Праисториците спорят доста интензивно относно продължителността на неолитната революция. Някои автори като Масон и Квита смятат, че неолитните промени имат протяжност от 3 – 4 хилядолетия. Други са на мнение, че този революционен процес продължава до пълното въвеждане на металите и преди всичко желязото в живота и икономиката на човека. Това са Гордън Чайлд, Кол, Брентис и пловдивския археолог Атанас Пейков. Трета група праисторици определят продължителността на неолитната революция, без да приемат този термин, на около 2 000 години - Хоол, Фланери, Нили. Според Фойстел процесът за отделно взет ареал е бил сравнително кратък. Уайт приема, че земеделската революция обхваща около пет столетия. Повечето от авторите обаче не формулират критерии за определянето на продължителността.
Естествено земеделието стои в най-тясна връзка с техническите промени в оръдията на труда. Обобщените резултати от теренните проучвания в Югозападна Азия показват, че революцията в производството е предизвикана именно от земеделието. Появата му е резултат от скокообразно нарасналия контрол, упражняван от човека върху развитието на някои растения.
При ловно-събиратерското стопанство във всяка област съществува динамичен баланс между броя на населението и неговите нужди от храна, от една страна, и количеството диво растящи храни и възможностите за лов от друга.
Ако този баланс се наруши, при увеличение на населението и намаляване на хранителните възможности на областта, то най-вероятният изход е миграция поне на част от населението.
Но ако в даден район съществува граничен баланс и съотношението население – хранителни ресурси клони към равенство, то тогава всяка миграция от една област в друга ще предизвика нарушение на равновесието на голяма територия.
Като причина за нарушаване на този динамичен баланс в Близкия изток през периода, който непосредствено предхожда неолита, обикновен се приема засушаването на големи райони в Азия след последното заледяване. Това засушаване предизвикало голямо намаляване на хранителните запаси и тласнало човека към качествена промяна на начина на добиване на храна.
Не е без значение и екологическият фактор и особено наличието на определени диви видове растения и животни в някои по-високи части на Предна Азия.
Друга предпоставка се явяват натрупаните от мезолитните ловци и събиратели положителни знания и опит за околната среда и особено за растенията и животните и не на последно място за производство на вече разнообразени типове оръдия. Според Масон предпоставките за неолитната революция могат да се обособят в две основни групи – те са социални и природни. В екологически аспект засужаването в Азия в края на плейстоцена е изиграло ролята на основен двигател за по-нататъшното неолитно развитие.
Земеделието се изразява в култивирането на зърнени храни, чийто диви видове се срещат само в някои предпланински области. Човекът обаче открива, че в равнините тези култури дават по-добри резултати и един от основните елементи на култивирането им става именно новото място за тяхното отглеждане. И от тогава отглеждането на зърнените храни и особено пшеницата, а в Америка, царевицата се считат за двигатели на развитието на цивилизацията.
Когато говорим за най-разпространените растения се налага един очебиен извод. Той е направен от съвременния френски историк Фернан Бродел, според който три измежду растенията са имали славна съдба в развитието на цивилизацията. Това са пшеницата, оризът и царевицата. И досега те продължават да си оспорват обработваемите земи в съвременния свят. Това са “растенията на цивилизацията”, които организират материалния, а често и духовния живот на хората и то в такава дълбочина, че формират почти необратими структури. Тяхната история или “цивилизационният детерминизъм”, който налагат върху селячеството е съвършено безспорен (Бродел, Структурите на всекидневието, с.83)
Пшеницата се съвместява и с други култури. Например с ечемика, който в южните страни е храна за конете. Лоша реколта на ечемик - няма война така би могла да се каже през ХVІ век и по-късно по протежение на унгарската граница, където борбата между турци и християни била немислима без кавалерия (Бродел, с.86). Още един пример. По време на война овесът поскъпва. Това е било перманентно състояние по време на тридесетгодишната война между Франция и Англия започнала през 1635 г. Да не говорим за житото. Когато липсва жито, за бедните липсва всичко. Да не забравяме емоционалната страна на нещата - робството, в което житото държи производители, посредници, превозвачи и потребители. Мобилизацията и постоянните тревоги са пастоянен спътник. “Житото, което храни човека, е също и негов палач” - казва или по-скоро повтаря Себастиан Мерсие.. В Европа житото е половината от всекидневието на хората .(Бродел,с.105 ). Житото е царят. Свещената троица - пшеница, брашно, хляб - открай докрай изпълва историята на Европа. Тя е главното занимание на градове, държави, търговци и хора, за които да живееш означава “да имаш своя къшей”. Независимо как са се променяли времената, този всевластник - хлябът - е бил неизменната примадона на човечеството. Има ли скок на цената му всичко започва да кипи и талазите се надигат. Независимо къде - в Лондон, Париж или София. Излиза, че Некер (Necker) е бил прав да казва “когато хлябът е скъп, народът не иска да слуша доводи” (Бродел, с. 114).
Древният човек пренася зърнените растения в съседните полупланински райони. Изнасянето на семена извън естествената им екологична зона и първото им засяване има огромно значение. Като най-ранен център на първото земеделие се сочи планинската област Загрос, ограждаща Месопотамия от североизток. Според други автори първичното земеделие е възникнало на териториите на Сирия и Палестина. Най-вероятно и правдоподобно е засяването на зърнени култури да е започнало едновременно в няколко района на Близкия изток. Без да има пряко влияние между тях..
През VІІ-то хилядолетие вече може да се очертае т. н. “плодороден полумесец”. Именно в тази територия природните условия благоприятстват развитието на култивираните зърнени храни. Тези храни са изключително полезни – дават висока реколта, зърното е сухо и издръжливо, съдържа ценни хранителни елементи – въглехидрати, скорбяла, мазнини, минерални соли и витамини. Именно това ги прави основа на живота. За сравнително дълъг период от време “Плодороднияат полумесец” запазва монопола си на земеделието.
Земеделското производство променя отношението между човека и растенията. Това отношение се изразява в целенасочения разход на човешка енергия и получения резултат като количествен и качествен продукт. При събирателството усилието и резултатът са равни при целенасоченото земеделие влаганата енергия дава по-количествен и качествен продукт, отколкото при събирателството.
Началото на земеделското производство е синхронно с техническата революция. Заедно с него се появяват огладени оръдия на труда, култивирани растения, отглеждане на домашни животни. Съвкупността на всички новости определя техническият аспект на неолитната революция.
В периода на зараждането на аграрното производство земята е преди всичко предмет на труда и в същото време средство за производство. Плодородието на почвата има ролята на оръдие на труда. От този момент нататък обаче в продължение на няколко хилядолетия орната плодородна земя става основно средство за производство. Тази промяна е в естествена връзка с новият тип оръдия на труда, които вече са изцяло огладени, или са огладени в работната си част.
Друг резултат от въвеждането на земеделието е осъзнаване на преимуществото от уседнал живот. Именно земеделието налага строителството на по-солидни жилища, за да служат на човека едновременно за живеене и за складова база на земеделското производство.
Поради бързото заемане на плодородните земи от първите земеделци и поради екстензивния характер на земеделието възниква необходимост от освобождаването и приспособяването на нови площи, които дотогава обикновено са били обраснали с гори и храсталаци.
Дървото, като достъпно и удобно става вторият по значимост материал, след камъка за производство на оръдия на труда. С появата на земеделието се обогатява и разнообразява инструменталният инвентар. Огладените сечива вече се диференцират. Това са брадви, тесли, длета, мотики. Това отбелязва един истински скок и той заслужава названието си и употребата на термина “революция”. И праисториците приемат, че именно появата на огладените каменни и костни сечива е най-същественият белег, който бележи началото на неолитната революция.
Освен това неолитната революция слага началото на огромни екологични проблеми, които от това далечно време до днес ще преследват човечеството.
Другият важен технологически аспект на неолитната революция е появата на скотовъдството. Тази поява е почти едновременна със земеделието. Като стопански отрасъл обаче отглеждането на животни се утвърждава в ареала на неолитната революция малко след земеделието. Това се възприема като закономерност.
Нашият корифей по неолит ст.н. с. І степен Васил Николав не приема, че наченките на неолитната революция са в мезолита и включва целият процес на раждането и утвърждаването на земеделието в неолита.
Естествено земеделието стои в най-тясна връзка с техническите промени в оръдията на труда. Обобщените резултати от теренните проучвания в Югозападна Азия показват, че революцията в производството е предизвикана именно от земеделието. Появата му е резултат от скокообразно нарасналия контрол, упражняван от човека върху развитието на някои растения.
При ловно-събиратерското стопанство във всяка област съществува динамичен баланс между броя на населението и неговите нужди от храна, от една страна, и количеството диво растящи храни и възможностите за лов от друга.
Ако този баланс се наруши, при увеличение на населението и намаляване на хранителните възможности на областта, то най-вероятният изход е миграция поне на част от населението.
Но ако в даден район съществува граничен баланс и съотношението население – хранителни ресурси клони към равенство, то тогава всяка миграция от една област в друга ще предизвика нарушение на равновесието на голяма територия.
Като причина за нарушаване на този динамичен баланс в Близкия изток през периода, който непосредствено предхожда неолита, обикновен се приема засушаването на големи райони в Азия след последното заледяване. Това засушаване предизвикало голямо намаляване на хранителните запаси и тласнало човека към качествена промяна на начина на добиване на храна.
Не е без значение и екологическият фактор и особено наличието на определени диви видове растения и животни в някои по-високи части на Предна Азия.
Друга предпоставка се явяват натрупаните от мезолитните ловци и събиратели положителни знания и опит за околната среда и особено за растенията и животните и не на последно място за производство на вече разнообразени типове оръдия. Според Масон предпоставките за неолитната революция могат да се обособят в две основни групи – те са социални и природни. В екологически аспект засужаването в Азия в края на плейстоцена е изиграло ролята на основен двигател за по-нататъшното неолитно развитие.
Земеделието се изразява в култивирането на зърнени храни, чийто диви видове се срещат само в някои предпланински области. Човекът обаче открива, че в равнините тези култури дават по-добри резултати и един от основните елементи на култивирането им става именно новото място за тяхното отглеждане. И от тогава отглеждането на зърнените храни и особено пшеницата, а в Америка, царевицата се считат за двигатели на развитието на цивилизацията.
Когато говорим за най-разпространените растения се налага един очебиен извод. Той е направен от съвременния френски историк Фернан Бродел, според който три измежду растенията са имали славна съдба в развитието на цивилизацията. Това са пшеницата, оризът и царевицата. И досега те продължават да си оспорват обработваемите земи в съвременния свят. Това са “растенията на цивилизацията”, които организират материалния, а често и духовния живот на хората и то в такава дълбочина, че формират почти необратими структури. Тяхната история или “цивилизационният детерминизъм”, който налагат върху селячеството е съвършено безспорен (Бродел, Структурите на всекидневието, с.83)
Пшеницата се съвместява и с други култури. Например с ечемика, който в южните страни е храна за конете. Лоша реколта на ечемик - няма война така би могла да се каже през ХVІ век и по-късно по протежение на унгарската граница, където борбата между турци и християни била немислима без кавалерия (Бродел, с.86). Още един пример. По време на война овесът поскъпва. Това е било перманентно състояние по време на тридесетгодишната война между Франция и Англия започнала през 1635 г. Да не говорим за житото. Когато липсва жито, за бедните липсва всичко. Да не забравяме емоционалната страна на нещата - робството, в което житото държи производители, посредници, превозвачи и потребители. Мобилизацията и постоянните тревоги са пастоянен спътник. “Житото, което храни човека, е също и негов палач” - казва или по-скоро повтаря Себастиан Мерсие.. В Европа житото е половината от всекидневието на хората .(Бродел,с.105 ). Житото е царят. Свещената троица - пшеница, брашно, хляб - открай докрай изпълва историята на Европа. Тя е главното занимание на градове, държави, търговци и хора, за които да живееш означава “да имаш своя къшей”. Независимо как са се променяли времената, този всевластник - хлябът - е бил неизменната примадона на човечеството. Има ли скок на цената му всичко започва да кипи и талазите се надигат. Независимо къде - в Лондон, Париж или София. Излиза, че Некер (Necker) е бил прав да казва “когато хлябът е скъп, народът не иска да слуша доводи” (Бродел, с. 114).
Древният човек пренася зърнените растения в съседните полупланински райони. Изнасянето на семена извън естествената им екологична зона и първото им засяване има огромно значение. Като най-ранен център на първото земеделие се сочи планинската област Загрос, ограждаща Месопотамия от североизток. Според други автори първичното земеделие е възникнало на териториите на Сирия и Палестина. Най-вероятно и правдоподобно е засяването на зърнени култури да е започнало едновременно в няколко района на Близкия изток. Без да има пряко влияние между тях..
През VІІ-то хилядолетие вече може да се очертае т. н. “плодороден полумесец”. Именно в тази територия природните условия благоприятстват развитието на култивираните зърнени храни. Тези храни са изключително полезни – дават висока реколта, зърното е сухо и издръжливо, съдържа ценни хранителни елементи – въглехидрати, скорбяла, мазнини, минерални соли и витамини. Именно това ги прави основа на живота. За сравнително дълъг период от време “Плодороднияат полумесец” запазва монопола си на земеделието.
Земеделското производство променя отношението между човека и растенията. Това отношение се изразява в целенасочения разход на човешка енергия и получения резултат като количествен и качествен продукт. При събирателството усилието и резултатът са равни при целенасоченото земеделие влаганата енергия дава по-количествен и качествен продукт, отколкото при събирателството.
Началото на земеделското производство е синхронно с техническата революция. Заедно с него се появяват огладени оръдия на труда, култивирани растения, отглеждане на домашни животни. Съвкупността на всички новости определя техническият аспект на неолитната революция.
В периода на зараждането на аграрното производство земята е преди всичко предмет на труда и в същото време средство за производство. Плодородието на почвата има ролята на оръдие на труда. От този момент нататък обаче в продължение на няколко хилядолетия орната плодородна земя става основно средство за производство. Тази промяна е в естествена връзка с новият тип оръдия на труда, които вече са изцяло огладени, или са огладени в работната си част.
Друг резултат от въвеждането на земеделието е осъзнаване на преимуществото от уседнал живот. Именно земеделието налага строителството на по-солидни жилища, за да служат на човека едновременно за живеене и за складова база на земеделското производство.
Поради бързото заемане на плодородните земи от първите земеделци и поради екстензивния характер на земеделието възниква необходимост от освобождаването и приспособяването на нови площи, които дотогава обикновено са били обраснали с гори и храсталаци.
Дървото, като достъпно и удобно става вторият по значимост материал, след камъка за производство на оръдия на труда. С появата на земеделието се обогатява и разнообразява инструменталният инвентар. Огладените сечива вече се диференцират. Това са брадви, тесли, длета, мотики. Това отбелязва един истински скок и той заслужава названието си и употребата на термина “революция”. И праисториците приемат, че именно появата на огладените каменни и костни сечива е най-същественият белег, който бележи началото на неолитната революция.
Освен това неолитната революция слага началото на огромни екологични проблеми, които от това далечно време до днес ще преследват човечеството.
Другият важен технологически аспект на неолитната революция е появата на скотовъдството. Тази поява е почти едновременна със земеделието. Като стопански отрасъл обаче отглеждането на животни се утвърждава в ареала на неолитната революция малко след земеделието. Това се възприема като закономерност.
Нашият корифей по неолит ст.н. с. І степен Васил Николав не приема, че наченките на неолитната революция са в мезолита и включва целият процес на раждането и утвърждаването на земеделието в неолита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар