Съкровището на цар Иван Шишман

С Бони Петрунова представяме съкровището на Иван Шишман

Проф. дин Николай Овчаров

Смутните години от втората половина на ХIV в. Както пише атонският монах Исая, нахлулите на Балканите османски пълчища се пръснали като птици из цялата земя, опожарявайки и колейки всичко живо. Един ден турците достигнали до крепостта Урвич, намираща се в Искърското дефиле недалеч от София. В нея бил самият цар Иван Шишман заедно с болярите си. Дълго време нашествениците се опитвали да я превземат, но защитниците ги отблъсквали. Тогава те открили една жена на име Ведена, която им показала слабото място на твърдината. Така те влезли вътре, а Господ за наказание вкаменил Ведена.

Царят обаче разбрал за предателството и успял да се оттегли към Самоков с част от войската си. Болярите му го посъветвали преди това да зарови съкровищата си под Урвич. После пробили планината и пуснали водите на Искър да минават отгоре. Водата заляла дупката с имането и я заличила напълно. Към Самоков турците застигнали Иван Шишман и го посекли, а съкровищата останали в земята.

Това е едно от многобройните предания за легендарната крепост Урвич край софийското село Кокаляне. Става дума за големия цикъл народни сказания за Иван Шишман и брат му Асен (Ясен), бранили по тези места българската свобода срещу османските завоеватели. Тези данни залягат дори в "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, който пише за "манастир Урвич с крепост", където търновският цар седем години се укривал заедно с болярите си.

Изследването на оскъдните исторически извори от епохата показва, че в приказките се крие значителна доза истина. Около 1369 г. Византия, България и разпокъсаните сръбски държавици се обединяват срещу османската заплаха. Султан Мурад I обаче се оказва прозорлив и започва да ги разгромява поотделно, преди войските им да са се съединили. Така след като разбива ромеите при Одрин и сърбите на Черномен, в края на 1371 г. султанската армия се насочва към Средец. Хрониките разказват, че след ожесточена съпротива на Траянови врата българските отряди отстъпват в теснините между София и Самоков. Те дават решително сражение на Чамурлийското поле, което днес се намира на дъното на яз. "Искър". Воините са водени от брата на Иван Шишман - Иван-Асен V, който е същият Ясен от легендите. Според данните от частично запазен надпис от Търновград той загива в битката, но успява да отблъсне нашествениците на юг.

Именно в тези драматични събития е и мястото на крепостта Урвич, имаща ключово положение на подстъпите към София. Нейното археологическо проучване започна преди почти половин век, когато моят баща - проф. Димитър Овчаров, направи първите разкопки заедно с група ученици. По-късно ние продължихме разкриването на твърдината заедно. Така в рамките на няколко кампании бяха проучени значителни части от укрепителните съоръжения, както и крепостната църква "Св. Илия". След това поради липса на финансиране разкопките замряха за 30 години. През 2008 г. бяха намерени известни средства, с които се разчистиха разкритите отпреди руини. Но същинското подновяване на проучванията стана през 2011 г., когато заедно с колегата доц. Бони Петрунова спечелихме проект по програмата за развитие на културата на Столичната община. 

Разцветът на Урвич е през ХIII-ХIV в., макар първите укрепления вероятно да са възникнали още в IV-V в. Стените на средновековната крепост са запазени сравнително добре, подсилени са с мощни кули, а в най-високата част се е издигала цитадела. Съобразно изискванията на епохата те са градени от речни камъни, свързвани с бял хоросан и подравнени с дървени греди. Постепенно по склоновете на хълма са се оформили подградия, които предстои да бъдат изследвани.

Засега най-интересната открита сграда е храмът "Св. Илия". Тя е построена през ХIII в. и първоначално е представлявала проста двускатна сграда. През ХIV в. е разширена, като над зидовете се издига и купол. Тогава тя е изписана с прекрасни фрески във високия палеологов стил. Още при ранните изследвания разбрахме, че след нови преустройства храмът е продължил да действа и след ХV в.

Именно там бяха насочени нашите усилия през 2011 г. Постепенно под кирките се очерта каменна стена, обграждала църквата отвсякъде. В западна посока пък излязоха зидовете на масивна сграда, изпълнявала ролята на кула-камбанария. Находките от този пласт са сребърни монети и керамика от ХV-ХVII в. Те доказват сведенията на Паисий, че след загиването на крепостта Урвич е продължил да съществува като манастир. По всяка вероятност това е била ранната Кокалянска обител, която в ХVIII в. се е преместила на отсрещния хълм.

Но най-важната находка се оказаха 18-те сребърни монети с образа на цар Иван Александър (1331-1371), открити в притвора на църквата. Те са останките от голямо съкровище, което за съжаление е ограбено от иманяри, буквално преорали древния храм през изминалите 30 години. Но и остатъците от него са с огромна историческа стойност. Част от монетите са леко орязани съобразно станалата през 1365-1371 г. девалвация. При други пък край образа на Иван Александър е изписано името на новия цар Иван Шишман, дошъл на престола през февруари 1371 г. Това показва, че съкровището е укрито през 1371-1372 г. и по време на трагичните събития след битката край София и превземането на Урвич. Явно неговият собственик е бил убит и не е могъл да се върне за монетите. Така археологията по интересен начин хвърли светлина върху народните легенди за изчезналите съкровища на цар Иван Шишман.