Според историците на културата гърците дълго време не умеели да превземат крепости. В това отношение трудно може да се установи някакъв напредък през дългите векове от Троянската война до класическата епоха. Цели десет години войните на Агамемнон тъпчели около стените на Троя без да могат да преодолеят стените й. Така и спартанците, които значително превъзхождали атиняните на открито бойно поле през цялата Пелопонеска война не могли да превземат крепостите на Атина и Пирея и накрая сломили съпротивата на атиняните чрез обсада и глад. Това се дължи преди всичко на липсата на подходящи обсадни машини, на разположението на крепостите на трудно достъпни места и естествено на техните непреодолими крепостни стени.
В началото на ІV в. пр. Хр. Дионисий Стари от Сиракуза построил първите метателни машини и внесъл подобрения в обсадните машини. Смята се, че той направил това под влияние на картагенците, които, както сигурно знаете, били финикийци по народност. За времето преди Дионисиюй Стари в античните текстове само се споменава, че при обсадата на Самос през 440 г. пр. Хр. Перикъл употребил машини, че при Пелопонеската война били използвани т. нар. “овни” . Говори се и за един военен похват – хвърляне на горящи копия. С тях беотийците опожарили дървената крепост на Делион през 424 г. пр. Хр. В ІV в. пр. Хр. настъпила революция във военното дело. Тогава при Филип Македонски по примера на Дионисий от Сицилия в същинска Гърция настъпило бързо развитие на обсадното изкуство, наричано от гърците “полиоркетика” – буквалон “обсаждане на градове”.
Както свидетелствува един аркадски офицер, а именно Ений Тактик в съчинението си “Ръководство за отбрана на местата” през 360 г. пр. Хр. до този момент отбранителната техника еволюирала по-бързо от нападателната.
Микенската традиция за изграждане на мощни крепостни стени за дълго била забравена. Градовете осигурявали убежище на околното население в своите акрополи. Те само били укрепени със стени. Когато обаче през VІ в. Йонийските градове били застрашени от персите на Кир, те целите, не само акрополите били принудени да се оградят със стени. Например стените във Фокея били издигнати със средствата, получени от търговията със Западното Средиземноморие, където фокейците били основали колонии като древната Масалия, днешната Марсилия. Тъй като стените във Фокея били от дялан камък и това учудвало съвремениците от другите градове, които били свикнали с тухлените стени на източните градове.
Войските на Кир обаче били опитни в обсадните действия, издигнали тераси по-високи от твърдите стени и успели да ги преодолеят като преди това подложили защитниците с масиран обстрел със стрели отвисоко.
В Атина Акрополът бил укрепен малко преди края на VІ век пр. Хр. Тогава според проучванията през ХХ век и самият град бил ограден със стени. След като тези стени били разрушени от персите през 480 г. Теместокъл за кракто време ги издигнал отново, прилагайки техника, който често била използвана от гърците. Върху здрава каменна основа била надзидана стена от кирпич – непечена тухла. Понеже пързали, както свидетелствува Тукидит (І, 93) в основите те вградили погребални плочи. Това е едно от първите смедения за преупотреба на археологически паметници. Вградени или използвани за втори и трети път те се наричат по латински “сполия”. Този термин намира широка употреба в класическата археология и често се употребява в публикациите на археолозите – “сполиа” мн. число от spolium, ii множествено чесло spolia. В оригиналните латински текстове думата означава “одрана кожа”. С нея в множествено число се обозначават доспехите, отнети от неприятеля при сражение, след победа. Т. ест spolia може да се преведе и думата “плячка”, нещо, което е придобито след като е употребявано от друг. В археологията под “спилиа” ние разбираме вторично употребен строителен мателиал.
Атиняните положили по-голямо старание при укрепяването на Пирея. Тук те употребили железни скоби за свързване на каменните блокове. Тази технология на свързване преди това била прилагане само при строеж на представителни сгради – храмове, булевтериони и т. н., а не при укрепителни съоръжения. Все пак и при тези утилитарни градежи укрепването на зида с железни скоби било изключително важно, защото придавало на съоръжението така необходимата при нападения сигурност.
С камъни се изграждали стените до определена височина, а по нагоре надграждането било от кирпич. Сега ние се заблуждаваме, че кирпичените стени не са устойчиви на напора на обсадните “овни”,п но гръцките тактици свидетелствуват, че дебелите кирпичени стени осигурявали надеждна защита на градовете. Тези части от стените обикновено не се откриват сега при разкопки. Фрагменти от тях могат да се открият, яко кирпичът е бил ма места е бил изпечен при пожар. По някаква случайност дебела кирпичена стена се е запазила в сицилийския град Гела и през ХХ век тя е била детайлно проучена от италианските археолози.
Богатите градове, при които имало близки кариери и съответно каменоломни строели крепостните си стени изцяло от дялан камък. Такива били стените на остров Тасос към края на архаичната епоха. Те са изцяло от мрамор и гнайс, месторожденията на които са изобилни на острова. Археологическите изследвания доказват, че тасоските стени са били реставрирани след Гръкоперсийските войни. Един друг строителен период датира в 411 г. пр. Хр. В континентална гърция най-добре са запазени крепостните стени на Месена.
Този град се бил основан от Епаминонд през 371 г. г. пр. Хр. в полите на планината Итоме. Необходимо било да приюти прегрупиращите се месенци. Месена била защитена с крепостна стена дълга 9 км. Тя била от правилно издялани, сглобени камъни и имала четвъртити и полукръгли кули. Крепостната стена освен града заграждала ниви и пасища. Друг пример от континентална Гърция е Егостена в Мегарида, която се намира в полите на Китерон. Това са изключителни образци на класически укрепления. Стените им са прави и навън от тях се издават четвъртити кули, два пъти по-високи от стените. В правилни редове са подредени рустицирани каменни блокове. В древността стените са били увенчани с бойници и зъбери или на места с непрекъснат парапет, в който е имало амбразури. Кулите често са имали покритие. Те отстояли на 20 – 30 м. една от друга, за да могат защитниците да могат успешно да бранят с стената, хвърляйки капия и стрели като се целят от различни позиции. По-късно инженерите на Дионисий Стари изобретили катапулта и големият обсег на тези машини позволил значително раздалечаване на кулите. Те дори започнали да се заместват д подсилващи триъгълни зидове, които просто разширявали самата стена. Оттогава на крепостните стени започнали да придават не права, а начупена линия. Тези нововъведения в защитата на градовете и крепостите получили голямо разпространение преди всичко от времето на Фолип Македонски нататък, т. ест. след средата на ІV в. пр. Хр.
Древните гърци са строили и специални крепости, които са имали предназначението да охраняват крепости и проходи. Около Атина съществувал кордон от защитни крепости, които я пазели от враждебните действия на нейни съседи. И до днес могат да се видят развалините на крепостите Елевтера, Фила и Рамнунт. Елевтера доминира на Китеронския проход, през който минава пътят за Платея и Тива. Нейните стени и кули са разположени на един скалист връх със стръмни склонове. Стените са в изодомен градеж, затиращ от ІV в. пр. Хр. и са доста добре запазени.
Крепостите Фила и Декелея са играли важна роля в политическата и военната история на Атина. През V век повечето от укрепленията от този род не били усъвършествани. Например укреплението в Делион през 424 г. пр. било само от дърво и беотийците успели да го запалят. Почти е сигурно, че и в древна Тракия е имало такива малки защитни кули от дебели дървени греди. Тази възможност е дала повод на езиковеда проф. Кирил Влахов, да предложи хипотезата, че старото име на днешния Бургас – Пиргос на тракийски език е означавало “кула от дебели дървени греди”. Тази етимология на думата изглежда важи и за старогръцкия език.
По-късно тези кули започнали да се строят от камък. Във всички области на Гърция се срещат малки изолирани укрепления, обикновено четвъртити кули, построени от дялан камък. вВ много случаи те се издигат сред ниви и пасища. За тях в някои случаи не се е търсело естествено укрепено място. Тези малки укрепления трудно се поддават на датиране. Особено тези, които са разположени върху скалисти планински върхове и по гръцките острови. Ако се съди по начина на градеж някои от тях датират поне от ІV в. пр. Хр. Предполага се, че това са заслони или наблюдателни кули, издигани в погранични области или на отдалечени места, изложени на лесно опустошение от грабители, идващи по суша или по море.
Няма коментари:
Публикуване на коментар