Изненадващо, първите останки от миналото (гробове от периода на българското Възраждане) „лъснаха” буквално на сантиметри от асфалтовата настилка на столичния булевард Мария Луиза.
Извършваното в момента археологическо проучване по трасето на големия инфраструктурен проект е планирано и няма да стане причина за забавяне на пуска на метрото.
Въпреки многото строежи и изкопи, извършавани многократно и на голяма дълбочина, в самия център на столицата вече са разкрити останките от сгради и структури от три различни епохи
В списъка на откритията са две средновековни църкви, два некропола (около тях), засечени са сгради от периода на късната античност (IV –VII в.) и антична улица, подобна на запазената частично в подлеза между Президентството и Министерски съвет.
Откритите в близост архитектурни детайли (част от колона, база и архитрав) говорят за наличието на представителна антична сграда или сгради в близост до извършваното проучване, което попада и в рамките на крепостните стени на Сердика.
Особен интерес представляват и пластовете от периода на Средновековието. Поради продължителността на живота в голям град като София често средновековните останки са разрушвани от по-късни сгради, изникнали на тяхно място.
И двете разкрити цъкви са запазени частично, разсечени от прокарания водопровод и колектор на кабели през 50-те години на миналия век, когато археологическите проучвания не са били обвързани с изграждането на подземната инфраструктура.
По тази причина изненадващо откритие се оказаха запазените стенописи и в двете църкви.
В първата по-малка църква (която вероятно датира от XIII – XIV в.) те още не са разкрити, заради трудния достъп и опасността да бъдат увредени от атмосферните влияния.
Вторият слой стенописи на втората, по-голяма църква, предизвика възхищението на специалисти, които го сравняват по качество и цветове със стенописите на Боянската църква.
Един от най-неотложните проблеми, чието разрешаване предстои е как и къде ще бъдат запазени стенописите, които е възможно да датират още от края на XII в.
Откритите в близост архитектурни детайли (част от колона, база и архитрав) говорят за наличието на представителна антична сграда или сгради в близост до извършваното проучване, което попада и в рамките на крепостните стени на Сердика.
Особен интерес представляват и пластовете от периода на Средновековието. Поради продължителността на живота в голям град като София често средновековните останки са разрушвани от по-късни сгради, изникнали на тяхно място.
И двете разкрити цъкви са запазени частично, разсечени от прокарания водопровод и колектор на кабели през 50-те години на миналия век, когато археологическите проучвания не са били обвързани с изграждането на подземната инфраструктура.
По тази причина изненадващо откритие се оказаха запазените стенописи и в двете църкви.
В първата по-малка църква (която вероятно датира от XIII – XIV в.) те още не са разкрити, заради трудния достъп и опасността да бъдат увредени от атмосферните влияния.
Вторият слой стенописи на втората, по-голяма църква, предизвика възхищението на специалисти, които го сравняват по качество и цветове със стенописите на Боянската църква.
Един от най-неотложните проблеми, чието разрешаване предстои е как и къде ще бъдат запазени стенописите, които е възможно да датират още от края на XII в.
източник: Dnes.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар