Филипополис

Тракийското му име е Пулпудева. В неговото развитие могат да се проследят два периода - до и след Филип ІІ Македонски. През 341 г. пр.Хр. македонският цар преустройва старото тракийско селище, настанява там гарнизон и дава името си на града. Филипопол е с изгодно географско и стратегическо положение. Поради наличието на три скалисти хълма, през римската епоха е познат като Тримонциум - Трихълмие. Археологическите разкопки на един от трите хълма Небеттепе доказват съществуването на ранно тракийско селище. Откритите материали - укрепителна система, култово съоръжение, керамика и др. говорят за съществуването на древен тракийски религиозно-култов и политически център, който играе важна роля в живота на местните племена векове преди похода на Филип ІІ в Тракия. Филипопол е кръстопът по артерията Сингидунум - Бизантион и на тази от Ескус за Егейско море. Друг древен път свърза Филипопол с Черно море и продължава на запад през района на днешния Пазарджик към долината на р. Стримон. За политическия живот на града в предримско време е известно малко. След бурните събития през елинистическата епоха, когато градът участва активно във вътрешния тракийски политически живот, през 183 г.пр.Хр. Филип V отнема Филипопол от траките и настанява там гарнизон. Македонското присъствие обаче се оказва временно и нетрайно и много скоро след това траките си възвръщат поселението. Обикновено горните събития се свързват с името и царуването на царя на одрисите Севт ІV. Малко преди включването на Тракия в Римската империя Филипопол е резиденция на последните тракийски царе.
През римската епоха и по специално през ІІ в. укрепителната система на града е подсилена и подобрена. През 250 г. готите под предводителството на Книва, заедно със скарпите, превземат и опожаряват Филипопол. През 551 г. Нарзес стратег на император Юстиниан се сражава с хуните край града. Филипопол сече собствени монети от времето на император Домициан до император Елагабал. Резиденция е на тракийско провинциално събрание с локални градски фили. Филипопол е един от центровете на ранното християнство на Балканите. Известни са няколко некропола с богати находки, многобройни обществени сгради, храмове, добро водоснабдяване, бани, статуи, амфитеатър.