Рациария - един от най-големите римски градове в провинция Горна Мизия, а след 272 год. главен град на провинция Крайбрежна Дакия (днес развалини край с.Арчар, Видинско). Възниква край по-старо селище на мизите. Птолемей го отбелязва като град на мизите във връзка с настаняването на на военен гарнизон там в нач. На І век. Тук римляните организират и една от най-важните станции на Дунавската флотилия, поради отличните природни условия за пристанище. Името се извежда от “рациария” - вид плавателен съд по реките.
В средата на І век тук лагерува ала (помощна конна войска), съставена от гали, а между 86 г. и нач. На ІІ век - ІV Флавиев легион. При имп. Траян Рациария е изходен пункт за военната експанзия в Дакия. Тогава военното селище получава статута на колония. През ІІ-ІІІ век Рациария се превръща в център на обширна градска територия и достига голям икономически и културен разцвет. Широко развито е занаятчийското производство, особено златарството и каменоделството. Открити са богато украсени саркофази, статуя на “Почиващ Херакъл”, богато украсени надгробни плочи, както и богати частни домове с многоцветни мозайки. Рациария е важен кръстопът, пресечен от Крайдунавския път и пътя, който минава през Найсос за Алесио. След 270 год. Рациария, като главен град на провинция Крайбрежна Дакия, е най-значителният икономически, административен и стратегически център в днешна СЗ България. Той е важна крепост на Долнодунавския лимес и пристанище на части от дунавската военна флотилия.
За периода от ІV до средата на V век Рациария е “голям и многолюден град”. Тук е на лагер ХІІІ Близнаков легион. В града се намира голяма “фабрика” за производство на оръжие. Той е важен епископски център, където работи известният християнски деятел Паладий. Разрушенията от хуните са възстановени при императорите Анастасий и Юстиниан. При първия е направена градската порта. Градът отново е разрушен в края на VІ век от аварите.
При разкопки в Рациария са открити монументални обществени и култови сгради, западната крепостна стена и западната порта, останки от вили в околността, части от римски и късноримски некропол, много надписи и скулптури.
В средата на І век тук лагерува ала (помощна конна войска), съставена от гали, а между 86 г. и нач. На ІІ век - ІV Флавиев легион. При имп. Траян Рациария е изходен пункт за военната експанзия в Дакия. Тогава военното селище получава статута на колония. През ІІ-ІІІ век Рациария се превръща в център на обширна градска територия и достига голям икономически и културен разцвет. Широко развито е занаятчийското производство, особено златарството и каменоделството. Открити са богато украсени саркофази, статуя на “Почиващ Херакъл”, богато украсени надгробни плочи, както и богати частни домове с многоцветни мозайки. Рациария е важен кръстопът, пресечен от Крайдунавския път и пътя, който минава през Найсос за Алесио. След 270 год. Рациария, като главен град на провинция Крайбрежна Дакия, е най-значителният икономически, административен и стратегически център в днешна СЗ България. Той е важна крепост на Долнодунавския лимес и пристанище на части от дунавската военна флотилия.
За периода от ІV до средата на V век Рациария е “голям и многолюден град”. Тук е на лагер ХІІІ Близнаков легион. В града се намира голяма “фабрика” за производство на оръжие. Той е важен епископски център, където работи известният християнски деятел Паладий. Разрушенията от хуните са възстановени при императорите Анастасий и Юстиниан. При първия е направена градската порта. Градът отново е разрушен в края на VІ век от аварите.
При разкопки в Рациария са открити монументални обществени и култови сгради, западната крепостна стена и западната порта, останки от вили в околността, части от римски и късноримски некропол, много надписи и скулптури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар