Гробницата в Старосел е част от древен култов център на царството на одрисите, разкриха археолози и траколози, които представиха последните открития в района на Средна гора. Те внасят съществени корекции в познатата ни досега история на траките, посочи ръководителят на работилия през миналата година екип д-р Иван Христов. При разкопки в най-големия подмогилен храм на Балканите - Четиньова могила край Старосел, бе открита ритуална клада, върху която са поставени каменни хлябове, дарове на богинята покровителка на храма - Хестия. Анализът на пробите, извършен в Хайделбергския университет показва, че кладата е горяла след 358 г. пр. Хр. Според д-р Христов храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок II (359-351 г. пр. Хр.). Той показа и родовия герб на династията му - двойна брадва (лабрис). Според проф. Валерия Фол пък самият храм на Хестия е символ на схващанията на траките за Космоса и за земната йерархия. Десетте колони на храма са символи на 10-те степени на посветеност в жреческото съсловие. Археолозите от НИМ са очертали трасето на "Свещения път" до храмовете в Старосел. Въпросът е тези уникални открития да се популяризират и да се превърнат в източник на доходи за местните хора, каза в заключение зам.-министърът на културата Тодор Чобанов.
Константин Събчев
източник: В-к Стандарт
Константин Събчев
източник: В-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар