От понеделник започна археологическият сезон в римския град Никополис ад Иструм – един от най-добре запазените, проучени и експонирани обекти от римската епоха в съвременните български земи, информира ръководителят на разкопките доц. д-р Павлина Владкова. В последните години обектът е един от малкото добри примери за опазване и социализация на паметниците на културата в България. Разкопките тук не са прекъсвали през последните 30 години, археолозите нямат нито един пропуснат сезон. „Това е добре за обекта, защото по този начин освен, че се поддържа в добър вид, предизвиква и непрекъснат интерес сред туристи и любители, които идват на място, за да видят новите открития”, посочи доц. д-р Владкова.
През това лято, макар и ограничени, проучванията продължават с финансиране от Министерството на културата. Отпуснатите средста са в размер на 12 хиляди лева. От тях трябва да бъдат отделени пари и за консервационните дейности, необходими след разкопките, което е едно от условията на министерството и фигурира като клауза в договора с Регионален исторически музей. Проучванията ще бъдат съсредоточени само в един сектор – сградата, разположена непосредствено северно от форума (градския площад), която доц. д-р Павлина Владкова разкопава вече три поредни години и която на шега нарича „Античният НАП”. Това е най-голямата обществена постройка, разкрита до настоящия момент в Никополис. Оградена е от четири улици и заема цял квартал с площ от над 2000 кв. м. Ситуирането й до площада, нейният сложен план и огромните й размери дават основание на проучвателя да я определи като една от най-значимите сгради в цялостния градоустройствен план. През предходните години тук бяха разкрити многобройни тежести-еталони (екзагии) от мрамор, камък, бронз и желязо, което предполага, че това е мястото, където се е извършвал контролът върху търговията.
Екзагиите представляват контролни знаци, по които се сравнява теглото на мерките, употребявани в общинските пазари и частните магазини за мерене на стоките. Целта е чрез тях да има единство в мерките за теглото на дадено място. Обикновено се изработва мярка – модел, според която се правят и ползваните мерки. Тежестите (еталонни и ежедневно ползвани) са били търговски, употребявани във всекидневната търговия с разнородни продукти и стоки и монетни, използвани както за контрол върху теглото на монетите, така и за измерването на теглото на предмети от благороден метал. До сега в границите на Римската империя не е разкривана сграда с подобни функции, липсват аналогии от други градове и всички данни, придобити при разкопките, имат важно значение и са принос към изследването на римската култура.
Никополис ад Иструм е разпределителен център за Дунавската равнина, тъй като е разположен на място, което дава възможност за осъществяването на удобни съобщителни връзки както към Дунава и северно от него, така и към Черно море и провинция Тракия. Безспорно в града са доставяни многобройни стоки от Мала Азия – текстилни и керамични изделия, мебели, художествени произведения от мрамор, метал и дърво, сол, вино, зехтин, плодове, козметични средства и пособия за тях и много други. Търговия е осъществявана и със земеделски и животновъдни стоки, за производството на които регионът е продуктивен както в миналото, така и днес. Върху полукръгъл архитрав от гробно съоръжение, открит в източния некропол на града, четем името на Аврелий Онесим, син на Диомед, който е бил агораном (грижи се за агората, т.е. за площада на града и търговията, която се извършва там). Интересен факт е, че същият изпълнява и задълженията на полицейски префект, т.е. има и силови функции. Пак върху надгробен паметник – плоча с богата украса, произхождаща от близкото до Никополис съвременно село Полски Сеновец, е запазено името на Епагатус, освободен роб, изпълнявал същите функции.
Прави впечатление, че имената и на двете лица, заемали важната длъжност да контролират продоволствието, да надзирават и регулират пазара в града, издават техния източен произход. Паметниците са датирани към края на II – ранен III в., т.е. по време на управлението на династията на Северите. До настоящия момент в Никополис са разкрити около 50 магазина, съсредоточени все в централната част на града. Не е известно в кой от тях какви стоки са предлагани за продажба, защото в нито един не са запазени подови нива и открити археологически материали. Цифрата обаче е впечатляваща и категорично доказва оживената търговия в тази част на града.
Разкопките ще бъдат съсредоточени в северната част на постройката, където през предходния сезон беше открита част от помещение със запазени към него тухлен канал, който отвежда вода от помещението към големия канал под уличната настилка и водопровод, който довежда чистата вода. Целта ще бъде да се разкрие цялостно това помещение и да се установи дали наистина става дума за басейн за студена вода към жилищна баня. Ако тази хипотеза се потвърди, то вероятно екипът е попаднал на жилището на агоранома, в което, както във всеки богат римски дом, е имало и баня. Ще се продължи с разкриването и на съседни помещения, защото се очаква откриването и на басейна с топла вода, отопляван с подово отопление (хипокауст). За съжаление, разрушенията още през античността в тази част на Никополис са доста големи в резултат на големите опустошителни хунски нападения от средата на V век.
В екипа на Павлина Владкова участват още Калин Чакъров – археолог в Историческия музей в гр. Павликени и възпитаник на Великотърновския университет, както и Стоян Михайлов – нумизмат в Регионален исторически музей Велико Търново. Археолозите разчитат още и на своите колеги от Лабораторията за реставрация и консервация при музея, както и на магистри и бакалаври от специалност Археология при ВТУ, които вече са били тук на разкопки, харесват обекта и отнова участват в експедицията. С археолозите ще работят и няколко временни работници от село Никюп. Разкопките ще продължат до края на месец август.
Няма коментари:
Публикуване на коментар