„КУЛТУРАТА НА ТРАКИТЕ ПРЕЗ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА В КАЗАНЛЪШКИЯ КРАЙ”

Траките са общност с богата култура. Тя е силно изразена в казанлъшкия край през късножелязната епоха. Много и разнообразни останки от тяхната култура привличат вниманието на учените в котловината между Средна гора и Стара Планина.Това са главно могили с големи насипи. Интересът към тези останки се засилва след Освобождението, когато са разкопани и по-малки могили. Основата на тракийската култура в Казанлъшката котловина не е с еднородна научна стойност. Най-пълна научна информация ни дават археологическите обекти, проучени чрез разкопки. Такива са Севтополис, Долно Сахране, Мъглиж, Казанлък, Тъжа, Виден и Крън. Макар и малко по  оскъдна информация за облика на тракийската култура в Казанлъшкия район внасят и случайно откритите материали, които са предимно от унищожени могили като Габарево, Гурково, Тъжа, Казанлък, Крън, Шипка и Шейново. Те представляват подвижен материал, който е събран от повърхноста на обектите или отделните предмети, намирани и предавани в музеите.

        В Казанлъшката котловина има тридесет и три землища,  които ни дават сведения за късножелязната епоха в този край чрез материалите, които са събрани през годините. Те произхождат от селища, крепости, погребения, култови места и съкровища. В казанлъшкия край има регистрирани четиридесет селища и крепости,които са съществували през късножелязната епоха. Едно от тях е Александрово или т. нар. местност „Новата махала” ,която се намира на 3 км южно от селото. Там са открити фрагменти от керамика и монети на Александър III. В землището на Александрово се знае също, че са съществували още две селища- т. нар. местност „Керезлика”, където са намерени керамични фрагменти, късове мазилка, монети, а също и гробове с трупополагане. Другата местност в землището на Александрово е „Рошава могила”. Там също са открити части от керамика.

    Монета на Филип II e намерена в местноста „Бузово кале”. В местноста „Търничене ниви” в землището на Бузовград са открити и останки от тракийско селище. В останките от антично селище в местноста „Бялата чешма” в землището на Ветрен е открита сребърна монета на Аполония. Монета на Александър III  е открита и в землището на Виден. В габаревото землище също са намерени керамични фрагменти. Другата местност, в която са намирани останки от керамика е „Юртица”. Тези останки са подобни на тези открити в Севтополис. В местноста „Лешница” са  намерени останки от тракийска и чернофирнисова керамика, а в землището на Дъбово има информация за намерени останки от селище, където са открити монети на Реметалк и Август. Тези монети се съхраняват  в историческия музей в Стара Загора. В казанлъшкото землище са намерени останки от тракийска керамика и римски републикански динар.

 Друга местност, в която е намирана керамика и монети на Филип III  и Филип II е местноста „Мержановец” край Крън. Също така край Крън и в местноста „Градовете” е открит пласт от строителна керамика. Монети на Филип II и тракийска керамика е имало и в местноста „Малка гюрла” в землището на Морозово. „Кадивец” , „Градът” и „Деветте могили”-местности в землището на Мъглиж също за значителна находка. В тях са намерени материали от предримската епоха,съкровище с монети на Парион и фрагменти от амфори и късножелязна керамика. В стара минна обработка край Николаево са открити монети на Филип II  и  Севт III. В същото това землище в местноста „Махмудовец” е намерен и ръчно изработен съд от късножелязната епоха, който е под съхранение в историческия музей в Казанлък. В три местности в землището на Осетеново са намирани керамика и фрагменти от керамика.

    Такива са намирани и в местностите „Герена” (в землището на Павел баня) и в землището на Розово,където освен керамични фрагменти е открито и стъклено мънисто.Град със значим принос за археологията в България е Севтополис.В неговото землище и околностите са намерени битова и строителна керамика от късножелязната и римската епоха,както и монети на Филип II , Сефт III и по-късни. Друго землище с богати археологически находки е Средногорово. Там са намерени керамични фрагменти, питос с печат, база от колона, камък с надпис, а в местноста „Хайдушки дол” е открито съкровище с монети на Парион.

    Връх „Висок” и местноста „Средна и Горна Излата” са разположени в землището на Турия и  там има находки на керамика и керамични фрагменти, монети на Филип II, Александър III и СевтIII. Части от керамика са намирани и в местноста „Атанасца” в землището на Тъжа, в местноста „Светица” край Шипка и местноста „Асърлъкът” в землището на Ясеново.

     В Казанлъшката котловина са регистрирани четиридесет селища от различен характер, но с една и съща датировка-от времето на късножелязната епоха. Между тези селища съществуват големи разлики. Срещат се такива с по малка от 5 дка площ и такива като Долно Сахране, Осетеново и местноста Лешница с размери от няколко десетки декара. Селищата са разположени по бреговете и терасите на река Тунджа и по нейните протоци, както и в подножието и по склоновете на Средна гора. Очертават се главно две концентрации на селища в този край от късножелязната епоха. Едната от тях е около Севтополис. Там мрежата от селища е много гъста. Втората е в поречието на река Сапланка. Като цяло селищната мрежа в този район е съсредоточена и се развива най- вече около новопостроения град Севтополис. Най-вероятно тогава там започва да настъпва оживление на икономическия живот, но поради липсата на по-детайлни изследвания не може да се даде отговор на въпроса в кои селища са били разположени производствените центрове, които са обслужвали града.

