януари 1893 г. музеят се обособява като отделна научна институция със собствен бюджет и печат. Във фонда му e събрано всичко най-ценно - древни съдове и статуи, надписи, вкаменелости, документи и предмети от Възраждането. През 1908 г. етнографският отдел е отделен и останалата част
се превръща в Народен археологически музей
В 1921 г. се очертава нуждата от научна теоретична институция и се създава Археологическият институт. През 1949 г. двете звена се сливат и се появява Археологическият институт с музей, който и до днес е флагман на българските археолози.
Зад тази кратка информация се крие съдбата на стотици учени, преживели превратностите на новата ни история. Младата българска наука първоначално има нужда от кадри и в страната пристигат приятелски настроени утвърдени изследователи чужденци. Народният музей първоначално се оглавява от поляка Вацлав Добруски. Основите на модерната археология са положени от чехите Карел и Херменгилд Шкорпил. Благотворно влияние оказва един от най-известните руски изкуствоведи Андрей Грабар. Постепенно се създава и
българска школа в археологията
Преди Втората световна война изпъкват имената на Гаврил Кацаров, Богдан Филов, Йордан Господинов, Кръстю Миятев и др. Те откриват и започват да проучват редица праисторически селища, великолепни тракийски гробници и антични светилища, старите столици Плиска и Велики Преслав.
Събитията от края на световната война променят коренно линията на българската археология. В България е наложен сталински социализъм и това пряко се отразява на науката. Много от ерудираните стари археолози като Андрей Протич остават на своите позиции и са репресирани. Други като младия и надежден учен Димитър Димитров се отричат от своите учители, за което получават възможности за развитие. Именно нему се пада щастието да открие край Казанлък първия известен тракийски град Севтополис, столица на държавата на одрисите. Във втората половина на ХХ в. Теофил Иванов създава цяла школа в римската археология. В продължение на десетилетия неговите екипи проучват градовете по границите на империята край Дунав и във вътрешността. Днес са добре изследвани и впечатляват с мащабите си
Никополис ад Иструм, Нове, Ескус, Абритус
и много други. Праисторици като Георги Георгиев пък разкриват селища като Караново, превърнал се в репер за световната археология.
Поради ярката политизация на науката големият идеологически сблъсък след 9 септември 1944 г. се очертава на полето на средновековната археология. Подчинеността на България спрямо Съветския съюз изисква усилено развитие на проучванията на славянската култура. По мнението на тогавашните партийни лидери по този начин укрепва "нужната като слънцето и водата" българо-съветска дружба. Разкрити са останките на доста славянски селища и некрополи, но се загърбва изучаването на другите етнически и културни компоненти, участвали във формирането на българския народ. Затова през 60-80-те години на миналия век засилващото се проучване на прабългарите се появява като своеобразна реакция на предишния догматизъм. То се води от учени като Станчо Ваклинов, Димитър Овчаров, Рашо Рашев, Павел Георгиев. Същите са в
основата на интензивното разкопаване
на ранните български столици Плиска и Велики Преслав.
Пак през тези години са постигнати значителни успехи в изследването на последната българска столица Търновград и на редица градове крепости от ХII-ХIV в. като Червен, Шумен, Мелник. Открити и разкопани са множество църкви и манастири от възхода на Второто българско царство. Много от тези великолепни паметници бяха възстановени при честванията през 1981 г. на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Много често ме питат правени ли са големи археологически открития преди намирането на Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе, Старосел. От споменатите дотук съвсем бегли факти се вижда, че българските учени са имали много и стойностни постижения в повече от вековната история на нашата наука. Само преди десетина години обаче дори да намериш великолепна находка, вестниците щяха да отразят лаконично в кратко каре "Археолози откриха..." Днес
учени и медии се обединиха във високата цел
- представянето на една от трите най-велики древни култури на Стария континент. Съответно професията "археолог" зае мястото си сред най-престижните дейности.
Подобен въпрос ми зададе журналистката Ан Уилямс при написването на злощастно нашумялата статия за тракийското наследство в "Нейшънъл джиографик". Тя ме попита защо у нас съществува такъв интерес и гордост от откритията на българските археолози, докато в САЩ, където има много повече пари и уникални възможности за разкопки във всяка точка на света, такова нещо отсъства. Трудно ми беше да обясня на чужденец при това - американец. Защото и в България има хора, които поставят под съмнение смисъла от разкриването на богатото минало. А светът трябва ясно да знае, че всяка частица от намиращите се в недрата на нашата земя паметници на древни изчезнали цивилизации е оставила своята следа в българската култура. По този начин ние сме сред техните наследници и продължители. Ето защо с влизането си в Европейския съюз българите заедно със създадената от тях писменост на славянството внасят своя принос в културата на Стария континент, който им бе несправедливо отнет при османското нашествие в края на ХIV в.
източник: в-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар