Епиграфски паметници в долината на Средна Струма от IV/ III в.пр.Хр. – III в.сл.Хр.

Долината по средното течение на река Струма – между Кресненския и Рупелския пролом, е една област, изключително богата на антични паметници и то най- вече на каменни паметници – повечето епиграфски и изработени от мрамор.

Видове епиграфски паметници

Почетни надписи

Почетните надписи от долината на Средна Струма са много оскъдни на брой,обикновено свързани с издигането на статуя – на император Троян от Мелник и на провинциалния управител на римската провинция Македония – Корнелий Руф от Сандански. Друг почетен надпис е свързан с издигането на статуя на лице с гръцки имена, но очевидно романизирано – по решение на градския съвет – булето – е издигната статуя на лицето Тибериан Поседоний. Надписът обаче не указва какъв е бил социалният статут на това лице, нито причината, поради която са му оказани толкова високи почести, че да му бъде издигната дори и статуя. За съжаление в този надпис не е съобщено името на античния град,  който е съществувал на мястото на днешния Сандански.

                                            

Императорски писма

Сред най – интересните надписи, които са и най – малко на брой обаче, са императорските писма. От античния град при дн. Сандански разполагаме с два надписа върху камък, които са преписи от императорски писма до градската управа. Първият надпис датира от 158 г. И е препис от писмо на римския император Антонин Пий (138 – 161 г. ) . Второто императорско писмо от античния град при Сандански е за съжаление запазено само фрагментарно – то е от римския император Каракала ( 198 – 217г. ). 

През пролетта на 2002 г. При село Рупите ( бивше Мулетарово), Петричко е открит паметник от такъв характер, който допринася с изключително ценни сведения за името на селището при с. Мулетарово, носено в началото на IV век – Хераклея. Цялото императорско писмо на август Галерий и на цезар Максимин Даза е достигнало до нас в препис върху голяма мраморна плоча на оригиналния латински език, на което е било написано самото писмо. Надписът се датира от края на 308 или началото на 309 г. като продължава да има спорове с идентификацията на селището Хераклея, на което е дадено статут на град с постановление на римския император Галерий Максимиан.

                              

Посветителни надписи. Култове към божествата и императорският култ в долината на Средна Струма

Посветителните епиграфски паметници са посветени на различни божества – Артемида, Деметра, Аполон, Дионис, Тракийския конник, Саленския бог при Сандански, както и на тракийското божество Пирмерула.

Артемида : Култът към Артемида е най – разпространеният култ култ в долината на Средна Струма. Този култ очевидно е наследил култа към тракийската богиня Бендида. Най – многобройни са паметниците, посветени на богинята Артемида, като очевидно в този район тя е късният гръко – римски хипостаз – с гръцкото име Артемида, на старата богиня, почитана в областта на Долна и Средна Струма – тракийската богиня Бендида. Доказателства за това са някои от тракийските имена в посветителните и надгробните надписи, където фигурират имена , произхождащи от или свързани с името на   Бендида – като Дебабендзис. А на култа към Артемида се дължи изключително често срещаните в долината на Средна Струма теофорни лични имена Артемидора и Артемидор. Следи от този клут, отразени в епиграфските паметници, откриваме по цялото протежение на долината на Струма между Кресненския и Рупелския пролом. 

При някои от епиграфските паметници освен факта ,че посвещението е направено от тази богиня, надписите не съдържат имената на посветителя, нито пък някакви други данни. Трудно е да се даде еднозначен отговор на причините на това явление, като най – вероятно то е свързано с огромната популярност на богинята Артемида – Бендида в разглеждания регион. Като характерни примери в това отношение могат да бъдат посочени епиграфските паметници от Кресна и един с неизвестно местонахождение, сега в музея в Сандански.

Засега има открити 8 епиграфски паметника от долината на Средна Струма, свързани с Артемида. Богинята Артемида в този район е представена с няколко особени епитета, като най- често срещаните са „убиваща елени” и „отблъскваща злото”.

Аполон : Въпреки популярностт на култа към Аполон като цяло в тракийските земи, интересно е, че от долината на Средна Струма засега е открито само едно единствено посвещение на този бог, произхождащо от античния град Нейне. Посвещението е направено от лице с тракийско име. Това посвещение навява на мисалта, че в Нейне би могло да е съществувало светилище ( храм ) на Аполон.

Дионис : Името на това божество е засвидетелствано само в 3 епиграфски паметника от разглеждания регион. Но това едва ли означава, че едно от най – известните божества, почитани в тракийските земи, не се е радвало на особена почит и в долината на Средна Струма. Два от епиграфските паметници произхождат също от Нейне. В първия надпис, който е епиграма, се казва, че на Дионис се посвещава статуя. Вторият надпис говори за посвещаването на мраморна плоча с Дионисова сцена, който паметник е поставен в Скейаме – тоа е неясна фраза в надписа – може би наистина в местността от района на античния град Нейне, в която е бил построен храм на Дионис. Като посвещение на Дионис се приема и един изящен епиграфски паметник от Мелник с изображение на Тракийския конник, но  Дионисови мотиви – грозд, бръшлян, сатир и с посвещение към местния бог.

Тракийският конник : Изображението на тракийския конник срещаме само в няколко надписани паметника от долината на Средна Струма, като освен при посветителни надписи го откриваме и при надгробни. Той е изобразен при посвещението на Аполон от Нейне. Освен това изображението му срещаме в горното изобразително поле на два надгробни паметника също от Нейне. Великолепно негово изображение откриваме в епиграфски паметник от Мелник, посветен от трима пазители на едно голямо поземлено имение, където иконографията е свързана най – вече със сюжети от Дионисовия култ.

Сред най – интересните паметници с изображение на Тракийския конник, който потвърждава тракийската традиция на почит към това божество и в долината на Средна Струма, е споменатият по – горе новопобликуван епиграфски паметник, открит при античния град Нейне, за погребания Марк Муназий Силван от една Македонска конна ала (спейра), чийто паметник бил поръчан според завещанието му от неговия колега в същата войскова част – Гай Азилий Капитон. Поради наличието на Тракийския конник, изобразен в горното изобразително поле на паметника, можем да мислим, че зад римските имена на лицата всъщност се крият местни траки, които поради службата си в римската армия, са приели напълно римски имена.

Епиграфски паметник с изображение на Тракийския конник е открит и в с. Горно Спанчово, сега в АИМ – София. По своя характер той също е надгробен – на войник с изцяло римски имена – Квинт Юний Лигур. Тук може би се касае за лице с италийски произход.

Изключително интересен е един паметник, очевидно посвещение на Тракийския Херос, който се съхранява в НИМ – София. Той представлява долна част от мраморна надгробна стела с изображение на тичащо куче. За съжаление камъкът е отчупен от всички страни, а и на места надписът е силно повреден. Вероятно датира от втората половина на I или от началото на II век.

Заради недобре запазените части от надписа може само да се предполага, че това е посветителен надпис на тракийския Херос, но за съжаление не може да се установи точния епитет на Хероса. Посвещението е направено от лице с гръцки произход, ако се съди по патронима му, но съпругата му е с чисто тракийско име – Местукена, което може да говори за смесен брак – често явление от долината на Средна Струма. Но по принцип не е сигурно дали този паметник произхожда от долината на Струма – не е изключено той да е от долината на Места, за което напомня и името на съпругата. 

Здравеносни божества : Здравеносните божества – Асклепий, Хегия, Телесфор и Панацея са засвидетелствани върху мраморна вотивна плоча, съхранявана в Археологическия музей в Сандански. Мраморната плоча е с фронтон, в който е изобразен Хелиос ( сол ) в квадрига, отляво бюст на Луна, а отдясно – бюст на Аполон – до него лира. В основното поле са изобразени цели фигури на Панацея с атрибути на Фортуна – Тюхе, Асклепий, Хигия и до нея по – малка фигура на Телесфор. Смята се, че посветителите са дошли да се излекуват в топлите минерални бани в античния град 

на мястото на дн. Сандански. 

Саленският бог : Друго важно божество, което е било почитано в долината на Средна Струма и чието светилище се е намирало в днешния градски парк, е божеството с епитет Саленос, което е засвидетелствано върху няколко епиграфски паметника, открити в Сандански. То има очевидно двойна функция. От една страна този бог е Херос-конник, въпреки че е изобразен като конник само в един от откритите паметници в светилището му. От друга – той на практика се явява едно локално здравеносно божество, което е било популярно очевидно и извън градската територия на античния град при Сандански, защото е открито посвещение на това божество от Нейне, както и от Бельово.

Атина : Почитането на тази богиня е засвидетелствно инцидентно само от еднa керамична статуетка, върху която е отбелязано само името на майстора – с гръцко име Диоскурид.

Нике : Съдейки по една мраморна база с форма на октогонална призма, върху която е изписано посвещение на „небесната крилата Нике” от името на Елий Крисп, с означена върху камъка годината 269 по Актийската ера, отговаряща на 238 г. от н.е., може да се направи извода, че в античния град при дн. Сандански е съществувал и храм на Нике. Същият Елий Крисп е известен от друго посвещение, направено на богинята Виктория в чест на победата, която управителят на Долна Мизия, Тулий Менофил е постигнал срещу карпите. 

Афродита : Въз основа на едно великолепно изработено мраморно торсо на Афродита, открито в Сандански при разкопки през 1967г., може да се предположи, че в античния град е съществувал култ към Афродита и храм на тази богиня. Според някои мнения обаче, това торсо на Афродита, съхранявано сега в Археологическия музей в Сандански, произхожда от античните бани, а не от храм. 

Деметра : Името на богинята Деметра се среща за пръв и единствен засега път в един непубликуван епиграфски паметник, който се съхранява в музея в Благоевград, а по всяка вероятност произхожда от разкопките при с. Рупите. Паметникът представлява мраморна плоча, оформена като tabula ansata. Паметникът може да се датира или в самия край на I век или е от първата половина на  II век, можеби от времето на Траян или най – късно от първите години от управлението на Хадриан.

В този нов и неизвестен досега епиграфски паметник името на посветителката е Аннайа, което е равно на римското име Annaea (Annaeus е много известно римско родово име). Но имената на бащата и на сина са гръцки или по – точно изключително известни македонски царски имена – бащата на посветителката носи името Антигон, а синът и – Лизимах. Възможно е бащата на жената, посветила този твърде интересен епиграфски паметник, да е служил в римската войска, но пък очевидно не е приел римски имена. Остава другата възможност – бащата Антигон да е преселник в града от някой от градовете в Македония – може би от Филипи, Амфиполис или Тесалоника, където вероятно се е оженил за жена с италийски или направо римски произход, поради което неговата дъщеря носи чисто римско име, но в последствие тя на свой ред се е омъжила за лице отново с гръцки (македонски) произход и е дала на своя син царското македонско име Лизимах. Имената на децата на този Лизимах за съжаление не са споменати в надписа. Освен това сравнително изненадващо посвещението е на богинята Деметра, която до този момент бе непозната като култ в долината на Средна Струма. Най – вероятно посветителният паметник е от храм от античното селище при с. Рупите, което селище все още не е прецизно локализирано на терена и поради много причини непроучено археологически. Иначе в това селище би трябвало да са съществували храмове на голям брой божества от гръцкия пантеон. 

Този епиграфски паметник е доказателство за смесения етнически характер на населението в селището при дн. с. Рупите. Но само широкомащабни археологически проучвания на това място ще дадат една истинска картина на действителното състояние на социално – етническите и културните процеси в това забележително по географското си местоположение антично селище.

Тюхе : За култа към богинята Тюхе в античния град при дн. Сандански краснаречиво говори един епиграфски паметник, поставен от Публий Елий Арториос и съпругата му Помпея Манто. В надписа изрично е казано, че те почитат богинята с нейна статуя заедно с издигането на нейн храм, като всичко това е направено и с почит към родния им град, т.е античният град на мястото на дн. Сандански. Мъжът е с римски имена, а като когномен е използвано неговото очевидно илирийско по произход име и ако се съди по римските му имена, които повтарят първите две имена на император Хадриан, то епиграфският паметник е бил поставен около средата или във втората половина на II век. Вероятно той се е заселил в града след изслужване на определеното време в римската армия, вземайки за съпруга жена от местното население, която обаче също е романизирана, защото към първото си име Манто е добавила римското Помпея. Вероятно издигането на статуя на Тюхе заедно с нейн храм е било извършено по идея на съпруга, който е оцелял през всичките години на служба в армията и е отправил своята огромна благодарност за това именно към бодинята на щастието и късмета. 

Пирмерула : Върху мраморна ара от Ковачево, Санданско е направено посвещение „на великия бог Пирмерула” от лицето Луций Цестий Улпиан Лонгин. Върху камъка е посочена годината 193 по Августовата ера, отговаряща на 162 г. от н.е. В паметника изрично е посочено и името на майстора-каменоделец.

Божеството Пирмерула е тракийско по своя произход. На същото божество е посветен един сребърен комплект съдове, открити при с. Голяма Брестница, Павленско. При всички случаи посветителят е с римско гражданство и изглежда е бил римлянин – предводител на някаква войскова част. 

Източни божества : Някои епиграфски паметници от долината на Средна Струма ни дават и ценни дани за почитането на някои източни божества в този регион. Най – красоречив паметник за подобни божества е един паметник от Нейне, в който се казва, че наред с оказването на почести към култа на императорите, са почетени и египетските божества Изида и Сарапис. Очевидно култовете към тези източни божества са били донесени в Нейне още през Флавиево време, като тези кълтове в разглеждания тук регион по – всяка вероятност трябва да се свържат с разпространението им сред римските войници и малоазийските преселници, който са популяризирали тези култове в долината на Средна Струма. Друг надпис е свързан с посвещение на Сирийската богиня и Диоскурите. Има и епиграфски паметник от Нейне, който представлява култ към синкретичното божество Иситюхе – т.е. синкретизация между египетската богиня Изида и гръцката Тюхе ( = римската Фортуна ).

Императорският култ : Като основен култ през императорската епоха, култът към римските императори съвсем естествено е бил разпространен из цялата Римска империя и затова се разполага с определена епиграфска документация относно неговото практикуване и в долината на Средна Струма. Най – забележителен в това отношение е гореспоменатият надпис от Нейне, където изрично е казано, че по решение на народното събрание на Нейне в града наред с храм на египетските божества Изида и Сарапис, е издигнат и храм на императорите – в случая очевидно конкретно на Веспасиан и Тит, тъй като паметникът датира от 77/78 г. Изглежда с императорския култ трябва да свържем и един надпис, открит при дн. Кресна, датиращ от 236 г, т.е от времето на управлението на римския император Максимин Тракиец ( 235 – 238 г. ) .

Посветителката Валерия Юста е с две римски имена и не е изключено да е била съпруга на някой римски ветеран, който се е заселил по тези земи. Длъжността и на жрица, без да е указано на кое бовество, може да е свързана с поддържането на императорския култ. Един не изцяло запазен епиграфски паметник от Сандански също категорично е свързан с императорския култ. Той е едно посвещение от Клеменс, син на Пюрий – върховния жрец, на този култ в античния град, който освен това е бил и булевт, т.е член на градския съвет. Той с лични средства е направил някакво посвещение, вероятно в чест на императора, чийто култ е оглавявал в града. Лицето е с романизирано име, но под него се крие тракийският му произход, за което загатва характерния за този регион патроним. 

Надгробни надписи

Епиграфските паметници от разглеждания регион са съвкупност от различни по характер надписи, изготвени по определени поводи. Най – голям е броят на надгробните надписи. 

Сред новите надгробни епиграфски паметници впечатляващ със своето великолепие е един паметник от Нейне, съхраняван сега в Археологическия музей в Сандански, който е поръчан и поставен от ветерана Гай Валерий Пуденс за всички членове на неговата фамилия – и за все още живите, и за тези, които вече са били починали. Епиграфският паметник е доказателство за заселването на голям брой ветерани и войници на действителна служба в града със специално предназначение – главно с охранителнифункции.

            

Друг надпис, представляващ по – особен интерес като информация, която носи, е този за погребания Марк Мунаций Силван от една Македонска конна ала (спейра), чийто паметник бил поръчан според завещанието му от неговия колега в същата войскова част – Гай Азилий Капитон. Въпреки римските имена на лицата, можем да предположим, че и зад тях всъщност се крият местни траки. 

Няколко неизвестни надгробни паметника са открити през последните 10 – 15 години в античния град на мястото на дн. Сандански или в непосредствената му околност, други произхождат от Рупите и околноста, а освен това има няколко новонамерени надгробни епиграфски паметника и от района на Мелник – Бельово – Катунци. За съжаление не за всички има точни сведения за местонамирането им – поради факта, че тези паметници все още са в процес на инвентаризация във фондовете на музеите в Благоевград и в Сандански.

Вероятно в два епиграфски паметника,съхранявани в музея в Благоевград, става въпрос за едно и също лице с името Хармосюне, което е поставило един надгробен паметник на своя брат на име Хераклид, а друг надгробен паметник – на своята сестра, където е представен великолепен бюст на млада жена с покривало на главата, без да е посочено името и. По – интересен и труден за интерпретация е надписът върху сиенитна ара от Сандански, за който стана дума по – горе. Този паметник може да се отнесе по – скоро към почетните епиграфски паметници, но дали сина Пюрий е бил жив, когато е издигната негова статуя, или вече е бил загинал – от надписа не става ясно. Възможно е той да е спомогнал за решаването на някакъв значителен проблем за града, за да е бил удостоен с такива специални почести като издигане на статуя. Бащата е с римско, а синът с гръцко име. Не е изключено бащата да е ветеран от армията, който е заел висока обществена длъжност в града.  

Напоследък са публикувани общо 6 неизвестни до този момент надгробни паметника, съхранявани в Археологическия музей в Сандански. Два от тях са споменатите вече надписи от Нейне, но интересни са и останалите четири. В единия братя са поставили надгробния паметник на сестра им Епинике, дъщеря на Пир, а друг е фрагментарно запазеният надпис върху огромна масивна каменна ара с датировка по двете ери – Актийската и Македонската провинциална ера – от времето на император Марк Аврелий (161 г. – 180 г. сл. Хр.) – от 166/167 г. от н.е. Името на лицето, което е поръчало паметника не е запазено, а се четат само имената на неговия брат – Зоим и на майка им Артемидора, дъщеря на Касий.

Третият паметник е поръчан от лице с римското име Аврелий и с тракийско – Пюрулас, за родителите си, където върху мраморната  плоча са изобразени четири бюста – два мъжки и два женски, като очевидно е изобразен той и неговата съптуга приживе, поради което името и не фигурира в надписа. По римското име Аврелий може да се предположи, че паметникът датира от времето на Каракала или годините скоро след управлението на този император.

Четвъртият надпис от Сандански представлява долна част от мраморна плоча с изображение на бюст на дете. Той е поставен от Пюрулас, син на Ситас, за съпругата му и за сина им Баскилас.

Интересен непубликуван епиграфски надгробен паметник се съхранява в музея в Благоевград. Той представлява мраморна надгробна плоча със зъб отдолъ, който е 

отчупен. Плочата е била счупена на две части, сега слепени. 

В изобразителното поле е представен барелеф на млад брадат мъж. Надписът пояснява, че това е портретът на тракиеца Катис, а паметникът е поръчан от неговия брат Асос, син на Битюс. Паметникът принадлежи към датираните епиграфски паметници от долината на Средна Струма и е с означена година 238 по Актийската ера, отговаряща на 207г. от н. е. Ивнушителният портрет, предаден с големи подробности, с индивидуализирани черти и характерна прическа издава времето на император Каракала.

Към същото време – управлението на Каракала, се отнася и непубликувана мраморна надгробна плоча със зъб отдолo, с бюстове на брадат мъж и жена, а между тях – с изобразено в цял ръст момче, която се съхранява в Историческия музей в Благоевград. Интересно ,че името на съпругата е испуснато, а са изписани имената само на бащата – Мукасес, син на Исидор, и на сина Никарх. Прави впечатление, че името на бащата е тракийско, а имената на дядото и внука са гръцки. Вероятно става въпрос за фамилия, в която браковете между траки и лица с гръцки произход, преселници от юг, са станали традиция.

В музея в Благоевград се съхранява и непубликувана горна част от мраморна надгробна плоча, счупена на две части, с портрети на брадат мъж и жена. Тя е поставена от съпрузите Дзелсус (жената) и Пюрулас (мъжа), очевидно приживе – за себе си и техните деца. Липсва дата по Актийската ера, но по характера на изображенията отново може да се каже, че и този паметник е от началните години на III век. 

В музея в Благоевград се съхраняват още няколко твърде интересни мраморни надгробни плочи. Непубликувана е и фрагментирана мраморна плоча с барелефни портрети на млад мъж, млада жена и дете. Горе и вдясно върху рамката запазената част от надписа ни съобщава, че паметникът е поставен от тракиеца Хембризелм за себе си и жена му с гръцко име Дафнида. За съжаление от останалите запазени букви от надписа не може да се разбере какви други подробности и имена са съобщени. Ако се съди по красивия стил на изпълнение на портретите на погребаните, паметникът датира от втората половина на II век. 

Друг непубликуван досега епиграфски паметник е мраморна надгробна плоча със зъб от долу и с фронтон в горния си край. Във фронтона – изображение на луната, от двете страни на която излизат като лъчи две палметоподобни листа. В полето са изобразени 3 бюста на мъж, съпругата му и тяхното дете. Паметникът е поставен от тракиеца Пайбес, син на Мукасес, за жена му Манта и тяхното дете Мукасес. Очевидно внукът носи името на дядо си в едно типично тракийско семейство. Върху макъка е означена и годината 185 по Актийската ера, която отговаря на 154 г. от н.е – т.е. паметникът е от времето на Антонин Пий.

В музея в Благоевград се съхранява и непубликувана мраморна надгробна плоча със зъб отдолу, с изображения на 4 човешки фигури. Изобразени са поръчителят на надгробния паметник Парамон, син на Битюс, неговата съпруга, сина му и младата съпруга на сина му – всички изброени по този начин, без да са споенати имената им.

Върху камъка не е указана година по някоя от двете ери, но по иконографските особености може да се отнесе към края на II – началото на III век. За съжаление от друг епиграфски паметник в същия музей е запазен само горния ляв ъгъл и не може да се каже дали името, с което започва надписът, е било Антигон или Антигона.

