Истинско удивление буди факта, че най-ранните наченки на това изкуство са още от преди хилядолетия. Става дума за постройки, които дори с днешните средства на научно-техническия процес трудно могат да бъдат направени. Това място е истински оазис сред африканската пустиня и не случайно е посещавано от толкова много туристи. Доказателство за ценността на това свещено земно кътче е и факта, че то е послужило за декор на не една и две кино продукции, като например “Мумията” на режисьора Стивън Сомърс и още по-касовото й продължение “Мумията се завръща” с участието на звездата от кеча Дуейн Джонсън – Скалата. Последният филм е типичен пример за това как богатствата на една древна цивилизация и низките страсти на хората, тяхното вманиачаване по развлекателния спорт, могат да докарат несметни печалби на холивудските продуценти дори и от филм с посредствен сценарий.
Но нека се върнем към строителното майсторство на египтяните – тези истински архитектурни гении. То, както и цялата им култура, било изцяло в плен на религиозния култ. Всичко, което се строяло, било по волята и в почит на обожествения господар–фараона и неговите приближени – робовладелците. Цялото строителство е било подчинено на религиозните канони – разположението на сградите, начинът им на изрисуване и т.н. Именно те са били главната причина за сътворяването на най-уникалните съоръжения в историята на човечеството – грамадните пирамиди-гробници на фараоните. Те са гигантски по размери, за да подчертават величието, властта и могъществото им. Съградени от камък, те показват необикновения строителен дар на архитектите от поречието на р. Нил.
Едно от най-старите каменни здания в света изобщо е пирамидата на фараона Джосер, построена преди над 5000 години. “Вечното жилище” на този владетел е на 6 етажа и има доста внушителен силует, който господства над околните храмови постройки и над монотонния пустинен пейзаж. Отделните етажи на пирамидата са изградени от варовик, а отвън са облицовани с добре полирани гранитни плочи, някои от които са запазени и до днес.
Друг голям шедьовър на древното египетско строително изкуство е пирамидата на фараона Хуфу, която ние познаваме под името Хеопсова пирамида, поради факта, че старите гърци са произнасяли името му по този начин и то се е запазило такова и до днес. Изграждането на това огромно здание е продължило цели двадесет години и е отнело живота на хиляди роби. Условията на работа били изключително тежки и те издъхвали от изтощение под ударите на бича и палещите лъчи на слънцето, но неиздържалите веднага били заменяни с нови работници и така през всичките тези години те достигнали внушителната цифра от 100 000 души. Плодовете на този труд също имат забележителни за времето си размери – Хеопсовата пирамида е високи цели 146 метра, дължината на основата й е 233 метра, а броят на каменните блокове, от които е изградена достигат приблизително 2 300 000. Истинска загадка и до днес си остава това, как простосмъртни хора са повдигали тежащите 2,5-3 тона блокове на такава височина.
Заобиколена от двете си страни от по-малките по размер гробници на фараоните Хефрен и Микерин, Хеопсовата пирамида представлява една от най-чудните гледки, до които човешкото око може да се докосне. Някога и трите пирамиди в Гизе са били покрити с гладко полирани гранитни плочи, от които за съжаление в днешно време са останали твърде малко поради сухото време и силния вятър, а също и заради набезите на арабите, които безогледно смъквали от пирамидите материал, за да построят своите светилища и джамии.
Характерно за всяка една от древните египетски пирамиди, във връзка с тяхното основно предназначение, е изграждането вътре в самата пирамида на “погребално помещение”, до което се стигало посредством система от тесни коридори и до които по специално изградени вентилационни пътища е прониквал пресен въздух. Входовете към тези помещения били умело замаскирвани, но въпреки този факт много от тях стават жертва на грабежи и разрушения.
Извънредно скъпо построените пирамиди били достъпни единствено за “синовете на слънцето” – фараоните, а на простосмъртните било обяснявано, че те не умират, а просто “залязват зад хоризонта, където плуват в небесната ладия на бог Ра – повелителят на светлината”. Дори роднините на тези “свръх хора” трябвало да се задоволят с малки задгробни къщи, които по-късно били наречени от арабите “мастби” или в превод – задгробни седалища. Те представлявали правоъгълни ниски пресечени пирамиди, които били зазиждани. Всяка една мастба се състояла от 3 помещения – преддверие за статуята на покойника, стая за жертвоприношения и дълбок кладенец за укриване на самата мумия. От вътрешната страна на стените били изобразявани сцени от живота на погребания - моменти от неговото ежедневие, образи на слугите и робите му. Най-голям брой отлично запазени мастби има в Мемфиския акропол – едно от най-големите гробища на света със своята площ от 80 км2.
В годините между 2100 и 1800 пр. Хр. в Египет се появили и трети вид гробници, които били изсечени в скалните масиви. Гърците нарекли тези гробници “ипогеи”, което им име е останало и до днес. Това били дълбоки помещения в самите скали, до които се стигало по изсечени в тези скали стъпала. Фасадата на ипогеите била украсявана с издялани каменни колони, а до самата погребална стая, в което била положена мумията, отново се стигало през лабиринт от тесни коридори. Украсата на това помещение се състояла предимно от релефи и стенописи, изобразяващи процеса на самото погребение. В някои области на Египет тези скални гробници били строени на етажи, една над друга и дори в права линия – гробница до гробница.
През годините на Новото египетско царство (ХVІ-ХІ в.пр.Хр.) на преден план в архитектурата да Древен Египет излиза храмът. През този период те ставали все по-големи и по-големи, за сметка на навопостроените пирамиди, които “се смалявали”. Храмът вече не бил само обикновена постройка, а станал едно истинско произведение на изкуството, в което художественото майсторство намирало все по-голям простор на изява – тяхната декоративна и скулптурна украса непрекъснато се обогатявала. Най-характерната част на храмовете била обелиска – удължената и изтънена пирамида с пресечен връх, над която седяла друга по-малка пирамида. Той обикновено се облицовал с позлатени медни листове, за да блести и напомня, че храмът е издигнат в чест на “вечното слънце”. Външните стени на египетските храмове са леко приведени навътре и напомнят на пирамида с пресечен връх, а парадния вход представлява врата, притисната от две кули, наречени “пилони”. Пред тях египтяните обикновено поставяли обелиски и колосални статуи, а зад пилоните се намира “перистилът” – една от трите задължителни части на египетските храмове. През него се влиза в “ипостила” – голямата колонна зала на храма. Тя символизирала “свещената гора” и заради това колоните й наподобявали растителни форми. В долната си част ипостилът обикновено бивал обагрян в кафяво, а нагоре в зелено. Таванът обезателно бил син и обагрен с множество златисти петна, символизиращи звездите. Зад ипостилната зала на храма се намирало и самото “светилище”. В него стояла статуята на бога, в чиято чест е построен храма. В него разбира се достъп имали само фараонът и жреците.
Най-големият от всички египетски храмове е храмът на Амон Ра в град Карнак. Той е строен в продължение на много векове и е едно от най-гигантските произведения на египетската архитектура. Съединен посредством дълга алея с другия храмов гигант на египтяните в Луксор храмът на Амон Ра достига дължина от 360 метра. Най-внушителното нещо обаче е голямата му ипостилна зала със 144 колони, разположени върху площ от над 5000 кв2. Гъсто разположените и огромните по диаметър колони обаче пречат да се почувства в пълнота грандиозността на това помещение. Ипостилната зала на храма е била построена и украсена по времето на Рамзес ІІ и в нея осезателно личи прекалено пищния стил на тази епоха – огромни релефи и рисунки, в които разбира се преобладава образът на Рамзес ІІ. Храмът на Амон Ра в Карнак, заедно с този в Луксор и с всички останали надземни египетски храмове, пръснати из долината на река Нил, са най-доброто доказателство за строителния гений на древните египтяни, които и в наши дни си остават ненадминати в изграждането на “вечни жилища” за боговете.
По времето на Новото египетско царство нилската архитектура се ориентира към една нова разновидност на храмовото строителство – скалния храм, изсечен в самите скални масиви подобно на ипогеите. Един от най-красивите храмове от този тип е Големият храм в Абу Симбел, отново сътворен по заповед на фараон Ремзес ІІ. Изсечен в стръмно издигащата се над нилския бряг скала, на границата между Египет и Нубия, храмът в Абу Симбел има фасада, която се издига на височина 33 метра, а ширината й достига 38 метра. Той е богато украсен със скулптури и върху естествения й наклон, от двете страни на храмовата врата, са изваяни четири 20-метрови скулптурни колоса – портрети на Рамзес ІІ, седнал на трона си. На самия вход на храма има голям релеф на бог Ра, а също и един ред каменни маймуни, гледащи към небето, изсечени в чест на бог Тот.
Други паметници на египетската култура, които предизвикват вниманието ни, са от времето на династията на Птоломеите. Измежду тях си заслужава да се споменат храма на Клеопатра в Дендера и храма в Едфу, а също и прелестния “Павилион на Траян”, в който вече се забелязва и полъхът на гръцката култура.
Всички тези архитектурни шедьоври, струпани на едно място неминуемо поразяват всеки, който ги зърне и те остават в съзнанието му за цял живот. Каквото и да се каже за египетската архитектура – то все ще бъде недостатъчно, но едно е сигурно – цялото това многовековно наследство, на което имаме възможност да се наслаждаваме и в наши дни, се дължи единствено и само на трудолюбието на египетския народ, който е вложил цялата си вътрешна същност от вярвания и мечти за вечен живот в тези паметници на културата. Но най-големият паметник построен от техните ръце си остава “паметника на безсмъртното египетско изкуство”, който е дал огромен тласък в развитието на човешката култура изобщо, огромен тласък в развитието на научно-техническия и културен прогрес на обществото.
Литература: Драган Тенев – “Чудната история на изкуството”
Няма коментари:
Публикуване на коментар