Архаична Гърция - керамика

Керамиката през архаичната епоха престава да бъде единствената високо развита форма на пластическите изкуства, но именно през този период тя достига принципно нов етап на развитие. Предпоставки за това се явява усъвършенстването на техниката за изработване на съдовете, което се изразява в разработването на по-добра рецептура при подготовка на глината, подобрява се качеството на изпичането, което се отразява на гладкостта и естествения цвят на готовите съдове. През периода на архаиката изображенията се нанасяли по повърхността на съдовете с черен лак, който след изпичането придобивал забележителна трайност и красив маслинен и синкав отенък.

Художественият аспект на еволюцията на архаичната керамика се характеризира с развитие и обогатяване на естетическата изразителност на формата, “архитектурата” на съдовете, с ново разбиране за мястото и ролята на изображението в тяхната украса, и най-главното - с изменение на стила на изображението. За отбелязване е, че облагородяването на формата на съдовете е станало заедно с формирането на ордерната архитектура. Грънчарите разработили строга архитектонична система, подчертаваща хармоничността, утилитарността и заедно с това изразителността на формата на съдовете. Връзката между “конструкцията” на съдовете и тяхното функционално предназначение през архаиката се проявява с по-голяма яснота и с повече непринудена творческа свобода.

Основните типове съдове били ясно определени, но всеки майстор внасял в общо установената система свои индивидуални отунъци и решения. Това придавало жива органичност, свобода от нормативната схема и определяло обаянието на архаичните и съдове и на съдовете от класическата епоха.

Формите на основните типове съдове се обуславяли от тяхното практическо предназначение. Така голямата заоблена, стройна амфора с две удобни за носене хоризонтални дръжки е предназначена за съхранение на вино и масло. Формата на амфората възникнала още през Омировата епоха. Но амфората от 6 в. пр. Хр. е по-благородна с пропорциите си, нейната изящна форма не е така праволинейно предназначена на целесъобразността, както са тежките приземисти амфори от времето на геометричния стил. Гърнето с устойчива основа - хидрията е предназначена за пренасяне и съхраняване на вода. Широкогърлите, подобен на огромна чаша кратер служи за смесване на водата и виното по време на пир. Чашата за пиене на вино - киликс има високо столче и две малки дръжки. Съдът за черпене на вино от кратера - киатосът има висока с изящна извивка дръжка. Друг характер има лекитът - малък съд с една грациозна дръжка. В него се съхранявали благовония.

В края на архаиката и после в течение на класическата епоха фигурната украса започва все по-често да съответства на предназначението на съда. Тя представя не само стилистично, но и тематично-образно единство с него. Основен репертоар на темите и сюжетите е заимстван от неизчерпаемото богагтство на античните митове. В края на архаиката относително голяма роля започват да играят изображенията почерпани от реалния живот - гимнастичмески упражнения, самата дейност на грънчарите, сцени на пиршество и т. нат.

Чувството за уважение към собствения труд било във висока степен присъщо на грънчарите и вазописците, които били свободни граждани на полиса. Затова още през архаиката те започнали да подписват своите творби. Ние четем на съдовете името на вазописеца, на грънчаря или на двамата едновременно. Тук трябва да се подчертае, че грънчарския занаят, както и професията на ковача и земеделеца не се считали позорни за свободния гражданин.

Установяването на новия стил в керамиката било дълъг процес. Вазописта на първата трета на 7 в. пр. Хр. имала преходен характер и носеле черти на геометричния стил. Като пример ще посоча изображението на Артемида - покровителка на зверовете (Ил. 84б – Амфората с изображение на богинята, покровителка на зверове от Тива. Около 700 г. пр. Хр. Атина, Национален музей).

През 7 в. главните вазописни центрове били в островна и малоазийска Гърция Родо и Самос. В същинска Гърция такива центрове станали Коринт и Атина. Родоската и отчасти Коринтската вазопис имат декоративен, може да се каже ориентализиращ стил. Така както при геометричния стил орнаментът е разположен на редица ленти, обхващащи тялото на съда, тази традиция продължава. Обаче изящните изображения на животни решително преобладават над абстрактния орнамент. Любопитно е, че за майстора от това време празната повърхност на съда все още се възприемала като художествено необработена плоскост. Затова тойзапълвалсвободното място между изображенията с орнаментално декоративни мотиви - палмети, розети и т. н. Мекото съчетание на бледо-жълтата повърхност на съда с тъмнокафявия лекопросветлен силует създава красива, сочна гама. Особено декоративно богатство се постига при коринтските съдове. Основното цветово съотношение на фона и изображението се допълва с бял, червен и гъстовиолетов цвят.

През втората половина на 7 в. пр. Хр. заедно с традиционото решение на рисунъка във вид на паралелни ленти на фриза се появяват и опити за разделение повърхността на съда на две самостоятелни композиционни полета, всяко от които се възприема от една отделна гледна точка. В тези решения се забелязва зараждането на нова концепция за декора - понякога не като система на единна украса, а като завършена от само себе си “централна композиция”. Корените на тази концепция възхождат към геометрическия стил, но там това се появява като частичен елемент в общото развитие на геометричния орнамент.

Върху атическа ваза от средата на 7 в. пр. Хр., съхранявана в Елевзинския музей се натъкваме на една гротескна трактовка на сцената “Ослепяването на Полифем” Тя се тълкува като ранно преодоляване на геометрическата условност. Обозначаването на отделните движения носи почти карикатурен характер, човешките фигури все още се представят силуетно. Още не е намерена система на обобщено изобразяване на човешкото тяло.

Преходен характер има и блюдото от Родос от края на 7 в. пр. Хр. Кръглата форма е облекчила създаването на уравновесена централна композиция. Сцената - борбата на Менелай и Хектор за тялото на Евфорб е изпа(ълнена в кръглото поле като завършено събитие (Ил 87а - Менелай и Хектор в битка за тялото на Евфорб. Рисунка върху родоско блюдо от Камироса на остров Родос. Края на 7 в. пр. Хр., Лондос, Бритиш музеум).

Един от съдовете завършващ прехода към стила на развитата архаика е отнасящият се към самото начало на 6 в. пр. Хр. динос, създаден от неизвестен художник с ярка творческа индивидуалност, обозначаван въз основа на най-значителната си композиция като “Майсторът на Горгоната”. Въпреки че Горгоната преследваща Персей е изобразена в бяг “свити колене” с традиционно разгръщане на цялото тяло върху плоскостта (краката и главата в профил, гърдите във фас). В силуета на Персей обаче се забелязва по динамично предаване на бягането. (Ил. 116а,б - Т. нар. “Майстор на Горгона”. Динос съ поставка от Етрурия, около 600 - 590 г. пр. Хр.Париж лувър). Движението на Горгоната започва от стоящата в покой фигура на Атина т. ест има начало. Обръщайки съда след Горгона ние виждаме Персей, срущу когото идва колесницата на неговия приятел. С това движението му получава евентуално стопиране и така цялата сцена има - начало, кулминация и завършек.

Своеобразен вариант на аналогични тенденции може да се види и върху рисуваната атическа амфора, също от края на 7 и началото на 6 в. пр. Хр.. Нейното тяло е заето от голямо изображение на летяща Горгона. На шийката на съда в композицията е отделено поле с формата на метопа и там е изобразена битката на Херакъл с кентавъра Нес. Донякъде ъгловато, но необичайно енергично движение на фигурите е изключително постижение на вазописеца (Ил 88а - Така нар. “Майстор на Нес. Горгона, преследваща Персей, рисунка върху атическа амфора от Дипилонския некропол в Атина. Края на 7 - началото на 6 в. пр. Хр., Атина, Национален музей).

Тези две вази са характерни и с появата на нова чернофигурна техника. Лъскавия черен силует върху оранжево-керемидената повърхност на съда. Тази контрастност на цветовите съчетания усилва рязкостта на силуетните фигури. Прокараните линии вътре в силуета дават възможност да се подчертаят необходимите детайли, но при това да се запази общата графическа хлоскост на изображението.

Към числото на на най-хубавите чернофигурни вази се отнася знаменития кратер, подписан от грънчара Ерготим и вазописеца Клитий. Това е т. нар. “ваза Франоа” едно от най-висшите постижения на сюжетната многофигурна композиция. Кратерът, който е висок почти 70 см. е украсен със серия лентообразни фризове. На най-долния от тях, който е най-декоративен са представени реални и митични зверове. В следващите полоси майсторът разгръща серия от митологични епизоди. Централно място сред тях заема процесия, изпърнена със сдържано-величаво движение. На гърлото на съда е изобразен стремителен бяг на колесници. Цялият този сбор от композиции се уравновесява при гърлото с тясна полоса, на която е представена сцената “Ловът на Калидонския глиган”. (Ил.120а-121в - Клитий и Ерготим. Кратер (Ваза Франсоа), от Кюзи. Втората четвър на 6 в. пр. Хр. Флоренция, Археологически музей; Клитий, Тезей, приставащ на остров Делос. Детайл от Ваза франсоа; Клитий, Лъв, захапващ сърна, Клитий, Лъв, захапващ бик).

Художеквеното обаяние на чернофигурната вазопис се проявява в безчислени образци. Ще приведа още няколко примера.

С историческа и битова тематика е една чаша от Лакония, на която е изобразен цар Аркезилай ІІ, наблюдаващ процес на теглене на стока (Ил. 117б – Цар Агесилай ІІ наблюдава теглене на стока. Рисунска върху вътрешната страна на лаконски киликс, открит във Вулчи, около 565 – 560 г. Париж, Национална библиотека.).

Силно въздействаща в ритмично отношение е фигурата на кочияш, подкарал бига върху друг един киликс, нарисуван от Ксенокъл (Ил. 149б – Ксенокъл, Надпреварване, Детайл от рисунката върху киликса от Тарквиния, Средата на 6 в. Тарквиния, Национален музей). Стремително понеслата се колесница дава възможност мислено да се проследи нейния бяг по целия кръг на пространството на киликса.

За елина от епохата на архаиката и класиката нямало рязка граница между бог и човек. Заради това в композициите, посветени на митологични събития се наблюдават мотиви, носещи белезите на грубата земна действителност. Съществува един сюжет върху хидрия, който изобразява Херакъл, водещ уловеното от него куче Цербер към Еристей, доката този страхлив цар позорно се крие в един огромен питос (Ил. 156а-в – Церетанската хидрия “Евристей се крие от Цербер”, от Черветри, около 530 –525 г. пр. Хр. Париж, Лувър).

Прочут е шедьовъра на майстора Ексекий. Неговият сюжет “Ахил и Аякс играят на зарове” всъщност е жанров мотив, но тази творба е божествена и безсмъртна (Ил. 150 – 151 – 152 – Полидевк и Леда и знаменитата сцена, на която Аякс носи тялото на героя Ахил . Ексекий. Амфората “Ахил и Аякс играят на (шашки) зарове, Вулчи, Етрурия, 540 – 530 г. пр. Хр.Ватикан, Грегорианския етруски музей). На протимоположната страна на амфората, рисувана от Ексекий са изобразени Полидевк и Леда. На друга амфора от мюнхенския музей на малки изкуства е изобразен отново Аякс, носещ тялото на приятеля си Ахил (Ил. 153 Ексекий. Аякс с тялото на Ахил. ?-ра половина на 6 в. Мюнхен, Музея на малката пластика).

Живопис през архаиката

Според сведенията на древните автори монументалната гръцка живопис възниква в 7 в. пр. Хр. Главни центрове са Коринт и Сикион. Съществуват сведения, че коринтските майстори Клеант и Аригон били художници на целата на храма в Олимпия. Както и ваятелите живописците широко използвали митологически сюжети. Така Клеант нарисувал разрушението на Троя и раждането на Атина, а аригон посветил изображенията си на Артемида.

Известна представа за ранноархаичната монументална живопис дават съхранилите се фрагменти от оцветените керамични релефи, служили за метопи, т. ест за украса на фронтоните. В някои случаи метопите представляват плоски керамични плочи, които са послужили за оцветяване с живопис. Всъщност фрагменти от такива плочи се явяват първите дошли до нас паметници на монументалната архаична живопис. Те са малко на брой и показват, че на архаичната живопис са били присъщи повишена декоративност и локално предаване на цвета. Такива са живописните метопи на храма на Аполон в Терме от третата четвърт на 7 в. пр. Хр. Плоскостността на решението, графичната израност на контура определят тяхната стилистична близост с творбите на вазописците от същата епоха. Трябва обаче да се отбележи, че повишената ритмична изразителност на композицията на живописните творби ги отличава от вазопистта. Древния живописец вече се съобразявал с обстоятелството, че творбите му ще се възприемат не от близо, както е при вазите, а отдалече.. Живописецът се стреми вече и към по-богата цветова гама, въпреки ограничения през този период брой на цветовете. В метопата с изображението на Персей черния контур на фигурата е нанесен на жълто-розов фон. Фигурата е в розовокафяв цвят и при дрехите е употребена пурпурна и черна боя. На друга метопапредставяща ловец с две женски фигури съчетанието на пурпурното, черното, бялото, розовото и жълторозовото създават цветово съчетание, което е сочно и внушава напрежение.

Майсторите от 7 и особено от 6 в. пр. Хр. създават неголеми произведения върху керамични плочки-таблички. Това са т. нар. пинаки. Те обикновено са имали вотивен характер, т. ест били са принасяни в дар на храма. Въпреки, че изследователите понякога считат пинаките за първи образци на живописта, правена на статив (обикновено я наричата “кавалетна живопис”, те все още , както и метопите са били изпълнени в декоративно-монументален стил.

Голям разцвет специфичните качества на архаичната живопис достига през 6 в. пр. Хр. Наред с Коринт се издигат такива центрове като Атина, милет и Самос. Майсторите на живописта върху пинаки започват да се стремят към съчетаване на декоративното цветово решение с по-голяма конкретност в предаването на събитията. От този период е запазена и живопис. Тази техника улеснява майсторите от необходимостта да се съобразяват с издържливостта на боите на висока температура. Сега майсторите започват да създават относително сложни многофигурни композиции. Такава е зографисаната със залепващи се бои върху дървена дъска сцена на жертвоприношение, датирана около 540 – 530 г. пр. Хр. (Ил. 148а – Жертвоприношение. Живопис върху дърво жт Пица, близо до Сикион. Ок. 540 – 530 г. пр. Хр., Атина, Национален музей, Детайл). Живописното решение на картината се отличава с меко съчетание на синьото (на пеплосите – долните дрехи), и червенокафявото (на химатиите - наметалото). Характерна е употребата на контура от черна и червена линии.

Забележително място през този период заема живопистта на малоазийска Гърция. Според сведенията на древните автори малоазийските майстори започват да създават наред с митологическите сюжети и фрески предаващи (вероятно в гороизирано-обобщена форма) исторически събития. Известно е, че в картина, посветена на Мандрокъл било изобразено преминаването на персийските войски през Босфора. По-прочута и по типична за гръцкото изкуство от 6 в. пр. Хр. са фреските на художника Калифонос Самаски, който според античните автори бил автор на композицията “Битката между гърците и троянците близо до корабите”. Тя е красяла храма на Артемида в Ефес.

За стиловите приоми, използвани през тази ранна епоха може да се съди по композициите на йонийски и малоазийски майстори, запазени върху керамични (теракотови) саркофази от втората половина на 6 в. пр. Хр. открити на остров Родос и в Клазомене. Върху тези саркофази обикновено на кремав фон се нанасяли тъмните силуети на фигурите, допълнително оцветени с бял цвят. Най интересни са тези саркофази, при които наред с декоративните фризове от вътрешната страна на капака се поместват композиции с повествователен характер – например състезания с колесници, батални сцени и т. нат. Такава е сцената на един саркофаг от Британския музей. На нея е изобразена битка между гърци и варвари.

Представа за развитието на живописта през втората половина на 6 век в Атика ни дава пинаката, посветена, според надписа, на “ прекрасния Мегакъл. Тук майсторът съчетава лаконично-декоративната трактовка на силуета с умело предаване на движението. Точно улучения контраст на динамиката на гъвкавото тяло и устойчивата геометрична форма на щита демонстрира умението на живописеца да предава естетично възвишената красота на човека и да поставя акцент върху нея.. Черната одежда, белият щит и пурпурният гребен на шлема създават сдържана цветова хармония (Ил. 149а – Атическа пинака, посветена на Мегакъл от Атинския акропол. Теракота. Края на 6 век пр. Хр., Атина, Музей на Акропола).

Близка по стил до пинаката “Прекрасния Мегакъл е фрагментът от стела от нос Сунион от 510 г. пр. Хр. на който се е съхранило профилно изображение на главата на юноша.

Към края на 6 век изображението се освобождава от подчертаната плоскоствост и благодарение на моделирането на мускулатурата с черни линии във вътрешността на контура формата ня тялото започва да придобива чувствителна обемност, т. ест триизмерност. Като цяло живописта на архаиката при несъмнените достойнства на декоративния си характер не е едно от най-развитите изкуства в Гърция. Майсторите обаче постепенно разкриват нейните специфични възможности и принципното й различие от вазовата живопис и от полихромната скулптора.