Един от най – интересните епиграфски паметници, които се съхраняват в музея в Благоевград, е една все още непубликувана варовикова колона, върху която най – изненадващо е изписан надгробен надпис. В него се казва , че лицата Аврелий Ардубарис, Баскилас и Артемидор са поръчали направата на надписа в памет на починалите – дядо им Ардубарис, баща им Пюрулас, чичо им Дидзас и неговата дъщеря Скарке. Очевидно тримата поръчители на паметника са били братя, а поставянето на надгробния надпис върху колоната, в който са изброени имената на няколко членове на една явно голяма тракийска фамилия, може да ни насочи към предположението, че самата колона е била част от едикула, издигната над семейна гробница. Върху макъка не е означена година по Актийската или по Македонската провинциална ера, но заради римското име Аврелий на единия от братята, можем да датираме разглеждания надпис върху колоната около края на управлението на Каракала или началните години на управление на Елагабел, т.е в първата четвърт на III век. Както се вижда от надписа , сред една чисто тракийска фамилия единият от братята носи гръцкото теофорно име Артемидор, което е едно от най – често срещаните лични имена в долината на Средна Струма и за пореден път потвърждава хипотезата, че неговата популярност в този регион е свързана с най – разпространения култ по тези земи – култът към Артемида – Бендида. Името Артемидор в контекста на този надпис ни помага да бъдем предпазливи при определянето на етническата принадлежност на други лица, които го носят, защото независимо, че самото име е гръцко – то, както се доказва тук – не е етноопределящо в никакъв случай – особено за района на долината на Средна Струма между Кресненския и Рупелския пролом.

В музея в Благоевград се съхраняват още три непубликувани надгробни епиграфски паметника, от които са запазени фрагменти. Единият представлява долен ляв ъгъл от мраморна надгробна плоча и изображение на права фигура, от която сега е запазено само дясното стъпало. Под изобразителното поле – върху рамката, надписът гласи, че Мукиан, син на Зоил, е поставил паметника в чест на своя „наи – сладък син”. Другият фрагмент е от мраморна плоча с обозначена годината по Актийската ера, която е издигната в памет на бащата Бертакос от неговия син или от дъщеря – трудно може да се каже – тъй като са запазени само малко на брой букви, вероятно от име, започващо като Маргаре.... .Означената върху камъка година 222 от Августовата ( актийската ) ера отговаря на 191 сл.Хр. т.е надписът е от  времето на римския император Комод ( 180 – 192 г. сл.Хр. ) .

В музея в Благоевград се съхранява и непубликуван фрагмент, представляващ горен десен ъгъл от мраморна надгробна плоча с изображение на бюстове на мъж, жена и дете ( от мъжката глава се вижда само дясната и част ) с надпис горе върху рамката. Според надписа, жена с името Артемис, дъщеря на Мукасес, е поръчала паметника за себе си и за своето дете. За изобразения бюст на съпруга на поръчителката няма никаква информация в надписа. Поръчителката на надгробния паметник е с гръцко теофорно име – тя носи самото име на богинята Артемида, но името на нейния баща е чисто тракийско. Най – често имената Артемидор и Артемидора независимо от гръцкия си произход са носени от лица с чист тракийски произход, което се доказва обикновено при наличие на безспорен тракийски патроним на лица с тези теофорни имена.

В музея в Сандански също се съхраняват немалък брой напълно неизвестни за науката и непубликувани епиграфски паметници, повечето от които са надгробни. Твърде интересен е един надгробен паметник, който представлява долна част от мраморен постамент. От надписа върху този постамент научаваме, че съпрузите Аврелий Дионисиан Аполодор и Валерия Артемидора приживе са поръчали този паметник за себе си и за своя починал син Пир. Възможно, е че зад римските и гръцки имена на лицата в този надпис да се крие чисто тракийско семейство, защото въпреки гръцкото име Пюр на сина, то е особено популярно сред местното тракийско население в разглеждания регион, а имената на бащата и майката са теофорни и всъщност произлизат от имената на най – популярните божества в Тракия – Дионис, Аполон и Артемида. В случая по – скоро може да се наблюдава повърхностна романизация на лицата и да се касае до някакви малоазийски преселници. Паметникът датира от началото на III век, ако се съди по римските имена на лицата в надписа.

Трудно е да се определи характерът на един друг фрагментиран епиграфски паметник, който представлява долна част от ара. От запазената част е трудно да се каже, дали надписът е надгробен. Не е изключено той да е посветителен – в чест на бовеството за здравето на някакви видни представители от управлението на античния град. За съжаление и точната година върху камъка не е запазена.

Във фонда на музея в Сандански се съхранява и фрагмент от мраморна надгробна плоча със зъб отдолу, с изображение на права женска фигура, запазена от кръста надолу. Надписът съобщава само името на поръчителката на паметника – носеща теофорното име Нике, която го е поставила в памет на своите близки – без да са посочени техните имена.

Във фонда на същия музей се съхранява и непубликувана лява част от мраморна надгробна плоча с фронтон, с изображение на няколко бюста, от които напълно запазени са два и се вижда част от рамото на трети. Напълно запазено е само името на поръчителя на паметника и неговия патроним – Аполодор, син на Пир.

За непубликувания фрагмент от каменна ара с остатъци от надпис не можем да кажем нищо определено, освен, че паметникът принадлежи към датираните епиграфски паметници, но за съжаление точно годината на обозначението липсва. 

В друг фрагментарно запазен паметник, представляващ лява част от мраморна надгробна плоча, отгоре и отдясно отчупена, с изображения на три прави човешки фигури, от третата се вижда само малка част отляво, пред които е поставена трикрака масичка с плодове и ръцете на фигурите посягат към масичката. От надписа са запазени само две тракийски имена – едно лично – Мукадзенес и един патроним – вероятно бащиното име на съпругата на Мукадзенес – Кейле. 

За още един непубликуван фрагмент  - лява част от надгробна мраморна плоча, с изображения на два бюста на мъж и съпругата му, не може да се каже почти нищо, освен че в него са споменати няколко лица с тракийски произход.

Абсолютно неинформативен е и малък фрагмент от каменна плоча, отчупена отвсякаде, с остатъци от надпис.

От долината на средна Струма произхожда и още един епиграфски паметник, който сега се съхранява в АИМ. Надгробния паметник е издигнат от тракийско семейство в памет на техния син.

В частна колекция „Арес” се съхраняват няколко надгробни паметника, които произхождат от долината на Средна Струма. Върху мраморна надгробна плоча с изображение на конник, пред който е изобразено дърво, около което се увива змия, под конника – куче, четем „Зоил ( издигна в памет ) на детето си Хиерион”. Ако се съди по гръцките имена в надписа, може да се приеме, че става дума за фамилия на гърци – преселници от юг.

По – големи трудности при разчитането и интерпретацията предизвиква един великолепен надгробен паметник, представляващ мраморна надгробна плоча с 

правоъгълна форма, отдолъ със зъб за поставяне изправен в база. Върху плочата са изобразени 3 бюсста -  един на мъж и две на жени. Текстът показва, че името Хигия, с което започва надписа, е теофорно лично женско име, което е носела потъчителката на надгробния паметник. Тя е поръчала паметника в чест на двамата си покойни родители – майка си Селене и баща си Филип, както и приживе сестра си Семела. Майката също носи теофорно или митологично име – Селене, а само бащата не е с теофорно име, а с типичното гръцко име Филип, свързано с македонската царска династия. Епиграфският паметник е изключително интересен, като имената в него разкриват едно ерудирано и висококултурно семейство, с претенции за приобщаване към елинската и македонската митологична и историческа традиция. По палеографските особености на буквите и по иконографските характеристики на портретите, този надгробен паметник трябва да се датира във втората половина на II или началото на III век.

Друг надгробен паметник от колекция „Арес”, представляващ мраморна надгробна плоча, върху която във висок релеф е изобразен бюст на жена,  със съвсем лаконичен надпис, четем, че някой е издигнал паметник на внучката си Афродито.

В същата чатсна колекция се намира и един фрагмент от горна аст на мраморна надгробна плоча, от която е запазена една глава на мъж и част от надписа, за съжаление се е запазил само патроним на лице вероятно с тракийски произход и не може да се каве нищо повече за този паметник. 

Няколко интересни по своята иконография и по съдържанието на надписите надгробни паметници се намират сред една група паметници, които понастоящем се съхраняват в Националния исторически музей – София, като дарение от друга частна колекция.

Най – ранният от тях е мраморна надгробна плоча с изображение на cena funebris, върху която стоят само личното име и патронимът на погребаното лице – Тарас, син на Филип. Тук името Тарас трябва да е тракийско, а изключително полпулярното гръцко и македонско царско име Филип, което носи бащата, моеже да ни насочи към извода, че се касае за смесен брак между преселник от Гърция или Македония и жена от местен тракийски произход. Паметникът може да се датира от елинистическата епоха – заради палеографията на буквите – от IV – III век пр.Хр., като най – вероятно той произхожда от античното селище при Рупите ( Мулетарово ).

Очевидно един фрагмент от мраморна плоча с изображение на конник в горния фриз и две глави на мъж и жена – в долния фриз, е надгробен паметник, от който обаче не са запазени имената на погребаните, а от запазената част на текста се вижда, че тпй е бил издигнат от съпруг и съпруга за тях самите и за децата им. Паметникът вероятно датира от около началото на III век.

От дясната част от мраморна надгробна стела с изображение на бюст на жена, разбираме, че мъж с неизвестни имена, но наречен още Папарис, което е било тракийското му име, приживе е поръчал надгробния паметник за себе си, за жена си Пюрусала и за децата им. Паметникът се датира около втората половина на II век. 

От друг фрагмент от мраморна стела, която е била с изображение на cena funebris, като сега е запазена само права човешка фигура наляво пред голяма тракийска маса, а под изобразителното поле са запазени само няколко букви от надписа, можем само да предполагаме, че е бил надгробен паметник. 

Труден за цялостен прочит поради прекалено плитките на места букви е надписът върху мраморна надгробна плоча с изображение на бюст на мъж. Надписът е разположен от двете страни на бюста, но крайните букви вдясно не са особено четливи. Все пак се разбира, че паметникът е бил издигнат от лице с гръцкото име Главкий, син на Главк, за друго лице, чието име не е сигурно – Арпос или Ароторос. По палеографските особености и по стила на изображението паметникът трябва да се датира в около началото на III век. 

Върху една мраморна надгробна плоча със зъб отдолу, с изображения на портрети на мъж, жена и дете в цял ръст между тях, е изписан надпис с много грешки на каменоделеца, което затруднява неговия правилен прочит. Освен това в средата отдолу камъкът е отчупен и част от текста липсва. В края на надписа е означена и годината по Актийската ера, като са запазени само части от първите две букви, а третата може да се възстанови като Е. Така годината по Актийската ера – 244, ще отговаря на 213 г. от н.е. Това е напълно възможно, защото и иконографските особености на изображението върху плочата насочват към времето на император Каракала (198 – 217 г. сл.Хр.)

Твърде интересен е един надгробен паметник, представляващ мраморна надгробна плоча със зъб отдолу, с изображения на бюстове на мъж и жена. В надписа са дадени имената на изобразената съпужеска двойка – Мукасес, син на Дидзас, и Артемидора с тракийско име – Дентупудена. Следват два разделителни знака, между които е поставена една йота ( I ). Върху този паметник изрично е посочено, че двамата съпрузи са от селището Койле, т.е че са койленци. За съжаление не се знае от землището на кое точно съвременно селище произхожда паметника, иначе това би допринесло за локализирането на едно ново антично селище, изглежда със статут на коме, в долината на Средна струма. Най – вероятно античното селище Койле е било коме на античния град, разположен на мястото на дн. Сандански.

Към същата група паметници в НИМ е и фрагмент от мраморна плоча с изображение на права мъжка фигура, в дясната си ръка държаща топка. Под изобразителното поле е изписан частично повреден надпис, от който са запазени само две имена – първото е римското име Непотиан, а на втрория ред името, ако това е име, а не част от друга дума, би могло да е гръцкото име Палант. Поради фрагментарността на надписа от него може да се извлече скромна информация – паметникът вероятно е поръчан за и представя починал младеж – спортист или ефеб, чието лично име Непотиан говори за частична романизация, ако патронимът му е гръцкото митологично име Палант. Вероятно паметникът датира от втората половина на II век, ако се съди по стила на изображението и по палеографските особености. 

Последният епиграфски паметник от групата паметници от долината на Средна Струма, които се съхраняват в НИМ и са непубликувани, представлява мраморна надгробна плоча с изображение на мъж и жена върху клине ( cena funebris ), а отляво пред тях – седнала женска фигура. Надписът е изписан отдолу под изобразителното поле с твърде лош курсив и очевидно доста небрежно, което контрастира с цялата старателно изобразена сцена. Това навежда на мисълта, че подобен род надгробни паметници предварително са били изработвани в дадено каменоделско ателие и според случаите са били надписвани в последния момент. Това било причина за допускането на груби грешки при изписването на самите надписи, понякога правещи ги не напълно разбираеми. В паметника тук, мъжът е с тракийско име – Терес, а съпругата му носи чисто римското име Севера. Тъй като не е указано мъжът да е ветеран, може да се предположи, че романизацията при него и съпругата му е получена по наследство от бащата на този Терес, който е поръчал надгробния паметник за себе си и за своята съпруга. Паметникът може да се датира от края на II или началото на III век въз основа на палеографските особености.

Съдейки по характера на епиграфските паметници, по самото съдържание на надписите, както и по материала, от който са направени – предимно мрамор, може да се направи заключение, че посветителните и надгробните надписи са били поръчвани от сравнително заможни хора и притежанието им е било лукс.