     Богатата и пищна архитектура  и художественото оформление на тракийските погребални съоръжения от разглеждания район отразяват и значението му през 4-3 в. пр. н. е.  в културния живот на траките от долините на река Марица и река Тунджа. В тази част на Казанлъшката котловина са открити няколко погребения от съответната епоха. В местноста „Керезлика” в Александровото землище  в близост до селището е  открит некропол от дванадесет могили. Местните жители смятат, че  в тази местност са били открити трупове чрез трупополагане , оградени с камъни. В един от гробовете са намерени монети на Месамбрия и Александър III. Пак около Александрово, но в местноста „Драганова могила” е открита амфора в частично унищожен насип. Край Бузовград са намерени аксос, чаша и цедилка, които са вероятно от унищожен могилен гроб. В непосредствена близост до местноста „Юртица” има могилен некропол, състоящ се от една голяма и десетина по-малки могили. Могилен некропол е намерен край Долно Сахране в местноста ”Под могилите”. В село Зимница през турско време е била открита зидана, сводеста гробница, в която е имало освен скелет,златни съдове, златно украшение и златен медалъон, на който е бил изобразен конник.

   

   

    В казанлъшкото землище са открити съдове от унищожен гроб, глинени тежести, прешлен, амфора, гробница, плосък гроб с въоръжение, каменен кръг,ограждащ клада, в която са се намирали глинен съд, железни стрели и сребърни топчици. Некропол от десет могили със запазена амфора и кантарос е открит и около Крън. Край същото село е открита и гробница с мазилка. Голямо количество надгробни могили е имало и около Морозово. От останките от могили са запазени един чернофирнисов кантарос и аксос. Други две големи могили, една от които е от римско време, а в другата е била открита гробница със стенописи се намират в местноста „Мочера” край Мъглиж. Още няколко могили и некрополи, както и предмети от тях-амфори, кани, бронзова ризница, каменни плочи, конструкции и много други предмети са открити в землищата на Николаево, Севтополис, Средногорово, Турия, Тъжа, Търничене, Шейново и Шипка, където е открита унищожена могила в открита гробница и глинени съдове.

     Изброените до тук некрополи и могили са само част от съществуващите, защото има много други, които още не са разкопани. Като цяло гробната архитектура в Казанлъшкия край от къснхожелязната епоха е разнообразна и много богата. Гробния инвентар на траките също е много разнообразен. Срещат се и останки от много богати и пищни погребения и такива без никакви елементи като в Долно Сахране и Тъжа.

   В Казанлъшката котловина са открити общо тринадесет монетни съкровища, като десет от тях са от времето на съществуване на Севтополис.

    Образът на тракийската култура от Казанлъшкия край от времето на късножелязната епоха не би могъл да бъде пълен ако не се обърне внимание на предметите на бита и изкуството по онова време. Ценна информация за историята  и живота на траките в тази епоха ни дават бронзовите и железни фибули открити в Севтополис.

    Между материалите от археологически разкопки в разглеждания район липсват предмети, които биха могли да се отнесат към II в. пр. н.е.. , освен някои единични комплекси и находки, които са били открити край Долно Сахране (могила 5), край Казанлък (плосък гроб) и Габарево.  От една страна те показват как са се развивали местните традиции, а и засилването на присъствието на латенските елементи.

Такива тенденции се наблюдават и в материали от селището и некропола при село Тъжа. Тези находки са характерни за I в. пр. н. е.

Развитието на тракийската култура в Казанлъшката котловина е неразделимо от съществуването на център на политическа власт. Местоположението на този център  преди основаването на Севтополис и до днес е неизвестно. Има предположения, че  е било в триъгълника Шейново, Мъглиж, Копринка. Във втората половина на четвърти век  е основана резиденция, чието име се е запазило и до днес- Севтополис.

Дали новата резиденция е запазила традициите на старата е сложен въпрос. Няма никакви данни за облика на селището, което е предхождало Севтополис. Неизвестна е и резиденцията на тракийския владетел от пети век преди новата ера. В Търничене присъства гроб на аристократ, което води до извода, че не само котловината е посещавана от представители на тракийската аристокрация, а те дори са били погребвани там. Друг много важен елемент от тракийската култура в този район е светилището „Паунов камък” , което е разположено в тази част на Казанлъшкия край, за който има сведения,че вероятно там се е развивал металодобивът и металообработката. Подобна възстановка не би могла да се направи за източната част на котловината поради слабото познание на археолозите и липсата на данни.

Малобройните следи от ранножелязната епоха се дължат на липсата на системни проучвания. Тогава селищната мрежа е била много по-рядка в сравнение с тази от късножелязната епоха. Тази промяна се дължи на основаването на Севтополис, но след неговото унищожаване селищната мрежа не се променя. Благодарение на погребенията в Мъглиж и Крън се предполага, че местната аристокрация е продължила да упражнява власта си, но може би е имала по различен характер. Има данни, че унищожаването на Севтополис е било съпътствано със заселването на келтите. Това води до извода, че келтското заселване не е повлияло на развитието на местната култура на траките.

Историята на съжителството на тези две култури може да бъде проследено в различните изделия на местните ателиета. Културата на траките следват пътя на своите традиции до времето на възраждане на политическия център на юг от Средна гора.

     От казаното до тук разбираме, че развитието на тракийската култура е било съсредоточено главно около политическия център- Севтополис. Ясно личи, че около града, а и в целия Казанлъшки край има още много въпроси, свързани с развитието на тракийската култура през късножелязната епоха в Казанлъшкия край. Те трябва да бъдат проучени, за да ни дадат необходимата и по-пълна информация за живота на траките през този период в съответния район.

                                     ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

     Домарадски М. , „Културата на траките през късножелязната епоха в Казанлъшкия район”, 1991, 126-141