Появата на гръцките ахейски племена на територията на материкова Гърция се отнася към края на 3-тото хилядолетие пр. Хр. Разцветя на тяхната ранна култура попада в периода между 16 и 12 в. пр. Хр. Ахейската култура тясно си е взаимодействала с късната минойска, но в сравнение с нея е много по-примитивна. Само в архитектурата тя има определени предимства. Това се отнася особено до крепостните стени на микенските дворци. Те вдъхват силно чувство за монументалност с яснотата на разпределението на архитектурните си обеми.
При тези археологически паметници най-старите акрополи, представляват от само себе си преход от градищата на родовата община към укрепени центрове – резиденции на царе, изградени на границата между 3-тото и 2-то хилядолетие пр. Хр.
Най-значителните паметници на ахейската архитектура са открити в Микена, Тиринт, Пилос, Орхомене и Атина. При тях акрополите са разположени на скалисти хълмове и са обградени със стени от мощни грубо обработени каменни блокове, подредени в т. нар. “циклопски градеж”. Зад тези крепостни стени по време на вражески нашествия се е укривало селското население от околността. В планировката на акрополите от 14 – 13 в. пр. Хр. централно място заемал дворецът на царя. Важна особеност на микенските дворци е наличието на т. н. “мегарон”, заемащ централно място в плана. Мегарона е голямо правоъгълно здание, където е главната, парадната зала на двореца. Входа се намира на тясната му страна и е обграден със стени (анти), а между тях пред вратата има стълбове или колони. Така оформен входът представлява един продромос – предверие. Зад входа се разполага зала с огнище по средата, над което в тавана, подпрян върху четири, разширяващи се в горната част колони, има отвор за дима и естествено за проникване на светлината. За разика от каменния градеж на стените в мегарона бил използван кирпич, укрепен със сантрачна система, т. ест система от закрепени една за друга вертикални, хоризонтали и наклонени дървени греди.
Особено място в ахейската архитектура заемат погребалните съоръжения. Най-старите се датират от 17 – 16 в. пр. Хр. Това са шахтовите гробници. Най-добре са съхранени образци от тях в прочутата Микена. Там те образуват два кръга в некропола, като по-ранния се обозначава с бусвата “В”, а по-късния с буквата “А”. Значително по –развита в архитектурно отношение е куполната гробница, която има кръгла форма и покритие от т. нар. “лъжлив свод” – покритие получено от каменни редове, всеки, от които се изпъква в сравнение с по-долния. Към вътрешното помещение води дълъг коридор – дромос. Най-прочута в археологическата литература е т. нар. “Съкровищница на Атрей” в Микена. Тя има внушителни размери: височина 13 м., диаметър 14.5 м. Направена е от правилно издялани каменни блокове (квадри). Входът е бил преграден от огромен монолит с тегло 120 тона.
Такъв начин на затваряне е употребен и при конструкцията на входа на микенския акропол. Това е всъщност “Лъвската врата”. Защото тежкия блок, затварящ входа е увенчан отедна триъгълна плоча с изображението на две лъвици, изправени от двете страни на олтар, който е разположен върху разширяваща се към върха колона. Тази пластична композиция, вграден в “циклопичния градеж” се съчетава с него изключително хармонично. Това всъщносте единствения, но изключително внушителен паметник на ахейската (микенската) монументална скулптора.
Стената живопис се е съхранила в редица фрагменти. Тя е резултат от силно минойско влияние, но в нея преобладава суровата лаконичност (пестеливост) и тенденция към монументално утежняване, което е типично за ахейците. Във фрагмента от Тиринт (13 в. пр. Хр.), на който е представена жена (Ил. 62 – Жена, участница в процесия. Фрагмент от фреска в двореца в Тиринт 13 в. пр. Хр.. Атина, Национален музей), носеща сандъче има много повече плоскостност и условност, отколкото в микенските паметници на живописта. Друга Фреска от 13 в. пр. Хр. е Свирещият на арфа от Пилос (Ил. 63).
В приложното изкуство на ахейците, както показват находките от “шахтовата гробница” изключително голямо място заемат предметите от злато и изобщо от скъпоценни метали. Сред тях най-забележителна е т. нар. “маска на Агамемнон, която е от тънък златен лист. Тя едва ли е на Агамемнон (Ил. 55б – т. нар. “маска на Агамемнон от гробница № V в некрополния кръг А в Микана. Злато 16 в. пр. Хр.. Атина, Национален музей)), но това, че притежава портретни черти е сигурно. От злато се изковавали и масивни тежки чаши и други съдове. Някои от тях са украсени с прост растителен орнамент (палмети, листа, розети и т. н.). Към тези предмети се отнася и златния ритон, моделиран като лъвска глава (Ил. 54а – Ритон, моделиран като лъвска глава от гробница ІV от некрополния кръг А в Микена 16 в. пр. Хр. Ьтина, Национален музей). Той е открит в могилин кръг ІV в Микена, датира от ХVІ в. пр. Хр. и се намира в колекцията на националния музей в Атина.
Изключително високо майсторство са постигнали микенските майстори при изработването на оръжие. Гляма популярност имат бронзовите мечовете-кинжали с инкрустирана златна и сребърна украса. Ловните сцени по тях превъзходно се вписват в клинообразната форма на кинжала (Ил. 51 а-г – Украси на кинжали от гробници ІV и V от могилния кръг в Микена. бронзо, електрон, сребро и кинжал от толоса Мирсихори, близо до Пилжс). Някои автори смятат, че тези клиновидни кинжали са критско производство, предназначено за Микена.
В течение на 14 – 13 в. в ахейската вазопис се появява човешката фигура ивъзниква нов стил на изпълнение. Такова е геометричното изображение на два война на бойна колесница (Ил 65а). Същият стил виждаме и в лентообразното изображение на микенски войни върху един кратер (Ил. 64 а и б – Кратера с войните от Микена. Керамика Около 1200 г. Атина. Национален музей) от 12 . пр. Хр. от колекцията на Националния музей в Атина. При целия еднообразен ритъм на тази композиция и в това изображение се чувства присъщата на егийската култура своеобразна динамика на рисунъка.
От 13 в. пр. Хр. насетне ахейската керамика ряско се активизират нови черти . Появяват се вази с много примитевна геометрична украса. Такъв е кратерът от Микена, украсен в т. нар. “метопен стил” (Ил. 68а и б – Кратер с метопен орнамент от Микена, 13 – 12 в. пр. Хр.. Атина, Национален музей). През 12 в. почти напълно изчезва прехвалената от мене “органичност” на формата.
Макар че не е толкова ярка и впечатляваща като критската, микенската култура, културата на ахейците всъщност се проявява като един съхранител на богатите традиции на егейския свят. Микена в този аспект играе ролята на трансмисия. Тя пренася тези благородни традиции в същинската древногръцка култура и затова спрях подробно вниманието ви върху нея и върху културата на Крит.
3.Архаична Гърция. Селища. Култова архитектура (мегарон). Пластика. Източната, атическата и коринтската керамика от периода на колонизацията на Магна Греция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар