Терминът “късна класика” се използва за обозначаване на времето след Пелопонеската война, която трае от 430 до 404 г. Значи късната класика обхваща периодът след 404 г. и обхваща почти три четвърти от 4 век пр. Хр. стигайки до времето на големите завоевания на Александър Македонски.
Късната класика се развива в един период от историята ан древна Гърция, когато полисната система на управление търпи дълбока криза. Та е настъпила вследствие на изтощителната Пелопонеска война, разтърсила основите на гражданския живот. След нея последвала също така една безкрайна верига на малки междуполисни войни, разяждащи непрекъснато устоите на гръцкото полисно общество. И преди това полисите живеели независимо и разпокъсано, но това не им пречело да предоставят благодатна почва за развитието на класическата култура. През 4 век пр. Хл. Обаче започнало да се чувства, че полисната система е вече изчерпана. Достигнала своя връх - акме през периода на пентаконтаетеата на Перикъл демокрацията вече търпяла един мъчителен залез. В народното събрание - булето на всеки град имало непрекъснати крамоли, полисното общество вече било загубило своята целенасоченост. Това разногласие обаче по един естествен начин създавало предпоставки да се преодолее полисната разпокъсаност и да се търси едно обединение на градонете на основата на нови конституционни принципи. За да функционира хармонично едно обединение вече било необходимо властта да се поеме от силна и авторитетна личност, която да съумее да въведе авторитарен режим.
Този кризис на полиса довел до дълбоки изменения в духовния живот. Те вече се усещат в творчеството на последния велик трагик Еврипид. През 4 век това светоусещане било задълбочено в пластиката на първия велик представител на късната класика - скулпторът Скопас. До известна степен традициите на ранната класика са били продължени в творчеството на Кефисодот, ваятел от края на първата третина на 4 век и след него от Леохар, творил в средата на 4-тото столетие.
Духът на времето в най-голяма степен се усеща в творчеството на Лизип. Ние като класически археолози обаче трябва да започнем с разглеждането на архитектурата, която всъщност е средата не само за всички човешки дейности, но и за пластическите и живопосни творби през всички времена.
През 4 век пр. Хр. архитектурата най-общо казано имала преходен характер. Та продължила да се развива в рамките на класическата ордерна система, поставяйки в същото време фундамента на бъдещата елинистическа архитектура.
В течение на първата трета на 4 век пр. Хр. се забелязва известен спад в строителството, който е резултат от разрухата, причинена от Пелопониската война. Въпреки че продължило строителството на храмове, много по-голямо внимание започнало да се отделя на строителството на утилитарни съоръжения - строяли се повече театри, палестри за гимнастически упражнения, гимназиони, булевтериони (закрити помещения за обществени събрания. Пренасянето на акцента върху това строителство било продиктувано от засилването на интереса към всекидневния живот. Т. нар. “героични” времена останали в миналото.
Принципно значение вече започнали да имат зданията, сградите, предназначени да възвеличаят отделната личност. Те най-напред се появили в Малоазийска Гърция и по късно започнали да се строят и в същинска островна и континентална Гърция.
За късната класика е характерно съчетаването на различни ордери. При това, ако високата класика обединявайки дорийския ордер с йонийския се стреми да достигне най-висша хармония, то в 4 в. пр. Хр. едновременното използване на трите ордера - дорийски, йонийски и коринтски преследва друга цел. Архитекта постигал или импозантност на архитектурния образ, или подселване на неговото динамична сложност и живописно богатство. Едно от направленията в строителството проявявало по-голяма склонност към голяма представителност, а друго си поставяло задача да активизира образната, емоционалната страна на архитектурния комплекс. И в двата случая обаче се пренебрегвал основния принцип на високата класика - единството на конструктивното и естетическото начало, брилянтната завършеност и пластичната органичност.
Новите тенденции се изразявали във все по разширяващото се приложение на коринтския ордер. В началото го използвали в интериора, а после и във външните колонади. Със своето светлосенъчно богатство на формите коринтския капител не само подсилвал декоративната изразителност на архитектурния образ, но и прикривал чувствителното напрежение, възникващо при срещата на колоната с тежкия антеблемент (покривната конструкция. Това, да си спомним, е присъщо на дорийския и йонийския ордер.
Един от паметниците, при който ярко се проявяват чертите на късната класика е преустроения след пожар в 395 г. пр. Хр. храм на Атина Алея в Тегея, Пелопонес. Създател на неговата архитектура и скулпторна украса е Скопас. Преустройвайки храма той употребил и трите ордера. Както при по-ранния храм в Баса, коринтският ордер е използван само в интериора на храма при полуколоните в наоса. Храма на Атина Алея чувствително се различавал от храма в Басса с по-голямата си пищност и с многообразието на декора си ( alea - бягство, спасение).
По думите на Павзаний храмът на Атина Алея се считал за най-красивия в Пелопонес. Днаменитият скулптор Скопас вложил големия си палант при извайването на фронталните скулпторни групи и изобщо цялата скулпторна украса на храма.
Запазените фрагменти от скулпторите са изпълнени с патетична изразителност и прекрасно характеризират стила на майстора. Целият храм е от мрамор. Пред него имало голям жертвеник, от който са се запазили само богато орнаментирани фрагменти.
При храма на Атина Алея се забелязва забележителен стремеж да се обогати интериора. Забележително е също така приложението на ордера в архитектурното оформление на стените. Храмът бил периптер с удължени пропорции. Той имал 6 Х 14 колони околовръст и стилобат с размери 19.16 Х 9.5 м. Дорийските колони на птерона били високи 9.5 м. и били необикновено стройни. Долният им диаметър се нанася във височината малко повече от шест пъти. Профилът на ехиносите е изгубил първоначалната си плавна закръгленост и е почти праволинеен.
Целата е близка до целата на храма на Аполон в Басса и се смята, че архитектурата на последния е повлияла върху архитекта на храма на Атина Алеа. Идеите заложени в композицията от Басса намерили при храма на Атина по-нататъшно развитие. Така коринтските полуколони вътре в целата били тук непосредствено прилепнали до стените на целата. Така оформен интериорът повишавал естетическото въздействие от статуята на богинята. Нейната база заемала цялата свободна широчина на наоса. Освен главната фигура на Атина на този пиедестал били разположени статуи на здравеносните божества Асклепий и Хигия, също изваяни от Скопас. Както в Басса целата имала допълнителен вход от северната страна.
Наличието на композиране на трите ордера се споменава още от Павзаний (Павзаний, VІІІ, 45,3), но неговото описание не съвпада напълно с резултатите от разкопките.
От самото начало на ІV в. пр. Хр. датира и т. н. “Лъвска гробница” в Книд, построена в 394 г. пр. Хр. Тя е характерна с масивния си цокал, върху който се възвишава затворена постройка, обкръжена с дорийски полуколони. Над нея се издигала стъпаловидна пирамида, увенчана със статуя на лежащ лъв, изваяна от пентеликонски мрамор. Вътре била разположена улиевидна надгробна камера.
В този надгробен паметник малоазийските форми са съчетани с елинистическите. Статуята на лъва била атическа творба. “Лъвската гробница” в Книд може да се счита за важно звено в развитието на архитектурния тип на “мавзолея”. Тя свързва “Паметника на Нереидите” в Ксантос (Ликия, Мала Азия) с огромния Мавзолей в Халикарнас, за който ще говорим след малка.
Към числото на най-интересните ансамбли, преустроени в средата на 4 в. пр. Хр. се отнася комплексът в Епидавър. За него е харакгерно свободното разположение на основните здания. Един от центровете на ансамбъла е голямото, кръгло светилище на Асклепий
Най-голяма археологическа и естетическа стойност в ансамбъла на Епидавър има разположения малка встрани от светилището театър, построен от Поликлет Млади. Както и другите театрални съоръжения на гърците (например, в театъра на Дионис в Атина), каменните стъпала на театъра са врязани в естествения склон на хълма. Те органично се вписват в спокойните форми на околната природа. Разгръщащите се като ветрило (или амфитеатрално) стъпала обхващали орхестрата – кръгла площадка, върху която заставал хорът, който играел изключително важна роля в античната трагедия. Зад тази площадка се разполагала сцената – т. ест палатката, в която актьорите се подготвяли за излизане на площадката, която сега наричаме авансцена. Още в 5 в. пр. Хр. сцената т.е. палатката била заменена от двустепенно съоръжение, превърнало се в постоянен архитектурен фон. Актьорите играели или върху орхестрата или на тясното издигнато място по протежение на сцената, което се нарича проскения (един вид авансцена).
Структурата, устройството на античния театър се е формирала на базата на народното култово зрелище. Някога участниците в тези народни представления играели в кръг, образуван от зрителите. С увеличението на техния брой, станало необходимо зрителите да застават по наклона на даден хълм, а долу, на равното се опъвала палатка, в която се преобличали участниците в действието. Този принцип на разпределение на актьори и зрители бил запазен и при решение на архитектурните театрални съоръжения. Зряла форма на такова съоръжение е театърът в Епидавър. Трябва да се подчертае, че в Епидавър и при другите антични театри стъпалата на театрона обкръжавали оркестрата винаги малко повече от половината. Това целяло да се преодолее противопоставянето на драматичното събитие и зрителите. Действието върху кръглата орхестра се развивало в буквалния смисъл на думата сред самите зрители. Тяхното множество, обхващайки актьорите ставало с тях едно цяло.
Театърът в Епидавър е построен в средата на 4 в. пр. Хр или малко по-късно от архитекта Поликлет Млади, както казах. За него прочутия Павзаний, гръцки историк и географ от ІІ век след Хр. автор на Периегезис тес Елададос пише: “На участието на светилището на епидавърци има също и театър, който е достоен да бъде видян: римските театри превъзхождат всички други театри в света със своето великолепие; с големината си се откроява театърът в Мегалопол при аркадците, а що се касае за хармония и красота, то кой архитект може да се мери и да си съперничи с Поликлет? Защото Поликлет е бил строител и на този театър, и на това здание”.
Епидавърският театър има прекрасно разположение и забележителни акустични свойства. Той е най-добрия пример за съвършенство. Това се отнася не само за общите свойство на неговата композиция, но и на отделните детайли при обработката на скенето, ордерите на проксения (авансцината), парода и театрона.( Той сега е напълно възстановен заедно с вратите, които се намират от двете страни на скенито, от което са останали само основите. Орхестрата, както при всички театри от класическата епоха представлява пълна окръжност, покрита с трамбована глина.
Пак в Пелопонес, в прочутата Олимпия строителството не било толкова интензивно през епохата на късната класика. Заслужава да отбележим обаче т. нар. Метроон или храма на “Майката на боговете (Magna mater deorum). Това е периптер в традиционния за Пелопонес дорийски ордер със съотношение на колоните 6 : 11, с което наподобява епидавърския храм на Асклепий.
Друг забележителен паметник в Олимпия е Филипийонът, с който всъщност тук завършва класическата епоха. Той е съоръжен от македонския цар Филип ІІ, за да се ознаменува победата над атиняните при Херонея през 338 г. пр. Хр. Този паметник е издигнат в знак на тържеството на македонската монархия и с него се отбелязва краят на политическата самостоятелност на елинските градове и ограничаването на демократичния държавен строй.
Филипейонът представлява кръгло в плана си здание, състоящо се от тристъпална основа, или стереобат. Обграден е с 18 колони в йанийски ордер. Диаметърът на стилобата, върху който са подредени колоните бил около 18 м. Йонийските колони на външния ордер имали бази и капители от атическо-йонийски тип и стволове, украсени с 24 канелюри. Всяка от колоните се състояла от 5 или 6 барабана. Техните пропорции били стройни, а височината им 9. 67 м. Разстоянието между колоните - интерколумниите е 2.5 м. Височината на антаблемента - покривната конструкция е в съотношение с височината на колоните 1 : 5. Архитрава е разчленен по хоризонтала на две фасции, буквално “лица” и се подразбира части. Той бил изсечен заедно с фриза от един каменен блок.
Кръглата цела била обрамчена от стена значително по-висока от корниза на външната колонада и била покрита с конусообразен покрив с керемиди.
Таванът на външната колонада бил изпълнен от каменни плочи, украсени с прости с очертанията си ромбоидни касети.
Стените на Филипейона били украсено отвътре с полуколони в коринтски ордер на два етажа. Цялото здание било от ситнозърнест варовик. Само стъпалата на стилобата, цокълът на стените на вътрешното помещение, а също така и симите с антефиксите и лъвските глави били изсечени от пароски мрамор. Стените били покрити с цветна мазилка.
Вътре във Филипейона се помещавали хризоелефантинни статуи от скулптора Леохар. Те изобразявали представители на македонския царски двор.
Както вече говорих в предходния период на ранната класика в хризоелефантинна техника се изработвали само статуите на боговете., покровители на полиса. Поставянето на подобни статуи във Филипейона, както и самото му изграждане в свещения храмов участък (теменос) на Олимпия говори за желанието на македонските царе да се обкръжат с ореола на божественото величие и да издигнат авторитета на своята власт в очите на покорените от Македония елини.
В архитектурата на Малоазийска Гърция, която била традиционно свързана с Изтока отдалечаването от класическите идеали се проявявал още по-отчетливо. С разточителство и усложнена архитектурна украса се отличавал храма на Артемида в Ефес, преустроен след пожара в 356 г. пр. Хр. и храма на Артемида в Сарди, издигнат върху основите на храм от 5 в. пр. Хр. и др.
Скоро след пожара на архаичния храм на Артемида в Ефес, подпален от Херострат през 356 г. започнало строителство на нов храм. Както Мавзолея на Мавзол той се считал за едно от “седемте чудеса на света”. Строител на новия Артемисион, който представлява грандиозен диптер, бил архитекта Хейрократ.
При строежа в основни линии бил запазен предишния план, но стилобатът бил повдигнат с още няколко стъпала.
От Артемисиона до нас са дошли фрагменти от мраморния, а не керемидения покрив. В скулпторната украса били включени оцелели елементи от архаичния, подпален от Херострат храм.
Друг прочут архитектурен паметник от епохата на късната класика е т. нар( Мавзолей в малоазийския град Халикарнас. Той носи името на управителя на Кария Мавзол, който направил в Халикарнас своята резиденция.. За строителната дейност на Мавзол ни съобщава Витрувий (ІІ, /, 10-13).
Халикарнас бил разположен в котловина, напомняща извивката на театрона на гръцки театър. На най-ниското място по протежение на пристанището имало пазарен площад. По средата на високия скат на хълмовете била прокарана широка улица. В нейния център се възвишавал знаменития паметник на Мавзол. По-нагоре по средата на горния край на града бил разположен храма на Арес с колосална акролитна статуя на бога (акролитна означава изпълнена от мрамор и позлатено дърво статуя). Над десния сектор на котловината се намирало светилището на Афродита и Хермес, което било разположено при извора Салмакида. На противоположната лява страна симетрично се възвисявал двореца на цар Мавзол. Това било великолепно здание, богато украсено с проконески мрамор.
Стените на двореца на Мавзол били от кирпич, покрит с богато оцветена мазилка с огледално гладка повърхност.
От двореца надясно се откривала великолепна панорама към пазарния площад, пристанището, а наляво бил скрит военния порт.
От описанието на римския архитект Витрувий можем да доловим, че Мавзол е построил в Халикарнас един архитектурен ансамбъл проектиран с широта на мисленето и с особено ветрилообразно разположение.
Сред архитектурните паметници в Халикарнас особено внимание заслужава гробницата на Мавзол (Мавзолея). Постройката била започната още приживе на цар Мавзол и завършена от неговата вдовица Артемисия около 353 г. пр. Хр. Строители на Мавзолея били архитектите Питей, или Питий и Сатир. Богатата скулпторна украса била изпълнена от най-добрите скулптори на това време: Скопас, Тимотей, Бриаксис и Леохар.
В плана си халикарнаския Мавзолей представлявал леко разтегнат правоъгълник с размери 66 Х 77.5 м. Първия, цокълният етаж служел за погребална камера на Мавзол и Артемисия. Квадровия градеж бил увенчан от релефен фриз, над който преминавал корниз. Мавзолея имал три такива фриза, но точното им разположение не е установено.
Над първия етаж се възвисявала колонадата на втория етаж. Числото на колоните при различните опити за реконструкции на съвпада. Приема се обикновено, че на късите стени те били девет, а на дългите единадесет. Те били в йонийски ордер. Формата на капителите на тези колони повтаря старата йонийска форма, но пропорциите им са променени.
В интерколумниите на втория етаж стояли мраморни статуи. Колоните поддържали антаблемент с фриз, покрит с барелефи. Корниза имал ред от зъбчат орнамент.
Над втория етаж се възвисявала стъпаловидна пирамида, служеща за покрив на Мавзолея. Нейните очертания се реконструират по различен начин. Между колоните били разположени статуи на лъвове, а отгоре се намирали колосални мраморни статуи на Мавзол и Артемисия, изправени в колесница с впряг от четири коня (квадрига). В подножието на това грандиозно съоръжение били разположени статуи на лъвове и конници върху коне, изправени на задните си крака. Релефните фризове с изображения на амазономохия, опасващи Мавзолея, се отличавали с напрежение в движението и изразително предаване на бурния патос на борбата.
Зад колонадата на втория етаж се намирало опасано със стена правоъгълно помещение, предназначено за заупокойния култ на обожествената царска двойка..
Таванът на вътрешното помещение на долния етаж вероятно бил поддържан от 15, разположени в три реда колони в дорийски стил. В помещението на втория етаж също е възможно таванът да се е подпирал върху 15, но коринтски колони, подредени като колоните на първия етаж. Така в Мавзолея, както и в ред други постройки от V) век пр. Хр. се комбинирали елементи и от трите ордера. Освен чисто елинистическите форми архитектите въвели в Мавзолея стъпаловидната пирамида, свойствена за архитектурата на Древния Изток, а също така и високия цокъл на етаж, характерен за надгробните съоръжения в Мала Азия.
Мавзолея оцелял непокътнат чак до 12 век след Хр. и бил разрушен от рицарите йоаннити в началото на ХV век. Сега ние разполагаме сам с фрагменти от архитектурни и скулпторни части на монумента на Мавзол и те не са достатъчни за изчерпателна и непредизвикваща съмнения реконструкция.
Късната класика се развива в един период от историята ан древна Гърция, когато полисната система на управление търпи дълбока криза. Та е настъпила вследствие на изтощителната Пелопонеска война, разтърсила основите на гражданския живот. След нея последвала също така една безкрайна верига на малки междуполисни войни, разяждащи непрекъснато устоите на гръцкото полисно общество. И преди това полисите живеели независимо и разпокъсано, но това не им пречело да предоставят благодатна почва за развитието на класическата култура. През 4 век пр. Хл. Обаче започнало да се чувства, че полисната система е вече изчерпана. Достигнала своя връх - акме през периода на пентаконтаетеата на Перикъл демокрацията вече търпяла един мъчителен залез. В народното събрание - булето на всеки град имало непрекъснати крамоли, полисното общество вече било загубило своята целенасоченост. Това разногласие обаче по един естествен начин създавало предпоставки да се преодолее полисната разпокъсаност и да се търси едно обединение на градонете на основата на нови конституционни принципи. За да функционира хармонично едно обединение вече било необходимо властта да се поеме от силна и авторитетна личност, която да съумее да въведе авторитарен режим.
Този кризис на полиса довел до дълбоки изменения в духовния живот. Те вече се усещат в творчеството на последния велик трагик Еврипид. През 4 век това светоусещане било задълбочено в пластиката на първия велик представител на късната класика - скулпторът Скопас. До известна степен традициите на ранната класика са били продължени в творчеството на Кефисодот, ваятел от края на първата третина на 4 век и след него от Леохар, творил в средата на 4-тото столетие.
Духът на времето в най-голяма степен се усеща в творчеството на Лизип. Ние като класически археолози обаче трябва да започнем с разглеждането на архитектурата, която всъщност е средата не само за всички човешки дейности, но и за пластическите и живопосни творби през всички времена.
През 4 век пр. Хр. архитектурата най-общо казано имала преходен характер. Та продължила да се развива в рамките на класическата ордерна система, поставяйки в същото време фундамента на бъдещата елинистическа архитектура.
В течение на първата трета на 4 век пр. Хр. се забелязва известен спад в строителството, който е резултат от разрухата, причинена от Пелопониската война. Въпреки че продължило строителството на храмове, много по-голямо внимание започнало да се отделя на строителството на утилитарни съоръжения - строяли се повече театри, палестри за гимнастически упражнения, гимназиони, булевтериони (закрити помещения за обществени събрания. Пренасянето на акцента върху това строителство било продиктувано от засилването на интереса към всекидневния живот. Т. нар. “героични” времена останали в миналото.
Принципно значение вече започнали да имат зданията, сградите, предназначени да възвеличаят отделната личност. Те най-напред се появили в Малоазийска Гърция и по късно започнали да се строят и в същинска островна и континентална Гърция.
За късната класика е характерно съчетаването на различни ордери. При това, ако високата класика обединявайки дорийския ордер с йонийския се стреми да достигне най-висша хармония, то в 4 в. пр. Хр. едновременното използване на трите ордера - дорийски, йонийски и коринтски преследва друга цел. Архитекта постигал или импозантност на архитектурния образ, или подселване на неговото динамична сложност и живописно богатство. Едно от направленията в строителството проявявало по-голяма склонност към голяма представителност, а друго си поставяло задача да активизира образната, емоционалната страна на архитектурния комплекс. И в двата случая обаче се пренебрегвал основния принцип на високата класика - единството на конструктивното и естетическото начало, брилянтната завършеност и пластичната органичност.
Новите тенденции се изразявали във все по разширяващото се приложение на коринтския ордер. В началото го използвали в интериора, а после и във външните колонади. Със своето светлосенъчно богатство на формите коринтския капител не само подсилвал декоративната изразителност на архитектурния образ, но и прикривал чувствителното напрежение, възникващо при срещата на колоната с тежкия антеблемент (покривната конструкция. Това, да си спомним, е присъщо на дорийския и йонийския ордер.
Един от паметниците, при който ярко се проявяват чертите на късната класика е преустроения след пожар в 395 г. пр. Хр. храм на Атина Алея в Тегея, Пелопонес. Създател на неговата архитектура и скулпторна украса е Скопас. Преустройвайки храма той употребил и трите ордера. Както при по-ранния храм в Баса, коринтският ордер е използван само в интериора на храма при полуколоните в наоса. Храма на Атина Алея чувствително се различавал от храма в Басса с по-голямата си пищност и с многообразието на декора си ( alea - бягство, спасение).
По думите на Павзаний храмът на Атина Алея се считал за най-красивия в Пелопонес. Днаменитият скулптор Скопас вложил големия си палант при извайването на фронталните скулпторни групи и изобщо цялата скулпторна украса на храма.
Запазените фрагменти от скулпторите са изпълнени с патетична изразителност и прекрасно характеризират стила на майстора. Целият храм е от мрамор. Пред него имало голям жертвеник, от който са се запазили само богато орнаментирани фрагменти.
При храма на Атина Алея се забелязва забележителен стремеж да се обогати интериора. Забележително е също така приложението на ордера в архитектурното оформление на стените. Храмът бил периптер с удължени пропорции. Той имал 6 Х 14 колони околовръст и стилобат с размери 19.16 Х 9.5 м. Дорийските колони на птерона били високи 9.5 м. и били необикновено стройни. Долният им диаметър се нанася във височината малко повече от шест пъти. Профилът на ехиносите е изгубил първоначалната си плавна закръгленост и е почти праволинеен.
Целата е близка до целата на храма на Аполон в Басса и се смята, че архитектурата на последния е повлияла върху архитекта на храма на Атина Алеа. Идеите заложени в композицията от Басса намерили при храма на Атина по-нататъшно развитие. Така коринтските полуколони вътре в целата били тук непосредствено прилепнали до стените на целата. Така оформен интериорът повишавал естетическото въздействие от статуята на богинята. Нейната база заемала цялата свободна широчина на наоса. Освен главната фигура на Атина на този пиедестал били разположени статуи на здравеносните божества Асклепий и Хигия, също изваяни от Скопас. Както в Басса целата имала допълнителен вход от северната страна.
Наличието на композиране на трите ордера се споменава още от Павзаний (Павзаний, VІІІ, 45,3), но неговото описание не съвпада напълно с резултатите от разкопките.
От самото начало на ІV в. пр. Хр. датира и т. н. “Лъвска гробница” в Книд, построена в 394 г. пр. Хр. Тя е характерна с масивния си цокал, върху който се възвишава затворена постройка, обкръжена с дорийски полуколони. Над нея се издигала стъпаловидна пирамида, увенчана със статуя на лежащ лъв, изваяна от пентеликонски мрамор. Вътре била разположена улиевидна надгробна камера.
В този надгробен паметник малоазийските форми са съчетани с елинистическите. Статуята на лъва била атическа творба. “Лъвската гробница” в Книд може да се счита за важно звено в развитието на архитектурния тип на “мавзолея”. Тя свързва “Паметника на Нереидите” в Ксантос (Ликия, Мала Азия) с огромния Мавзолей в Халикарнас, за който ще говорим след малка.
Към числото на най-интересните ансамбли, преустроени в средата на 4 в. пр. Хр. се отнася комплексът в Епидавър. За него е харакгерно свободното разположение на основните здания. Един от центровете на ансамбъла е голямото, кръгло светилище на Асклепий
Най-голяма археологическа и естетическа стойност в ансамбъла на Епидавър има разположения малка встрани от светилището театър, построен от Поликлет Млади. Както и другите театрални съоръжения на гърците (например, в театъра на Дионис в Атина), каменните стъпала на театъра са врязани в естествения склон на хълма. Те органично се вписват в спокойните форми на околната природа. Разгръщащите се като ветрило (или амфитеатрално) стъпала обхващали орхестрата – кръгла площадка, върху която заставал хорът, който играел изключително важна роля в античната трагедия. Зад тази площадка се разполагала сцената – т. ест палатката, в която актьорите се подготвяли за излизане на площадката, която сега наричаме авансцена. Още в 5 в. пр. Хр. сцената т.е. палатката била заменена от двустепенно съоръжение, превърнало се в постоянен архитектурен фон. Актьорите играели или върху орхестрата или на тясното издигнато място по протежение на сцената, което се нарича проскения (един вид авансцена).
Структурата, устройството на античния театър се е формирала на базата на народното култово зрелище. Някога участниците в тези народни представления играели в кръг, образуван от зрителите. С увеличението на техния брой, станало необходимо зрителите да застават по наклона на даден хълм, а долу, на равното се опъвала палатка, в която се преобличали участниците в действието. Този принцип на разпределение на актьори и зрители бил запазен и при решение на архитектурните театрални съоръжения. Зряла форма на такова съоръжение е театърът в Епидавър. Трябва да се подчертае, че в Епидавър и при другите антични театри стъпалата на театрона обкръжавали оркестрата винаги малко повече от половината. Това целяло да се преодолее противопоставянето на драматичното събитие и зрителите. Действието върху кръглата орхестра се развивало в буквалния смисъл на думата сред самите зрители. Тяхното множество, обхващайки актьорите ставало с тях едно цяло.
Театърът в Епидавър е построен в средата на 4 в. пр. Хр или малко по-късно от архитекта Поликлет Млади, както казах. За него прочутия Павзаний, гръцки историк и географ от ІІ век след Хр. автор на Периегезис тес Елададос пише: “На участието на светилището на епидавърци има също и театър, който е достоен да бъде видян: римските театри превъзхождат всички други театри в света със своето великолепие; с големината си се откроява театърът в Мегалопол при аркадците, а що се касае за хармония и красота, то кой архитект може да се мери и да си съперничи с Поликлет? Защото Поликлет е бил строител и на този театър, и на това здание”.
Епидавърският театър има прекрасно разположение и забележителни акустични свойства. Той е най-добрия пример за съвършенство. Това се отнася не само за общите свойство на неговата композиция, но и на отделните детайли при обработката на скенето, ордерите на проксения (авансцината), парода и театрона.( Той сега е напълно възстановен заедно с вратите, които се намират от двете страни на скенито, от което са останали само основите. Орхестрата, както при всички театри от класическата епоха представлява пълна окръжност, покрита с трамбована глина.
Пак в Пелопонес, в прочутата Олимпия строителството не било толкова интензивно през епохата на късната класика. Заслужава да отбележим обаче т. нар. Метроон или храма на “Майката на боговете (Magna mater deorum). Това е периптер в традиционния за Пелопонес дорийски ордер със съотношение на колоните 6 : 11, с което наподобява епидавърския храм на Асклепий.
Друг забележителен паметник в Олимпия е Филипийонът, с който всъщност тук завършва класическата епоха. Той е съоръжен от македонския цар Филип ІІ, за да се ознаменува победата над атиняните при Херонея през 338 г. пр. Хр. Този паметник е издигнат в знак на тържеството на македонската монархия и с него се отбелязва краят на политическата самостоятелност на елинските градове и ограничаването на демократичния държавен строй.
Филипейонът представлява кръгло в плана си здание, състоящо се от тристъпална основа, или стереобат. Обграден е с 18 колони в йанийски ордер. Диаметърът на стилобата, върху който са подредени колоните бил около 18 м. Йонийските колони на външния ордер имали бази и капители от атическо-йонийски тип и стволове, украсени с 24 канелюри. Всяка от колоните се състояла от 5 или 6 барабана. Техните пропорции били стройни, а височината им 9. 67 м. Разстоянието между колоните - интерколумниите е 2.5 м. Височината на антаблемента - покривната конструкция е в съотношение с височината на колоните 1 : 5. Архитрава е разчленен по хоризонтала на две фасции, буквално “лица” и се подразбира части. Той бил изсечен заедно с фриза от един каменен блок.
Кръглата цела била обрамчена от стена значително по-висока от корниза на външната колонада и била покрита с конусообразен покрив с керемиди.
Таванът на външната колонада бил изпълнен от каменни плочи, украсени с прости с очертанията си ромбоидни касети.
Стените на Филипейона били украсено отвътре с полуколони в коринтски ордер на два етажа. Цялото здание било от ситнозърнест варовик. Само стъпалата на стилобата, цокълът на стените на вътрешното помещение, а също така и симите с антефиксите и лъвските глави били изсечени от пароски мрамор. Стените били покрити с цветна мазилка.
Вътре във Филипейона се помещавали хризоелефантинни статуи от скулптора Леохар. Те изобразявали представители на македонския царски двор.
Както вече говорих в предходния период на ранната класика в хризоелефантинна техника се изработвали само статуите на боговете., покровители на полиса. Поставянето на подобни статуи във Филипейона, както и самото му изграждане в свещения храмов участък (теменос) на Олимпия говори за желанието на македонските царе да се обкръжат с ореола на божественото величие и да издигнат авторитета на своята власт в очите на покорените от Македония елини.
В архитектурата на Малоазийска Гърция, която била традиционно свързана с Изтока отдалечаването от класическите идеали се проявявал още по-отчетливо. С разточителство и усложнена архитектурна украса се отличавал храма на Артемида в Ефес, преустроен след пожара в 356 г. пр. Хр. и храма на Артемида в Сарди, издигнат върху основите на храм от 5 в. пр. Хр. и др.
Скоро след пожара на архаичния храм на Артемида в Ефес, подпален от Херострат през 356 г. започнало строителство на нов храм. Както Мавзолея на Мавзол той се считал за едно от “седемте чудеса на света”. Строител на новия Артемисион, който представлява грандиозен диптер, бил архитекта Хейрократ.
При строежа в основни линии бил запазен предишния план, но стилобатът бил повдигнат с още няколко стъпала.
От Артемисиона до нас са дошли фрагменти от мраморния, а не керемидения покрив. В скулпторната украса били включени оцелели елементи от архаичния, подпален от Херострат храм.
Друг прочут архитектурен паметник от епохата на късната класика е т. нар( Мавзолей в малоазийския град Халикарнас. Той носи името на управителя на Кария Мавзол, който направил в Халикарнас своята резиденция.. За строителната дейност на Мавзол ни съобщава Витрувий (ІІ, /, 10-13).
Халикарнас бил разположен в котловина, напомняща извивката на театрона на гръцки театър. На най-ниското място по протежение на пристанището имало пазарен площад. По средата на високия скат на хълмовете била прокарана широка улица. В нейния център се възвишавал знаменития паметник на Мавзол. По-нагоре по средата на горния край на града бил разположен храма на Арес с колосална акролитна статуя на бога (акролитна означава изпълнена от мрамор и позлатено дърво статуя). Над десния сектор на котловината се намирало светилището на Афродита и Хермес, което било разположено при извора Салмакида. На противоположната лява страна симетрично се възвисявал двореца на цар Мавзол. Това било великолепно здание, богато украсено с проконески мрамор.
Стените на двореца на Мавзол били от кирпич, покрит с богато оцветена мазилка с огледално гладка повърхност.
От двореца надясно се откривала великолепна панорама към пазарния площад, пристанището, а наляво бил скрит военния порт.
От описанието на римския архитект Витрувий можем да доловим, че Мавзол е построил в Халикарнас един архитектурен ансамбъл проектиран с широта на мисленето и с особено ветрилообразно разположение.
Сред архитектурните паметници в Халикарнас особено внимание заслужава гробницата на Мавзол (Мавзолея). Постройката била започната още приживе на цар Мавзол и завършена от неговата вдовица Артемисия около 353 г. пр. Хр. Строители на Мавзолея били архитектите Питей, или Питий и Сатир. Богатата скулпторна украса била изпълнена от най-добрите скулптори на това време: Скопас, Тимотей, Бриаксис и Леохар.
В плана си халикарнаския Мавзолей представлявал леко разтегнат правоъгълник с размери 66 Х 77.5 м. Първия, цокълният етаж служел за погребална камера на Мавзол и Артемисия. Квадровия градеж бил увенчан от релефен фриз, над който преминавал корниз. Мавзолея имал три такива фриза, но точното им разположение не е установено.
Над първия етаж се възвисявала колонадата на втория етаж. Числото на колоните при различните опити за реконструкции на съвпада. Приема се обикновено, че на късите стени те били девет, а на дългите единадесет. Те били в йонийски ордер. Формата на капителите на тези колони повтаря старата йонийска форма, но пропорциите им са променени.
В интерколумниите на втория етаж стояли мраморни статуи. Колоните поддържали антаблемент с фриз, покрит с барелефи. Корниза имал ред от зъбчат орнамент.
Над втория етаж се възвисявала стъпаловидна пирамида, служеща за покрив на Мавзолея. Нейните очертания се реконструират по различен начин. Между колоните били разположени статуи на лъвове, а отгоре се намирали колосални мраморни статуи на Мавзол и Артемисия, изправени в колесница с впряг от четири коня (квадрига). В подножието на това грандиозно съоръжение били разположени статуи на лъвове и конници върху коне, изправени на задните си крака. Релефните фризове с изображения на амазономохия, опасващи Мавзолея, се отличавали с напрежение в движението и изразително предаване на бурния патос на борбата.
Зад колонадата на втория етаж се намирало опасано със стена правоъгълно помещение, предназначено за заупокойния култ на обожествената царска двойка..
Таванът на вътрешното помещение на долния етаж вероятно бил поддържан от 15, разположени в три реда колони в дорийски стил. В помещението на втория етаж също е възможно таванът да се е подпирал върху 15, но коринтски колони, подредени като колоните на първия етаж. Така в Мавзолея, както и в ред други постройки от V) век пр. Хр. се комбинирали елементи и от трите ордера. Освен чисто елинистическите форми архитектите въвели в Мавзолея стъпаловидната пирамида, свойствена за архитектурата на Древния Изток, а също така и високия цокъл на етаж, характерен за надгробните съоръжения в Мала Азия.
Мавзолея оцелял непокътнат чак до 12 век след Хр. и бил разрушен от рицарите йоаннити в началото на ХV век. Сега ние разполагаме сам с фрагменти от архитектурни и скулпторни части на монумента на Мавзол и те не са достатъчни за изчерпателна и непредизвикваща съмнения реконструкция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар