Colonia Flavia Pacis Deultensium

Нейните развалини сега се намират при село Дебелт. Водопроводът на този значителен през древността град е започвал, според братя Шкорпилови, в землището на Русокастро. Между Русокастренска река и граничния окоп “Еркесия” някога са били запазени глинени тръби от това забележително съоръжение, което било от тръби с диаметър 20 см и деб. 3 см. В края на миналия век тези първи български археолози, чехи по националност, установили, че водопроводът е дълъг около 8 км и достига до “Долното градище” на Дебелт. През известни интервали по него имало резервоари, широки 3 и дълбоки 1.5 м. Един такъв резервоар бил документиран в гората на село Ливада, Суватите по онова време (Шкорпилови, 1885,94). При разкопките през 80-те години до градската порта, от която започва главната улица с посока изток - запад беше открита една от обществените чешми, захранвани от русокастренския водопровод (Азманов, 1998,11).
Плиний Стари изрично отбелязва, че на ветераните е предоставено и правото да владеят територията между две реки и “заблатената територия”, която образуват - Develton cum stagno, quod nunc Deultum vocatur veteranorum - “Девелтон с блатото, който днес Деултум наричат ветераните” (Plin.Nat.Hist,4,45). Сведението на Плиний е ценно и с това, че той ни дава старото тракийско име на мястото. Съвременните езиковеди смятат, че “Девелтон” означава “Двублатие” (Todorov, 1980, 199-204). Дали в случая става дума само за долните течения на Средецка и Русокастренска река или обозначението се простира още по-надалеч и достига средната Бургаска лагуна - Вая. Като се има предвид, че ветераните са получавали по 50 югера обработваема земя (около 150 дка) и без да ни е известно колко са били те на брой, ние предполагаме, че голяма част от пространство между Вая и Мандренското езеро е била предоставена на ветераните от VIII Августов легион. Не може да се изключи възможността за съществуването и на поземлени участъци, принадлежащи на светилището на Аполон Карсенски, което се е намирало на връх “Шилото” между бургаския квартал “Меден рудник” и село Черни връх. В подножието на върха има и стари минни разработки - един огромен открит рудник експлоатиран през ранножелязната епоха и по време на римското владичество в Тракия.
Малка е вероятността границата между територията на Анхиало и Деултум да е преминавала по средата на езерото Вая. Това би породило спорове при използването на големите рибни ресурси и затова много по-сигурно е, че северният бряг на езерото, където е открит краткият, но многозначителен надпис F(ines) C(oloniae) D(eultensium) (Шкорпилови, 1892, 88), е бил северната граница между териториите на Анхиало и Деултум. Южната, както ще видим, е минавала при село Пънчево, а западната трудно може да се фиксира. Сигурно е обаче, че землищата на Русокастро, Новоселци, Тръстиково, Черни връх, Полски Извор, Сърнево, Желязово и Аспарухово са влизали в територията на римската колония Деултум. Проф. Геров приема, че в посока север - юг тази територия се е разпростирала на около 50 км и е обхващала долните течения на реките Русокастренска, Средецка, Факийска и Изворска (Геров, 1980,46).