КРИТОМИКЕНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Какво трябва да разбираме под “критомикенска цивилизация”? Какъв е обемът на това понятие? Откъде идва то?

Отговорът на тези въпроси е колкото елементарен, толкова и комплексен. Произходът на термина е свързан с реализацията и разпространението на един сложен комплекс от култури, които най-общо се датират в бронзовата епоха. Те се откриват на различни места в района на Източното Средиземноморие и в различни етапи от времето на бронза достигат своя връх и съответно своя упадък.

Най-общото качество на тези култури е това, че те имат морски характер. Това е вече истинска проява на цивилизация, която се подхранва от широки презморски контакти. Чрез нея човечеството преодолява прага на развитието на земеделските култури, започнали своето развитие през неолита и достигнали своя апогей през енеолита – меднокаменната епоха.

Териториалният обхват на критомикенската култура се простира най-общо от източния бряг на Средиземно море до западния бряг на Балканския полуостров. Би могло да се каже, че тя има преобладаващо островен характер без напълно да се пренебрегват нейните прояви в континентална Гърция, и спорадичните находки в северните предели на Балканския полуостров, във вътрешността на Мала Азия и Египет.

Тъй като корените на нашата дисциплина, която ние наричаме “класическа археология” трябва да се търсят в т. нар. “пределински цивилизация, които в конкретен план се проявяват в земите на днешна Гърция, която включва Тесалия и южната част от Македония (последните две области са всъщност люлката на Балканската неолитна култура). Към тях добавяме Централна Гърция с главните й области Беотия и Атика. По на юг идва планинския Пелопонес, където цивилизацията се развива в тесните долини на Лакония и месина и в малките крайбрежни равнини на Арголида. Към тях трябва да включим западния бряг – Трифилия и Елида.

На изток се намира остров Крит, където се е развила блестящата цивилизация на бронзовата епоха. Към него се добавя и огърлието от острови, групирани обикновено в архипелази, от които най-прочути са цикладите и дотеканезите. Обикновено се казва, че тези острови в Егейско море представляват един мост между континентална Гърция и Мала Азия. Този мост, който изиграва изключително голяма роля в развитието и процъфтяването на класическата култура.

Остров Крит е дълъг 245 км. Някои автори го оприличават на кит. Теренът е планински и над морския бряг планинските върхове се издигат, наподобявайки тризъбеца на Посейдон. Самият терен е труден за обработване, липсват големи реки, но за сметка на това от планините се спускат буйни потоци.

За да компенсира недостатъците природата е дарила острова с много слънце и регулярни валежи. Въпреки и камениста, почвата е плодородна и дава възможност в долините, набраздили планинските масиви да се сее и отглежда ечемик и жито (пшеница). Планинските склонове, умело терасирани са изключително пригодни за засаждане на лозя и маслинови горички. Виното и маслините и зехтина (дървеното масло), съчетани с многопочните морски пътища осигуряват един небивал ранен просперитет на критяните още в самото начало на 2-то хилядолетие пр. Хр. Морето през тези години осигурявало надежна защита, защото континенталните крайбрежни народи през този период още не били на ти с морето и отбягвали да предприемат далечни презморски нападения.

Възможностите за презморски контакти на Крит са изключително широки. В североизточна посока до цикладските (Кикладските) острови и брега на Мала Азия корабите на минойците стигали само за няколко дни.

На северозапад от острова гръцкия бряг се намира на 305 км., на юг делтата на Нил отстои на 645 км, а на изток бреговете на Кипър, Сирия и Палестина е 965 км.

Трафикът на критските пристанища, разположени на южния, северния и източния бряг бил изключително интензивен. Критяните изнасяли дървен материал, маслини, вино, глазирана керамика, бронзови и сребърни предмети на лукса, изработени от островните занаятчии. Крит внасял мед от Кипър, злато и слонова кост от Египет, сребро от континентална Гърция, обсидиан от другите средиземноморски острови. Чрез Сирия, доставян от Централна Мала Азия, идвал полускъпоценние камък лапис лазули. Освен собствен внос и износ минойците практикували и посредническа търговия, осъществявайки търговски контакти между други отдалечени един от друг народи. Смята се, че сирийските кедри, познати ни от старозаветните писания са били пренасяни от Сирия до Египет с минойски кораби.

На южния бряг на Крит се намирало оживеното пристанище Комос. Товаренето и разтоварването на корабите тук е ставало направо на брега. Стоките се трупали на купища в кладовете. Предполага се съществуването на сгради, в които корабите зимували и чакали сезонът на корабоплаването. В минойското пристанище Комос са открити основи, за които се смята, че са изпълнявали ролята на корабен док за зимуване и ремонт на плавателни съдове. Комос е бил пристанище на близките градове Агия Триада и Фестос.

Колонизаторската дейност на минойците се простирала почти върху всички цикладски острови. Останки от минойски материали са открити в най-голямо количество на Тера, Мелос и Кеос. Техни следи се откриват и по брега на континентална Гърция. По-далечни точки, до които са достигнали са Касос, Карпатос, Родос, Телос, Кос и Самос. От последните до бреговете на Мала Азия има само една крачка. Предполага се, че на запад е била достигана Сицилия. Там, според легендата, при една военна експедиция е бил убит самият цар Минос Таласократ. Търсейки възмездие за едно извършено светотатство цар Минос предприел експедиция към Сицилия. Искал да залови строителят на Лабиринта Дедал. Той бил станал съюзник на враговете на Таласократа и прокарал тръба, за да бъде той залят с вряла вода. След смърта му неговите войници основали на Сицилия град, който кръстили Миноя.

Още Артур Еванс е предложил три основни фази в развитието на минойската цивилизация, които от своя страна се разделят на три подпериода:

І. Стар минойски период с съответно три подразделения: първа – 3 000 – 2 800 г. пр. Хр., втора – 2 800 – 2 500 пр. Хр. и трета фаза – 2 500 – 2 200 пр. Хр.

ІІ. Среден минойски период също с три подпериода: ранен 2 200 – 2000 пр. Хр. среден – 2 000 – 1780 пр. Хр. и късен – 1780 – 1 580 пр. Хр.

ІІІ. Късен минойски отново с три подпериода: ранен – 1580 – 1 450 пр. Хр. среден 1 450 – 1400 пр. Хр. и късен 1 400 – 1180.

Към тях Артур Еванс (1938 г.) довавя е един субминойски период като го датира в интервала от 1180 до 1100 г. Т. ест отрежда му само 80 години.

Тази хронология е възприета с малки видоизменения от Pendelbury (1971 г. ).

През 1937 г. Glotz в основни линии с малки отклонения възприема хронологията на Артур Еванс

Неолит – 6 000 – 3 000

Ранен минойски период: Първа фаза 3 000 – 2 800 пр. Хр.

Втора Фаза2 800 – 2 400 пр. Хр.

Трета фаза 2 400 – 2 100 пр. Хр.

Среден минойски период: Първа фаза 2 100 – 1 900 пр. Хр.

Втора фаза 1 900 – 1 750 пр. Хр.

Трета фаза 1 750 – 1580 пр. Хр.

Късен минойски период: Първа фаза 1 580 – 1450 пр. Хр.

Втора фаза 1 450 – 1 400 пр. Хр.

През 1950 г. на базата на нови данни в хронологията на Египет и Месопотамия Matz предлага друга хронология

Неолит и субнеолит – 3 000 – 2 600 пр. Хр.

Ранен минойски период: Първа фаза 2 600 – 2 250 пр. Хр.

Втора и трета фаза 2 250 – 2 050 пр. Хр.

Среден минойски: Първа фаза 2 050 – 2 050 пр. Хр.

Втора фаза 2 050 пр. Хр.

През бронзовата епоха ранния Крит ще се окаже един вид “учител” на по-късната култура, придобила названието “микенска” (по името на град Микена). Затова с пълно право употребяваме термина “крито-микенска”, получавайки един по-продължителен период в развитието на културите на Източното Средиземноморие. В своята комплектност критомикенската култура, чрез основаването на редица емпориуми по брега На Мала Азия, на остров Кипър от днешния турски бряг до брега на Сирия покрива пределите на цялото Източно Средиземноморие. В Сирия тя влияе върху семитските култури на Рас Шамра и Угарит, а на север в Йония създава почва за възникването на Милет, Ефес и другите йонийски градове, към който трябва да добавим и разположената на южния бряг на Хелеспонта – Троя.

Примери: бронзови слитъци с формата на опъната волска кожа са отривани чак в Бугаскьй (Мала Азия), в село Черково, Карнобатски, а напоследък се добавиха такива находки от Елховско и от Добруджа. Най-западната точка, до където достигат те е остров Сардиния. Чрез последната находка цивилизацията, която ни интересува прескача в пределите на Западното Средиземноморие.

Тази голяма територия се отразява върху терминологията икогато използвате западни автори вие ще срещнете най-общо следните термини:

A. C – ante Cristum (lat.) и саштото B. C. (Before Cristum)– на английски.

B. P. (Before Present - преди настоящето) Когато срещнем така изписана дата, за да получим датата “Преди Христа” трябва да съобразим, че съответната дата, за да не става объркване е изчислена от 1950 г. напред.

B. A. – Bronze Ancien

B.M. – Btonze Moyen

C. R. – Bronze Récent

Ch. (Chipriote) – A. M. R.

D. Cycladique – A.M.R.

H. (Helladique – A. M. R.

M. Minoen – A.M.R.

N. Neolithique

P. Paléolitique

Името минойци, въведено за първи път от Артур Еванс, идва от името на легендарния цар Минос. Той бил дете на гръмовержеца Зевс и финикийката Европа. Той се явил пред нея като бик, а впоследствие и като орел. Европа родила на Зевс трима сина и Минос бил един от тях. Той е влязал в легандарната история като “Минос Таласократ” – “Минос, владетел на морето”.

С името на легендарния Минос Таласократ се свързва разкошния критски дворец в Кносос. Мястото на този дворец е било обитавано още в началото на Неолитната праисторическа епоха. При сондажи тук са открити находки от VІ-тото хилядолетие пр. Хр. до края на бронзовата епоха.

Когато говорят за най-стария минойски период специалистите употребяват и термина “преoпалатиал” , защото това е периодът преди построяването на дворците. Първата фаза на препалатиалния период е слабо представена в двореца във Файстос, изследван от италианска експедиция, ръководена от Doro Levi.

Ранната фаза на стария минойски период, според италианския археолог принадлежи към категорията на халколитните култури, които заемат междинен хронологически отрязък между неолита и същинската бронзова епоха. Тази фаза трудно се изследва в Кносос и Фест, защото при строителството на големите дворци културните пластове на по-старите епоху чувствително са пострадали.

През периода на стария (ранния) минойски период ІІ минойската цивилизация вече се докосва до своята зрелост. От тази фаза в археологическата наука са влезли обектите Миртос, който се намира в южната част на остров Крит и съседния до него Пиргос. По-голяма значение имат археологическите разкопки на селищата Василики, Псейра и Мохлос.

Керамитата през тази фаза става по-разнообразна, но до голяма степен тя продължава старите форми, наследени от първата фаза на Ранния минойски период. Особено често се срещат пиксидите с тясно гърло. И съдовете получили по-късно названието "кернос".

Египтяните през тази епоха са започнали да наричат критяните Keftiou, тази форма езиковедите извеждат от Kefter – египетското име на остров Крит. Това е близко до названието на критяните в семитските езици, на които то звучи “Kaptara” в един асирийски текст от времето на акадския цар Саргон. А на иврит в Библията срещаме името Kaphtor.

Стария (ранния) минойски период в третата си последна фаза има преходен характер. Промените, водещи до него се откриват в Източен Крит.

Изоставянето на малкия дворец във Василики и настаняването на нови преселници в него най-ярко доказва това.

През тази трета фаза на ранния минойски период настъпва обрат при декорирането на керамиката. Нещо подобно от по-късната промяна при гръцката керамика и сега се преминава от вази с тъмна украса, нанесена на светъл фон (drk-on-light) към светли мотиви на украса, изпъкващи на тъмен фон (light-on-dark). В по-късната керамика имаме преход от чернофигурния по-ранен към червенофигурен по късен стил.

В източен Крит, от Малия на изток се откриват схематизирани изображения на рогати животни, риби и човешки силуети. Тези изображения предшестват всъщност някои категории съдове от първата фаза Средния минойски период.

През последната фаза на ранния минойски период вече има силно развите глиптика. Това е изкуството да се изработват финни врязани изображения и знаци върху печати. Те по-радко се изработвали от слонова кост и много по-често от стеатит. Гравирани са сложни геометрични украси, сред които преобладават спиралата, меандъра и свастиката. Има и натуралистични изображения паралелни с геометричните: четериноги, птици е скорпиони. Скорпионът се възприема като оригинален критски мотив. Върху печатите за първи път виждаме и изображения на кораби.

Тук трябва да спомена, че пластовете на втората фаза на Ранния минойски период в Мохлос и Палеокастро са открити глинени модели на плавателни съдове. Но това са лодки с две пейки, използвани за крайбрежен риболов, а не за далечни плавания както корабите.

В руската археологическа литература ранномийнойския период се датира обикновена от 2 800 до 2 100 г. пр. Хр. Тези дати съвпадат с втората и третата фаза на ранноминойския период по Глоц. Най-същественото е, че през това време все повече се употребяват бронзови сечива. Периодът е интересен и със своеббразнато развитие на типичната за Крит керамика. От достигналите до нас цели съдове от това време се вижда, че те се характеризират с простота на обемите. Критяните тендендициозно отбягват строго симетричните форми и предпочитат асиметрията, в която се усеща повече живот и вяпност към натурата (Ил. 5а и б). Същите качества има и каната от Агиос Онуфриос, датирана около средата на 3-тото хил. пр. Хр. (Ил. 4а - Каната от Агиос Онуфриос 2600 – 2300 пр. Хр. Крит, Хераклионски музей). Именно тук виждаме една свободна асиметрия при разположението на дръжката и гърлото и семпъл, състоящ се от тъмни пояси орнамент. Особено изразителни са съдовете с удължено гърло от археологическия обект Василики. Те до известна степен предхождат появата на по-късните гръцки ритони и притежават очевиден изобразителен характер (Ил. 5в). Самото тяло на птицата има формата на птица, а дръжката напомня главата й с дъсгия си клюн.

През средноминойския период (2 100 – 1 600 по руската хронология) съперничеството между отделните критски центрове завършва с обособяването на Кносос като главно средище на острова. През този период критяните системно започват да изработват преобладаващо бронзови сечива и оръжия. Появява се и грънчарското колело. Натрупването на материални богатство и успоредното с това усложняване на духовния живот довеждат до възникване на писменост. Настъпва разцвет на художественото творчество в рамките на все по-съвършенни занаятчийски умения. Изкуството започва да оставя изключителни шедьоври на живопистта и пластиката (скулптората). Тогава се усъвршенства сархитектурата и строителството. Както е добре известно развитите архитектурни форми предполагат отличната организация на пластическата и живописната украса.

М началото на 2-то хилядолетие пр. Хр. в Кносос, Малия и Фестос били построени първите ансамбли на дворци. Планът и обликът на първия Кноски дворец са определени от изследователите само в общи черти. Задачата на археолога да направи разграничение на строителните периоди е изключително трудна, защото след първото дворцово строителство са последвали изключително много престроявания и това затруднява датирането на отделните строителни периоди.

Първият дворец е заемал площ с размери около 150 Х 90 м. и за разлика от по-късния зворец бил укрепен с крепостна стена. Т. ест комплексът е бил съставен от самия дворец и от цитаделата, в която е разположен. Долните части на стените са били облицовани с големи варовикови плочи от външната страна, а вътрешните стени се измазвали и помещенията, където се извършвали церемонии се украсявали с фрески.

Около 1 600 г. пр. Хр. кнососките обитатели създават огромен комплекс като напълно преустройват първия дворец. Сега вече новия дворец не е заобиколен с крепостно стена. Комплексът от двуетажни и триетажни крила на двореца заемал площ около 16 000 квадратни метра. Планировката на помещенията му се отличава със свобода и живописност. Асиметрията е изначална още при отбягването на точна нивелировка на терена. Много често помещенията на двореца са разположени на различни нива и са съединени с преходи, снабдени със стълби. Редуването на открити дворчета и по-големи дворове, а също така на по-големи с по-малки помещения, предизвиквали смяната на полумрак със светлина и това имало изключителен живописен ефект, характеризиращ архитектурно-естетическата концепция на поръчителите и осъществителите на този изключителен архитектурен паметник. В стихийно застроения ансамбъл все пак няколко планировъчни акцента все пак улесняват възприемането на този уникален палат. Така, например, към главния вход водели широки парадни стълби. В центъра на комплекса са намира голям вътрешен двор с форма на правоъгълник, ориентиран Север – юг. Той има дължина 50 м. В западната част на двореца била разположена голяма тронна зала. Един Голям Коридорна процесиите определял основния маршрут за възприемане на архитектурата и именно той водел към парадните зали.

Макар че основна носеща конструкция да е била една дебела стена, то не малка утилитарна и художествена роля са играели колоните, направени от дървени стволове, издигнати върху каменни или гипсови бази и обмазани с декоратилна мазилка.

Кноския дворец се възприема не като архитектурна трактовка на монументален обем, а кото живописно разгърнати вътрешни пространства. Живописнодекоративния характер се проявява с особена сила в тронната зала. Върху розовоалените стени встрани от трона, който има извито като вълна облегало са разположени фрески с изображения на грифони, лежащи на фона на стилизиран пейзаж с вълнисти линии на керемиденочервената почва и с декоративно изобразени цъфтящи растения.

Фреските в тронната зала са паметник на критската живопис от един по-късен етап в развитието й. По ранна фрескова живопис, за която е характерна една условна стилизираност имаме като образец в т. наречения “Берач на минзухари”. При него на червен фон изпъкват зелено-гълъбови фигури и цветовете приличат на бели езици на пламъци (Ил. 25а – Берач на шафран (минзухари, около 1 600 г. пр. Хр., Гераклион, Музея). Художникът е неловко и неточно предава анатомията на човешкото тяло, но това не означава, че му липсва чувство за хармония.

Късноминойския стил на живописта запазва условния стил на предходните столетия, но в творбите се усеща по-подчертан стремеж към жизненост на изображението. Така в запазения фрагмент от фреска “Котка дебне да улови птица” се съчетава декоративната динамика на силуета с непосредствено точното представено движение и напрежението на лувуващата котка.

В късноминойския период майсторите на фрескова живопис наред с големите монументални фризови композиции, обхващащи цялата повърхност на стените, създават (обикновено в по-малки помещения) малки фрескови апликации в общия декор. Такава е фреската с изображение на женски фигури, поразяващи с лекотата и грацията на движенията си. Малко по-голяма е по размери е композицията “Акробати и бик” (намира се в музея Хераклион. Тя е третирана плоскоство, с издължени пропорции в стила на другите късноминойски фрески. Впечатлява с острото чувство за движение. Силуетите на фигурите предават три последователни етапа при изпълнинието на акробатичния скок. Вси едно, че древния художник “разкадрово” мотива на движенито и го разбива на три последователни фази.

Сред оцелелите фрески голяма изобразителна сила има композицията изобразяваща кокетни жени (Хераклион Музей). Те присъстват на някаква придворна церемония или на игри, свързани с някакъв култ. Образите на жените се отличават с лекотата на оцветяването, внушаващо жизнерадост (хедонискични чувства) при възприемането на околния свят. Същият характер има и широко известната фреска, асоциативно наречена “Парижанка”.

Особено място заема фреската в коридора на процесиите. Тя е посветена на тържественото шествие на юноши, които носят ритони, очевидно пълни с течности за жертвоприношение. Фреската дава нагледен пример за фризообразно, плоско композиционно решение, типично за критската живопис. Това е един все едно течащ по протежение на стената поток от фигури, свързани с единен ритъм. Цветова хармония и изтънченост отличава юношата, който е наречен от изследователите “цар-жрец”.. Тук майсторът съчетава декоративната живопис с нисък релеф.

До нас не са достигнали монументални критски скулптори, ако изключим бичите рога, за които стана думарога. Кръглата пластика на Крит са всъщност полихромните статуетки, направени от фаянс или от слонова кост. Най-хубавата от тях е Жената със змии. Нейният творец има чувство за движение на тялото, представено фронтално. Силен ефект имат декоративните цветове, които придават емоционална свежест на пластиката. Смята се, че тези статуетки са имали култово-магически характер. Жената със змиите съвсем естествено се свързва с представата за хтонически сили, с които обикновено древните народи свързват змиите. Добре известно е, че те излизат от самата земя. Освен това змиите сменят кожата си и това е подтиквало хората в древността да смятат, че тези същества са вечно млади и безсмъртни.

През късния период занаятчийските произведения са изключитлно изящни. Това личи от прочутите златни чаша от Вафио (Ил. 42а и б – Съдът от Вафио. Около 1500 г. пр. Хр.) от колекцията на Националния музей в Атина. Тази находка се датира най-общо около 1500 г. пр. Хр. Върху една от тях е представена сцена на хващането и укротяването на свещения бик, който сменя позите си и от спокойни преминава в буйстващи. Изключително гъвкави и артистични са фигурите на ловците, които са се заели да го укротят.

Голям е разцвета на критската керамика. Той започва през средноминойския период с вазите от т. нар. стил “камарес” (19 – 18 в. пр. Хр.) – (Ил. 16 –18 Кана в стил “Камарес” от дворец І във Фест. Около 1850 пр. Хр. Музея в Хераклион).

Керамиката от края на средноминойския период и почти от целия късноминойски период представлява един връх от развитието на декоративно-приложното изкуство на Крит. Типовете на съдовете са разнообразни по форма и декорация. Те са както се казва изключително “архитектонични” и "органични". До такава степен съвършени в това отношение, че самата им форма внушава и до днес чувство за раздвиженост. Самата украса така се сраства с формата, че този който я възприема има усещането, че орнаментът е предназначен именно за тази форма и тази форма е предначена именно за този орнамент.

Късноминойските майстор използват слабожълтеникав или розов фон, на който разполагат една доста богата цветова гама. В късноминойския период морската тематика с най-голяма сила навлиза в керамичната украса.

През 15 век пр. Хр. критското изкуство преживява прелом. Орнаментално-декоративния елемент рязко се усилва и за този период обикновено се използва терминът “дворцов стил”.

Не е само керамиката през този период. Тогава на крит се произвеждат и употребяват и много каменни съдове от стеатит. Тези съдове са с релефна украса. Забележителен е съдът с група жътвари, които се завръщат от полето (Ил. 40а – Ваза с изображението на жетвари, които се завръщат от полето. Стеатит 16 в. пр. Хр. Хераклион, Музей). Тази каменна ваза е открита в царската вила в Агиа Триада, датира от 16 в. пр. Хр. и се намира в музея на Хераклион.

Към края на 15 в. графичното съвършенство на “дворцовия стил” започва да губи от своята изисканост и съвършенство. Настъпва опростяване и примитивизация на формите. Археолозите и историците още не са на ясно на какво се дължи този процес. Илюстрация на това явление са сцените от саркофага, открит в Агиа Триада и подчертано схематичните статуетки от това време.

Тогава критската култура е засегната от нашествието на ахейците. И минойската култура окончателно се разпада през 12-11 в. пр. Хр.