Тогава от половинмилионно население оцелели само 50 000 души, които били продадени в робство. Макар италийците да основали там провинция Африка, мястото на някога оживения град цял век било изоставено и пустеело. В 44 г.пр.Хр. край останките на Картаген слязъл Юлий Цезар, преследвайки своите врагове Помпей и Катон. Той ги победил и замислил да създаде на мястото на стария Картаген нов град и да му даде своето име - Colonia Julia Carthago.
Мечтата на Цезар се сбъднала при наследника му, основал Римската империя - Октавиан Август.
За разлика от други части на империята Тунис бил пощаден от ужасните варварски нашествия чак до V в. През 429 г. бил завладян от дошлите през Испания вандали, които създали тук свое кралство. Тяхната власт продължила до 534 г., когато водените от прочутия византийски пълководец Велизарий войски на Източната Римска империя унищожили държавата им. Картаген бил главен град на старата римска провинция чак до превземането му от арабите в 698 г.
Ето че навлизам в двумилионната столица Тунис. Преди това посещавам прочутия музей Бардо. Той е създаден през 1888 г. и се помещава в изключително красивата сграда на харема на бейовете на Тунис. В него са събрани невероятни произведения на изкуството от картагенската, римската и византийската епохи, както и най-богатата в света колекция от римски мозайки. Тук виждам пунически скулптурни изображения на върховния бог Ваал Хамон и каменни стрели от VII-VI в.пр.Хр. с образи на извършващи жертвоприношения жреци. Усмихвам се пред статуята на пияния Херакъл, уловен от художника в неприлична поза. Не пропускам чудесната сбирка от каменни бюстове на римските императори, управлявали огромната държава.
Естествено най-голямо впечатление ми правят римските мозайки, от които в залите са изложени повече от 1000. Топлият и сух климат на Тунис е спомогнал те да бъдат отлично запазени до днес. Сега тези творби са истинска енциклопедия за живота и нравите през I-VI в. В тях може да се видят ловни и земеделски сцени, портрети и митологически сюжети и състезания в амфитеатрите. Както всеки музей и Бардо си има своите шедьоври. Лично за мен това е портретът на поета Вергилий между музите Калиопа и Мелпомена. Великият поет е бил идентифициран по редовете от неговата "Енеида", изписани върху свитъка в ръцете му.
Ето че идва върховният момент на посещението ми на Картаген. С трепет приближавам полуострова, на който в хилядолетието преди Христа се е издигала перлата на Средиземноморието. Помня, че първата древна книга, която прочетох в детството си, бе историята на пуническите войни на Тит Ливий. От нея и от други книги знам, че Картаген е обхващал огромно пространство, оградено с висока до 12 м 37-километрова крепостна стена. Вътрешността му била разделена на четири еднакви по големина района, плътно застроени с каменни жилищни, обществени и култови сгради, между които минавали павирани улици. На възвишението Бирса в центъра на селището се извисявала мощна цитадела. Особена гордост е пристанището, съставено от две изкуствени езера. Едното събирало 220 военни кораби, а другото било за търговски нужди.
След разгрома в 146 г.пр.Хр. укрепленията и жилищните квартали на Картаген били изравнени със земята. Разказват, че римляните дори посипали със сол земята, за да не никне там даже и трева. Едва през последните десетилетия американски археолози успяха да разкрият на хълма Бирса останки от улица, жилищни сгради и магазини от времето на Ханибал. Римският Картаген е пример за строителството на империята. Несъмнено най-импозантната част са баните на Антонин Пий, построени между 146 и 162 г. Те се смятат за най-големите терми в римския свят. Нагоре са се развивали отделните сектори на баните като аподитериума (съблекалнята), гимназиума за разговори, калдариума (топлия басейн), фригидариума (студеното помещение) и др. Осем колосални гранитни колони, тежащи по 50 т и увенчани с гигантски коринтски капители, поддържали главния покрив. Отвътре всички стени били облицовани с мраморни декорации, а към морето водело красиво мраморно стълбище. Там пък били разположени потънали в зеленина тераси и басейн.
През I-VI в. Картаген притежавал характерната за римската епоха правилна планировка. Забележителни са останките от театъра, амфитеатъра, цирка за 60 000 зрители, както и няколкото разкошни вили. Силно впечатление от инженерните умения на римляните оставят цистерните Ал Магла, където се съхранявала докарваната по 132-километров акведукт питейна вода. Запазени са 15 от общо 22 резервоара с дължина на всеки от 95 м при диаметър 12 м.
Напускам древния Картаген, размишлявайки върху преходността на човешките успехи. Та нали именно римляните бяха измислили фразата "Sic transit gloria mundi" (Така преминава световната слава). Едва ли има по-блестящ пример за това от града на Юлий Цезар, който се смятал за втори след Рим в западната част на империята.
източник: В-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар