Ахейска Гърция - Архитектура

Същинската гръцка архитектура се заражда през 8 в. пр. Хр. и това е свързано с постепенното превръщане на центровете на селски области в градове-държави. Този процес придобива още по-ускорено развитие през 7 в. пр. Хр. и достига разцвет през зрялата архаика.

За разлика от архитектурата по време на егийската култура през 2-то хил. пр. Хр. дворцовата архитектура престава да бъде доминатна в Древна Гърция. Градоустройството както в демократичния, така и в аристократичния си вариант започва да въплъщава животът на полиса, който се оформя като граждански и култов център, обикновено оформен като укрепен акропол.

На акропола господстващо положение заемал храмът, посветен на божеството, покровител на града. Този храм всъщност се явявал въплъщение на духовното единство на полиса. Голяма роля обаче, особено през класическата епоха са играли и труги типове архитектура. Преди всичко това е мястото на народните сълрания – агората (централния площад). По-късно особено значение придобива театърът с функциите си за духовно въздействие върху обществото.

Храмовата алхитектура в самия град въплъщавала красотата и величието на родния град-държава, а етническото, културното и религиозното единство на елинския свят се олицетворявал от общоелинските светилища, които са се намирали извън градовете-държави. Те често възниквали на мястото на прастари култови центрове. Такъв бил посветения на Зевс култов ансамбъл в Олимпия. Веднаж на четири години тук се провеждали Олимпийските състезания, по които от 7 век нататък гърците водели своето летоброене. Такъв бил и архитектурния комплекс в Делфи, където се намирал широко почитания в целия гръцки свят оракул на Аполон. Имало е още такива центрове, но това са найпрочутите.

През ранния период няма много богати частни домове. Такива са характерни за елинистическата епоха.

Типовет гръцки храмове се формирали постепенно в течение на целия 7 в. пр. Хр. Правоъгълният тип по конструкция възхожда към дървеното и глинобитното жилище със същата форма и с двускатен покрив. До голяма степен въздействие върху гръцкия храм, особено при решаването на фасадата, имат елементите, които се появяват още в микенската архитектура при мегарона, за който вече стана дума. И един от най-древните типове гръцки храм е храмът с анти. Той се състоял от неголямо помещение – наос (или цела). На фасадата му между антите – издадените надлъжни стени се поставяла първоначално една, а впоследствие две колони.

Когато обаче гърците си поставили за цел да създадат храм, господстващ над града, явяващ се пластичен център, храмът с анти вече не бил пригоден да изпълнява тези функции, защото целта била новият тип да въздействува не само с едната си страна, а с всичките си страни. И така се появява по-развитата форма на храм, която се нарича простил. Това е храмът, който отпред вече има портик с четири колони. При амфипростила колоните се явяват и отпред и отзад по съсите страни на сградата. Това също са били не много големи храмове.

Класически тип гръцки храм станал периптерът – правоъгълно здание, обкръжено отвсякъде с колонади и предполагащо с това възприемане от всички страни. По-късно формите се усложняват и се появява – псевдопериптер,

Основните елементи на конструкцията на периптера са предхождани от народната традиция на дървената архитектура. Това са сградите с двускатен покрив, направен от дървени греди. Структурата на антаблемента (носещите конструкции) възхожда към дървените стълбове (колони).

Постепено функционално-утилитарната архитектура се обогатявала образно-естетически и се постигнала една цялостна архитектурна система. По-късно римляните нарекли тази естетическа система на гръцкия храм “ордер”, което ще рече “порядък”, “строй”. Ордера именно представлява едно естетическо равновесие, или внасяне на естетически порядък при съчетаването на носещите и носените елементи от храма.

Принципните ордерни системи нагледно въплъщават характера на основните елементи на конструкцията: постамента, израстващите от него колонади и лежащото върху колонадите покритие, което се нарича антаблемент. Общото развитие на зрелия образ върви от простите и масивни форми на основата през по-диферанцираната и напрегвата колонада към богато разработеното покритие, в което се въвеждал скулпторен декор, състоящ се от разгърнати сюжетни групи. Те в повечето случаи са разположени в триъгълния фронтон, които създава равновесие при възприемането на архитектурния образ.

При ранната архитектура са се наложили два основни ордера – дорийски и йонийски (близкият до йонйиския еолийски ордер не е изиграл голяма роля в развитието на архитектурата). Дорийският ордер се формирал в материкова Гърция по естественния път на самобитното развитие на строителните навици и традиции в самата Гърция, включвайки и традициите на крито-микенската архитектура.

Йонийския ордер се е формирал на островите в Йонийско море и по малоазийското крайбре. Той е тясно свързан с традициите на малоазийската архитектура

Дорийския ордер в много по-голяма степен отколкото йонийския изявява архитектонично структурната основа на архитектурния образ. Той по-отчетливо подчертава взаимното проникване между строително-конструктивното и художественото начало.

Много по-украсения йонийски ордер в своя малоазийски вариант прави впечатление със своята пищност. В самата Гърция, където той се появява сравнително късно той се преобразява до известна степен и става по-строен и по-изящен.

Гръцката ордерна система всъщност не е една строга канонична схема, която механично се повтаря при всяко архитектурно решение. Това е просто система от общи конструктивни принципи. Конкретното художествено решение винаги е носело творчески характер. То се изразявало в избирането на най-подходящото за храма място, в индивидуално избраните мащаби на постройката.

Дорийския периптер се отделял от каменната основа със стереобат, който обикновено се състоял от три масивни стъпала, заобикалящи четирите фасади на храма. Най-горната плоча на стереобат се нарича стилобат и служи за постамент на целия храм.

Гърците отбягвали големите нивелировки на терена и избягвали грубото нарушаване на природната среда. Все пак, когато се налагало те използвали насипи и други съоръжения (укрепителни стени например като полигоналната стена на ансамбъла в Делфи. Тя укрепва скосяването на хълма, на който е разположен храма на Аполон). Гръцките архитекти така разполагали храма, че той не само се вписвал органично в заобикалящия го пейзаж, но и зоната на самата природа – изпъкналият склон,, се включвал в живота на архитектурния образ.

Над стилобата се издига наоса. Към него води пронаоса. В някои случаи пред него се разполага колонадата на простила. Наоса с пронаоса и простила от всички страни са опасани с колонада, която поддържа камената греда, над която се издига покривът. Архитектурният образ се определя от моща на мощната колонада, повдигаща тежкия антаблемент.

Главен елемент в ордерната система се явява колоната, тъй като тя е основа на носещата конструкция и всъщност е най-активна с пластично изразителните си елементи.

Колоната на дорийския ордер се опира на стилобат. Нейните пропорции през архаичния период са приземисти и мощно. Самата колона се състои от ствол и капител. Капителът пък се състои от ехинос и плоска квадратна плоча, която се нарича абака. Върху абаката лежи гредата на покритието.

По протежение на ствола на колоната тя е прорязана от вертикални нарези – канелюри. На брой те са до 20 – 30 на колона. Живата игра на светлосенките усилва пластичната изразителност на колоната и подчертава нейната вертикална устременост. Дорийската колона леко се стеснявала в горната си част и имала леко криволинеен силует, който подчертавал усилието при нейната носеща функция. Това удебеляване се нарича ентазис.

Непосредствено върху колонадата лежи архитрава. Първоначално това е дървена греда, а впоследствие система от каменни блокове. Върху архитрава се поставят напречните греди. Техните тесни краища (торцы или прикриващите ги плочи, наречени триглифи декоративно се оформят с вертикални жлебове. Промеждутъците между триглифите се запълвали с метопи. Това са правоъгълни, близки до квадрат плочи, които първоначално са дървени, след това керамичин и накрая каменни. По такъв начин целият пояс от разположението на напречните греди образува фриз, разделен на метопи и триглифи.

Този пояс се увенчава от корниз и двускатен покрив. От късите страни скатовете на покрива образуват триъгълен фронтон. Много рано фронтоните и метопите започнали да се украсяват с фрески и с многоцветна (полихромна) скулптора. Полихромията е използвана и в самата архитектура, в частност при антаблемента. Там с помоща на червена и синя боя се откроявали вертикалните и хоризонталните елементи на покритието.

Йонийския ордер съществено се отличава от дорийския. Така постаментът, на който се извисява храма бил по-висок. Подиумът е по-висок от дорийския стереобат. Откъм фасадната страна много често широка стълба води към храма. В отличие от дорийската йонийската колона стъпва върху постамент, който наричаме база. Напрежението – ентазиса в йонийската колона липсва или е изразено в много малка степен. Стремителната лекота се постига чрез увеличение на канелюрите. Йонийците повече се интересуват да предизвикат живописен ефект, отколкото да възбудят чувство на напрежение. Изящниата вълниста извивка на йонийския капитела, овенчаващ удължената стройна колона смегчавал напрежението. Фризът на йонийския ордер не се дели на метопи и триглифи, а образува непрекъснат пояс.

Представа за процеса на усъвършенстването на дорийския ордер и на периптерния храм ни дава един от най древните храмове, датиращи от ранната архаика – това е храма на Хера в Олимпия.

Първоначално ядрото му се състояло от пронаос с разположени вътре два реда стълбове. При строителството е употребен кирпич. Стените допълнително се укрепвали с греди. Стълбовете и гредите са дървени.

В края на 7 век пр. Хр. храмът на Хера бил преустроен, разширен и едва тогава опасан с колонада (още дървена). Майсторите още не се интересували от пропорционалните съотношения и тяхната хармония. Затова съоръжението е доста удължено без дължината му да бъде пропорционирана с височината на колоните 6 : 16. С изгниването на дървените колони те били заменяни с каменни и с това се обяснява тяхното разностилие – от много архаични по пропорции със силно сплескан ехин до колони близки по форма до късната архаика.. Известно е също така, че в класическо време още съществували няколко дървени колони, които доживявали времето си преди напълно да изгният.

Когато говорим за еволюция на формите на дорийския ордер, трябва да отбележим, че каменните колони, които замествали дървените, често повтаряли техните удължени пропорции. Такива са остатъците от колони в ранниа храм на Атина в Мармария,. Той датира от 600 г. пр. Хр. Едва по-късно се утвърдили по-масивни пропорции, съответстващи на материала (камъка) и суровия дух на архаиката.

Прекрасен пример на така построен храм в дорийски ордер е храма в Керкира на остров Корфу. Той е построен в началото на 6 в. пр. Хр. Характерен с известната отежненост на обема, сякаш е обременен приземистост на пропорциите и от натежаването на големия фронтон.

В развитието на дорийския ордер голяма роля се пада на строителството във Велика Гърция – Magma Graecia. Това всъщност е днешна Южна Италия и остров Сицилия.

Тук разцъфтяват най-ранните колонии от колонисти дошли от старата Гърция.

През първата четвърт на 6 в. пр. Хр. в Сиракуза бил издигнат храм на Аполон. Той е силно издължен и има съотношение на колоните 6 : 17. Колоните да доста дебели и ниски, съотношение 1 : 4. Стремейки се да уравновеси напрежението на хоризонталните обеми на периптера архитектът разполага колоните твърде на гъсто. В същото време в стремежа си да изяви централната ос на зданието той разширява централните интерколумнии – т. разстоянията между колоните