проф. Иван Карайотов
Началото на неолитната революция обаче Николов с право свързва с началото на безкерамичния неолит. В предна Азия. Той признава, че през мезолита има натрупвания,п водещи до началото на неолита и дава примери с Натуфийската култура в Палестина от ІХ-тото и VІІІ-то хилядолетие пр. Хр., която вече познавала правия сърп, хромела и чукалката. Натуфийцете водели сравнително уседнал живот (проучено е селището Ейнан), но те все още използвали диви растения и няма данни да са правили опити да ги култивират. Подобно е и положението в Зави-Чами-Шанидар, поселението, за което вече ви говорих.. Жителите на Загрос пък през ІХ-тото хилядолетие пр. Хр. били сравнително уседнали, познавали техниката на грубо оглаждане на камъка (открити са 4 напълно огладени брадви), използвали хромела и чукалката. Но и те не познавали култивираните земеделски култури.
В основата на натуфиската култура все още лежи риболовът и събирателството, а жителите на Зави-Чами-Шанидар се препитавали главно с лов Събирателството тук все още било вторичен отрасъл. Тези култури са повече мезолитни отколкото неолитни. Значи има преходен период все пак.
За да определят началото и първият етап на неолитната революция праисториците си служат с обобщение на резултатите от радиовъглеродните дати но всички бекиромшчни пластове в Предна Азия. Те за съжаление не са много и на част от тях не можем да имаме доверие.
Според последните изследвания най-ранните земеделци са населявали поселението Али Кош (хронологическият етап носи името Бус Мордех). То датира от началото на VІІІ-то хилядолетие и се намира в предпланините на Загрос в долината Дех Ло(уран. Неговите обитатели познавали първите култивирани зърнени растения – голозърнест шестреден ечемик и пшеница – еднозърненка и двузърненка. Обитателите умеят да оглаждат каменните оръдия. Районът на планината Загрос е първият близкоизточен център на неолитната революция. Той обхваща територията на днешния Югозападен Иран и Северен Ирак. Тук са известни няколко подобни на Али Кош поселения. Като част от тях са по-ранни – Карим Шахир, Ганджа Дарех-Тепе и Тел Асиап. В тях обаче досега не са открити култивирани зърнени храни.
Вторият център е на територията на Сирия, Израел и Йордания. От тукашните поселения са известни култивирана пшеница, двуреден ечемик и огладени каменни оръдия от края на VІІІ-то хилядолетие пр. Хр. Открити са в Йерихон и Бейда.
Третият център на неолитната революция в Близкия изток обхваща земите на Южна и Централна Анатолия. От Хаджилар имаме двуреден ечемик и огладени оръдия от втората половина на VІІІ-то хилядолетие пр. Хр.
Тези центрове до голяма степен се развиват независимо един от друг, но сходните предпоставки са създали условия те да са близки по характер и да бъдат използвани при създаването на цялостния близкоизточен модел на неолитната революция.
Най-ранни доказателства за отглеждане на домашни животни в първия етап на неолитната революция има от Тел Асиаб (край на ІХ хил. пр. Хр) – кози; Али Кош, Бус Мурдех и Джармо (VІІІ хил пр. Хр.) – кози и овце; Ел Харам (края на VІІІ хил. пр. Хр. – кози; Йерихон В и Абу Гош (началото на V—хилядолетие пр. Хр.) – кози и овце; Йерихон В и др селища – едър рогат добитък.
Повечето праисторици приемат, че най-сигурен критерий за пълна уседналост е наличието на керамика. Изобилието от земеделски продукти по един естествен начин предполага търсенето на средства и начине зо по-сигурното им запазване и съхрониние. По време на предкерамичния неолит човик и приготвял храната си в дървени и каменни съдове. Чест били използвани издълбани в земята ями, които отвътре били измазвани с глина. Правели се съдове и от неизпечена глина.
Появата на същинската керамика свидетелствува красноречиво за победата на производствената революция. Някои археолози наричат този момент от предисторията “революция в производството на храни”. В различните центрове на неолитната революция в Близкия Изток керамиката се появява през различно време. В първия,споменат вече център – Югозападен Иран и Северен Ирак първите съдове от глина се появяват в края на VІІІ-то хилядолете пр. Хр. Тя е открита в Джармо, близо до днешния Киркук, който често се споменава в днешните комюникета за събитията в Ирак. На границата между VІІІ и VІІ хил. пр. Хр. се датира керамиката от Тепе Сораб в Северен Ирак.
Най-ранната керамика в ареала на втория център – Сирия, Израел, Йордания се датира в средата на втората половине на VІІ хил. пр. Хр. и е намерена в Абу Гош и Месиан.
В третия център на неолитния бум – Анатолия най ранната керамика датира през първата половина на VІІ хил. пр. Хр. Тя е открита в прочутия неолитен център Чатал Хюйюк в културните слоева римско ІІ – ХІІ.
Сега искам да ви запозная с най-застъпваните в археологическата нахука археологически обекти, където има пластове от докерамичния неолит икъдето твърде рано се появява керамиката. В Предния Изток това са центровете Йерихон и Чата. Хюйюк. След това ще преминем на Европейкия континент и по-точно на нашия Бълкански полуостров.
Ще започна със споменатия в Стария завет на Библията Йерихон. Не напразно с основната книга на християнския свят се говори за здравите, високи крепостни стени, които рухнали, когато Иисус Навин надул пословичните Йерихонски тръби. Това е един археологически обект, при който каменните стени и кулите датират още от VІІІ-то хилядолетие пр. Хр. По-късните културни напластявания на същото място не познават такава мощна крепост.
Не само стената била дебела и мощна, тя затваряла една площ от около 2.5 хектара, което също не е познато на други места. В това пространство, долепени една до друга били разположени кръгли жилища от суров неизпечен кирпич. Според изследователите през ранната фаза в Йерихон са живели около 3 000 души. За сравнение през същия период най-големите човешки общности през същия период не наброявали повече от 100 – 200 човека.
В археологическата литература авторите търсят отговор на въпроса по каква причина Йерихон се е разраснал толкова рано и при това е натрупал големи за времето си богатства. Освен развитото земеделие основа за това е давала търговията със сол от Мъртво море. В района изобилства от залежи на сяра и битум – също използвани през този период. Битума, асфалта се използвал от неолитните земеделци за закрепване на кремъчните зъбци в сърповете.
През по-стария ловен период в развитието на човечеството странстващите ловци сами откривали сол и задоволявали своите нужду, но уседналия живот през неолита вече предполага търговия с този артикул. И на тази ранна фаза вече се е появила търговията.
Внушителните находки в Йерихон повдигат въпроса за структурата на обществото, защото от само себе си е ясно, че такава голяма община не може да съществива без централизирано ръководство. Грандиозните строежи главно предполагат наличието на общоприет авторитет. До средата на 70-те години в Йерихон е била разкопана и проучена само една кула, която случайно попаднала в периметъра на разкопките, провеждани от английски екип. От повърхността на терена и от възвишенията по него може да се заключи, че има още поне седем или дори осем Йерихонски кули.
Проучената кула е висока и широка по 8 м. Отвън до нея е долепен каменен вал, а от към страна на града към високата площадка под ъгъл 30 градуса води стълба от 28 стъпала. Кулата е покрита от почти квадратни плочи с дебелина 50 см и дължина и широчина 1 м. Разкопаната градска стена е запазена на височина от 3.9 до 4.25 м и е дебела 1.60. Над стената и кулата някога трябва да е имало кирпичена надстройка, защото остатъци от нея се откриват навсякъде около стената.
Строителите са използвали каменни блокове с размери 2 Х 3 м с тегло от по няколко тона. Те са от варовик, който не е одялан и няма никакви следи от дялане.
Пред стената, в естествената скала има голям ров. Умувайки как е бил направен изследователите предполагат, че това е станало със своеобразен “взрив”. Съвсем възможни е да е използван силен огън и след това рязко охлаждане с вода. Под въздействие на рязката промяна камъкът се размеквал и е можело да бъде прокопон ровът.
Ровът бил захранван с вода от обилен източник. Това съоръжаване на крепостта Йерихон предполага голяма заплаха за жителите на града. Това обаче трябва да разрешим заедно със специалистите по История на Древния Изток.
Въпреки тази сензациозна крепост обитателите на Йерихон общо взето нямали много силни икономически предпоставки. Те сеели и жънели пшеница и ечемик о тоглеждали още само кози, кучета, и може би котки. Консумирали месо от газели. Бурхард Брентес предполага, че подобно на бедуините през ХІХ век йерихонците от неолита не се ограничавали само да убиват дивеча при ежегодния лов и да сушат месото му. Те трябва да са улавяли млади животни и да са ги отглеждали в стада. Но нито газелите, нито козите не могат да преместват многотонните камъни. Това е било дело на хората, обединени, за да извършат обща работа.
Около кулата, зад стената археолозите открили басейн. Вероятно в него по канал е постъпвала дъждовната вода. Слоят на водата в басейна достигал дълбочина 4 м и по този начин обитателите на Йерихон си осигурявали вода в случай на обсада.
Жилищата са вкопани в грунда и към тях водели дървени стълби. Предполага се, че покривите са имали формата на конус и от тях са намерени дървени остатъци.
Намерените черепи свидетелстват за култ към предците. На три места са открити по три черепа, един до друг. Открити са и черепи, подредени в кръг с лицевата страна навътре.
Тази градска крепост би могла да съществува столетия. Във вътрешността на някои места броя на културните пластове достига внишителната цифра 22. Преценя се, че къщата от непечен кирпич на Изток има трайност около 50 години и в Йерихон следователно хората са живеели много хилядолетия. Изследванията по въглеродния метод, разпадавето на С14 показали, че възрастта на най-горния слой е от 6 935 години пр. Хр. Значи Йерихон е съществувал до VІІ-то хилядолетие пр. Хр. В продължение на осем хилядолетия обломките постепенно засипвал камените стени и кулата, макар че два или три пъти ги надстроявали.Засипаната крепост не можела да се брани ефективно и в І в. от VІІ-то хилядолетие Йерихон бил превзет от пришелци от север. Поселението боло розрушено и на стълбата , водеща към кулата археолозите открили останките от 11 убити. Победителите също издигнали укрепен град.
В Йерихон през VІІІ-то хилядолетие се появило вносни стоки от Анатолия 0- обсидиан, черна вулканична маса със стъкловидна структура. От него стават хубави режещи инструменти и инструменти за пробиване, за мушкане. Археологът Мелаарт предполага, че величието на Йерихон се базира на търговията с обсидиан и други ценни стоки. Тази хипотеза обаче е трудно доказуема.
Възможни търговски партньори на Йерихон били поселенията в Анатолия в АзиклаГуюк и Хачилар. В Хачилар има седем жилищни хоризонта от предкерамичния неолит.
Към културата “Хачилар се отнасят предметите, които се откриват след разрушаването на Йерихон в І-ви век на VІІ-то хил. пр. Хр. Новите обитатели на неолитния град стояли правоъгълни жилища, за разлика от кръглите от по-ранните жилищни хоризонти.
Изследвани са няколко храма от времето на пришълците. В средата на един от тях е открит басейн със следи от огън. При задната стена на друг храм се възвишава обикновен стълб от вулканичен камък, които сигурно има култово предназначение.
Чак до времената на йудеите стълбовете са свързани с различни божества. Например в І-то хил. пр. Хр. в Петра бил почитан един каменен стълб като символ на девствено майчинско божество. Светая святих в Кааба също представлява черен камък, вероятно метеор. В йудейския култ има указания за подобни представи. Например слугите на идола се обръщали към камъка: ”Ти ме роди” (Йеремия 2, 27).
Третият храм в Йерихон е предшественик на формата на мегарона в Гърция, за който ще говорим в ликциите по класическа археология.
При Йерихонския “мегарон” зад колонада се открива предверие и зад него се намира подпряното с две колони помещение на храма.
От тези храмове произхождат плоски глинени изображения на хора, почти в естествена големина . Те са донякъде реалистични, донякъде абстрактни. Около храма са намерени много глинени фигурки на животни: бикове, козли, овни. Биковете показват, че заселилите се в Йерихон използват едрия рогат добитък. Това е значително постижение на племената в Северна Сирия и Анатолия. Тук е живял мощния див тур, родоначалник на нашия рогат добитък. Те са опитомени през един по-късен етап от дребния добитък, защото улавянето на млади бикове и тогава е било трудна работа, защото както ви е известно хората не се раждат тореадори
Началото на неолитната революция обаче Николов с право свързва с началото на безкерамичния неолит. В предна Азия. Той признава, че през мезолита има натрупвания,п водещи до началото на неолита и дава примери с Натуфийската култура в Палестина от ІХ-тото и VІІІ-то хилядолетие пр. Хр., която вече познавала правия сърп, хромела и чукалката. Натуфийцете водели сравнително уседнал живот (проучено е селището Ейнан), но те все още използвали диви растения и няма данни да са правили опити да ги култивират. Подобно е и положението в Зави-Чами-Шанидар, поселението, за което вече ви говорих.. Жителите на Загрос пък през ІХ-тото хилядолетие пр. Хр. били сравнително уседнали, познавали техниката на грубо оглаждане на камъка (открити са 4 напълно огладени брадви), използвали хромела и чукалката. Но и те не познавали култивираните земеделски култури.
В основата на натуфиската култура все още лежи риболовът и събирателството, а жителите на Зави-Чами-Шанидар се препитавали главно с лов Събирателството тук все още било вторичен отрасъл. Тези култури са повече мезолитни отколкото неолитни. Значи има преходен период все пак.
За да определят началото и първият етап на неолитната революция праисториците си служат с обобщение на резултатите от радиовъглеродните дати но всички бекиромшчни пластове в Предна Азия. Те за съжаление не са много и на част от тях не можем да имаме доверие.
Според последните изследвания най-ранните земеделци са населявали поселението Али Кош (хронологическият етап носи името Бус Мордех). То датира от началото на VІІІ-то хилядолетие и се намира в предпланините на Загрос в долината Дех Ло(уран. Неговите обитатели познавали първите култивирани зърнени растения – голозърнест шестреден ечемик и пшеница – еднозърненка и двузърненка. Обитателите умеят да оглаждат каменните оръдия. Районът на планината Загрос е първият близкоизточен център на неолитната революция. Той обхваща територията на днешния Югозападен Иран и Северен Ирак. Тук са известни няколко подобни на Али Кош поселения. Като част от тях са по-ранни – Карим Шахир, Ганджа Дарех-Тепе и Тел Асиап. В тях обаче досега не са открити култивирани зърнени храни.
Вторият център е на територията на Сирия, Израел и Йордания. От тукашните поселения са известни култивирана пшеница, двуреден ечемик и огладени каменни оръдия от края на VІІІ-то хилядолетие пр. Хр. Открити са в Йерихон и Бейда.
Третият център на неолитната революция в Близкия изток обхваща земите на Южна и Централна Анатолия. От Хаджилар имаме двуреден ечемик и огладени оръдия от втората половина на VІІІ-то хилядолетие пр. Хр.
Тези центрове до голяма степен се развиват независимо един от друг, но сходните предпоставки са създали условия те да са близки по характер и да бъдат използвани при създаването на цялостния близкоизточен модел на неолитната революция.
Най-ранни доказателства за отглеждане на домашни животни в първия етап на неолитната революция има от Тел Асиаб (край на ІХ хил. пр. Хр) – кози; Али Кош, Бус Мурдех и Джармо (VІІІ хил пр. Хр.) – кози и овце; Ел Харам (края на VІІІ хил. пр. Хр. – кози; Йерихон В и Абу Гош (началото на V—хилядолетие пр. Хр.) – кози и овце; Йерихон В и др селища – едър рогат добитък.
Повечето праисторици приемат, че най-сигурен критерий за пълна уседналост е наличието на керамика. Изобилието от земеделски продукти по един естествен начин предполага търсенето на средства и начине зо по-сигурното им запазване и съхрониние. По време на предкерамичния неолит човик и приготвял храната си в дървени и каменни съдове. Чест били използвани издълбани в земята ями, които отвътре били измазвани с глина. Правели се съдове и от неизпечена глина.
Появата на същинската керамика свидетелствува красноречиво за победата на производствената революция. Някои археолози наричат този момент от предисторията “революция в производството на храни”. В различните центрове на неолитната революция в Близкия Изток керамиката се появява през различно време. В първия,споменат вече център – Югозападен Иран и Северен Ирак първите съдове от глина се появяват в края на VІІІ-то хилядолете пр. Хр. Тя е открита в Джармо, близо до днешния Киркук, който често се споменава в днешните комюникета за събитията в Ирак. На границата между VІІІ и VІІ хил. пр. Хр. се датира керамиката от Тепе Сораб в Северен Ирак.
Най-ранната керамика в ареала на втория център – Сирия, Израел, Йордания се датира в средата на втората половине на VІІ хил. пр. Хр. и е намерена в Абу Гош и Месиан.
В третия център на неолитния бум – Анатолия най ранната керамика датира през първата половина на VІІ хил. пр. Хр. Тя е открита в прочутия неолитен център Чатал Хюйюк в културните слоева римско ІІ – ХІІ.
Сега искам да ви запозная с най-застъпваните в археологическата нахука археологически обекти, където има пластове от докерамичния неолит икъдето твърде рано се появява керамиката. В Предния Изток това са центровете Йерихон и Чата. Хюйюк. След това ще преминем на Европейкия континент и по-точно на нашия Бълкански полуостров.
Ще започна със споменатия в Стария завет на Библията Йерихон. Не напразно с основната книга на християнския свят се говори за здравите, високи крепостни стени, които рухнали, когато Иисус Навин надул пословичните Йерихонски тръби. Това е един археологически обект, при който каменните стени и кулите датират още от VІІІ-то хилядолетие пр. Хр. По-късните културни напластявания на същото място не познават такава мощна крепост.
Не само стената била дебела и мощна, тя затваряла една площ от около 2.5 хектара, което също не е познато на други места. В това пространство, долепени една до друга били разположени кръгли жилища от суров неизпечен кирпич. Според изследователите през ранната фаза в Йерихон са живели около 3 000 души. За сравнение през същия период най-големите човешки общности през същия период не наброявали повече от 100 – 200 човека.
В археологическата литература авторите търсят отговор на въпроса по каква причина Йерихон се е разраснал толкова рано и при това е натрупал големи за времето си богатства. Освен развитото земеделие основа за това е давала търговията със сол от Мъртво море. В района изобилства от залежи на сяра и битум – също използвани през този период. Битума, асфалта се използвал от неолитните земеделци за закрепване на кремъчните зъбци в сърповете.
През по-стария ловен период в развитието на човечеството странстващите ловци сами откривали сол и задоволявали своите нужду, но уседналия живот през неолита вече предполага търговия с този артикул. И на тази ранна фаза вече се е появила търговията.
Внушителните находки в Йерихон повдигат въпроса за структурата на обществото, защото от само себе си е ясно, че такава голяма община не може да съществива без централизирано ръководство. Грандиозните строежи главно предполагат наличието на общоприет авторитет. До средата на 70-те години в Йерихон е била разкопана и проучена само една кула, която случайно попаднала в периметъра на разкопките, провеждани от английски екип. От повърхността на терена и от възвишенията по него може да се заключи, че има още поне седем или дори осем Йерихонски кули.
Проучената кула е висока и широка по 8 м. Отвън до нея е долепен каменен вал, а от към страна на града към високата площадка под ъгъл 30 градуса води стълба от 28 стъпала. Кулата е покрита от почти квадратни плочи с дебелина 50 см и дължина и широчина 1 м. Разкопаната градска стена е запазена на височина от 3.9 до 4.25 м и е дебела 1.60. Над стената и кулата някога трябва да е имало кирпичена надстройка, защото остатъци от нея се откриват навсякъде около стената.
Строителите са използвали каменни блокове с размери 2 Х 3 м с тегло от по няколко тона. Те са от варовик, който не е одялан и няма никакви следи от дялане.
Пред стената, в естествената скала има голям ров. Умувайки как е бил направен изследователите предполагат, че това е станало със своеобразен “взрив”. Съвсем възможни е да е използван силен огън и след това рязко охлаждане с вода. Под въздействие на рязката промяна камъкът се размеквал и е можело да бъде прокопон ровът.
Ровът бил захранван с вода от обилен източник. Това съоръжаване на крепостта Йерихон предполага голяма заплаха за жителите на града. Това обаче трябва да разрешим заедно със специалистите по История на Древния Изток.
Въпреки тази сензациозна крепост обитателите на Йерихон общо взето нямали много силни икономически предпоставки. Те сеели и жънели пшеница и ечемик о тоглеждали още само кози, кучета, и може би котки. Консумирали месо от газели. Бурхард Брентес предполага, че подобно на бедуините през ХІХ век йерихонците от неолита не се ограничавали само да убиват дивеча при ежегодния лов и да сушат месото му. Те трябва да са улавяли млади животни и да са ги отглеждали в стада. Но нито газелите, нито козите не могат да преместват многотонните камъни. Това е било дело на хората, обединени, за да извършат обща работа.
Около кулата, зад стената археолозите открили басейн. Вероятно в него по канал е постъпвала дъждовната вода. Слоят на водата в басейна достигал дълбочина 4 м и по този начин обитателите на Йерихон си осигурявали вода в случай на обсада.
Жилищата са вкопани в грунда и към тях водели дървени стълби. Предполага се, че покривите са имали формата на конус и от тях са намерени дървени остатъци.
Намерените черепи свидетелстват за култ към предците. На три места са открити по три черепа, един до друг. Открити са и черепи, подредени в кръг с лицевата страна навътре.
Тази градска крепост би могла да съществува столетия. Във вътрешността на някои места броя на културните пластове достига внишителната цифра 22. Преценя се, че къщата от непечен кирпич на Изток има трайност около 50 години и в Йерихон следователно хората са живеели много хилядолетия. Изследванията по въглеродния метод, разпадавето на С14 показали, че възрастта на най-горния слой е от 6 935 години пр. Хр. Значи Йерихон е съществувал до VІІ-то хилядолетие пр. Хр. В продължение на осем хилядолетия обломките постепенно засипвал камените стени и кулата, макар че два или три пъти ги надстроявали.Засипаната крепост не можела да се брани ефективно и в І в. от VІІ-то хилядолетие Йерихон бил превзет от пришелци от север. Поселението боло розрушено и на стълбата , водеща към кулата археолозите открили останките от 11 убити. Победителите също издигнали укрепен град.
В Йерихон през VІІІ-то хилядолетие се появило вносни стоки от Анатолия 0- обсидиан, черна вулканична маса със стъкловидна структура. От него стават хубави режещи инструменти и инструменти за пробиване, за мушкане. Археологът Мелаарт предполага, че величието на Йерихон се базира на търговията с обсидиан и други ценни стоки. Тази хипотеза обаче е трудно доказуема.
Възможни търговски партньори на Йерихон били поселенията в Анатолия в АзиклаГуюк и Хачилар. В Хачилар има седем жилищни хоризонта от предкерамичния неолит.
Към културата “Хачилар се отнасят предметите, които се откриват след разрушаването на Йерихон в І-ви век на VІІ-то хил. пр. Хр. Новите обитатели на неолитния град стояли правоъгълни жилища, за разлика от кръглите от по-ранните жилищни хоризонти.
Изследвани са няколко храма от времето на пришълците. В средата на един от тях е открит басейн със следи от огън. При задната стена на друг храм се възвишава обикновен стълб от вулканичен камък, които сигурно има култово предназначение.
Чак до времената на йудеите стълбовете са свързани с различни божества. Например в І-то хил. пр. Хр. в Петра бил почитан един каменен стълб като символ на девствено майчинско божество. Светая святих в Кааба също представлява черен камък, вероятно метеор. В йудейския култ има указания за подобни представи. Например слугите на идола се обръщали към камъка: ”Ти ме роди” (Йеремия 2, 27).
Третият храм в Йерихон е предшественик на формата на мегарона в Гърция, за който ще говорим в ликциите по класическа археология.
При Йерихонския “мегарон” зад колонада се открива предверие и зад него се намира подпряното с две колони помещение на храма.
От тези храмове произхождат плоски глинени изображения на хора, почти в естествена големина . Те са донякъде реалистични, донякъде абстрактни. Около храма са намерени много глинени фигурки на животни: бикове, козли, овни. Биковете показват, че заселилите се в Йерихон използват едрия рогат добитък. Това е значително постижение на племената в Северна Сирия и Анатолия. Тук е живял мощния див тур, родоначалник на нашия рогат добитък. Те са опитомени през един по-късен етап от дребния добитък, защото улавянето на млади бикове и тогава е било трудна работа, защото както ви е известно хората не се раждат тореадори
Няма коментари:
Публикуване на коментар